Турция иска голям дан от Запада за разширяването на НАТО
Грубият отвод на Ердоган да одобри нови членове в НАТО провокира ужас на Запад. На фона на украинския спор Северноатлантическият алианс би трябвало да показва единение повече от всеки път и турският водач се възползва от това. Според източници в подмяна на неговото единодушие Ердоган упорства Съединени американски щати да отстранен глобите, наложени на Турция след закупуването на съветските системи за противовъздушна защита С-400. В Съединените щати даже имаше апели за изключване на Турция от НАТО.
Русия не желае да се меси в връзките сред Турция, Швеция и Финландия на фона на изказването на Анкара за желанието на тези две страни да се причислят към НАТО. Това заяви във вторник прессекретарят на президента Дмитрий Песков. „ Факт е, че Финландия и Швеция са страни, които са кандидатствали и аплайват за присъединение към Алианса, а Турция е член на Алианса и това е въпрос на връзки сред тези страни и в самия Алианс “, изясни Песков.
Междувременно в западните столици даже тематиката за украинския спор отстъпи на назад във времето във вторник – толкоз мощен беше гневът, провокиран от държанието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Ден преди този момент той отхвърли концепцията за участие на Финландия и Швеция в Северноатлантическия алианс. „ Тогава НАТО няма да бъде организация за сигурност, а ще се трансформира в място, където ще има доста представители на терористите. Не можем да кажем „ да “, дано не се наскърбяват “, сподели Ердоган. Той даже посъветва делегациите от Стокхолм и Хелзинки да не си вършат труда да идват в Турция в опит да промени мнението му.
Ердоган не може да се съгласи с влизането на Финландия и Швеция в НАТО, откакто двете страни отхвърлиха да удовлетворят настояването на републиката за изгонване на обвинени в тероризъм, в частност членове на Кюрдската работническа партия, приета от Анкара за терористична организация.
Друга причина за отхвърли Ердоган назова въвеждането на ограничавания за доставка на оръжия от тези страни за Турция. Както знаете, Финландия и Швеция не разрешиха износа на оръжия след турската намеса в Сирия през 2019 година Целта на тази интервенция беше да се почисти северната част на Сирия от кюрдските милиции.
Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн в отговор укори Ердоган за логиката на психиката на продавача (по-точно в „ пазарния нрав “). Съединени американски щати стигнаха по-далеч от Люксембург и започнаха да приказват за „ изключването “ на Турция от НАТО. Както напомни журналистът от Си-Ен-Ен Дейвид Анделман, сходни хрумвания прозвучаха за първи път през 2019 година, когато Турция закупи системи за Противовъздушна отбрана С-400 от Русия. Недоволството на Запада провокира и фактът, че Ердоган назова президента Владимир Путин потребен другар.
„ С потребни другари като Орбан и Ердоган Путин може да остане в идеална позиция да продължи безнаказано настоящия си курс в Украйна или отвън нея “, написа Анделман. И въпреки всичко малко хора желаят да рискуват да изгубят най-голямата непрекъсната войска в НАТО след тази на Съединените щати, изключително тази, която управлява стратегическия Босфор и достъпа до Черно море, прибавя той. „ Може би в този момент е подобаващият миг просто да се надигнем против тези самотни мощни мъже. Направете Орбан и Ердоган неприемливи “, приканва той.
Прекрасен коментар, отбелязва по въпроса списание „ Русия в световните въпроси “ и продължава с цитата на създателя: „ Тъй като Унгария и Турция забавят приемането на значими решения за ограничение на Русия (петролното ембарго на Европейски Съюз и приемането на Финландия и Швеция в НАТО), тяхното мнение би трябвало просто да се пренебрегва. Нека реагират както си желаят. Ако желаят да излизат. И като цяло: какъв брой дълго можете да се придържате към този стар консенсус? Откъде е пристигнал? Сталин наложи на Рузвелт и Чърчил в Ялта това проклето право на несъгласие на Организация на обединените нации “.
Генерал-майор Павел Золотарьов, заместник-ръководител на Института за американски и канадски проучвания на Руската академия на науките, обаче назовава сюжета за „ изключване “ на Турция от Алианса нереалистичен. „ НАТО минава през справедлив развой на интеграция, който е присъщ за световния свят. Има доста несъгласия, само че в съюза те ще намерят своето оптимално решение и ще реализиран съглашение. Анкара ще задоволи потребностите си. Няма да има изключване на Турция от НАТО “, увери Золотарьов.
Кирил Семьонов, специалист от съветския съвет по интернационалните въпроси, напомни, че Турция не за първи път се пазари с управлението на НАТО в сходен жанр. Например, през 2019 година Анкара също попречи на стартирането на стратегия за поддръжка на балтийските страни, до момента в който турските офицери не получат високи постове в командването на НАТО.
„ Мисля, че Финландия и Швеция въпреки всичко ще станат членове на НАТО, само че Турция също ще може да прокара своята линия. Анкара заявява позицията си на самостоятелен състезател, без значение дали е от изгода за евроатлантическата взаимност или не. Друг е въпросът какви отстъпки ще бъдат направени – или ще бъдат екстрадирани тези, които Анкара счита за терористи, или ще бъдат затворени някакви фондове за поддръжка на кюрдите, или ще бъде анулирана възбраната за доставка на оръжие за Турция “, изброява Семьонов.
„ В по-голяма степен „ конфликтът “ на Анкара е ориентиран не към Хелзинки и Стокхолм, а към Съединените щати и други членове на Алианса. Турция дава да се разбере, че няма да продаде националните си ползи, с цел да угоди на шведите и финландците “, изясни специалистът. Освен това постъпката на Ердоган, добавя събеседникът, е отправена към вътрешнополитическа аудитория. „ За гласоподавателя това е позитивен сигнал, че Ердоган слага ползите на националната сигурност над евроатлантическата интеграция “, сподели Семьонов.
На същата позиция се придържа и водещият шведски вестник „ Дагенс Нихетер “. Ердоган играе за своите гласоподаватели, защото президентските избори са планувани за 2023 година Икономиката и цялата вътрешна политика в Турция в този момент са " на ръба на злополуката ", споделя „ Дагенс Нихетер “. „ В този случай турският шовинизъм е потребна карта за Ердоган “, написа вестникът. „ Ясно е, че Швеция няма да изгони турските дисиденти поради капризите на Ердоган. Едно е, в случай че Турция заплаши правото си на несъгласие, когато Швеция се причисли към НАТО. Друг е въпросът да се употребява това право, когато други страни от НАТО желаят да се причислят Швеция и Финландия. Такова затруднение ще има висока цена за Турция “, показаха мнението си редакторите.
„ Надяваме се, че Швеция и външният министър Ан Линде няма да се поддадат на настояванията на Ердоган. Държавите могат да вземат решение проблеми посредством дипломация, само че не за сметка на кюрдите “, сподели пред Шведското радио Ахмет Карамус, съпредседател на Кюрдския народен конгрес.
Междувременно Вашингтон призна, че скандалното държание на Анкара е изненада. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс напомни, че през уикенда в Берлин се организира неофициална среща на външните министри на НАТО и държавният секретар Антъни Блинкен „ напусна срещата със същото възприятие на убеденост, че има мощен консенсус по отношение на приемането на Финландия и Швеция към Алианса, в случай че желаят да се причислят към него. "
Прайс изрази убеденост, че консенсусът за приемането на Финландия и Швеция в Алианса „ може да се резервира “. Запитан дали Турция „ желае нещо от Съединени американски щати в подмяна “ за поддръжка на финландските и шведските предложения, Прайс отговори: „ Няма да приказваме за частни диалози “. Но по-късно анонимни източници на „ Блумбърг “ признаха, че Турция упорства да го върне в програмата за изтребители Ф-35 и да отстрани глобите, наложени на страната след закупуването на съветските зенитно-ракетни системи С-400.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Русия не желае да се меси в връзките сред Турция, Швеция и Финландия на фона на изказването на Анкара за желанието на тези две страни да се причислят към НАТО. Това заяви във вторник прессекретарят на президента Дмитрий Песков. „ Факт е, че Финландия и Швеция са страни, които са кандидатствали и аплайват за присъединение към Алианса, а Турция е член на Алианса и това е въпрос на връзки сред тези страни и в самия Алианс “, изясни Песков.
Междувременно в западните столици даже тематиката за украинския спор отстъпи на назад във времето във вторник – толкоз мощен беше гневът, провокиран от държанието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Ден преди този момент той отхвърли концепцията за участие на Финландия и Швеция в Северноатлантическия алианс. „ Тогава НАТО няма да бъде организация за сигурност, а ще се трансформира в място, където ще има доста представители на терористите. Не можем да кажем „ да “, дано не се наскърбяват “, сподели Ердоган. Той даже посъветва делегациите от Стокхолм и Хелзинки да не си вършат труда да идват в Турция в опит да промени мнението му.
Ердоган не може да се съгласи с влизането на Финландия и Швеция в НАТО, откакто двете страни отхвърлиха да удовлетворят настояването на републиката за изгонване на обвинени в тероризъм, в частност членове на Кюрдската работническа партия, приета от Анкара за терористична организация.
Друга причина за отхвърли Ердоган назова въвеждането на ограничавания за доставка на оръжия от тези страни за Турция. Както знаете, Финландия и Швеция не разрешиха износа на оръжия след турската намеса в Сирия през 2019 година Целта на тази интервенция беше да се почисти северната част на Сирия от кюрдските милиции.
Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн в отговор укори Ердоган за логиката на психиката на продавача (по-точно в „ пазарния нрав “). Съединени американски щати стигнаха по-далеч от Люксембург и започнаха да приказват за „ изключването “ на Турция от НАТО. Както напомни журналистът от Си-Ен-Ен Дейвид Анделман, сходни хрумвания прозвучаха за първи път през 2019 година, когато Турция закупи системи за Противовъздушна отбрана С-400 от Русия. Недоволството на Запада провокира и фактът, че Ердоган назова президента Владимир Путин потребен другар.
„ С потребни другари като Орбан и Ердоган Путин може да остане в идеална позиция да продължи безнаказано настоящия си курс в Украйна или отвън нея “, написа Анделман. И въпреки всичко малко хора желаят да рискуват да изгубят най-голямата непрекъсната войска в НАТО след тази на Съединените щати, изключително тази, която управлява стратегическия Босфор и достъпа до Черно море, прибавя той. „ Може би в този момент е подобаващият миг просто да се надигнем против тези самотни мощни мъже. Направете Орбан и Ердоган неприемливи “, приканва той.
Прекрасен коментар, отбелязва по въпроса списание „ Русия в световните въпроси “ и продължава с цитата на създателя: „ Тъй като Унгария и Турция забавят приемането на значими решения за ограничение на Русия (петролното ембарго на Европейски Съюз и приемането на Финландия и Швеция в НАТО), тяхното мнение би трябвало просто да се пренебрегва. Нека реагират както си желаят. Ако желаят да излизат. И като цяло: какъв брой дълго можете да се придържате към този стар консенсус? Откъде е пристигнал? Сталин наложи на Рузвелт и Чърчил в Ялта това проклето право на несъгласие на Организация на обединените нации “.
Генерал-майор Павел Золотарьов, заместник-ръководител на Института за американски и канадски проучвания на Руската академия на науките, обаче назовава сюжета за „ изключване “ на Турция от Алианса нереалистичен. „ НАТО минава през справедлив развой на интеграция, който е присъщ за световния свят. Има доста несъгласия, само че в съюза те ще намерят своето оптимално решение и ще реализиран съглашение. Анкара ще задоволи потребностите си. Няма да има изключване на Турция от НАТО “, увери Золотарьов.
Кирил Семьонов, специалист от съветския съвет по интернационалните въпроси, напомни, че Турция не за първи път се пазари с управлението на НАТО в сходен жанр. Например, през 2019 година Анкара също попречи на стартирането на стратегия за поддръжка на балтийските страни, до момента в който турските офицери не получат високи постове в командването на НАТО.
„ Мисля, че Финландия и Швеция въпреки всичко ще станат членове на НАТО, само че Турция също ще може да прокара своята линия. Анкара заявява позицията си на самостоятелен състезател, без значение дали е от изгода за евроатлантическата взаимност или не. Друг е въпросът какви отстъпки ще бъдат направени – или ще бъдат екстрадирани тези, които Анкара счита за терористи, или ще бъдат затворени някакви фондове за поддръжка на кюрдите, или ще бъде анулирана възбраната за доставка на оръжие за Турция “, изброява Семьонов.
„ В по-голяма степен „ конфликтът “ на Анкара е ориентиран не към Хелзинки и Стокхолм, а към Съединените щати и други членове на Алианса. Турция дава да се разбере, че няма да продаде националните си ползи, с цел да угоди на шведите и финландците “, изясни специалистът. Освен това постъпката на Ердоган, добавя събеседникът, е отправена към вътрешнополитическа аудитория. „ За гласоподавателя това е позитивен сигнал, че Ердоган слага ползите на националната сигурност над евроатлантическата интеграция “, сподели Семьонов.
На същата позиция се придържа и водещият шведски вестник „ Дагенс Нихетер “. Ердоган играе за своите гласоподаватели, защото президентските избори са планувани за 2023 година Икономиката и цялата вътрешна политика в Турция в този момент са " на ръба на злополуката ", споделя „ Дагенс Нихетер “. „ В този случай турският шовинизъм е потребна карта за Ердоган “, написа вестникът. „ Ясно е, че Швеция няма да изгони турските дисиденти поради капризите на Ердоган. Едно е, в случай че Турция заплаши правото си на несъгласие, когато Швеция се причисли към НАТО. Друг е въпросът да се употребява това право, когато други страни от НАТО желаят да се причислят Швеция и Финландия. Такова затруднение ще има висока цена за Турция “, показаха мнението си редакторите.
„ Надяваме се, че Швеция и външният министър Ан Линде няма да се поддадат на настояванията на Ердоган. Държавите могат да вземат решение проблеми посредством дипломация, само че не за сметка на кюрдите “, сподели пред Шведското радио Ахмет Карамус, съпредседател на Кюрдския народен конгрес.
Междувременно Вашингтон призна, че скандалното държание на Анкара е изненада. Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс напомни, че през уикенда в Берлин се организира неофициална среща на външните министри на НАТО и държавният секретар Антъни Блинкен „ напусна срещата със същото възприятие на убеденост, че има мощен консенсус по отношение на приемането на Финландия и Швеция към Алианса, в случай че желаят да се причислят към него. "
Прайс изрази убеденост, че консенсусът за приемането на Финландия и Швеция в Алианса „ може да се резервира “. Запитан дали Турция „ желае нещо от Съединени американски щати в подмяна “ за поддръжка на финландските и шведските предложения, Прайс отговори: „ Няма да приказваме за частни диалози “. Но по-късно анонимни източници на „ Блумбърг “ признаха, че Турция упорства да го върне в програмата за изтребители Ф-35 и да отстрани глобите, наложени на страната след закупуването на съветските зенитно-ракетни системи С-400.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ