Лев Инс отричат пробив в системите си, след като хакерът Емил Кюлев пусна крадена база с лични данни до медиите
Хакер с псевдонима " Емил Кюлев " е разпратил крадена база с персонални данни на над 2 млн. български жители до няколко медии, измежду които и " Капитал ".
Спроед изданието - масивът съдържа имена, ЕГН, номера на персонални карти и адреси на някогашни и сегашни клиенти на застрахователната компания " Лев Инс ".
Часове по-късно обаче от сдружението отхвърлиха да са позволили теч на информация, като настояват, че има разминавания както в структурата на данните, по този начин и в листата с клиентите им.
" Категорично мога да заявя, че теч на данни няма. Отдавна циркулират в тъмната мрежа, където има големи бази данни с доста информация. Структурата на информацията, която беше поместена, не дава отговор на структурата, която ние събираме за наши клиенти. Проверени от нас лица не попадат в тази база, а такива, които не са наши клиенти, са в нея ", твърди изпълнителният шеф на " Лев Инс " Павел Димитров в изявление за БНР.
Според оценка на " Капитал " - изтеклата база данни е най-мащабната след абсурда с НАПЛийкс, защото става дума за 2.25 млн. души. В нея могат да се намерят персонални данни и на публични лица като някогашния основен прокурор Иван Гешев и сегашния изпълняващ длъжността Борислав Сарафов, оповестява медията.
В обществено изтеклата ѝ част не са включени данни за вида застраховки, които клиентите са употребили, само че хакерът твърдял, че " разполага с доста повече информация, в това число и с цялостното счетоводство на " Лев Инс ", което показвало злоупотреби и източване посредством големи месечни бонуси ".
До момента няма публична информация за инспекция по случая от Комисията за отбрана на персоналните данни, която би трябвало да се намеси в абсурда.
Твърдението, че данните са добити с пробив в системата на компанията, идва от подателя им, който крие самоличността си. Пред " Капитал " той споделя, че офанзивата му е целенасочена против " Лев Инс " и създателя ѝ Алексей Петров.
Това не е първият конфликт сред Петров и хакера, който се посочва с името на убития пре 2005 година банкер Емил Кюлев.
През 2020 година въпросният човек разгласява уебсайт с абонамент за търсачка за крадени персонални данни, която назова " Държавна организация по цифрово успокоение ". В базата му се твърди, че има персонални данни от системите на Народното събрание, Прокуратурата, Софийския областен съд, Български пощи, Министерство на вътрешните работи и други частни компании и институции. Всяка от тях е предлагана за обмен на цени от 2000 лева до 450 000 лева
Публикувани бяха и негови телефонни записи, на които мъж с модулиран глас беседва с Алексей Петров и се пробва да го изнудва за пари, до момента в който някогашната барета му изяснява, че " не договаря с терористи ".
В изявление за YouTube-влога " Напред и нагоре " от 2022 година мъж, който се показва за " Емил Кюлев ", твърди, че имал " едни доста положителни връзки " с Алексей Петров, " до момента в който не ме заплаши с ликвидиране ".
Той твърди още, че е хакнал софтуерната система на Sirma Group, която се употребява като интеграция сред застрахователни брокери и застрахователни компании и " знае всичко " за клиентите им.
Още тогава той споделя, че " Базуката " (както назовава Алексей Петров) е наел " хора от Израел ", които са пробвали да разкрият самоличността му - към оня миг несполучливо.
През октомври 2022 година обаче пловдивският уебсайт Трафик Нюз разгласява публикация, съгласно която въпросният хакер е оголен и става дума за 19-годишен младеж.
Пред БНР Павел Димитров от " Лев Инс " разказва случилото се в сряда като " акт на възмездие заради разкритата идентичност ".
Димитров твърди още, че компанията му е предходна одит за осведомителната сигурност от PriceWaterhouse Израел и отчетът посочил сигурността на системата. Алексей Петров е прочут с връзките иси с израелски " специалисти по сигурността ", което стана мотив и за ненадейното въвличане на името му в проблема към следствието на взирва до кортежа на Иван Гешев през май 2023.
В " Лев Инс " от 2021 година работи и някогашният началник на " Киберсигурност " в ГДБОП Явор Колев.
Спроед изданието - масивът съдържа имена, ЕГН, номера на персонални карти и адреси на някогашни и сегашни клиенти на застрахователната компания " Лев Инс ".
Часове по-късно обаче от сдружението отхвърлиха да са позволили теч на информация, като настояват, че има разминавания както в структурата на данните, по този начин и в листата с клиентите им.
" Категорично мога да заявя, че теч на данни няма. Отдавна циркулират в тъмната мрежа, където има големи бази данни с доста информация. Структурата на информацията, която беше поместена, не дава отговор на структурата, която ние събираме за наши клиенти. Проверени от нас лица не попадат в тази база, а такива, които не са наши клиенти, са в нея ", твърди изпълнителният шеф на " Лев Инс " Павел Димитров в изявление за БНР.
Според оценка на " Капитал " - изтеклата база данни е най-мащабната след абсурда с НАПЛийкс, защото става дума за 2.25 млн. души. В нея могат да се намерят персонални данни и на публични лица като някогашния основен прокурор Иван Гешев и сегашния изпълняващ длъжността Борислав Сарафов, оповестява медията.
В обществено изтеклата ѝ част не са включени данни за вида застраховки, които клиентите са употребили, само че хакерът твърдял, че " разполага с доста повече информация, в това число и с цялостното счетоводство на " Лев Инс ", което показвало злоупотреби и източване посредством големи месечни бонуси ".
До момента няма публична информация за инспекция по случая от Комисията за отбрана на персоналните данни, която би трябвало да се намеси в абсурда.
Твърдението, че данните са добити с пробив в системата на компанията, идва от подателя им, който крие самоличността си. Пред " Капитал " той споделя, че офанзивата му е целенасочена против " Лев Инс " и създателя ѝ Алексей Петров.
Това не е първият конфликт сред Петров и хакера, който се посочва с името на убития пре 2005 година банкер Емил Кюлев.
През 2020 година въпросният човек разгласява уебсайт с абонамент за търсачка за крадени персонални данни, която назова " Държавна организация по цифрово успокоение ". В базата му се твърди, че има персонални данни от системите на Народното събрание, Прокуратурата, Софийския областен съд, Български пощи, Министерство на вътрешните работи и други частни компании и институции. Всяка от тях е предлагана за обмен на цени от 2000 лева до 450 000 лева
Публикувани бяха и негови телефонни записи, на които мъж с модулиран глас беседва с Алексей Петров и се пробва да го изнудва за пари, до момента в който някогашната барета му изяснява, че " не договаря с терористи ".
В изявление за YouTube-влога " Напред и нагоре " от 2022 година мъж, който се показва за " Емил Кюлев ", твърди, че имал " едни доста положителни връзки " с Алексей Петров, " до момента в който не ме заплаши с ликвидиране ".
Той твърди още, че е хакнал софтуерната система на Sirma Group, която се употребява като интеграция сред застрахователни брокери и застрахователни компании и " знае всичко " за клиентите им.
Още тогава той споделя, че " Базуката " (както назовава Алексей Петров) е наел " хора от Израел ", които са пробвали да разкрият самоличността му - към оня миг несполучливо.
През октомври 2022 година обаче пловдивският уебсайт Трафик Нюз разгласява публикация, съгласно която въпросният хакер е оголен и става дума за 19-годишен младеж.
Пред БНР Павел Димитров от " Лев Инс " разказва случилото се в сряда като " акт на възмездие заради разкритата идентичност ".
Димитров твърди още, че компанията му е предходна одит за осведомителната сигурност от PriceWaterhouse Израел и отчетът посочил сигурността на системата. Алексей Петров е прочут с връзките иси с израелски " специалисти по сигурността ", което стана мотив и за ненадейното въвличане на името му в проблема към следствието на взирва до кортежа на Иван Гешев през май 2023.
В " Лев Инс " от 2021 година работи и някогашният началник на " Киберсигурност " в ГДБОП Явор Колев.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ