На 46 то място сме по икономическа свобода от 162 държави
Хонконг и Сингапур още веднъж са на челните две позиции
България се подрежда на 46-то място от 162 страни и територии, включени в " Икономическа независимост по света: годишен отчет 2018 ”, направен от канадския институт " Фрейзър ” и публикуван за България от Института за пазарна стопанска система. Докладът показва картината през 2016 година – последната година, за която има налични публични данни за всички страни.
Хонконг и Сингапур още веднъж са на челните две позиции, а Топ 10 се добавя от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Съединени американски щати, Грузия, Мавриций, Англия, Австралия и Канада.
Изследването мери икономическата независимост (свободния избор, конкурентните пазари, отбраната на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 страни. Представянето на страните се показва в следствие от 0 до 10 т., като 10 т. подхожда на оптималната икономическа независимост.
Докладът емпирично потвърждава, че по-високата икономическа независимост води до: по-високи приходи на човек от населението; по-голям дял на приходите на най-бедните 10% от населението; по-малък дял на хората в бедност; по-дълга дълготрайност на живота; по-добра отбрана на гражданските свободи; по-бърз стопански напредък.
Резултатът на България в тазгодишното проучване е 7,41 т. от оптималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което подрежда страната още веднъж на 46-то място. Ботсвана и Перу са директно преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след. Тоест за една година икономическата независимост в България е повишена с едвам 0,01 т., което мъчно може да се интерпретира като сензитивен прогрес.
Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата независимост по няколко индикатора:
Размер на държавното управление (7,02 т.) – тук България получава оптимални точки за плоския налог, само че общият резултат е понижен поради размера на държавните разноски и на държавните прехвърляния и дотации.
Съдебна система и право на благосъстоятелност (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка точно за тази група индикатори, като по-лошото е, че тя още веднъж се утежнява. Основните аргументи за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 знака в показателя най-ниските оценки за поредна година са точно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от оптималните 10 т. в тазгодишното издание.
Достъп до сигурни и постоянни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният ръб продължава да подсигурява постоянни пари, а инфлацията остава относително ниска (към 2016 г.). Страната още веднъж получава оптималния брой точки за опцията за свободно поддържане на банкови сметки в задгранична валута.
Свобода на интернационалната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в интернационалната търговия, само че и негативното въздействие на регулаторните спънки.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е разследване от релативно слабото контролиране на кредитните пазари и в същото време - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождението на служащи, тежката и скъпа администрация, множеството административни условия към бизнеса, както и високото равнище на корупция.
Резултатите на България от включването ѝ в показателя досега отразяват развиването и проблемите на страната.
През 1990 година резултатът на България е по-нисък главно поради огромния размер на държавното управление, тежкото контролиране на стопанската система и пречките пред интернационалната търговия. Стойностите на тези съставни елементи се усъвършенстват доста през годините на прехода, посредством най-много на участието на страната в Европейски Съюз, отварянето на пазарите и установяването на пазарна стопанска система. Същевременно, обаче, до момента в който през 1990 година по съставния елемент " Съдебна система и право на благосъстоятелност ” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., цената му внезапно стартира на понижава и през 2005 година към този момент е под 5 точки, трансформирайки се в най-проблемната област за страната. Над 10 години по-късно, през 2016 година, няма никакъв прогрес в правосъдната промяна и ефикасната отбрана на правото на благосъстоятелност (което се вижда ясно и от Международния показател " Право на благосъстоятелност ”, чието последно издание ИПИ показа през август).
България се подрежда на 46-то място от 162 страни и територии, включени в " Икономическа независимост по света: годишен отчет 2018 ”, направен от канадския институт " Фрейзър ” и публикуван за България от Института за пазарна стопанска система. Докладът показва картината през 2016 година – последната година, за която има налични публични данни за всички страни.
Хонконг и Сингапур още веднъж са на челните две позиции, а Топ 10 се добавя от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Съединени американски щати, Грузия, Мавриций, Англия, Австралия и Канада.
Изследването мери икономическата независимост (свободния избор, конкурентните пазари, отбраната на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 страни. Представянето на страните се показва в следствие от 0 до 10 т., като 10 т. подхожда на оптималната икономическа независимост.
Докладът емпирично потвърждава, че по-високата икономическа независимост води до: по-високи приходи на човек от населението; по-голям дял на приходите на най-бедните 10% от населението; по-малък дял на хората в бедност; по-дълга дълготрайност на живота; по-добра отбрана на гражданските свободи; по-бърз стопански напредък.
Резултатът на България в тазгодишното проучване е 7,41 т. от оптималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което подрежда страната още веднъж на 46-то място. Ботсвана и Перу са директно преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след. Тоест за една година икономическата независимост в България е повишена с едвам 0,01 т., което мъчно може да се интерпретира като сензитивен прогрес.
Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата независимост по няколко индикатора:
Размер на държавното управление (7,02 т.) – тук България получава оптимални точки за плоския налог, само че общият резултат е понижен поради размера на държавните разноски и на държавните прехвърляния и дотации.
Съдебна система и право на благосъстоятелност (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка точно за тази група индикатори, като по-лошото е, че тя още веднъж се утежнява. Основните аргументи за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 знака в показателя най-ниските оценки за поредна година са точно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от оптималните 10 т. в тазгодишното издание.
Достъп до сигурни и постоянни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният ръб продължава да подсигурява постоянни пари, а инфлацията остава относително ниска (към 2016 г.). Страната още веднъж получава оптималния брой точки за опцията за свободно поддържане на банкови сметки в задгранична валута.
Свобода на интернационалната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в интернационалната търговия, само че и негативното въздействие на регулаторните спънки.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е разследване от релативно слабото контролиране на кредитните пазари и в същото време - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождението на служащи, тежката и скъпа администрация, множеството административни условия към бизнеса, както и високото равнище на корупция.
Резултатите на България от включването ѝ в показателя досега отразяват развиването и проблемите на страната.
През 1990 година резултатът на България е по-нисък главно поради огромния размер на държавното управление, тежкото контролиране на стопанската система и пречките пред интернационалната търговия. Стойностите на тези съставни елементи се усъвършенстват доста през годините на прехода, посредством най-много на участието на страната в Европейски Съюз, отварянето на пазарите и установяването на пазарна стопанска система. Същевременно, обаче, до момента в който през 1990 година по съставния елемент " Съдебна система и право на благосъстоятелност ” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., цената му внезапно стартира на понижава и през 2005 година към този момент е под 5 точки, трансформирайки се в най-проблемната област за страната. Над 10 години по-късно, през 2016 година, няма никакъв прогрес в правосъдната промяна и ефикасната отбрана на правото на благосъстоятелност (което се вижда ясно и от Международния показател " Право на благосъстоятелност ”, чието последно издание ИПИ показа през август).
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ