Защо хората идеализират неслучили се връзки от миналото си?
Хората постоянно поглеждат обратно към някоя от сантименталните си връзки в предишното с повече страдание, в сравнение с към всяко друго решение или събитие в живота си. На британски даже има израз „ “ – за онази единствена обич отпреди години или даже десетилетия, която към момента се помни.
Защо е толкоз мъчно да забравим този един човек?
Психолозите откриват, че съвсем половина от дамите имат съжаления за минали връзки, което не значи, че на мъжете тези вътрешни терзания са им непознати.
Идеята, че може да си изпуснал любовта на живота си, участва на всички места към нас - кино, музика, литература.
Великият Гетсби на Ф. Скот Фицджералд провежда безчет помпозни празненства с вярата, че Дейзи ще пристигна и той ще я види още веднъж. Не единствено в литературната класика, само че и в поп културата концепцията изскача от всяка сантиментална комедия. Да си спомним за „ Сватбата на най-хубавия ми другар “, където Джулия Робъртс се опитваше да си върне мъжа, който мислеше, че ѝ принадлежи.
Историята на изгубената или невъзможната обич провокира приятна отмалялост у феновете. Особено, когато се намерят още веднъж - като че ли чакането и траурът постоянно са си коствали.
" Флорентино Ариса от своя страна не бе преставал нито момент да мисли за нея, откогато Фермина Даса окончателно го бе отхвърлила след дълга и невъзможна обич, а от този момент бяха минали петдесет и една години, девет месеца и четири дни. ", написа Габриел Гарсия Маркес в " Любов по време на холера ".
Книгата е може би най-красивият образец за това, което описваме - историята на влюбването в един облик, което бележи напълно живота на човек, от време на време оставяйки го кьорав за всички други срещи, които ориста му устройва.
Вярата в щастливия край може да се трансформира в проблем. Романтичните комедии основават сантиментални идеали. Филми и сериали като " 500 Days of Summer " или " How I Met Your Mother " с изключение на да забавляват и възпитават.
Даяна Бьотхер е психотерапевт, който работи с двойки в Берлин. В материал на " Зюд Дойче Цайтунг " тя изяснява по какъв начин паметта съвсем постоянно е лъжлива. Според нея в ретроспекция човек премълчава доста неща или ги прави оценка като по-положителни, в сравнение с са били. Това се случва и с хората във връзка, изключително в миг на рецесия – склонни са да сравнявате колегата си с някогашни сътрудници и да идеализират хипотетично развиване на нещата в предишното.
Само в случай че...
Хората, които са необвързани отдавна също са склонни да си измислят сюжети от преди години. " Само в случай че бях останала с него или нея " се появява все по-често. Това обаче е рисково, тъй като може да води до повтарящото се отчаяние в действителността. Никой от сегашното не може да се мери с високата летва, която е вдигнал въображаемият предходен или предходна. Въображаем, тъй като идеализирайки предишното, ние идеализираме и личността, и ѝ приписваме качества, които ти в никакъв случай не е имала.
назовават това „ розови мемоари “: хората имат податливост да гледат на предишното по-позитивно, в сравнение с то се е случило.
Фантазирането какъв брой съвършена би била връзката ни с някой от предишното не оказва помощ на несемейните, когато се усещат самотни. Подобни мемоари извикват и доста хора във връзка, които просто се нервират на другия, че не е пуснал пералня или още веднъж е не запомнил да купи половината неща от листата за извършване на покупки.
Според Даяна Бьотхер това е и тактичност за бягство - в сегашното нещо ни липсва и по тази причина човек бяга в света на спомените.
Не всяко намиране на леговище в предишното в рисково. Откъсването от сегашното играе значима роля в прочувственото справяне с отрицателните събития, тъй като то насочва вниманието ни към обстоятелството, че отрицателните неща не траят постоянно. Носталгията също по този начин улеснява оправянето със самотата и покачва оптимизма и вдъхновението, демонстрират няколко изследвания.
Вечните мечти за един човек от предходен интервал на живота ви обаче ви спъват - без значение дали сте във връзка или не. Пречат ви да създадете по-дълбока връзка с другите.
Разбира се, индивидът от предишното в действителност може да е бил любовта на живота ви. Животът обаче е в сегашното. Най-доброто, което можете да извършите е да превърнете това възприятие, което желаете да имате още веднъж, във ваша цел и да се огледате към себе си в хората до вас. Защото това, което имаме през днешния ден, на следващия ден също може да е минало.
Защо е толкоз мъчно да забравим този един човек?
Психолозите откриват, че съвсем половина от дамите имат съжаления за минали връзки, което не значи, че на мъжете тези вътрешни терзания са им непознати.
Идеята, че може да си изпуснал любовта на живота си, участва на всички места към нас - кино, музика, литература.
Великият Гетсби на Ф. Скот Фицджералд провежда безчет помпозни празненства с вярата, че Дейзи ще пристигна и той ще я види още веднъж. Не единствено в литературната класика, само че и в поп културата концепцията изскача от всяка сантиментална комедия. Да си спомним за „ Сватбата на най-хубавия ми другар “, където Джулия Робъртс се опитваше да си върне мъжа, който мислеше, че ѝ принадлежи.
Историята на изгубената или невъзможната обич провокира приятна отмалялост у феновете. Особено, когато се намерят още веднъж - като че ли чакането и траурът постоянно са си коствали.
" Флорентино Ариса от своя страна не бе преставал нито момент да мисли за нея, откогато Фермина Даса окончателно го бе отхвърлила след дълга и невъзможна обич, а от този момент бяха минали петдесет и една години, девет месеца и четири дни. ", написа Габриел Гарсия Маркес в " Любов по време на холера ".
Книгата е може би най-красивият образец за това, което описваме - историята на влюбването в един облик, което бележи напълно живота на човек, от време на време оставяйки го кьорав за всички други срещи, които ориста му устройва.
Вярата в щастливия край може да се трансформира в проблем. Романтичните комедии основават сантиментални идеали. Филми и сериали като " 500 Days of Summer " или " How I Met Your Mother " с изключение на да забавляват и възпитават.
Даяна Бьотхер е психотерапевт, който работи с двойки в Берлин. В материал на " Зюд Дойче Цайтунг " тя изяснява по какъв начин паметта съвсем постоянно е лъжлива. Според нея в ретроспекция човек премълчава доста неща или ги прави оценка като по-положителни, в сравнение с са били. Това се случва и с хората във връзка, изключително в миг на рецесия – склонни са да сравнявате колегата си с някогашни сътрудници и да идеализират хипотетично развиване на нещата в предишното.
Само в случай че...
Хората, които са необвързани отдавна също са склонни да си измислят сюжети от преди години. " Само в случай че бях останала с него или нея " се появява все по-често. Това обаче е рисково, тъй като може да води до повтарящото се отчаяние в действителността. Никой от сегашното не може да се мери с високата летва, която е вдигнал въображаемият предходен или предходна. Въображаем, тъй като идеализирайки предишното, ние идеализираме и личността, и ѝ приписваме качества, които ти в никакъв случай не е имала.
назовават това „ розови мемоари “: хората имат податливост да гледат на предишното по-позитивно, в сравнение с то се е случило.
Фантазирането какъв брой съвършена би била връзката ни с някой от предишното не оказва помощ на несемейните, когато се усещат самотни. Подобни мемоари извикват и доста хора във връзка, които просто се нервират на другия, че не е пуснал пералня или още веднъж е не запомнил да купи половината неща от листата за извършване на покупки.
Според Даяна Бьотхер това е и тактичност за бягство - в сегашното нещо ни липсва и по тази причина човек бяга в света на спомените.
Не всяко намиране на леговище в предишното в рисково. Откъсването от сегашното играе значима роля в прочувственото справяне с отрицателните събития, тъй като то насочва вниманието ни към обстоятелството, че отрицателните неща не траят постоянно. Носталгията също по този начин улеснява оправянето със самотата и покачва оптимизма и вдъхновението, демонстрират няколко изследвания.
Вечните мечти за един човек от предходен интервал на живота ви обаче ви спъват - без значение дали сте във връзка или не. Пречат ви да създадете по-дълбока връзка с другите.
Разбира се, индивидът от предишното в действителност може да е бил любовта на живота ви. Животът обаче е в сегашното. Най-доброто, което можете да извършите е да превърнете това възприятие, което желаете да имате още веднъж, във ваша цел и да се огледате към себе си в хората до вас. Защото това, което имаме през днешния ден, на следващия ден също може да е минало.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ