ГУАЯКИЛ, Еквадор (AP) — Белен Диас се прибираше от колежа една вечер, когато мотоциклет, превозващ двама мъже, направи заплашителен обратен завой.
Ужасена, че е на път да бъде ограбена за осми път за три години, ученичката удряше по прозореца на кабината, докато шофьорът не я откара до дома. Диас се измъкна безопасно, но на следващия ден имаше несвързана фатална стрелба пред нейния затворен комплекс от двуетажни къщи в края на еквадорския пристанищен град Гуаякил.
Еквадор беше една от най-спокойните страни в Латинска Америка до преди около три години. Днес престъпниците обикалят както сравнително богатите, така и работническите квартали: професионални наемни убийци, похитители, изнудвачи и хиляди крадци и обирджии. Мексикански и колумбийски картели са се установили в крайбрежни градове като Гуаякил и са грабнали части от търговията, превозвайки стотици милиони долари кокаин от съседна Колумбия и Перу до отвъдморски страни.
Един от кандидатите в специално издание на авг. Президентските избори на 20 г. имаха известна твърда позиция по отношение на организираната престъпност и корупцията. Фернандо Вилависенсио беше прострелян смъртоносно посред бял ден в сряда въпреки екипа за сигурност, включващ полиция и бодигардове.
„Никой не е застрахован от несигурността в страната“, каза Антъни Гарсия, който опакова скариди, след Вилависенсио атентат. „Ние сме в ръцете на трафика на наркотици, на злото в неговата цялост.“
Националната полиция на страната преброи 3568 насилствени смъртни случая през първите шест месеца на тази година, много повече от 2042, отчетени през същата година период през 2022 г. Тази година завърши с 4600 насилствени смъртни случая, най-високият в историята на страната и двойно повече от общия брой през 2021 г.
Причините са сложни. Всичко обаче се върти около кокаина.
Подпомагани от картели банди се борят за контрол над улиците, затворите и маршрутите на наркотиците към Тихия океан. Намаляващата държавна хазна, политическите борби, корупцията и растящите дългове създадоха пропуски във финансирането на социалните програми и програмите за правоприлагане. Пандемията от COVID-19 превърна гладните деца и безработните възрастни в лесни вербувани за престъпни групи.
Престъпниците все повече изискват плащания от бизнеса и наричат таксата „вакуна“ — ваксина — като имунитет срещу престъпност.< /p>
„COVID дойде и си отиде и ни остави ваксини, но различен тип ваксини“, каза Холбах Мюнетон, президент на Националната федерация на провинциалните туристически камари на Еквадор.
Пазаруване и храненето е различно изживяване в наши дни. Смесените магазини, магазините за авточасти и аптеките имат метални решетки от пода до тавана, които не позволяват на клиентите да влизат от тротоара. Моловете имат металдетектори на входовете. Баровете и ресторантите, преживели пандемията, имат по-малко маси и затварят рано.
Съобщенията за обири скочиха. Данните от Националната полиция показват, че миналата година са докладвани 31 485 случая, с около 11 000 повече от 2020 г.
Гарсия, 26-годишният опаковчик на скариди, е бил ограбен два пъти тази година. Крадци в Гуаякил откраднаха телефона му веднъж по време на сутрешното му пътуване. Друг път той беше ограбен, след като излезе да изпие няколко питиета.
Собственикът на ресторант Карлос Барезуета каза, че има места в Гуаякил, където продажбите са паднали до една десета от това, което са били преди.
Еквадорските власти приписват безпрецедентното насилие на вакуум във властта, предизвикан от убийството през декември 2020 г. на Хорхе Самбрано, псевдоним „Раскиня“ или „JL“, лидер на Los Choneros. Основана през 90-те години на миналия век, групата е най-голямата и най-страшна банда в страната. Членовете извършват поръчкови убийства, провеждат операции за изнудване, преместват и продават наркотици и са законът в затворите.
Los Choneros и подобните групи Los Lobos и Los Tiguerones се борят за територия и контрол, включително вътре центрове за задържане, където най-малко 400 затворници са загинали от 2021 г. насам. Бандите имат връзки с картели от Колумбия и Мексико, включително групите Синалоа и Халиско Новото поколение.
„От 2000 г. вече сме виждали мексиканските картели тук“, каза Роб Пералта, бивш член на разузнавателно звено на Националната полиция. „Но определено през последните години тези престъпни групи са спечелили повече влияние тук чрез местни банди, които са овластили, и днес те разполагат с повече оръжия от самата полиция.“ - служителите на реда не смеят да влязат в части от престъпни квартали или в крилата на някои затвори, където са открити разчленени тела, както и висококалибрени оръжия, гранати, хранилки с колан и наркотици, когато правителството разположи военни и допълнителна полиция след ожесточени бунтове.
Гуаякил е епицентърът на насилието. Около една трета от насилствените смъртни случаи тази година са извършени във втория по големина град в Еквадор, дом на главното търговско пристанище на страната и голям затворнически комплекс.
Построен върху равнинна земя в края на Андите, градът се простира покрай кафявите амазонски води на река Гуаяс, само с няколко високи сгради и домове и малки предприятия като аптеки, доминиращи в пейзажа.
Провинция Гуаяс, която включва Гуаякил, е най-голямата в страната населен с около 4,5 милиона души. През първата половина на годината в провинцията са извършени 976 бизнес грабежа, според данни на Националната полиция, само 12 по-малко от общия брой за миналата година.
В Socio Vivienda, обширен обществен жилищен квартал, собственици на магазини, пешеходци , полицията — всички — говорят шепнешком. Очите им подскачат, сякаш някой ги наблюдава денонощно.
Полицейският участък в квартала е заобиколен от торби с пръст, поставени като защита след престрелка по-рано тази година. С изключение на шепа полицаи, които бъбрят до вратата, сградата изглежда изоставена.
Полицаи в цялата страна се разхождат с остарели бронежилетки, а недостигът на боеприпаси не беше решен доскоро. Хората в някои квартали се включиха, за да купуват бензин за полицейските коли.
Мунетон каза, че туристическата индустрия в Гуаякил наскоро е уредила частен университет да позволи на полицейските служители да използват неговите общежития, тъй като покривите на казармите им текат и няма въздух кондициониране.
Бездомните куршуми вече са грижа на всички. Едната проби вратата на дома на 12-годишния Даниел Москера на 19 юли и го удари в гърба. Майка му Катерина Агире каза, че той е загубил бъбрек и способността си да се движи от кръста надолу.
Но за разлика от много майки на жертви на насилие с оръжие в други страни, 29-годишната Агире каза, че не изисква наказание за извършителите. Тя предпочита „божествената справедливост“ и иска само по-добро здравеопазване за сина си. Това е често срещано дори сред нерелигиозните, тъй като никой не иска да привлича допълнително внимание.
Наистина, страхът и недоверието са оцветили топлотата и учтивостта, характерни за еквадорското общество.
Хората постоянно гледат зад себе си гърбове, а някои, като Диас, са измислили сложни планове, за да избегнат жертва.
Диас, който учи, за да стане един ден професор в колеж, носи два мобилни телефона. Тя никога не използва нито един от тях, но е изтеглила приложения, за да изглежда като ежедневния й телефон. Тя планира да предаде това на крадци следващия път, когато бъде ограбена. Тя не излиза вечер и не смее да изтегля приложения за запознанства.
„Вече не знаем с кого сме приятели“, каза 32-годишният Диас. „Ще остана сам завинаги. Не мога да се срещам с тези странни приложения. Искам да кажа, представете си, че биха могли да ме отвлекат! Животът не е това, което беше.“
Вижте коментарите
