Защо хич не е сигурно, че България ще стане просперираща държава
" Груб фалстарт”, " печален ден за българския парламентаризъм”, " не решение на казуса, а отсрочване на решението”, " нездравословно за всички”, " див популизъм ", " загуба на групов разсъдък ", " неграмотно”, " цялостен ъпсурт ", " пагубно”… Това са единствено част от чутите тези дни избрания за прелюдия от новото Народно заседание мораториум върху енергийните цени. Този път българските специалисти са 100 % единомислещи.
Още по-голям проблем
Ако оставим настрани тяхното мнение, би трябвало да кажем, че Европейската комисия насочи към страните-членки десетки страници с рекомендации за вероятни решения на казуса с високите енергийни цени. Българският парламент одобри напълно друго решение с евентуално пагубен резултат за енергетиката, капиталовия климат, стопанската система и в края на краищата за потребителите.
Но това решение е част от по-голям проблем.
" Дотук бяха обещанията, оттук насетне стартират действията”, сподели министър председателят. Обещанията обаче не престават да са повече и да надвишават здравословната за всяка власт норма. Понесени на крилата на ентусиазма, новите ръководещи по всякакъв начин се стараят да засипват публиката единствено с положителни вести - в контрастност с големите (поне в някои сфери) проблеми и провокации, пред които в действителност са изправени.
При това дават обещание неща, които явно не зависят (само) от тях, които я станат, я не станат, за които не са готови или още не са решили какво да вършат. А както се оказа, дейностите може и да изпреварят знанията и мисълта. Като в тази ситуация с тока, парното и водата.
По старите пътища
" Ще спрем повдигането на цената от 1 януари за битовите консуматори. Гарантирам ви!”, съобщи на първо време лидерката на социалистите - в деня, в който бе определена за министър на стопанската система.
Имаше и по-разумни гласове: първо би трябвало да бъде разисквано с министъра на енергетиката и с самостоятелния регулатор, да се направи разбор и да се създаде точния механизъм. Но те бяха мигновено загърбени. Така заедно влязоха в клопката на опозицията (и на личната си въодушевена неподготвеност) и се втурнаха към " нуклеарната опция”. Но забъркаха икономическа и юридическа каша, от която мъчно ще се измъкнат. " Промяната” свърна по утъпкания остарял циничен път - път, по който политици диктуват какви да са цените в прорез със законовата и институционална регулаторна рамка и с обикновената икономическа логичност. Цената най-после отново ще платим всички.
Още образци
Има и други образци за бодряшки обещания. За каквото и да го попитат дали ще има пари, финансовият министър дава отговор изрично утвърдително. Далеч преди да е направен новият бюджет. Но настояванията и въпросите занапред ще ескалират и все в миналото ще би трябвало да се каже " не”.
При всичките неясноти и явно мъчно преодолими трудности се оказа, че правосъдната промяна е " освен допустима, само че и може да стане в бързи срокове”. Главният прокурор ще си тръгне или ще бъде освободен предварително " в границите на три месеца”. Или " най-късно в края на 2022 година”. Само че с тези заричания някои рискуват, не дай боже, да станат смешни.
Около възможното ускорение на имунизацията също царува най-вече оптимистичният звук. Само че и тук трудностите наподобяват мъчно преодолими. Не знам какво тъкмо има поради министър председателят, когато дава обещание " да създадем модела на доктор Фаучи ", само че занапред се зарича, че " няма да бъде налагано наложително или принудително ваксиниране”. Ами в случай че не става без най-малко малко насила?
За решение на проблемите със Северна Македония бе подложен 6-месечен период. За македонската страна този период е прекомерно дълъг. Но в действителност може да се окаже прекомерно пай, в случай че никой не отстъпи най-малко крачка обратно и нищо не се промени. Погледнато в профил, не си проличава ръководещите да знаят по какъв начин тъкмо ще стане това. Онова, което се вижда ясно, е, че всички ги е доста боязън да не би някой да си намерения, че има някакво оттегляне от досегашната супертвърда позиция.
Направи усещане и смелата поръчка за редуциране с 15 на 100 на централната администрация до края на 2022 година. Не стана доста ясно по какъв начин финансовият министър е сметнал числеността на администрацията. А и такова начинание се нуждае от ясни разбори, планове и социална поддръжка, с цел да успее. Иначе този филм със съкращенията сме го гледали към този момент нееднократно.
Повече натурализъм и прагматизъм
" Имаме всички предпоставки да сме просперираща страна ", съобщи с присъщия си оптимизъм министър-председателят. Трябва да кажем обаче, че превръщането ни в просперираща страна никак не е несъмнено, тъй като има предпоставки и за противоположното. Във всеки случай решаването на тази задача изисква повече натурализъм и прагматизъм.
Освен това, както е от дълго време известно, непопулярните решения (каквито безспорно ще се наложат) е добре да се вземат при започване на мандата. В нашия случай към този момент става по-скоро противоположното. Така мнозина остават с усещането, че проблемите са по-малки и по-лесно решими, в сравнение с са в реалност.
Ако се държат като Дядо Коледа (само дарове, усмивки и хубави новини), ръководещите рискуват бързо да станат жертва на отчаяние и съмнение.
Ясен Бояджиев,
Още по-голям проблем
Ако оставим настрани тяхното мнение, би трябвало да кажем, че Европейската комисия насочи към страните-членки десетки страници с рекомендации за вероятни решения на казуса с високите енергийни цени. Българският парламент одобри напълно друго решение с евентуално пагубен резултат за енергетиката, капиталовия климат, стопанската система и в края на краищата за потребителите.
Но това решение е част от по-голям проблем.
" Дотук бяха обещанията, оттук насетне стартират действията”, сподели министър председателят. Обещанията обаче не престават да са повече и да надвишават здравословната за всяка власт норма. Понесени на крилата на ентусиазма, новите ръководещи по всякакъв начин се стараят да засипват публиката единствено с положителни вести - в контрастност с големите (поне в някои сфери) проблеми и провокации, пред които в действителност са изправени.
При това дават обещание неща, които явно не зависят (само) от тях, които я станат, я не станат, за които не са готови или още не са решили какво да вършат. А както се оказа, дейностите може и да изпреварят знанията и мисълта. Като в тази ситуация с тока, парното и водата.
По старите пътища
" Ще спрем повдигането на цената от 1 януари за битовите консуматори. Гарантирам ви!”, съобщи на първо време лидерката на социалистите - в деня, в който бе определена за министър на стопанската система.
Имаше и по-разумни гласове: първо би трябвало да бъде разисквано с министъра на енергетиката и с самостоятелния регулатор, да се направи разбор и да се създаде точния механизъм. Но те бяха мигновено загърбени. Така заедно влязоха в клопката на опозицията (и на личната си въодушевена неподготвеност) и се втурнаха към " нуклеарната опция”. Но забъркаха икономическа и юридическа каша, от която мъчно ще се измъкнат. " Промяната” свърна по утъпкания остарял циничен път - път, по който политици диктуват какви да са цените в прорез със законовата и институционална регулаторна рамка и с обикновената икономическа логичност. Цената най-после отново ще платим всички.
Още образци
Има и други образци за бодряшки обещания. За каквото и да го попитат дали ще има пари, финансовият министър дава отговор изрично утвърдително. Далеч преди да е направен новият бюджет. Но настояванията и въпросите занапред ще ескалират и все в миналото ще би трябвало да се каже " не”.
При всичките неясноти и явно мъчно преодолими трудности се оказа, че правосъдната промяна е " освен допустима, само че и може да стане в бързи срокове”. Главният прокурор ще си тръгне или ще бъде освободен предварително " в границите на три месеца”. Или " най-късно в края на 2022 година”. Само че с тези заричания някои рискуват, не дай боже, да станат смешни.
Около възможното ускорение на имунизацията също царува най-вече оптимистичният звук. Само че и тук трудностите наподобяват мъчно преодолими. Не знам какво тъкмо има поради министър председателят, когато дава обещание " да създадем модела на доктор Фаучи ", само че занапред се зарича, че " няма да бъде налагано наложително или принудително ваксиниране”. Ами в случай че не става без най-малко малко насила?
За решение на проблемите със Северна Македония бе подложен 6-месечен период. За македонската страна този период е прекомерно дълъг. Но в действителност може да се окаже прекомерно пай, в случай че никой не отстъпи най-малко крачка обратно и нищо не се промени. Погледнато в профил, не си проличава ръководещите да знаят по какъв начин тъкмо ще стане това. Онова, което се вижда ясно, е, че всички ги е доста боязън да не би някой да си намерения, че има някакво оттегляне от досегашната супертвърда позиция.
Направи усещане и смелата поръчка за редуциране с 15 на 100 на централната администрация до края на 2022 година. Не стана доста ясно по какъв начин финансовият министър е сметнал числеността на администрацията. А и такова начинание се нуждае от ясни разбори, планове и социална поддръжка, с цел да успее. Иначе този филм със съкращенията сме го гледали към този момент нееднократно.
Повече натурализъм и прагматизъм
" Имаме всички предпоставки да сме просперираща страна ", съобщи с присъщия си оптимизъм министър-председателят. Трябва да кажем обаче, че превръщането ни в просперираща страна никак не е несъмнено, тъй като има предпоставки и за противоположното. Във всеки случай решаването на тази задача изисква повече натурализъм и прагматизъм.
Освен това, както е от дълго време известно, непопулярните решения (каквито безспорно ще се наложат) е добре да се вземат при започване на мандата. В нашия случай към този момент става по-скоро противоположното. Така мнозина остават с усещането, че проблемите са по-малки и по-лесно решими, в сравнение с са в реалност.
Ако се държат като Дядо Коледа (само дарове, усмивки и хубави новини), ръководещите рискуват бързо да станат жертва на отчаяние и съмнение.
Ясен Бояджиев,
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ