Холивуд преди 15 години беше много по-смислен, по-цветен и по-пъстър,

" Холивуд преди 15 години беше доста по-смислен, по-цветен и по-пъстър ", съобщи един български комедиен артист в ефира на огромна телевизия. " В момента вижте какво се случва - би трябвало да има един черен, един гей наложително, един джендър. В момента като цяло в Холивуд доста се стартират хомосексуалните, което аз не го разбирам ", добави той.  

Всяка година чуваме безчет недоволства за " политизирането "  на премиите Оскар. В България мнозина имат вяра, че изкуството би трябвало да стои настрана от полемичните политически и публични тематики. Общо взето работата на актьора е да гледа себе си. " Политическата акция влезе в театъра "  - оплакаха се артисти от Народния спектакъл, които поддържат шефа на институцията. Парадоксално: не им пречеше докато същата тази политика - и то в най-порочните ѝ измерения - си имаше офис вътре.  

Оскари и политика

Но да се върнем на Оскарите - първо към тези през 1964 година. Тогава американският президент Линдън Джонсън взема решение още веднъж да предложи Закона за гражданските права в Конгреса. Документът, който не разрешава дискриминирането на основата на раса, цвят на кожата, вяра, полова ориентировка или народност, е отритнат единствено година по-рано, откакто е препоръчан от Джон Кенеди. В началото на 1964 година група сенатори от Юга отново се пробват да блокират антидискриминационното законодателство. 

Докато текат дебатите по закона, Холивуд е в трескава подготовка за 36-тата гала по връчването на премиите Оскар. Едва за повторно в историята негър е номиниран в категорията за най-хубав артист. Този артист се споделя Сидни Поатие. На фона на свадите в Сената, филмовата промишленост взема решение да заеме страна. Пол Нюман, който също е номиниран в категорията, декларира, че поддържа Поатие и няма да се яви на церемонията, а на 13 април 1964 година Поатие печели Оскара. На 19 юни 1964 година Законът за гражданските права е признат в Конгреса. 

Общо четири награди получи немската продукция " На западния фронт нищо ново ", в това число за най-хубав задграничен филмСнимка: PATRICK T. FALLON/AFP/Getty Images

Оскарите винаги са носили политическа окраска въпреки опитите на Академията да ги почисти от такава - от отхвърли на Марлон Брандо да одобри статуетката през 1973 година поради отношението на промишлеността към коренното население на Съединени американски щати до 2019 година, когато Спайк Лий прикани от сцената хората да отидат да гласоподават. " Нека всички бъдем на вярната страна на историята. Направете моралния избор сред любовта и омразата. Нека да постъпим вярно ", сподели режисьорът. Речта му бе посрещната с аплодисменти. 

Борбата за повече права е директно обвързвана с изкуството. Артистите априори се борят за независимост и срещу стандартите. Филмите на Ингмар Бергман и Бернардо Бертолучи са емблема на половата гражданска война, антивоенните послания звучат най-силно през песните на " Кридънс Клиъруотър Ривайвал ", " Ролинг Стоунс "  и Марвин Гей.  

Да, значимите тематики постоянно въздействат

Правата на ЛГБТИ общността и бариерите пред дамите и малцинствата не престават да са значима и наболяла тематика в битката за пълноправие в целия западен свят. И да - сигурно гласовете на членовете на Академията са повлияни от тематиката. Но по какъв начин да е другояче? В техническите категории като " Най-добър дизайн на продукцията ", " Най-добра кинематография "  и " Най-добър саундтрак "  тази година премиите обра " На западния фронт нищо ново "  по напълно справедливи, още веднъж дублирам - технически критерии. Той апропо завоюва и за " Най-добра задгранична продукция ", макар че главните персонажи в него са 11 хетеросексуални бели мъже.  

Но що се касае до " Най-добър филм ", в чиито номинации вземат участие всички членове на Академията - без значение дали са артисти, режисьори, монтажисти или гримьори - е разумно, че гласовете им ще бъдат повлияни и от посланията, които филмът носи, както и публичните тематики, които преглежда. Нима има по-обективни критерии за едно изкуство от това дали то влияе, дали е настоящо и дали чупи бариери?  

Александър ДетевСнимка: Pavel Tsvetkov

Да, филмът " Всичко на всички места едновременно “ - с изключение на положителната му постановка, сюжет, игра и всеобхватни претекстове като смисъла на живота и свободата - включва и тематиката за децата с друга полова ориентировка и техните връзки с родителите им. Той също така се върти към историята на азиатски имигранти в Съединени американски щати. Вероятно в идващите години ще гледаме на огромния екран и на аления (или златен) килим на Оскарите още сходни истории - най-малкото, тъй като те не се разказвани. Филмът е добър и това е несъмнено. Това, че дава естрада на хора, които не са я имали преди, е един от многото му плюсове. Очевидно за близо 10-те хиляди членове на Академията този плюс е значим. 

Когато непознатите проблеми не ни засягат

Масово публикувано в България е убеждението, че непознатите проблеми не те засягат. Но когато сходни изказвания за Оскарите, демонстриращи главно незнание, излизат от устата на " създатели ", е доста тъжно - тъй като тези убеждения не могат да родят друго с изключение на монотонни естрадни песни. А от тях си имаме задоволително.

Има много път да извървим, до момента в който стигнем тези, които са възпитани непознатите проблеми да ги засягат, и които номинират филмите, които будят такова отвращение у нас.  

Иначе на мен фаворит ми беше " Баншите на Инишерин ". Той получи цели 9 номинации - въпреки че в него нямаше нито един чернокож или ЛГБТИ персонаж. Но имаше " Полегнала е Тодора ". Какво ли ни пропагандират с нея?

Вижте и нашата снимкова изложба: