Очертанията на войната: Как Русия изгуби Херсон и войната
Херсон - краят
Всеки път, когато приключа и предам седмичния си разбор за издание, у мен остава прочут миг на напрежение. Няма време за разпределяне – войната следва непреклонно своя ход и не знае нито момент покой. Аз трескаво диря хрумвания за идната тематика, а въпросите се блъскат вътре в главата ми. Ще поднесат ли идните дни някаво разтърсващо, форсмажорно събитие или пък ще бъде релативно умерено? Понякога настойчиво преследвам тематиката, само че от време на време тя сама ме намира. Така беше и този път – в сряда следобяд съветският министър на защитата разпореди евакуиране от херсонското предмостие и мигновено тази вест опустоши всички други, свързани с войната в Украйна.
Украинци честват насладата от освобождението на централния площад на Херсон
Калейдоскоп от събития и неверни решения
Херсон бе съществена цел на съветските войски още от първия ден на нашествието - 24 февруари, само че те съумяха да го завладяват едвам на 2 март, след относително къси улични боеве. През идващите десетина дни нашествениците се пробваха да разширят овладяното от тях предмостие на десния бряг на Днепър и дори да завладяват различен огромен град в региона - Николаев, както и да напреднат към Одеса, само че бяха спрени от ожесточената опозиция на украинците и принудени да се отдръпват. Основната неточност на руснаците в този миг бе, че разпиляха силите си, пробвайки се да напреднат по едно и също време в няколко посоки, освен това с много слаби отряди, вместо да концентрират всичките си запаси в направление на Одеса. Освен това те напълно подцениха волята за опозиция на украинците и в последна сметка заплатиха скъпо за това. В каря на март фронтовата линия се стабилизира, вследствие на което се оформи огромен плацдарм (предмостие) с дължина към 200 км. и ширина почти 50 км.
От военна позиция смисълът на всеки плацдарм на отсрешния бряг на необятна река е в даден миг на него да се натрупат достъчно войски, с цел да се предприеме огромно нахлуване към идната цел. Ако заради една или друга причина се получи закъснение и плацдармът не се трансформира в плануваното „ стартово блокче “ за нова атака, той рано или късно се трансформира в нещо като обсадена цитадела, която противоборстващата страна се пробва непременно да унищожи.
Точно това се случи в региона на Херсон, където от края на март ЗСУ започнаха серия от контраатаки, с цел да лимитират и редуцират съветското предмостие. Те продължиха с друга активност напролет и лятото и не доведоха до обилни промени на военните карти, само че накараха руснаците съществено да подсилят войските си на десния бряг на Днепър. Сред трансферираните подкрепления правеше усещане наличието на 76-та Гвардейска десантно-щурмова дивизия - едно от най-елитните съединения на съветската войска, което малко преди този момент бе взело участие в завладяването на Изюм. Освен това към този момент се беше сдобило с печална популярност поради убийствата, осъществени в киевското предградие Буча.
Успоредно с прехвърлянето на обилни запаси, съветското командване се зае с фортификацията на предмостието. Изградени бяха няколко отбранителни линии в дълбочина, всички основни постройки (ферми, административни здания и др.) бяха превърнати в дребни замъци, изрити бяха доста километри окопи и дори бяха докарани особено направени бетонни бункери, които също бяха интегрирани в най-ключовите позиции. Всичко това подсказваше твърдото желание на Москва да задържи плацдарма непременно, с цел да опита в даден миг още веднъж да настъпи към Одеса. Освен това още тогава интензивно циркулираха клюки, че следва референдум, който публично да утвърди анексията на региона от Руската Федерация.
В оня интервал възможностите на ЗСУ да натика нашествениците в необятния Днепър не изглеждаха огромни и дори си бяха напряко илюзорни. Но на сцената се появи едно оръжие, изцяло ново за този тетър на военни дейности, което тотално обърна обстановката и направи на пух и прахуляк всички съветски проекти за трайно господство на Южна Украйна. Става въпрос за прословутия Хаймарс, несъмнено.
Руски бойци се отдръпват пешком по краткотраен мост издигнат около към този момент разрушеният Антоновски
Под блокада
Както загатнах нагоре, когато обещано предмостие не се употребява за развиване на стремглаво нахлуване, то неизбежно се трансформира в обсадена цитадела. А крепостите, колкото и солидни да са те, постоянно имат най-малко два съществени минуса – те в никакъв случай не разполагат с достъчно запаси, зависят напълно от външно доставяне, а площта, върху която са построени, в никакъв случай не е толкоз огромна, че да побере задоволително тежки оръжия, с които да се противодейства на непрекъснатите противников обстрели и бомбардировки.
Мостът край язовирната стена на каховската хидроелектроцентрала опустошен от оттеглящите се съветски войски
Безспорно най-обстрелваното място на цялото предмостие бе Чернобаевка , предградие на Херсон, където до войната функционираше гражданското летище на града. Руснаците го бяха завладели още в края на февруари и мигновено го трансфораха в своя основа военна база. ЗСУ го подлагаха на непрекъснати офанзиви още до момента в който нашествениците се опитваха да завземат Николаев и Одеса (летището бе ударено единайсет пъти до 16 март, най-много с дронове Байрактар). Още тогава името „ Чернобаевка “ стана нарицателно за липса на еластичност и дори нелепост от страна на съветското командване, което допускаше една и съща неточност още веднъж и още веднъж, а по целия свят се появиха всевъзмиожни мемета по тематиката. Бомбардировките продължиха и напролет, като към края на май броят им нарастна до 22. Неколкократно бяха взривявани хранилища, командни пунктове и укрития за техника, а измежду починалите най-вероятно бе и командващият 49-та войска военачалник Резанцев. Най-важният резултат от офанзивите, обаче, беше лишаването на руснаците от опцията да употребяват огромно летище наоколо до фронтовата линия. Това ги принуди да разчитат на много по-отдалечени авиобази, като Чаплинка и Мелитопол, и дори тези в Бердянск и Крим.
През юни на бойните полета в Украйна се появи безусловно нов тип оръжейна система, изцяло непозната до тогава и за двете страни в спора. Високомобилните установки за реактивен залпов огън Хаймарс се оказаха способни да изстрелват реактивни снаряди на десетки километри, освен това с точно ориентиране в задачата. Към тях би трябвало да се прибавят и няколкостотин 155-мм гаубци (самоходни или теглени от влекачи), които като се изключи че имат забележителна далекобойност, могат, сходно на Хаймарсите, да изстрелват управляеми снаряди наречени Ескалибур. Това най-сетне даде опция на ЗСУ да реализира някакъв огневи паритет с руснаците , които до този миг имаха доста предимство в артилерията, а огневият им вал помиташе всичко по пътя си. Освен това високоточните боеприпаси разрешиха на ЗСУ да обърне внимание на цели, които до този миг бяха единствено теоретично достижими заради своята сравнителна раздалеченост от фронтовата линия – връзките и цялата останала логистика на нашествениците.
Генерал Залужни, главнокомандващият на ЗСУ, и неговият щаб взеха решение, че доста по-разумно ще бъде да лишат руснаците от запаси за война и опция да ги придвижват към фронта, вместо да се пробват да ги пречупят на бойното поле. През юли Хаймарсите си демонстрираха „ зъбите “ в региона на Херсон, като с изключение на Чернобаевка, за пръв път бяха ударени и шосейните и железопътни мостове през Днепър. Освен това бяха улучени и редица щабове, хранилища за боеприпаси и гориво, и военни бази ситуирани от двете страни на реката, т.е. всичко намиращо се в обсега на новите оръжия. Опитите на руснаците да трансформират обстановката, като трансферират най-важните щабове на далечния бряг на Днепър, както и да ремонтират мостовете, завършваха, като цяло, без триумф. Те просто бяха удряни още веднъж, и още веднъж. В този миг на мнозина (включително и на мен, за което писах още през август) стана ясно, че в дълготраен проект руснаците отбраняващи предмостието са обречени, просто тъй като няма да могат да бъдат съответно снабдявани.
Доколко в Москва са били наясно, че вероятностите за отбраняващите Херсон са много мрачни? Много евентуално още тогава, през юли, по-прозорливите офицери от тамошния Генерален щаб да са допускали сходен сюжети. Ако това е по този начин (а аз съм уверен, че там има много умни хора), то следват две хипотези:
Решили са да удържат предмостието до момента в който мине референдумът и по-късно да се отдръпват оттова като от съветска, а не от украинска територия (т.е. да трансфорат ЗСУ в де факто окупатори на личната си земя).Решили са, много самоуверено, че някак си ще се оправят с цялата тази каша.
Турчак обешава, че Русия е пристигнала в Херсон вечно
При изискване, че всички дефинитивни решения се взимат само и единствено от самодържеца Путин, аз съм сигурен, че в началото той твърдо е бил уверен във второто (че някак си ще се оправят) и последователно е бил убеждаван в разумността на окончаталната евакуация. Не бива да забравяме, че към този момент на два пъти съветският Генерален щаб прояви здравомислие (при провалите при Изюм и Лиман, надлежно през септември и октомври) и съумя да изтегли войските си, даже и с цената на огромни загуби в техника. Това ме кара да мисля, че решението за евакуиране на предмостието не е взето от Путин на 9 ноември сутринта, а много по-рано, като той е узрявал за него последователно (вероятно скърцайки със зъби и стискайки юмруци) и е бил интензивно подтикван от някои офицери от неговото обграждане.
Украинският напън
Евакуацията на Херсонското предмостие надали щеше да се състои, в случай че не беше непрекъснатият украински напън по целия му периметър. След неособенно сполучливите офанзиви напролет и първата половина на лятото, към края на юли ЗСУ прекратиха опитите си да пробият солидната съветска защита, само че незабавно започнаха подготовка за ново, по-мащабно нахлуване. Бяха събрани обилни за оня миг сили, почти 35 000 души, освен това сносно готови и въоръжени. Те имаха нелеката задача да преодолеят съпротивата на към 20 000 - 25 000 съветски войски, главно моторизирана пехота и десантчици, подкрепяни от прочут брой „ опълченци “ от сепаратистката ДНР, като и от кадировци.
Офанзивата на ЗСУ стартира на 29 август сутринта, като за нея в медиите се шумеше много преди този момент, и, надлежно, се организираше в атмосфера на извънредно високи упования от страна на украинското общество. Все отново до този миг войските на Залужни на практика по целия фронт в Украйна единствено се отбраняваха и сънародниците му към този момент бяха много нетърпеливи най-сетне да отпразнуват някаква значима победа. За да избегне медийния напън върху личните си войски, управлението в Киев реши да наложи цялостно медийно затъмнение върху събитията в региона на Херсон, само че тъй като офанзивите донесоха много лимитирани резултати, общото усещане в Украйна бе по-скоро, че настъплението се е провалило.
Към началото на септември ЗСУ съумяха да завладяват почти четири села (или по-скоро дребни крепости) и на три сектора да пробият отбранителния периметър на съперника. Те, обаче, не съумяха да се придвижат в дълбочина.
Тук би трябвало да отдадем дължимото и на руснаците. Както към този момент нееднократно съм споменавал, в региона на Херсон ЗСУ се сблъскаха лице в лице с едни от най-квалитетните съветски елементи. За разлика от доста други места, в този регион те още веднъж и още веднъж успяваха освен да удържат на натиска, само че дори и да минават в контраатаки за възвръщане на изгубени позиции и села. При това и да нанасят съществени загуби на украинците в хора и техника. Това още един път удостоверява мнението ми, че в случай че Русия не беше такава корумпирана страна, в която господства пропагандата и политическото късогледство, тя би била в положение да построи една много по-сериозна войска от сбирщината, която виждаме сега в Украйна.
Колкото и да е необичайно, неособено сполучливата атака край Херсон оказа помощ извънредно доста за зашеметявашия триумф на ЗСУ в региона на Харков десетина дни по-късно. Оказа се, че вниманието на съветското командване е било напълно ангажирано с това, какво се случва на юг и изцяло е пропуснало да забележи подготовката на украинското нахлуване на север. Резултатът от това недовиждане към този момент го знаем всички – цялостна злополука в региона Изюм, по-късно край Купянск, а най-после при Лиман.
BREAKING
Russian High Command has issued a general retreat to all surviving Russian forces at the Western bank of the Dnipro River. Around 40,000 Russian troops are now officially running.
— (((Tendar))) (@Tendar)
Карта, показваща изтеглянето на съветските войски от херсонското предмостие. В синьо е оцветена тази негова част, която украинците са съумели да освободят доникъде на октомври
Междувременно Залужни не се отхвърли от концепцията да ликвидира херсонския плацдарм и през септември жестоките боеве продължиха с еволюционен превес на украинците в огнево отношение. Използвайки всички преимущества на високоточните си оръжия, украинците успяваха още веднъж и още веднъж да нарушават съветските връзки през реката . Не единствено пречеха да се ремонтират перманентните мостове, само че и улучваха краткотрайните такива (понтони, пароми т.н.). Снабдяването на отбраняващите се на западния бряг съветски елементи от ден дневно ставаше все по-трудно.
Огневият надзор, упражняван от ЗСУ последователно закупи все по-широки измерения. Използването на американски антирадарни ракети от техните изтребители Миг-29 разреши да бъдат унищожени значителен брой съветски радарни станции. „ Ослепяването “ на съветското Противовъздушна отбрана, пък, бе последвано от изваждането от строя на много зенитни комплекси. Това, от своя страна, разреши на украинците да усилят интензивността на въздушните си офанзиви, в това число посредством станалите към този момент именити турски бойни дронове „ Байрактар “. Опитите на руснаците да открият някакъв паритет в небето на Херсон като цяло приключиха с крах – украинската Противовъздушна отбрана към този момент беше доста добре проведена и единствено за интервала от 1 септември до 21 октомври бе докладвано за свалянето на 13 съветски самолета и 15 хеликоптера.
Затягането на примката към херсонското предмостие даде вяра на Залужни, че изгледите за сполучлив свършек на интервенцията се усилват. Към началото на октомври, откакто групировката на ЗСУ бе увеличена до към 45 хиляди души, офанзивите бяха възобновени. Този път те бяха много по-успешни, изключително в северната част на плацдарма, вследствие на което площта му понижа почти с една трета. Украинците приложиха и някои нови тактически похвати, към този момент употребявани с триумф в региона на Харков: след пробива на съветската защита, в образувалите се коридори бяха „ пускани “ високомобилни отряди, екипирани със скоростни западни бронирани коли, които преследваха руснаците и не им позволяваха да провеждат постоянна защита. Все отново последните съумяха някак си да се консолидират и за следващ път да спрат украинското нахлуване.
Окупацията
Руската окупация през цялото време бе посрещната с злост от мнозина от жителите на града и покрайнините му. Още в първите дни на март най-малко на два пъти в Херсон бяха проведени всеобщи митинги, с които руснаците можаха да се оправят само посредством мощ. Постепенно ситуацията видимо се успокои и възстановява, само че под повърхността продължаваше да ври и кипи.
От началото на април на всички места всеобщо към този момент се показваха съветски знамена, а в обращение бе въведена рублата. Някои съветски банки и други бизнес предприятия откриха локални клонове. Другите обичайни забележими признаци на съветско наличие също не липсваха – бяха заменени флагът и гербът на региона, бе отпразнуван Денят на Победата (9 май), не мина и без типичното за путинска Русия шествие на „ безсмъртния полк “. Към началото на есента бе изработен опит за създаване на локална секция на Юнармия (известна още като Хитлерюгендът на Путин), само че тази самодейност очевидно не е била добре оценена от локалните, тъй като на учредяването ѝ участваха едвам пет дечица.
Паралелно с нормализацията на живота стартира и „ експроприацията “ (или с други думи – легализираният грабеж) на украинското имущество от страна на Руската Федерация. Така, да вземем за пример, на 28 април локалният парламент на намиращия се в Сибир Красноярски край. Освен това в посока на разнообразни близки и далечни региони на Русия (като Чечня, например) беше „ изпратена “ съвсем цялата локална селскостопанска техника.
Главният съветски инструмент за установяването на цялостен надзор върху региона, несъмнено, бе назначението на лоялна на Москва локална администрация. В нея попаднаха на практика напълно лица, създали политическа кариера като украински жители. С най-голяма известност се снабдиха Владимир Салдо, предприемач от „ сенчестия “ бранш, който бе назначен за регионален шеф, и Кирил Стремоусов, душевен не особенно постоянна персона с държание на шут, който става заместник-началник на локална военно-гражданска администрация.
Анексия и опозиция
Слухове за допустимо анексиране на Херсонска област от Русия се показваха от време на време още от първите дни на „ специфичната военна интервенция “. Те получиха полуофициален тип на 6 май, когато в Херсон дойде Андрей Турчак, основен секретар на ръководещата партия на Путин, „ Единна Русия “. За повече тежест той бе придружван от Денис Пушилин, „ президента “ на така наречен Донецка Народна Република, повече прочут измежду украинците като Пенис Душилин. На спонтанна конференция в постройката на локалната администрация. Пет дни по-късно шутът Стремоусов, пък съобщи, че е подготвен да помоли Путин Херсонска област да бъде публично включена в състава на Руската Федерация. Реакцията на локалните не закъсня – из града бяха публикувани листовки, че е обяванена парична премия за главата на Стремоусов, на сума от порядъка на 250 хиляди наши пари.
Листовки в жанр WANTED бяха най-невината форма на локална опозиция. Тя, обаче, имаше и някои много по-сериозни измерения. Губернаторът Салдо, да вземем за пример, бе токсичен и единствено усилените медицински грижи го оттърваха от странствуване в отвъдното. Но поддържащият руснаците локален блогър Кулешов, както и назначените на високи постове в локалните администрации колаборанти Алексей Ковальов и Виталий Гура, обаче, не бяха такива късметлии. И тримата бяха убити, най-вероятно от партизани. (От ориста си не съумя да избяга и горепоменатият Стремоусов, който тази сряда, часове преди формалното оповестяване на евакуацията, почина в катасрофа на пътя.) За известността на окупаторите измежду херсонците приказва и фактът, че към 11 юни едвам 23 от локалните жители се бяха възползвали от опцията .
Напълно разумно, съветските окупационни управляващи дадоха отговор с репресии на всички форми на опозиция. Твърди се, че е имало убити и ранени още при потушаването на мартенските митинги. Освен това се носят клюки за отвлечени жители, както и за секрети центрове за задържане. Доколко това е по този начин – евентуално занапред ще разберем. Иначе един случай към този момент възмути международната общност – убийството на диригента на локалния камерен симфоничен оркестър.
Убитият в Херсон диригент Керпатенко
Херсонска област публично бе анексирана от Русия на 30 септември, вследствие на референдум, който бе завършил три дни по-рано. Според резултатите на „ референдума “ 87.05% от локалните поданици (497,051 от общо 571,001 участвали) са дали своят вот в интерес на присъединение към „ родината майка “. Доколко действителни са били тези резултати, всеки от вас може да реши самичък. А другояче, те до сегашен си остават непризнати от нито една страна в света като се изключи Северна Корея.
Евакуацията
Ако се има вяра на формалната сводка на съветския Генерален щаб от петък, през реката са били трансферирани над 30 000 военнослужещи и над 5 000 единици бойна техника, освен това без никакви загуби. Това основава усещане за една брилятна и най-много извънредно бързо осъществена интервенция. Нека обаче да се опитаме да погледнем оттатък пелената на съветската агитация.
Участък, миниран от отсъпващите съветски войски за да забави преследването им от ЗСУ
Реално видяно, съветското евакуиране от плацдрма не стартира на 9 ноември, а съвсем месец по-рано. Още към средата на октомври бе оповестена евакуация на гражданското население от десния бряг на Днепър, от която (по съветски публични данни) все още са се възползвали над 115 хиляди души. Доклко това е непринудено – дано всеки самичък си преценя. Според данните на Москва, това са хора, които са „ изявили предпочитание “ да се реалокират. Според Киев, преобладаващото болшинство от тези хора са били преместени принудително. Вероятно, истината ще е някъде по средата. От една страна, правилно е, че има много хора в Украйна, които избират да бъдат руснаци и считат, че бъдещето им е обвързвано само с „ Руский мир “. От друга страна, изцяло е допустимо да е имало случаи на насилствена евакуация, тъй като на напускащите им е било неразрешено да употребяват колите си.
Освен евакуацията на цивилните, през предишния месец имаше няколко сигнала, че руснаците са почнали да изтеглят и войските си от предмостието. При това по много подличък метод – на паромите се смесват с гражданското население, с цел да не може украинците да ги обстрелват. Индикации, че съветската войска напуща Херсон и няма желание да се връща се показваха непрестанно – съветските флагове съвсем изчезнаха от основните здания, извозени бяха паметниците на Суворов и Потьомкин, също така бяха конфискувани медикаментите от лечебните заведения, както и най-ценните музейни експонати. Руските бойци, пък не се посвениха да откраднат даже и детско влакче от увеселителен парк.
В чисто военно отношение подготовката за отдръпването включваше създаване на междинни позиции за оттегляне, взривяване на мостове и миниране на всички пътища, по които ще се движат напред украинците. Именно плътното миниране най-вероятно ще се окаже оня „ вълшебен “ фактор, който оказа помощ на руснаците да се откъснат от преследвачите си и бързо да преминат на левия бряг на Днепър, взривявайки всички мостове зад тила си. Това принуди ЗСУ да напредва много деликатно, с цел да избегне загуби заради несъобразителност.
Руски десантчици от 76-та Гвардейска десантно щурмова дивизия взривяват развалените си танкове при отдръпването си от херсонския плацдарм, с цел да не се употребяват от ЗСУ
Какво губи Русия като изоставя Херсон?
Преди всичко – губи войната. Този път дефинитивно. Аз няколко пъти имах опция да разясня вариантите пред Путин и постоянно съм упорствал, че той има единствено две действителни благоприятни условия да докара „ специфичната военна интервенция “ до сполучлив край – преодоляване на Киев или завладяване на Одеса. Първото, явно, от дълго време е оттатък опциите му, а второто към този момент няма да е по силите му даже и теоретично. Оттук нататък Херсон евентуално ще изпадне от дневния ред на московската пропагандата и формалната реторика ще се концентрира върху „ освобождението на Донбас “ и „ отбраната на изконно съветски “ места като Луганск, Мелитопол и Мариупол.
Каква ще бъде съветската тактика през идващите няколко месеца?
Основната причина, заради която в Москва се съгласиха да изтеглят войските си от десния браг на Днепър несъмнено е желанието на съветското основно командване да запази непременно последните в действителност висококачествени бойни елементи, с които към момента разполага (предимно въздушно-десантни полкове и моторизирана пехота). Най-вероятно тези войски ще получат къса отмора, само че главният въпрос над който сега си блъскат главите в Киев е, къде ще бъдат употребявани по-късно. Според мен, те ще бъдат трансферирани в Донбас, с цел да се опитат да отвоюват „ неосвободените “ региони на тази „ изконно съветска “ област. Именно там най-вероятно ще бъдат съсредоточени напъните на Москва през идващите седмици и месеци. Ако Донецката област бъде овладяна напълно, това ще даде някаква легитимност на понесените тежки загуби и подобен триумф би бил сервиран на напоманата с национализъм съветска аудитория като заслужен свършек и дори победа в почналата с толкоз възхвали „ специфична военна интервенция “.
Генерал Конашенков, представител на съветското министерство на защитата, афишира, че изтеглянето от десния бряг на Днепър е приключило
Всеки път, когато приключа и предам седмичния си разбор за издание, у мен остава прочут миг на напрежение. Няма време за разпределяне – войната следва непреклонно своя ход и не знае нито момент покой. Аз трескаво диря хрумвания за идната тематика, а въпросите се блъскат вътре в главата ми. Ще поднесат ли идните дни някаво разтърсващо, форсмажорно събитие или пък ще бъде релативно умерено? Понякога настойчиво преследвам тематиката, само че от време на време тя сама ме намира. Така беше и този път – в сряда следобяд съветският министър на защитата разпореди евакуиране от херсонското предмостие и мигновено тази вест опустоши всички други, свързани с войната в Украйна.
Украинци честват насладата от освобождението на централния площад на Херсон
Калейдоскоп от събития и неверни решения
Херсон бе съществена цел на съветските войски още от първия ден на нашествието - 24 февруари, само че те съумяха да го завладяват едвам на 2 март, след относително къси улични боеве. През идващите десетина дни нашествениците се пробваха да разширят овладяното от тях предмостие на десния бряг на Днепър и дори да завладяват различен огромен град в региона - Николаев, както и да напреднат към Одеса, само че бяха спрени от ожесточената опозиция на украинците и принудени да се отдръпват. Основната неточност на руснаците в този миг бе, че разпиляха силите си, пробвайки се да напреднат по едно и също време в няколко посоки, освен това с много слаби отряди, вместо да концентрират всичките си запаси в направление на Одеса. Освен това те напълно подцениха волята за опозиция на украинците и в последна сметка заплатиха скъпо за това. В каря на март фронтовата линия се стабилизира, вследствие на което се оформи огромен плацдарм (предмостие) с дължина към 200 км. и ширина почти 50 км.
От военна позиция смисълът на всеки плацдарм на отсрешния бряг на необятна река е в даден миг на него да се натрупат достъчно войски, с цел да се предприеме огромно нахлуване към идната цел. Ако заради една или друга причина се получи закъснение и плацдармът не се трансформира в плануваното „ стартово блокче “ за нова атака, той рано или късно се трансформира в нещо като обсадена цитадела, която противоборстващата страна се пробва непременно да унищожи.
Точно това се случи в региона на Херсон, където от края на март ЗСУ започнаха серия от контраатаки, с цел да лимитират и редуцират съветското предмостие. Те продължиха с друга активност напролет и лятото и не доведоха до обилни промени на военните карти, само че накараха руснаците съществено да подсилят войските си на десния бряг на Днепър. Сред трансферираните подкрепления правеше усещане наличието на 76-та Гвардейска десантно-щурмова дивизия - едно от най-елитните съединения на съветската войска, което малко преди този момент бе взело участие в завладяването на Изюм. Освен това към този момент се беше сдобило с печална популярност поради убийствата, осъществени в киевското предградие Буча.
Успоредно с прехвърлянето на обилни запаси, съветското командване се зае с фортификацията на предмостието. Изградени бяха няколко отбранителни линии в дълбочина, всички основни постройки (ферми, административни здания и др.) бяха превърнати в дребни замъци, изрити бяха доста километри окопи и дори бяха докарани особено направени бетонни бункери, които също бяха интегрирани в най-ключовите позиции. Всичко това подсказваше твърдото желание на Москва да задържи плацдарма непременно, с цел да опита в даден миг още веднъж да настъпи към Одеса. Освен това още тогава интензивно циркулираха клюки, че следва референдум, който публично да утвърди анексията на региона от Руската Федерация.
В оня интервал възможностите на ЗСУ да натика нашествениците в необятния Днепър не изглеждаха огромни и дори си бяха напряко илюзорни. Но на сцената се появи едно оръжие, изцяло ново за този тетър на военни дейности, което тотално обърна обстановката и направи на пух и прахуляк всички съветски проекти за трайно господство на Южна Украйна. Става въпрос за прословутия Хаймарс, несъмнено.
Руски бойци се отдръпват пешком по краткотраен мост издигнат около към този момент разрушеният Антоновски
Под блокада
Както загатнах нагоре, когато обещано предмостие не се употребява за развиване на стремглаво нахлуване, то неизбежно се трансформира в обсадена цитадела. А крепостите, колкото и солидни да са те, постоянно имат най-малко два съществени минуса – те в никакъв случай не разполагат с достъчно запаси, зависят напълно от външно доставяне, а площта, върху която са построени, в никакъв случай не е толкоз огромна, че да побере задоволително тежки оръжия, с които да се противодейства на непрекъснатите противников обстрели и бомбардировки.
Мостът край язовирната стена на каховската хидроелектроцентрала опустошен от оттеглящите се съветски войски
Безспорно най-обстрелваното място на цялото предмостие бе Чернобаевка , предградие на Херсон, където до войната функционираше гражданското летище на града. Руснаците го бяха завладели още в края на февруари и мигновено го трансфораха в своя основа военна база. ЗСУ го подлагаха на непрекъснати офанзиви още до момента в който нашествениците се опитваха да завземат Николаев и Одеса (летището бе ударено единайсет пъти до 16 март, най-много с дронове Байрактар). Още тогава името „ Чернобаевка “ стана нарицателно за липса на еластичност и дори нелепост от страна на съветското командване, което допускаше една и съща неточност още веднъж и още веднъж, а по целия свят се появиха всевъзмиожни мемета по тематиката. Бомбардировките продължиха и напролет, като към края на май броят им нарастна до 22. Неколкократно бяха взривявани хранилища, командни пунктове и укрития за техника, а измежду починалите най-вероятно бе и командващият 49-та войска военачалник Резанцев. Най-важният резултат от офанзивите, обаче, беше лишаването на руснаците от опцията да употребяват огромно летище наоколо до фронтовата линия. Това ги принуди да разчитат на много по-отдалечени авиобази, като Чаплинка и Мелитопол, и дори тези в Бердянск и Крим.
През юни на бойните полета в Украйна се появи безусловно нов тип оръжейна система, изцяло непозната до тогава и за двете страни в спора. Високомобилните установки за реактивен залпов огън Хаймарс се оказаха способни да изстрелват реактивни снаряди на десетки километри, освен това с точно ориентиране в задачата. Към тях би трябвало да се прибавят и няколкостотин 155-мм гаубци (самоходни или теглени от влекачи), които като се изключи че имат забележителна далекобойност, могат, сходно на Хаймарсите, да изстрелват управляеми снаряди наречени Ескалибур. Това най-сетне даде опция на ЗСУ да реализира някакъв огневи паритет с руснаците , които до този миг имаха доста предимство в артилерията, а огневият им вал помиташе всичко по пътя си. Освен това високоточните боеприпаси разрешиха на ЗСУ да обърне внимание на цели, които до този миг бяха единствено теоретично достижими заради своята сравнителна раздалеченост от фронтовата линия – връзките и цялата останала логистика на нашествениците.
Генерал Залужни, главнокомандващият на ЗСУ, и неговият щаб взеха решение, че доста по-разумно ще бъде да лишат руснаците от запаси за война и опция да ги придвижват към фронта, вместо да се пробват да ги пречупят на бойното поле. През юли Хаймарсите си демонстрираха „ зъбите “ в региона на Херсон, като с изключение на Чернобаевка, за пръв път бяха ударени и шосейните и железопътни мостове през Днепър. Освен това бяха улучени и редица щабове, хранилища за боеприпаси и гориво, и военни бази ситуирани от двете страни на реката, т.е. всичко намиращо се в обсега на новите оръжия. Опитите на руснаците да трансформират обстановката, като трансферират най-важните щабове на далечния бряг на Днепър, както и да ремонтират мостовете, завършваха, като цяло, без триумф. Те просто бяха удряни още веднъж, и още веднъж. В този миг на мнозина (включително и на мен, за което писах още през август) стана ясно, че в дълготраен проект руснаците отбраняващи предмостието са обречени, просто тъй като няма да могат да бъдат съответно снабдявани.
Доколко в Москва са били наясно, че вероятностите за отбраняващите Херсон са много мрачни? Много евентуално още тогава, през юли, по-прозорливите офицери от тамошния Генерален щаб да са допускали сходен сюжети. Ако това е по този начин (а аз съм уверен, че там има много умни хора), то следват две хипотези:
Решили са да удържат предмостието до момента в който мине референдумът и по-късно да се отдръпват оттова като от съветска, а не от украинска територия (т.е. да трансфорат ЗСУ в де факто окупатори на личната си земя).Решили са, много самоуверено, че някак си ще се оправят с цялата тази каша.
Турчак обешава, че Русия е пристигнала в Херсон вечно
При изискване, че всички дефинитивни решения се взимат само и единствено от самодържеца Путин, аз съм сигурен, че в началото той твърдо е бил уверен във второто (че някак си ще се оправят) и последователно е бил убеждаван в разумността на окончаталната евакуация. Не бива да забравяме, че към този момент на два пъти съветският Генерален щаб прояви здравомислие (при провалите при Изюм и Лиман, надлежно през септември и октомври) и съумя да изтегли войските си, даже и с цената на огромни загуби в техника. Това ме кара да мисля, че решението за евакуиране на предмостието не е взето от Путин на 9 ноември сутринта, а много по-рано, като той е узрявал за него последователно (вероятно скърцайки със зъби и стискайки юмруци) и е бил интензивно подтикван от някои офицери от неговото обграждане.
Украинският напън
Евакуацията на Херсонското предмостие надали щеше да се състои, в случай че не беше непрекъснатият украински напън по целия му периметър. След неособенно сполучливите офанзиви напролет и първата половина на лятото, към края на юли ЗСУ прекратиха опитите си да пробият солидната съветска защита, само че незабавно започнаха подготовка за ново, по-мащабно нахлуване. Бяха събрани обилни за оня миг сили, почти 35 000 души, освен това сносно готови и въоръжени. Те имаха нелеката задача да преодолеят съпротивата на към 20 000 - 25 000 съветски войски, главно моторизирана пехота и десантчици, подкрепяни от прочут брой „ опълченци “ от сепаратистката ДНР, като и от кадировци.
Офанзивата на ЗСУ стартира на 29 август сутринта, като за нея в медиите се шумеше много преди този момент, и, надлежно, се организираше в атмосфера на извънредно високи упования от страна на украинското общество. Все отново до този миг войските на Залужни на практика по целия фронт в Украйна единствено се отбраняваха и сънародниците му към този момент бяха много нетърпеливи най-сетне да отпразнуват някаква значима победа. За да избегне медийния напън върху личните си войски, управлението в Киев реши да наложи цялостно медийно затъмнение върху събитията в региона на Херсон, само че тъй като офанзивите донесоха много лимитирани резултати, общото усещане в Украйна бе по-скоро, че настъплението се е провалило.
Към началото на септември ЗСУ съумяха да завладяват почти четири села (или по-скоро дребни крепости) и на три сектора да пробият отбранителния периметър на съперника. Те, обаче, не съумяха да се придвижат в дълбочина.
Тук би трябвало да отдадем дължимото и на руснаците. Както към този момент нееднократно съм споменавал, в региона на Херсон ЗСУ се сблъскаха лице в лице с едни от най-квалитетните съветски елементи. За разлика от доста други места, в този регион те още веднъж и още веднъж успяваха освен да удържат на натиска, само че дори и да минават в контраатаки за възвръщане на изгубени позиции и села. При това и да нанасят съществени загуби на украинците в хора и техника. Това още един път удостоверява мнението ми, че в случай че Русия не беше такава корумпирана страна, в която господства пропагандата и политическото късогледство, тя би била в положение да построи една много по-сериозна войска от сбирщината, която виждаме сега в Украйна.
Колкото и да е необичайно, неособено сполучливата атака край Херсон оказа помощ извънредно доста за зашеметявашия триумф на ЗСУ в региона на Харков десетина дни по-късно. Оказа се, че вниманието на съветското командване е било напълно ангажирано с това, какво се случва на юг и изцяло е пропуснало да забележи подготовката на украинското нахлуване на север. Резултатът от това недовиждане към този момент го знаем всички – цялостна злополука в региона Изюм, по-късно край Купянск, а най-после при Лиман.
BREAKING
Russian High Command has issued a general retreat to all surviving Russian forces at the Western bank of the Dnipro River. Around 40,000 Russian troops are now officially running.
— (((Tendar))) (@Tendar)
Карта, показваща изтеглянето на съветските войски от херсонското предмостие. В синьо е оцветена тази негова част, която украинците са съумели да освободят доникъде на октомври
Междувременно Залужни не се отхвърли от концепцията да ликвидира херсонския плацдарм и през септември жестоките боеве продължиха с еволюционен превес на украинците в огнево отношение. Използвайки всички преимущества на високоточните си оръжия, украинците успяваха още веднъж и още веднъж да нарушават съветските връзки през реката . Не единствено пречеха да се ремонтират перманентните мостове, само че и улучваха краткотрайните такива (понтони, пароми т.н.). Снабдяването на отбраняващите се на западния бряг съветски елементи от ден дневно ставаше все по-трудно.
Огневият надзор, упражняван от ЗСУ последователно закупи все по-широки измерения. Използването на американски антирадарни ракети от техните изтребители Миг-29 разреши да бъдат унищожени значителен брой съветски радарни станции. „ Ослепяването “ на съветското Противовъздушна отбрана, пък, бе последвано от изваждането от строя на много зенитни комплекси. Това, от своя страна, разреши на украинците да усилят интензивността на въздушните си офанзиви, в това число посредством станалите към този момент именити турски бойни дронове „ Байрактар “. Опитите на руснаците да открият някакъв паритет в небето на Херсон като цяло приключиха с крах – украинската Противовъздушна отбрана към този момент беше доста добре проведена и единствено за интервала от 1 септември до 21 октомври бе докладвано за свалянето на 13 съветски самолета и 15 хеликоптера.
Затягането на примката към херсонското предмостие даде вяра на Залужни, че изгледите за сполучлив свършек на интервенцията се усилват. Към началото на октомври, откакто групировката на ЗСУ бе увеличена до към 45 хиляди души, офанзивите бяха възобновени. Този път те бяха много по-успешни, изключително в северната част на плацдарма, вследствие на което площта му понижа почти с една трета. Украинците приложиха и някои нови тактически похвати, към този момент употребявани с триумф в региона на Харков: след пробива на съветската защита, в образувалите се коридори бяха „ пускани “ високомобилни отряди, екипирани със скоростни западни бронирани коли, които преследваха руснаците и не им позволяваха да провеждат постоянна защита. Все отново последните съумяха някак си да се консолидират и за следващ път да спрат украинското нахлуване.
Окупацията
Руската окупация през цялото време бе посрещната с злост от мнозина от жителите на града и покрайнините му. Още в първите дни на март най-малко на два пъти в Херсон бяха проведени всеобщи митинги, с които руснаците можаха да се оправят само посредством мощ. Постепенно ситуацията видимо се успокои и възстановява, само че под повърхността продължаваше да ври и кипи.
От началото на април на всички места всеобщо към този момент се показваха съветски знамена, а в обращение бе въведена рублата. Някои съветски банки и други бизнес предприятия откриха локални клонове. Другите обичайни забележими признаци на съветско наличие също не липсваха – бяха заменени флагът и гербът на региона, бе отпразнуван Денят на Победата (9 май), не мина и без типичното за путинска Русия шествие на „ безсмъртния полк “. Към началото на есента бе изработен опит за създаване на локална секция на Юнармия (известна още като Хитлерюгендът на Путин), само че тази самодейност очевидно не е била добре оценена от локалните, тъй като на учредяването ѝ участваха едвам пет дечица.
Паралелно с нормализацията на живота стартира и „ експроприацията “ (или с други думи – легализираният грабеж) на украинското имущество от страна на Руската Федерация. Така, да вземем за пример, на 28 април локалният парламент на намиращия се в Сибир Красноярски край. Освен това в посока на разнообразни близки и далечни региони на Русия (като Чечня, например) беше „ изпратена “ съвсем цялата локална селскостопанска техника.
Главният съветски инструмент за установяването на цялостен надзор върху региона, несъмнено, бе назначението на лоялна на Москва локална администрация. В нея попаднаха на практика напълно лица, създали политическа кариера като украински жители. С най-голяма известност се снабдиха Владимир Салдо, предприемач от „ сенчестия “ бранш, който бе назначен за регионален шеф, и Кирил Стремоусов, душевен не особенно постоянна персона с държание на шут, който става заместник-началник на локална военно-гражданска администрация.
Анексия и опозиция
Слухове за допустимо анексиране на Херсонска област от Русия се показваха от време на време още от първите дни на „ специфичната военна интервенция “. Те получиха полуофициален тип на 6 май, когато в Херсон дойде Андрей Турчак, основен секретар на ръководещата партия на Путин, „ Единна Русия “. За повече тежест той бе придружван от Денис Пушилин, „ президента “ на така наречен Донецка Народна Република, повече прочут измежду украинците като Пенис Душилин. На спонтанна конференция в постройката на локалната администрация. Пет дни по-късно шутът Стремоусов, пък съобщи, че е подготвен да помоли Путин Херсонска област да бъде публично включена в състава на Руската Федерация. Реакцията на локалните не закъсня – из града бяха публикувани листовки, че е обяванена парична премия за главата на Стремоусов, на сума от порядъка на 250 хиляди наши пари.
Листовки в жанр WANTED бяха най-невината форма на локална опозиция. Тя, обаче, имаше и някои много по-сериозни измерения. Губернаторът Салдо, да вземем за пример, бе токсичен и единствено усилените медицински грижи го оттърваха от странствуване в отвъдното. Но поддържащият руснаците локален блогър Кулешов, както и назначените на високи постове в локалните администрации колаборанти Алексей Ковальов и Виталий Гура, обаче, не бяха такива късметлии. И тримата бяха убити, най-вероятно от партизани. (От ориста си не съумя да избяга и горепоменатият Стремоусов, който тази сряда, часове преди формалното оповестяване на евакуацията, почина в катасрофа на пътя.) За известността на окупаторите измежду херсонците приказва и фактът, че към 11 юни едвам 23 от локалните жители се бяха възползвали от опцията .
Напълно разумно, съветските окупационни управляващи дадоха отговор с репресии на всички форми на опозиция. Твърди се, че е имало убити и ранени още при потушаването на мартенските митинги. Освен това се носят клюки за отвлечени жители, както и за секрети центрове за задържане. Доколко това е по този начин – евентуално занапред ще разберем. Иначе един случай към този момент възмути международната общност – убийството на диригента на локалния камерен симфоничен оркестър.
Убитият в Херсон диригент Керпатенко
Херсонска област публично бе анексирана от Русия на 30 септември, вследствие на референдум, който бе завършил три дни по-рано. Според резултатите на „ референдума “ 87.05% от локалните поданици (497,051 от общо 571,001 участвали) са дали своят вот в интерес на присъединение към „ родината майка “. Доколко действителни са били тези резултати, всеки от вас може да реши самичък. А другояче, те до сегашен си остават непризнати от нито една страна в света като се изключи Северна Корея.
Евакуацията
Ако се има вяра на формалната сводка на съветския Генерален щаб от петък, през реката са били трансферирани над 30 000 военнослужещи и над 5 000 единици бойна техника, освен това без никакви загуби. Това основава усещане за една брилятна и най-много извънредно бързо осъществена интервенция. Нека обаче да се опитаме да погледнем оттатък пелената на съветската агитация.
Участък, миниран от отсъпващите съветски войски за да забави преследването им от ЗСУ
Реално видяно, съветското евакуиране от плацдрма не стартира на 9 ноември, а съвсем месец по-рано. Още към средата на октомври бе оповестена евакуация на гражданското население от десния бряг на Днепър, от която (по съветски публични данни) все още са се възползвали над 115 хиляди души. Доклко това е непринудено – дано всеки самичък си преценя. Според данните на Москва, това са хора, които са „ изявили предпочитание “ да се реалокират. Според Киев, преобладаващото болшинство от тези хора са били преместени принудително. Вероятно, истината ще е някъде по средата. От една страна, правилно е, че има много хора в Украйна, които избират да бъдат руснаци и считат, че бъдещето им е обвързвано само с „ Руский мир “. От друга страна, изцяло е допустимо да е имало случаи на насилствена евакуация, тъй като на напускащите им е било неразрешено да употребяват колите си.
Освен евакуацията на цивилните, през предишния месец имаше няколко сигнала, че руснаците са почнали да изтеглят и войските си от предмостието. При това по много подличък метод – на паромите се смесват с гражданското население, с цел да не може украинците да ги обстрелват. Индикации, че съветската войска напуща Херсон и няма желание да се връща се показваха непрестанно – съветските флагове съвсем изчезнаха от основните здания, извозени бяха паметниците на Суворов и Потьомкин, също така бяха конфискувани медикаментите от лечебните заведения, както и най-ценните музейни експонати. Руските бойци, пък не се посвениха да откраднат даже и детско влакче от увеселителен парк.
В чисто военно отношение подготовката за отдръпването включваше създаване на междинни позиции за оттегляне, взривяване на мостове и миниране на всички пътища, по които ще се движат напред украинците. Именно плътното миниране най-вероятно ще се окаже оня „ вълшебен “ фактор, който оказа помощ на руснаците да се откъснат от преследвачите си и бързо да преминат на левия бряг на Днепър, взривявайки всички мостове зад тила си. Това принуди ЗСУ да напредва много деликатно, с цел да избегне загуби заради несъобразителност.
Руски десантчици от 76-та Гвардейска десантно щурмова дивизия взривяват развалените си танкове при отдръпването си от херсонския плацдарм, с цел да не се употребяват от ЗСУ
Какво губи Русия като изоставя Херсон?
Преди всичко – губи войната. Този път дефинитивно. Аз няколко пъти имах опция да разясня вариантите пред Путин и постоянно съм упорствал, че той има единствено две действителни благоприятни условия да докара „ специфичната военна интервенция “ до сполучлив край – преодоляване на Киев или завладяване на Одеса. Първото, явно, от дълго време е оттатък опциите му, а второто към този момент няма да е по силите му даже и теоретично. Оттук нататък Херсон евентуално ще изпадне от дневния ред на московската пропагандата и формалната реторика ще се концентрира върху „ освобождението на Донбас “ и „ отбраната на изконно съветски “ места като Луганск, Мелитопол и Мариупол.
Каква ще бъде съветската тактика през идващите няколко месеца?
Основната причина, заради която в Москва се съгласиха да изтеглят войските си от десния браг на Днепър несъмнено е желанието на съветското основно командване да запази непременно последните в действителност висококачествени бойни елементи, с които към момента разполага (предимно въздушно-десантни полкове и моторизирана пехота). Най-вероятно тези войски ще получат къса отмора, само че главният въпрос над който сега си блъскат главите в Киев е, къде ще бъдат употребявани по-късно. Според мен, те ще бъдат трансферирани в Донбас, с цел да се опитат да отвоюват „ неосвободените “ региони на тази „ изконно съветска “ област. Именно там най-вероятно ще бъдат съсредоточени напъните на Москва през идващите седмици и месеци. Ако Донецката област бъде овладяна напълно, това ще даде някаква легитимност на понесените тежки загуби и подобен триумф би бил сервиран на напоманата с национализъм съветска аудитория като заслужен свършек и дори победа в почналата с толкоз възхвали „ специфична военна интервенция “.
Генерал Конашенков, представител на съветското министерство на защитата, афишира, че изтеглянето от десния бряг на Днепър е приключило
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ