Д-р Петър Калайджиев, кардиолог: Сърдечната недостатъчност е свързана с нарушенията на съня
Хъркането е един от признаците на сънната апнея
Спирането на дишането през нощта е сериозен рисков фактор за развиване на инфаркт или инсулт
Повече от половината (54%) от пациентите със сърдечна непълнота имат сънна апнея – заболяване, при което човек стопира да диша за малко по време на сън. Един от главните белези на болестта е хъркането през нощта, само че не всички хора, които хъркат, страдат от сънна апнея, изяснява доктор Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “. Съвсем неотдавна докторът, който е помощник към Катедра „ Спешна медицина “ на МУ-София, отбрани своя дисертационен труд на тематика „ Остра сърдечна непълнота и нарушавания на съня “. Оказва се, че проблемите със съня и в частност сънната апнея са сериозен рисков фактор за развиване на инфаркт или инсулт и по тази причина би трябвало да бъдат лекувани в точния момент.
Сънната апнея може да има съществени последствия върху сърдечно-съдовата система. Прекъсванията в дишането могат да покачат кръвното налягане или да доведат до сърдечни аритмии като резултат от напрежението, на който е подложено сърцето заради незадоволително кислородно засищане и нараснало кръвно налягане. Сънната апнея може да провокира нощни аритмии, които да влошат качеството на съня и да усилят риска от съществени сърдечни проблеми. Заболяването е обвързвано с повишен риск от развиване на сърдечна непълнота и коронарна болест.
Симптомите на сънната апнея могат да включват: хъркане - един от най-очевидните признаци, изключително в случай че се съчетава с спирания в дишането; пресечен бездънен сън - постоянно пробуждане през нощта; отмалялост и унесеност през деня; сърдечни проблеми; некадърност за концентрация; нараснало кръвно налягане и други кардиоваскуларни проблеми.
Промяната в метода на живот е част от лекуването на сънната апнея. Загубата на тегло, избягването на алкохол и тютюнопушене, постоянна физическа интензивност и възстановяване на навиците преди сън могат да подкрепят лекуването.
Страдащите могат да употребяват CPAP устройства (Continuous Positive Airway Pressure) за отваряне на дихателните пътища и поддържане на естественото дишане през цялата нощ.
Специално направени орални апарати могат да оказват помощ за поддържане на дихателните пътища отворени по време на сън. В някои случаи се правят хирургически процедури за промяна на анатомични проблеми в горните дихателни пътища.
В Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ се ползва сложен метод за диагностика и лекуване на пациенти със сърдечно-съдови болести и сънна апнея, изяснява доктор Калайджиев. Миналата година той имаше обява в влиятелното американско списание Sleep Medicine: X, изучаващо проблемите на съня, в която показа своите проучвания измежду пациенти с остра сърдечна непълнота и сънна апнея. Д-р Калайджиев бе и презентатор от страна на болничното заведение в Европейския конгрес за остри сърдечно-съдови болести през 2023 г.
Спирането на дишането през нощта е сериозен рисков фактор за развиване на инфаркт или инсулт
Повече от половината (54%) от пациентите със сърдечна непълнота имат сънна апнея – заболяване, при което човек стопира да диша за малко по време на сън. Един от главните белези на болестта е хъркането през нощта, само че не всички хора, които хъркат, страдат от сънна апнея, изяснява доктор Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “. Съвсем неотдавна докторът, който е помощник към Катедра „ Спешна медицина “ на МУ-София, отбрани своя дисертационен труд на тематика „ Остра сърдечна непълнота и нарушавания на съня “. Оказва се, че проблемите със съня и в частност сънната апнея са сериозен рисков фактор за развиване на инфаркт или инсулт и по тази причина би трябвало да бъдат лекувани в точния момент.
Сънната апнея може да има съществени последствия върху сърдечно-съдовата система. Прекъсванията в дишането могат да покачат кръвното налягане или да доведат до сърдечни аритмии като резултат от напрежението, на който е подложено сърцето заради незадоволително кислородно засищане и нараснало кръвно налягане. Сънната апнея може да провокира нощни аритмии, които да влошат качеството на съня и да усилят риска от съществени сърдечни проблеми. Заболяването е обвързвано с повишен риск от развиване на сърдечна непълнота и коронарна болест.
Симптомите на сънната апнея могат да включват: хъркане - един от най-очевидните признаци, изключително в случай че се съчетава с спирания в дишането; пресечен бездънен сън - постоянно пробуждане през нощта; отмалялост и унесеност през деня; сърдечни проблеми; некадърност за концентрация; нараснало кръвно налягане и други кардиоваскуларни проблеми.
Промяната в метода на живот е част от лекуването на сънната апнея. Загубата на тегло, избягването на алкохол и тютюнопушене, постоянна физическа интензивност и възстановяване на навиците преди сън могат да подкрепят лекуването.
Страдащите могат да употребяват CPAP устройства (Continuous Positive Airway Pressure) за отваряне на дихателните пътища и поддържане на естественото дишане през цялата нощ.
Специално направени орални апарати могат да оказват помощ за поддържане на дихателните пътища отворени по време на сън. В някои случаи се правят хирургически процедури за промяна на анатомични проблеми в горните дихателни пътища.
В Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ се ползва сложен метод за диагностика и лекуване на пациенти със сърдечно-съдови болести и сънна апнея, изяснява доктор Калайджиев. Миналата година той имаше обява в влиятелното американско списание Sleep Medicine: X, изучаващо проблемите на съня, в която показа своите проучвания измежду пациенти с остра сърдечна непълнота и сънна апнея. Д-р Калайджиев бе и презентатор от страна на болничното заведение в Европейския конгрес за остри сърдечно-съдови болести през 2023 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ