Хиляди еднополови семейства в България и Европа се сблъскват с

Хиляди еднополови фамилии в България и Европа се сблъскват с неуредиците в правната система заради разликите в националните системи на страните членки. Такъв е и въпросът на бебе Сара, на което е отказано българско поданство, тъй като е родено в еднополово семейство.

Сара е родена в Испания в фамилията на българка и великобританка, при раждането си детето е получило акт за раждане, в който са вписани и двете майки, само че без да се прецизира коя е биологичната майка на детето. По настоящите закони в Испания детето не може да придобие испанско поданство, тъй като нито една от майките му не е испанска гражданка.

С проблема от българска страна се заема организация „ Действие “. От 2015 година главен фокус в организацията са тематиките, свързани с признание правата на еднополовите сътрудници, техните фамилии и деца.

Видими ли са тези хора и фамилии за закона и институциите? Защо липсва правна регулация, която да подсигурява правата на децата в тези фамилии? Могат ли тези фамилии да живеят умерено и със законово уредени права?



Темата разяснява в “Законът и Темида “ Венета Ламберова , правист, ръководител на ЛГБТ организация “Действие “:

“Бебето Сара е родено в края на 2019 година в Испания. То има две майки. Едната е българка, а другата е от Гибралтар. И двете майки са вписани в акта за раждане в Испания. Майките имат подписан брак.

Впоследствие откриват, че детето им има компликации да придобие поданство. Това не планува испанско поданство заради обстоятелството, че нито един от родителите му не е испански жител. Не може да придобие поданството от майката си гибралтарка заради характерни условия на Англия по отношение на това по какъв начин жителите на Гибралтар предават поданство на децата си. Единствената опция за него е да придобие българско поданство, което се придобива по право, защото една от майките на бебето Сара е българка .

Получават отвод от българската работа ЕСГРАОН, след което завеждат дело в Административния съд София-град. Съдията по делото насочи авансово питане към Съда на Европейския съюз в Люксембург, по отношение на използваното европейско право, дали, когато се упражнява право на свободно напредване, произходът, открит в една страна членка, следва да бъде приет в друга страна членка. 

Моят случай беше непосредствен до този. Но моето дете към този момент е по-голямо. Тя е на 11 години. Все още за деца като нея, тези, които живеят в България, няма никаква опция правата на другия, невписан в акта за раждане родител, да бъдат уредени. Това слага децата в риск, от една страна, с бъдещи наследствени имуществени връзки, които настъпват, защото няма по какъв начин децата да се водят наследници на другия, невписан в акта за раждане родител.

От друга страна, слага децата в риск тогава, когато има разлъка на родителите, на двете майки, да кажем . И няма по какъв начин да бъдат предпазени правата на детето да се вижда и да поддържа връзки както с невписаната в акта за раждане майка, по този начин и с роднините ѝ. Имаме подобен случай, в който бабата на детето нямаше по какъв начин да реализира връзка с него повече от една година. Тъй като имаше недоразумение сред родителите.

Групата на родителите, които живеем в България, не е дребна, само че имаме неофициална група във Facebook. Над 100 индивида сме в тази група. 90% сме тези, които преди всичко живеем в България. Имаме случаи, при които имаме компликации при приемането на здравна грижа, в случай че родителят, вписан в акта за раждане, е в неспособност да участва. “

Чуйте повече в звуковите файлове.