Хората ще гласуват за онези, които им дадат перспектива, вместо

Хората ще гласоподават за тези, които им дадат вероятност, вместо да ги плашат
Христо Монов е психолог и някогашен народен представител. " Стандарт " го попита за политиката и за това по какъв начин пандемията отвори доста работа на психолози и психиатри.
Създадохме потомство, което стои пред екрана и прави каквото му кажат оттова, споделя Христо Монов в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Монов, като психолог по какъв начин ще коментирате актуалната политическа обстановка, в която в политиката влизат хора като Кубрат Пулев, като Стъки?
- Нямам нищо срещу двамата в тяхната активност, само че нямам доверие, че имат някаква експертиза и опит да се занимават с политика. Тя не е замяна на удари и понасяне на удари. Политиката е активност, която контролира живота на всички ни, само че не по метода, по който те се изявяват професионално. Обратното - задачата на политиката е никой да не понася удари и всички дружно да живеем по-добре.Тяхната поява схващам го като опит на една избрана група от хора, които до неотдавна бяха на власт, да разбутат още повече политическото дъно.
- Настоящата обстановка - избори, длъжностен кабинет, нови избори, психически ще обезвери ли хората? Ще ги тласне ли към отвод от гласоподаване?
- Надявам се да е противоположното. Надявам се най-сетне всички ние като гласоподаватели да разберем, че това, което имаме като опция да участваме в политиката, е нашият глас. Сигурно някои се пробват да създадат по този начин, че доста хора да се отвратят от това да осъществят най-висшето си право на политическо присъединяване. Но ми се коства, че този път няма да съумеят. Особено по метода, по който го вършат - да се изкарват жертви хора, които единствено са спечелили от това, че са живели по време на тоталитарния режим. Защото един човек надали би могъл да стане повече от чорбаджия в ТКЗС-то в Банкя със своите качества, в случай че татко му не беше полковник от милицията. Сега да се изкарват жертви той и хората към него, е просто смешно. Така че се

надявам повече хора да схванат какво ни се е случило от 2009 г

насам, да упражнят правото си на избори и да приключим с тази страница от историята ни, която в общи линии унищожи политическото и го трансформира в махленска приказка на каре белот.
- Пандемията задържа много хора в домовете им и пред тв приемниците по насила. Станахме ли по-податливи на операции от екрана?
- Току-що си купих книгата на известния икономист Клаус Шваб и ще ми е забавно да я погледна. Защото предходната година по време на пандемията той говореше за " нулиране на цивилизацията ", а в този момент става дума какъв брой доста би трябвало да бъдем солидарни. Че ние би трябвало да изградим един нов тип капитализъм - взаимен. Според мен занапред ще излязат нещата към пандемията - по какъв начин се появи, по какъв начин беше ръководена. Не слагам под подозрение, че имаше подобен вирус, защото мои познати починаха от него.Но мисля, че най-голямата щета към този момент е сторена -  цивилизацията не е същата.Ние спряхме децата си от учебно заведение за две образователни години. Един отчет на ЮНЕСКО от средата на април демонстрира, че броят на необразованите деца по света се е нараснал със 100 милиона. Това е удар против цивилизацията. Виждате какво става и в нашата страна.Най-ужасното е, че

децата ни прекъснаха връзката си с познанието

Не може да лежиш на леглото по пижама и да се обучаваш. Обучението е някакъв тип обред, то изисква не просто да получаваш и ретранслираш познания, а и други качества - самоконтрол, самодисциплина.Мисля, че децата в началната учебна възраст дефинитивно ги изгубиха и доста мъчно ще ги наваксат. Направихме едно потомство, което стои пред екрана и прави каквото му кажат оттова. Не мога да схвана тези, които пледират, че отдалеченото образование било нещо велико. Затворихме си и университетите за две години. Само по време на чума, и то за малко, са затваряни университети през средновековието. През войните са работили!Тепърва ще берем плодовете на това, което се случи. Не ме интересува по какъв начин се е появил вирусът, не съм експерт, само че като психолог споделям, че методът на оправянето с вируса бе безспорен неуспех на политическите елити.
- Как се отрази пандемията на хората в психически проект?
- Страшно доста работа имаме ние - психолозите, още повече работа ще имат психиатрите. Много хора към този момент изгубиха опцията да реагират съответно на обстановката. Погледнете даже единствено случаите на фамилно принуждение, които неведнъж скочиха. Агресията по минимален мотив, даже когато пътувате в градския превоз. Слава Богу, сякаш сред децата експанзията в учебно заведение понижа. Вероятно по този метод компенсират дългия интервал, в който бяха разграничени един от различен. Но като цяло

всички сме на ръба на психологичните си благоприятни условия

И оттук-нататък е доста значимо какви послания ще дадат тези, от които зависи накъде ще тръгне светът. Стига с плашенето! Хората към този момент не могат да бъдат плашени. Като резултат на това те ще престанат да извършват каквито и да било, даже и най-рационалните ограничения в това отношение. Оттук-нататък би трябвало някаква поддръжка. Трябва да се даде небосвод, даже и краткотраен, за реализиране на някакви общи цели. Дори и, в случай че щете, единствено това - да напълним плажовете тази година. И то ще е задоволително, с цел да разтоварим малко от напрежението. Да се изпълнят още веднъж стадионите, концертните зали. Имаме потребност от това, стига с плашенето. При него има лимит, след който към този момент на хората им е все едно.
- И реагират тъкмо назад?
- Ако реагират назад, ще е добре, тъй като това значи, че се борят против несъответстващи ограничения. Но в случай че им стане безразлично, тогава ще е ужасно.Безразличният човек е най-опасенНа него му е все едно. Той може да бъде ръководен, само че той не може да бъде продуктивен, без значение в каква сфера се труди. Както му е безразлично какво ще стане с живота му, по този начин му е безразлично какво създава и по какъв начин го създава.
- Какви други рецесии отключи пандемията и  кои хора са по-устойчиви?
- Както можеше да се чака, хората с хронични болести демонстрираха по-висока степен на тревога и пристъпи на суматоха.Нещо, което на пръв взор наподобява необичайно, само че аз от дълго време съм го следил като спешен психолог - тези хора, които бяха по-организирани, бяха възнамерявали нещата си доста надалеч напред, които прецизно изпълняваха дневното си, месечно и годишно разписание, одобриха доста по-трудно ставащото. За разлика от тези, които са на пръв взор по-безотговорни, разхвърляни, безредни. За тях, които мнозина ги назовават несериозни или " прахосник ". Те се оправиха по-добре, може би тъй като по принцип са по-хедонистично настроени. Каквото и да се случи, постоянно съумяват да извлекат от него позитивна страст и да продължат. Но на всички ни се отрази. Пак ще кажа - на ръба на психологичните си сили сме. Още едно сериозно събитие - каквото и да било, не дай си Боже да е трети локдаун при вероятно обостряне на пандемичната конюнктура, ще ни срине. И би трябвало да работим в това отношение, да сътворяваме прочувствен и информативен декор, който да поддържа хората към прекарване на позитивни страсти. Вижте програмата на главните кино канали по малките екрани - единствено опустошения, екшън, войни, апокалипсис. В същото време даже една сладникава мелодрама би предизвикала позитивни страсти. Още великият Исак Паси, чиито лекции съм слушал и съм се явявал при него на изпит по хармония, споделяше " Бакалската мелодрама води до прочувствен катарзис ".

Един съвет към всички: не гледайте вести

чак от седма или осма позиция стартира с нещо позитивно. Няма потребност да ни казвате какъв брой е ужасно. Кажете ни има ли вероятност!Мисля, че това ще бъде печелившата тактика на тези избори. Хората ще гласоподават за тези, които могат да дадат една позитивна вероятност, а не за тези, които гледат в предишното.