Хипоталамусът (подхълмие; hypothalamus) е структура в мозъка – висш център

Хипоталамусът (подхълмие; hypothalamus) е конструкция в мозъка – върховен център на вегетативната нервна система (ВНС ).

Велико народно събрание е aвтономна нервна система, която обгръща и контролира вътрешните органи – сърце, корем, бели дробове, черен дроб, вътрешности, кръвоносни съдове, жлези и други, и се състои се от две елементи – Симпатикова и Парасимпатикова.

Xипоталамуса дава отговор за редица значими функционалности, свързани с терморегулацията, съня, апетита, жаждата, възприятието за отмалялост, половото държание, връзката сред нервната и ендокринната система, управлява телесната температура, поемането на храна и метаболизма.

Хипоталамусът и хипофизата са две дребни структури, ситуирани в основата на междинния мозък със специфична анатомична връзка. От една страна, някои неврони на хипоталамуса имат снадки, които доближават до задния дял на хипофизата (неврохипофиза); въпреки това, мрежа от венозни съдове води формираните от хипоталамуса хормони към предния дял на хипофизата (аденохипофиза).

Хипоталамусът е част от Лимбичната система (limbus — граница, край) , която се състои от мозъчни структури, обграждащи мозъчния дънер наоколо до долната граница на основния мозък. Тя е „ прочувствения мозък ”, на който са подчинени главните усеща на индивида –  страстите, настроението, инстинктите и запаметяването.  Тази част от мозъка се употребява за игра и децата учат най-много посредством играта. Тя дава отговор за страстите и възприятието за себеутвърждаване измежду себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. До края на 7-та година децата натрупват обществени качества и умения, които към момента не са съзнателни заради неразвитата функционалност на основния мозък. „ Първите 7 години ” – в този момент разбирате за какво споделяме по този начин! Каквото научим през тях за живота, това е, което ще знаем за него, евентуално до края. Само хората, шимпанзетата, делфините и някои китове (висшите бозайници) могат да се познаят в огледало. Бебетата се научават на това откакто лимбичната им система влезе в деяние – природа, освен образование, на което да обръщаме внимание! След 3-годишна възраст, а при някои деца и по-рано, на напред във времето стартира да излиза л имбичната система (междинен  мозък) или мозъкът на античните бозайници.  Чрез нея децата  започват да откриват и опознават нещата и света към себе си. М иризмите оказват мощно влияние върху лимбичната система , което се демонстрира по-силно с възрастта.

Друга забавна линия на лимбичната система е, че тя не може да разграничи въображаемото от действителното. Дори когато единствено мислим за дадена обстановка, прочувственият отговор на мозъка е изцяло еднакъв с отговора в действителна обстановка от този вид. Голяма част от интензивността на лимбичната система остава неосъзната, само че оказва огромно въздействие върху дейностите и държанието на индивида. Тя дефинира прочувствените ни привързаности и отрицания. Както и множеството от прочувствените ни реакции. Хипоталамусът е най-важната връзка на „ генерала “ – основния мозък, който позволява интервенциите с „ офицерите “ от Лимбичната система.

Хипоталамусът се дели на 3 дяла: челен, междинен, заден.

Предният дял е център на парасимпатикусовия дял на Велико народно събрание, а също центровете на глада и ситостта. В предната хипоталамична област се намират нервни кафези, които контролират биологичните ритми: цикъла нощ-ден, събуждане-заспиване, телесната температура, концентрацията на хормоните в кръвта в другите часове на денонощието и други. Предният дял на хипоталамуса е обвързван с удоволствието и с онази активност, която е ориентирана към вътрешната среда. Той дава отговор за забавянето на сърдечната активност и свиването на зениците.

В междинния дял се намира центърът на дишането и ядрата на 2 хипоталамични хормона, складиращи се в задния дял на хипофизата.

В задния дял се намира центърът на симпатикусовия дял на Велико народно събрание и е обвързван с неудоволствието и с онази активност, която е ориентирана към външната среда. Когато до задния дял на хипоталамуса доближат импулси, сигнализиращи за типа, качеството и силата на даден дразнител, се провокира отчасти активиране. При усилване на дразненията в прочувствения развой се въвличат още елементи на хипоталамуса, което разрешава реализиране на цялост на субективното прекарване, т.е. осъзнаване на страстта и осъществяването на активност по нейното угаждане.

Това значи, че когато в следствие от наличието на външен дразнител се задейства единствено задния дял на хипоталамуса, се претърпява отегчение. Когато това отегчение остане изолирано в задния дял на хипоталамуса се поражда напрежение от невъзможността дразненията, достигнали до него да се предадат по веригата и да се отреагира съответно на дразнителя, който е провокирал прекарването за отегчение.

Това е ролята на хипоталамуса при реализирането на връзката сред страстите и формите на държание.

Колкото по-силно е изолирането, толкоз по-несвързани с страстта са реакциите и държанието на индивида. Напрежението се поддържа високо и се повишава степента на тревога, което може да трансформира прекарването за отегчение от моментно в непрекъснато. А стане ли това, индивидът стартира да изпитва несъзнавана, само че непрекъсната, болежка. И, естествено, стартира да търси способи да се освободи от нея.

Хипофизата (хипофизната жлеза) е главен ендокринен орган в човешкото тяло. Тя управлява активността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефикасен надзор върху тях. Самата хипофизна жлеза е съставана от две елементи: аденохипофиза (предна част) и неврохипофиза. Хипофизата се разполага в черепната празнина и посредством дребен фуниевиден тумор се свързва с подхълмието. Регулацията на секрецията на аденохипофизата и неврохипофизата се реализира от подхълмието. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с пълен, компактен пласт от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм., широчина 12-15мм., височина 5-6 мм. По отношение на тежестта си тя демонстрира огромни самостоятелни разлики. При мъжа тя тежи приблизително 0.6 година При дамите през време на бременност тя се усилва и след раждането не се връща към първичното си положение – заради това при дами с повече раждания тя може да тежи повече от 1 година

Неврохипофизата служи като хранилище, където се складират хормоните получени в хипоталамуса — окситоцин и вазопресин.

Контролът на хормоналната секреция се реализира главно по механизма на противоположната връзка. Класически образец е оста хипоталамус- хипофиза- щитовидна жлеза. Хипоталамусът отделя хормон (тиреотропин-рилизинг хормон), който подтиква отделянето на хормон от хипофизата (тиреостимулиращ хормон), който пък подтиква отделянето на хормоните на щитовидната жлеза ( тироксин и трийодтиронин). От своя страна повишението на концетрацията на хормоните на щитовидната жлеза потискат отделянето на хормоните от хипоталамуса и хипофизата – негативна противоположна връзка. Така се поддържа непрекъсната централизация на хормоните в кръвта с дребни вариации. Един образец – на всяко равнище във веригата хипоталамус – хипофиза – щитовидна жлеза, в случай че има проблем, то той най-често провокира косопад.

При положителна настройка, градивно преформулиране на обстановките и удоволствени прекарвания , системата реагира с обособяване на „ положителни “ субстанции. Освен друго, те имат мощно обезболяващо деяние и задействат имунната система! Това е ключът за устойчивост към болесттите в целия организъм!  Човешкият живот изисква освен това от подобаваща храна и извършения.  Трябва да е налице чувство за значителност, осъзнаване на някакъв по-дълбок смисъл, фокусиране върху някаква стойностна цел и позитивност. Усещането за напредък и тенденция в живота, близостта на някой, вярата в него и самият теб, това са нещата които действително благоприятстват отделянето на неврохимични субстанции, които дават сила и жизнеспособност на цялата система “ум-душа-тяло ”.  Това е същинският ключ към динамичната положителна сила за нескончаем благополучен живот и доста откровен смях и наслада в всекидневието! А не динамичен подправен живот изпълнен с изкуствени, даже скъпи страсти, които водят постоянно единствено до едно – моментна удовлетвореност, която основава възприятието че си благополучен, а в действителност ти скрива сълзящите самотни очи под една подправена услужлива усмивка. Защо да се смеем – с цел да помогнем ина тялото ни да си вземе онази част от химическата формула, която единствено позитивната страст може да сътвори, а не следващото хапче! 

Досега беше известно, че смехът се образува в хипоталамуса. За да открият в коя тъкмо част на хипоталамуса се заражда смехът, учени от Станфордския университет организират проучване на 100 деца с рядка форма на епилепсия, при която се изпада в пристъпи на неконтролируем смях. Заболяването се дължи на вродена особеност в развиването на хипоталамуса, при която се оформя характерно доброкачествено образувание. Чрез ядрено-магнитен резонанс медиците откриват, че при тази форма на епилепсия, образуванията са локализирани в задната част на хипоталамуса. Преди време от различен теоретичен екип беше открито, че същата тази част играе основна роля за образуването на паметта. Очевидно мамиларните тела в нея са виновни и за смеха, разяснява ръководителят на плана Джоузеф Парвизи, представен от MSNBC.

Неограниченият достъп до храна при мишките и систематичното преяждане провокират увеличение на новите нервни кафези в хипоталамуса – „ хранителния център “ на мозъка – и блокировката на повишаването им води до понижаване на апетита и тежестта на гризачите, декларират американски и японски биолози в публикация, оповестена в списание Nature Neuroscience. Източник на новите неврони сa така наречен таницити – кафези на съединителна тъкан вътре в самия хипоталамус. Новородените неврони мигрирали в частта на хипоталамуса, където е центърът на апетита при бозайниците. Като се убедили в съществуването на новите неврони, учените открили ролята им в организма на мишките.

Например, през март, учените изясниха, че нарасналото наличие на CO2 във въздуха въздейства негативно на работата на хипоталамуса, заради което хората и животните стартират бързо да натрупат килограми.

Това, което в най-голяма степен повлиява естественото действие на хипоталамуса са психотравмите и психоактивните субстанции. Това са субстанции, които трансформират съзнанието. Генетичното завещание и положението на майката по време на бременността също са от огромно значение за вярното развиване на хипоталамуса.

Независимо дали го осъзнаваме или не с наличието си всяко психотропно вещество (напр. алкохол, цигари, хапчета, опиати и др.) единствено разстройва естественото действие на хипоталамуса, а посредством него оказват въздействие и върху ендокринната обмяна. Разбира се като за всяко нещо в живота – само че единствено за някои от тях, в случай че са в прекомерни дози. Оттам влияят и върху положението, надлежно, и върху действието на вътрешните органи и системи.

Елвис Пресли умира на 42 години, като през последните години на живота му използването на алкохол и медикаменти се усилва. При аутопсията му се открива, че нервната му система и някои от вътрешните му органи са износени дотолкоз, че в случай че трябвало да се дефинира възрастта му по тяхната изхабеност той е живял 80 години. Т.е. продължителната възбудимост и засилената енергийна и ендокринна обмяна са повлияли естественото действие на нервната му система и са настъпили трайни промени в нейния алкално-киселинен баланс. А това довежда и до прекомерно огромно натоварване и, надлежно, изхабяване и на останалите органи и системи.

Всеки дразнител или обект, към който се основава взаимозависимост, чрез страстите, които “предизвиква ” , може да повлияе дотолкоз активността на хипоталамуса, че той да не е в положение да поддържа обезпечаването на равновесието в организма. Когато страстите, доставяни от дразнителя са отрицателни, се допуска, че обектът, към който се основава взаимозависимост ще бъде източник на положителни такива.

А дали страстите, които доставя подобен обект са положителни най-лесно може да се разбере по резултата, който те имат върху организма – в случай че в дълготраен проект неподходящото им влияние върху положението на организма е напълно ясно изразено, те мъчно биха могли да се дефинират като положителни и към този момент е безспорна нелепост да се продължава. Добре познатите ни оправдания, като “като пушна една цигарка се отпущам ”, “да се напием да ни олекне ”, “тревата е за пушене, не за пасене, ние не сме телета ” и така нататък, са единствено самопризнание за нашето недоумение и непокис по отношение на личното ни здраве и цялостна липса на воля и мощ на темперамент.

С други думи, страстта, която основава напрежение е тип краткотрайна изолираност против въздействията на външната среда. Но защото всяко прочувствено напрежение е обвързвано с възбуденост, би следвало всяка възбуденост също да е обвързвана с краткотрайна изолираност от средата. Най-честият резултат е възприятието на самота и изолация, което в действителност самичък си провокирал. Заблудата че се чувстваш най-добре, когато си самичък.

Обхваща те летаргията – състояние – държание на човек в положение на взаимозависимост, който все търси нещо, което да му подсигурява по-дълготраен резултат, нещо, което да оставя след себе си повече време, в което да не се изпитва болежка. В цел на неговото държание се трансформира източникът на страстта, която обезпечава една по-трайна изолираност от външния свят. Т.е. обектът на зависимостта, в ролята си на снабдител на страсти, обезпечава на индивида попадането в положение, мощно наподобяващо положението на абсурден сън, който го “прави благополучен и го успокоява ”.

ТРЕВА И НАСТРОЕНИЕ?

В броя от месец юни 2008 година на Списанието по обща психиатрия Американската Медицинска Асоциация разгласява едно проучване, извършено за инспекция на съществуването на връзка сред дългогодишната приложимост на марихуана и огромните аномалии в две мозъчни структури – познатият ни към този момент хипоталамус и амигдала – която пък управлява страха и експанзията.

В проучването взимат присъединяване 15 мъже (средна възраст 38,9 г.), които са пушили повече от 5 цигари марихуана дневно за интервал по-голям от 10 година и които през това време не са употребявали други наркотични субстанции. Резултатите от тази група са съпоставени с резултатите от друга група от 16 мъже (средна възраст 36,4 г.), които не са употребявали марихуана. Всички мъже от двете групи са подложени на най-елементарен вербален тест за памет – възобновяване на наличието на лист от 15 думи). Резултатите демонстрират изменение в структурата на мозъка на мъжете, употребявали марихуана – техният хипоталамус е с 12 % по-малък, а амигдалата им, надлежно, със 7,1 % по-малка спрямо тези на мъжете, които не са употребявали марихуана. При всички употребявали марихуана се следи утежняване на краткосрочната памет, пространствената ориентировка и езиковите качества, които са свързани с действието на хипоталамуса. Резултатите демонстрират, че несъразмерната приложимост на марихуана предизвиква мозъчни увреждания, загуба на паметта, води до компликации в процеса на заучаване на нова информация, и провокира психотични признаци като: фикс идея за гонене, параноя, фикс идея за четене на мислите и ексцентрично обществено държание даже и при умерена приложимост. Тези открития са съществено предизвикателство пред необятно публикуваното мнение, че използването на марихуана има слаби или никакви последици върху невроанатомията и психологичното здраве, както и настройката и позволението тя да бъде одобрявана.

Независимо от формата, данните от национално изследване на коморбидността (National Comorbidity Survey (NCS) – The National Institute of Mental Health Collaborative Psychiatric Epidemiology Surveys (CPES)) демонстрират, че човеци със обществено обезпокоително разстройство да използват марихуана е 7 (седем) пъти по-голяма спрямо останалата популация (Agosti, Nunes, & Levin, 2002). Също по този начин в дълготрайно проучване измежду младежи с диагноза обществено обезпокоително разстройство е намерено, че проблеми с използването на марихуана е 5 (пет) пъти евентуална, в сравнение с при младежи, които нямат такава диагноза (Buckner et al., 2008).

Най-тревожните изводи от проучванията са, първо количествено видяно ужасно се усилва процентът на употребяващи постоянно марихуана, споделя Майкъл Д. Анестис (Michael D. Anestis, Ph.D. Department of Psychology at the University of Southern Mississippi). Пример дава с изследвана група от 107 студенти, 43 % от които дами. 26.2 % от тях дават отговор на критериите че имат обществено обезпокоително разстройство, като 96.2 % от “пушещите ” оповестяват за приложимост на марихуана през последния месец, 78.3 % рапортуват за приложимост на марихуана през последната седмица, a 32.1 % признават за ежедневна приложимост на марихуана. Участниците оповестяват за междинна приложимост от 1-4 пъти в седмично в живота им и 3-4 пъти седмично през последния месец.

И второ, качествено, то индивидите със обществено обезпокоително разстройство имат вяра, че марихуаната ще има отрицателно въздействие върху тяхното държание, само че те допускат, че другите също ще поддържат това поверие. И вследствие на това използването на марихуана би могла да им обезпечи опция да обвинят за всеки предстоящ отрицателен резултат самата марихуана вместо някакъв минус в техния темперамент. Т.е. марихуаната им дава опрощение за личното им изтощение, което значително е отражение на силите на обществото в което живеят.