Хората са недоволни. Има желание за промяна, но страхът е

„ Хората са недоволни. Има предпочитание за смяна, само че страхът е грамаден. Страхът, който пося Путин “. Това сподели пред bTV за обстановката в Русия Жана Немцова, щерка на убития през февруари 2015 година опозиционер на Кремъл Борис Немцов.

Кремъл ще извади историите за дългата ръка на Запада, предвижда дъщерята на убития през 2015 година Борис Немцов

bTV е единствената медия, за която Жана Немцова да даде изявление на Мюнхенската конференция по сигурността . С нея разговаряха Кристина Баксанова и оператора Борис Пинтев.

– Каква е в този момент ролята на съветската съпротива? Има ли нов водач, който би могъл да стимулира хората?

– Нека аз ви задам въпрос: Ако Вие завършвате университет и решавате какъв да бъдете, каква е вероятността Вие да станете политик, който възнамерява пътя си в Русия? Каква е вероятността? Например давам разнообразни варианти: Мога да работя в „ Газпром “, мога да работя в „ Сбербанк “, мога да работя в държавната телевизия или мога да се боря с Путин и да бъда водач на опозицията.  Каква е вероятността да изберете четвъртият път?... Няма да го изберете, тъй като е съпроводен с великански риск. Нас ни убиват. Разбирате ли? И този риск в този момент е и за тези, които се намират отвън рамките на Русия. Това е съпроводено освен с казуса с персоналната сигурност, само че и сигурността на фамилията. Съпроводено е с неналичието на опция да изкарваш прехраната си. Това е заплашителен път и го избират единствено идеалисти, какъвто беше Алексей Навални. Това са единици. Затова не става по този начин внезапно. У нас е битка – битка с деспотичен режим. Затова на този въпрос не може да се даде отговор. Но водачеството се появява. То се появява непринудено. Ще ви дам образеца с митингите на дамите, чийто мъже са мобилизирани. Те са една дребна група, които желаят мъжете им да се върнат от фронта. Те първо отидоха в приемната на Путин. Оттам ги върнаха нищо че е социална приемна. След това отидоха при, надали сте чували за него, при Даванков – и оттова ги върнаха. И изчерпаха всички благоприятни условия. Те споделят: Ние не сме политически митинг, няма да приказваме за западни медии…Но започнаха да дават изявленията за западните медии. И един от водачите на тези митинги прикани да се слагат цветя на паметниците на жертвите на политически репресии в памет на Алексей Навални. Светлана Тихановская стана водач единствено за месец. Таке че може доста бързо да възникне непринудено нов водач, само че кариерно водачество у нас не може да има. Ако започнете – незабавно ще попаднете в пандиза. Хората са недоволни. Има предпочитание за смяна, само че страхът е грамаден. Страхът, който пося Путин до убийството на Навални, и този боязън след убийството на Навални.

„ Всичко, в действителност всичко може да се е случило “, споделя бранителят на Навални за неговата непредвидена гибел

– Следващият месец има избори в Русия. Какво очаквате от тези избори?

– Ако бяха избори – може би можеше нещо да се чака. Какви избори? Избори има, когато резултатът е незнаен, нали по този начин? А в Русия е прочут. Затова и въпросът е непотребен. Това е плебисцит, на който Путин желае да покаже, че има цялостна поддръжка. И ще получи може би 75% – толкоз му дават формалните социологически изследвания. И това ще е. Всичко ще завърши.

– Как виждате ролята на новото потомство, на младите руснаци?

– Путин прелестно знае, че има раздор сред възрастното потомство и младите, по-младите от мен, които са на 20-30 години. Затова в този момент се разпростира огромна стратегия. Започват още от детската градина и учебно заведение – уроци за това, че Русия би трябвало да управлява Украйна. Пренаписва се историята, провеждат се всевъзможни патриотични събития. Това ще има въздействие и ще дефинира съзнанието на идващите генерации. Затова не би трябвало да се стопира противодействието. И второ – би трябвало да се попречи на Путин да построи осведомителна желязна завеса. Трябва да се влага в различни канали за информация, с цел да могат хората да четат същинските вести. Така може да се борим.

Преди дни съветските сили превзеха Авдеевка, а в този момент са поели надзор над село Кринки

– Основахте фондация на името на Вашия татко, с какво се занимавате сега? 

– Моят татко вярваше, че първото и най-важното е просветеността. Нашите планове са по гражданско обучение. Много посвещаваме на образованието. В Прага управлявам магистърска стратегия в Карловския университет по компетентност „ Русистика “. Образованието е нужно за новото потомство съветски водачи. Занимавам се и с поддръжка на самостоятелни медии. За мен това е значимо. Не толкоз финансова поддръжка, колкото с контакти. Винаги се пробвам да оказвам помощ на такива начинания.

– Знаете ли, в София има алея, която носи името на татко Ви и се намира на метри от Руското посолство. Какво би споделил татко ви за протичащото се сега?

– Знам за алеята. Ваш сътрудник ми беше изпратил фотография. Знаете ли, нито един път до момента не съм идвала в България. Това би трябвало да го поправя, по тази причина давам и изявление на българска телевизия. Не обичам да мисля какво би споделил татко ми в тази или в друга обстановка. Няма смисъл да се гадае на кафе. Затова няма да отговоря на този Ваш въпрос.

– Усещате ли тежест от това да носите известна фамилия?

– Не. Аз съм фаворизиран човек, тъй като имам опция да осъществявам концепциите си – практикувам фонда „ Борис Немцов “, имам опцията да се срещам с доста хора, с които в никакъв случай нямаше да се срещна, в случай че нямах моята персонална история. Това всичко за мен е доста забавен живот. Друг е въпросът, че този живот е съпроводен с избрани опасности, които зад граница, несъмнено, са по-незначителни от тези в Русия. Избрах този път преди доста години и няма да се върна от него, тъй като съм съгласна с Навални , че първо – би трябвало да спрем да се опасяваме, и второ – би трябвало да действаме. Ако не вършим нищо – нищо няма и да се случи. Питахте за бъдещето – то в действителност е мъгливо, само че в тази обстановка няма бързи решения. Трябва да се вършат правилни  стъпки. По-лошото е, да не се прави нищо. В кръга на шегата на тази значима конференция бях запитана като „ щерка на татко ми “ и аз се пошегувах, че това за мен остава за цялостен живот. Издадох и книга, която се споделя: „ Дъщеря на своя татко “ и през целия си живот аз ще остава щерка на татко си, макар че от дълго време съм независим и самостоятелен човек. Това не ме наскърбява, това е реалност.