Часовникът на Петър Димков спира в часа на неговата смърт
Ha 3. X. 1981 година (събота) Петър Димков се качва на Витоша, на " Копитото ", измежду обичаната си природа, където снимат филм за него. Прибира се както постоянно от планината - зареден с нова сила. Разказва на околните си по какъв начин е прекарал деня, вечеря, отива в банята, след това подрежда бюрото си по този начин, че на сутринта да стартира работата си незабавно, без ненужно лутане. Няма нищо извънредно, всичко е както постоянно.
На сутринта, като се разсънва, жена му първо усеща, след това вижда, че е умрял. Лежал на тил, в нормалната поза за отмора, лицето му умерено, отпуснато, чисто. А часовникът на ръката му спрял на 2 часа и 3 минути. Такова нещо се е случвало и при други хора с доста мощно биополе, когато при отделянето на душата часовникът им стопира.
Предишната нощ, в петък против събота, тъкмо преди да заспи, щерка му вижда в дрямка по какъв начин я обливат ярки, блестящи, напряко приказни цветове. Усеща някаква наслада като при наближаващо празненство, като очакване за празник. И си мисли: " Какво ли прелестно нещо ще се случи? "
Чак по-късно, когато се поокопитва от гибелта на татко си, Лили Димкова си спомня за прочетеното някъде у Учителя Дънов, че когато си отпътува една душа, която самоотвержено е работила за Бога цялостен живот, служейки на хората, в невидимия свят настъпва празник и там я посрещат с голяма наслада.
Лили и до момента счита, че нейното привидение е било въведения към празника в невидимия свят. Между бащата и дъщерята постоянно е имало мощна духовна връзка. Но и тя признава, че татко й е един извънреден дух - явява й се още преди 40-я ден от гибелта, когато душата е още толкоз мощно обвързвана с предишното си тяло, с всички предмети.
А той има силата да приказва по този начин, че щерка му да чува всяка дума. След това на няколко пъти е „ идвал " самичък, без тя да го вика - с цел да й каже нещо, да я предизвести или напъти; различен път тя го е призовавала и го е молела за някакъв отговор. Никога не е отказал да се яви, да й помогне, траял е да бъде нейната най-голяма протекция като в живия живот.
След няколкото „ духовни " диалога с татко си Лили Димкова някак инцидентно се сеща по какъв начин Ванга й е казвала, че с цел да имаш по-добра духовна връзкас някого, би трябвало да пазиш нещо негово, което той е ценял и обичал. Оттогава тя държи под възглавницата си един доста остарял, дълги години носен и обичан от татко й джобен часовник, който към този момент не работи; там пази и венчалния му пръстен. А от обичаната му броеница си е направила наниз, който носи при особени случаи.
