Рациария ще влезе в Дунавските турове
Гроб на боец с меч разкрива по-ранни столетия в Северозапада 
Иманярите не са съумели да унищожат императорските терми, споделя доктор Здравко Димитров в изявление за вестник СТАНДАРТ
Останките от Римската империя по нашите земи постоянно са предизвиквали интерес освен у нас, само че и във всички страни, през които са минали легионите, а това е огромна част от Европа. Археологическият комплекс Рациария се изследва от доцент доктор Здравко Димитров от НАИМ при Българска академия на науките в последните години. Как ще се проведат разкопките това лято и какво е бъдещето на огромния римски град като обект на културно-историческия туризъм, споделя доцент Димитров пред " Стандарт ".
- Доц. Димитров, археологическият сезон стартира, какво ще проучвате в римския град Рациария това лято?
- Сезонът стартира още преди два месеца, стартирахме от 10 април. В Рациария ще работим през август и септември, а в този момент имаме четири месеца разкопки, които са доста значими. Те са на 12-15 км от Рациария. Това е нов археологически обект, който още веднъж е по Дунавския път, по лимеса на Римската империя. Намира се тъкмо по средата сред Бонония и Рациария, до сегашните села Синаговци и Дунавци. Там се работи в действителност от есента. Обектът е регистриран от сътрудника Стефан Александров през 2018 година и през него минава трасето на новия скоростен път София-Враца-Видин, значим път в Северозападна България. И до самото течение на река Витбул, малко преди вливането й в Дунав, има една речна котловина, в която безусловно се е живяло през всички исторически столетия. Открихме населено място от времето на ранножелязната ера и от времето на установяването на римския лимес, от времето на император Август и неговите наследници. Там има евентуално елементи от римска вила от ерата на принципата - II-III век и три некропола, които са от тракийския интервал, от римския и от средновековието. Това са шест-седем обекта, които се застъпват и са много необятна последователност. На мястото няма доста архитектурни остатъци, само че това пък е добре и за нас, и за автомагистралата да няма проблем с преместването. В подмяна на това има доста находки, които към този момент постъпват в Регионалния музей във Видин и се реставрират. Така че през април, май и юни работим на този обект.
- Какви са находките от този обект?
- Находките са много забавни собено тези от некрополите. Те са най-атрактивни. Там ни изненада една дребна могилка от ранножелязната ера, от интервал VI-VII век прочие Хр. от по този начин наречената просвета бесараби. Това е едно село безусловно против Видин от румънска страна, което сътрудниците от Румъния са изследвали отпреди 30-40 години. Подобни практики откриваме и от нашата страна на Дунав. Открихме три разкопки с доста фибули, доста украшения и гроб на боец, който е заровен със своя меч. Това е забавна находка. Тъй като имаме реставратори на терена, имаме опция този меч да бъде събран, реставриран и да се покаже в музея. Така че от ранножелязната ера имаме извънредно значими находки, които още не са били откривани при археологически разкопки в България. Отделни детайли от тези украшения са напълно от бронз, което за ранножелязната ера е доста особено. Отделни сходни находки са открити от иманярски находки при прилежащи гробни комплекси, само че за първи път откриваме сходен обект и имаме шанса да го проучим.
- Откритието има ли нещо общо с така наречен Дунавска цивилизация, за която се приказва, че занапред ще провокира взрив в археологическите среди?
- Нашия обект е много по-късно, това е времето на тракийските племена. Особено в Северозападна България, във Видинския район за първи път откриваме следи от културата бесараби. Това са положителни данни и изключителна изненада, защото предполагахме, че там ще има римски находки, защото това е границата на империята, когато през I век идват легионите на Дунава. Но с изключение на римския некропол, открихме и тази могила. Тя е в една огромна равнища, която се обработва, има си арендатори, т.е. в случай че не бяха избавителните разкопки, ние в никакъв случай нямаше да открием този обект и това е огромен късмет.
- А какво следва да проучвате в Рациария?
- В Рациария през август и септември ще работим интензивно в императорските терми. Те съставляват огромен комплекс, прочут още от 1976 година, когато там е работил българо-италиански екип. Тогава не е имало още иманярски опустошения. Целият архитектурен отбор се вижда от една аерофото фотография. Той е голям, към осем декара. Например в термите в центъра на Варна, които са един огромен туристически обект, има непокътнати стени, високи от порядъка на 10 метра. Нещо сходно е и това, което ще се изследва в Рациария - императорски терми с всички типове пространства за топла и студена вода, съблекални, вестибюли. Искаме да открием по-голяма част от този комплекс, с цел да може да преминем към неговата реституция и социализация, тъй че да има какво да се посещава в бъдеще в Рациария.
- Рациария е доста потърпевша от иманяри, огромни ли са вредите?
- Една огромна част от Рациария е унищожена и то преди петнайстина години, когато при започване на този век имаше проведена иманярска активност. Сега тези неща са необятно коментирани, само че тогава измежду бял ден се е работело няколко години, тъй че част от Рациария е била изцяло унищожена. За благополучие това е дребна част от този голям римски град, която в този момент е под отбрана на Министерството на културата. Площта е повече от 800 декара. А към него има и други комплекси. Римските императорски терми не са чак толкоз потърпевши, тъй че има какво още доста да се изследва.
- Посещават ли ви доста хора по време на разкопките?
- Идват доста хора, само че община Димово, в която е обектът, е една дребна община в Северозападна България. Тя разполага с дребен запас, все пак години наред с нея, като бенефициент и притежател на този огромен археологически комплекс, желаеме да социализираме няколко обекта. Това са проученият от нас храм на Диана, който се намира в турската махала, остарелият обект, проучван от българо-италианския екип в центъра на Рациария, една по-малка баня, която разкрихме през 2014 година и западната крепостна стена, проучвана най-малко 20 години. Тоест в Рациария има няколко обекта, които могат да бъдат реставрирани, да се трансфорат в обект на културния туризъм и да се посещават. Разбира се, може да се направи дребна музейна колекция, защото има лапидарум и много епиграфски надписи, те също могат да се експонират по отговарящ метод. Вече имаме няколко подобекта, които дават опция на общината да кандидатства за социализация на обекта.
- Тоест Рациария би трябвало да е комплекс от няколко обекта, които да се обединят в един туристически тур?
- Това е единственият верен път, защото обектът е огромен, той е ситуиран съвсем по цялата повърхност на настоящето село Арчар и отвън него, тъй че при всички положения ще има акценти в един цялостен тур, който да се организира тук. Рациариария е бил най-големият град в Северозапдна България, ситуиран на голяма повърхност.
- Възможно ли е Римската империя да е нашата историческа връзка с Европа?
- Сътрудничеството, което в този момент продължава по най-големите европейски реки в Северозападна Европа до устието на Дунав, е по границите на Римската империя. Сега има самодейност, която сплотява всички дунавски страни. Има извършени 5-6 работни срещи, на тях се преглежда точно тази връзка. По времето на империята, както и в този момент, тези страни са били доста близко свързани, тъй че в този момент е естествено да сплотяват напъните си в експонирането на това археологическо завещание.
- А във връзка с културно-историческия туризъм и въобще на туризма?
- По Дунав се развива доста интензивно круизният туризъм. Сега корабите стопират във Видин и туристите посещават Баба Вида, Белоградчик и пещерата Магурата. Хубаво би било да има още обекти, които да провокират интерес. Още повече, че в Арчар е имало пристанище, което допреди двайсетина години е било настоящо. Може отново да се възобнови.
Иманярите не са съумели да унищожат императорските терми, споделя доктор Здравко Димитров в изявление за вестник СТАНДАРТ Останките от Римската империя по нашите земи постоянно са предизвиквали интерес освен у нас, само че и във всички страни, през които са минали легионите, а това е огромна част от Европа. Археологическият комплекс Рациария се изследва от доцент доктор Здравко Димитров от НАИМ при Българска академия на науките в последните години. Как ще се проведат разкопките това лято и какво е бъдещето на огромния римски град като обект на културно-историческия туризъм, споделя доцент Димитров пред " Стандарт ".
- Доц. Димитров, археологическият сезон стартира, какво ще проучвате в римския град Рациария това лято?
- Сезонът стартира още преди два месеца, стартирахме от 10 април. В Рациария ще работим през август и септември, а в този момент имаме четири месеца разкопки, които са доста значими. Те са на 12-15 км от Рациария. Това е нов археологически обект, който още веднъж е по Дунавския път, по лимеса на Римската империя. Намира се тъкмо по средата сред Бонония и Рациария, до сегашните села Синаговци и Дунавци. Там се работи в действителност от есента. Обектът е регистриран от сътрудника Стефан Александров през 2018 година и през него минава трасето на новия скоростен път София-Враца-Видин, значим път в Северозападна България. И до самото течение на река Витбул, малко преди вливането й в Дунав, има една речна котловина, в която безусловно се е живяло през всички исторически столетия. Открихме населено място от времето на ранножелязната ера и от времето на установяването на римския лимес, от времето на император Август и неговите наследници. Там има евентуално елементи от римска вила от ерата на принципата - II-III век и три некропола, които са от тракийския интервал, от римския и от средновековието. Това са шест-седем обекта, които се застъпват и са много необятна последователност. На мястото няма доста архитектурни остатъци, само че това пък е добре и за нас, и за автомагистралата да няма проблем с преместването. В подмяна на това има доста находки, които към този момент постъпват в Регионалния музей във Видин и се реставрират. Така че през април, май и юни работим на този обект.
- Какви са находките от този обект?
- Находките са много забавни собено тези от некрополите. Те са най-атрактивни. Там ни изненада една дребна могилка от ранножелязната ера, от интервал VI-VII век прочие Хр. от по този начин наречената просвета бесараби. Това е едно село безусловно против Видин от румънска страна, което сътрудниците от Румъния са изследвали отпреди 30-40 години. Подобни практики откриваме и от нашата страна на Дунав. Открихме три разкопки с доста фибули, доста украшения и гроб на боец, който е заровен със своя меч. Това е забавна находка. Тъй като имаме реставратори на терена, имаме опция този меч да бъде събран, реставриран и да се покаже в музея. Така че от ранножелязната ера имаме извънредно значими находки, които още не са били откривани при археологически разкопки в България. Отделни детайли от тези украшения са напълно от бронз, което за ранножелязната ера е доста особено. Отделни сходни находки са открити от иманярски находки при прилежащи гробни комплекси, само че за първи път откриваме сходен обект и имаме шанса да го проучим. - Откритието има ли нещо общо с така наречен Дунавска цивилизация, за която се приказва, че занапред ще провокира взрив в археологическите среди?
- Нашия обект е много по-късно, това е времето на тракийските племена. Особено в Северозападна България, във Видинския район за първи път откриваме следи от културата бесараби. Това са положителни данни и изключителна изненада, защото предполагахме, че там ще има римски находки, защото това е границата на империята, когато през I век идват легионите на Дунава. Но с изключение на римския некропол, открихме и тази могила. Тя е в една огромна равнища, която се обработва, има си арендатори, т.е. в случай че не бяха избавителните разкопки, ние в никакъв случай нямаше да открием този обект и това е огромен късмет.
- А какво следва да проучвате в Рациария?
- В Рациария през август и септември ще работим интензивно в императорските терми. Те съставляват огромен комплекс, прочут още от 1976 година, когато там е работил българо-италиански екип. Тогава не е имало още иманярски опустошения. Целият архитектурен отбор се вижда от една аерофото фотография. Той е голям, към осем декара. Например в термите в центъра на Варна, които са един огромен туристически обект, има непокътнати стени, високи от порядъка на 10 метра. Нещо сходно е и това, което ще се изследва в Рациария - императорски терми с всички типове пространства за топла и студена вода, съблекални, вестибюли. Искаме да открием по-голяма част от този комплекс, с цел да може да преминем към неговата реституция и социализация, тъй че да има какво да се посещава в бъдеще в Рациария.
- Рациария е доста потърпевша от иманяри, огромни ли са вредите?
- Една огромна част от Рациария е унищожена и то преди петнайстина години, когато при започване на този век имаше проведена иманярска активност. Сега тези неща са необятно коментирани, само че тогава измежду бял ден се е работело няколко години, тъй че част от Рациария е била изцяло унищожена. За благополучие това е дребна част от този голям римски град, която в този момент е под отбрана на Министерството на културата. Площта е повече от 800 декара. А към него има и други комплекси. Римските императорски терми не са чак толкоз потърпевши, тъй че има какво още доста да се изследва.
- Посещават ли ви доста хора по време на разкопките?
- Идват доста хора, само че община Димово, в която е обектът, е една дребна община в Северозападна България. Тя разполага с дребен запас, все пак години наред с нея, като бенефициент и притежател на този огромен археологически комплекс, желаеме да социализираме няколко обекта. Това са проученият от нас храм на Диана, който се намира в турската махала, остарелият обект, проучван от българо-италианския екип в центъра на Рациария, една по-малка баня, която разкрихме през 2014 година и западната крепостна стена, проучвана най-малко 20 години. Тоест в Рациария има няколко обекта, които могат да бъдат реставрирани, да се трансфорат в обект на културния туризъм и да се посещават. Разбира се, може да се направи дребна музейна колекция, защото има лапидарум и много епиграфски надписи, те също могат да се експонират по отговарящ метод. Вече имаме няколко подобекта, които дават опция на общината да кандидатства за социализация на обекта.
- Тоест Рациария би трябвало да е комплекс от няколко обекта, които да се обединят в един туристически тур?
- Това е единственият верен път, защото обектът е огромен, той е ситуиран съвсем по цялата повърхност на настоящето село Арчар и отвън него, тъй че при всички положения ще има акценти в един цялостен тур, който да се организира тук. Рациариария е бил най-големият град в Северозапдна България, ситуиран на голяма повърхност.
- Възможно ли е Римската империя да е нашата историческа връзка с Европа?
- Сътрудничеството, което в този момент продължава по най-големите европейски реки в Северозападна Европа до устието на Дунав, е по границите на Римската империя. Сега има самодейност, която сплотява всички дунавски страни. Има извършени 5-6 работни срещи, на тях се преглежда точно тази връзка. По времето на империята, както и в този момент, тези страни са били доста близко свързани, тъй че в този момент е естествено да сплотяват напъните си в експонирането на това археологическо завещание.
- А във връзка с културно-историческия туризъм и въобще на туризма?
- По Дунав се развива доста интензивно круизният туризъм. Сега корабите стопират във Видин и туристите посещават Баба Вида, Белоградчик и пещерата Магурата. Хубаво би било да има още обекти, които да провокират интерес. Още повече, че в Арчар е имало пристанище, което допреди двайсетина години е било настоящо. Може отново да се възобнови.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ