Доц. Ангел Кунчев: След трайното затопляне на времето грип Б ще отмине, но идват летните инфекции
Грипът поражда внезапно и трагично, ковидът е с по-леки признаци, които последователно се задълбочават Новите варианти на COVID-19 по-лесно и бързо се предават, само че не водят до трагични последствия за здравето Тази година ще достигнем 33-34 хиляди случая на варицела, време е имунизацията да стане наложителна
- Доц. Кунчев, лекари алармират, че пациенти с грип вид Б пълнят кабинетите им. Имали доста висока температура, която мъчно се сваляла за седмица. Каква е заболяемостта сега?
- Това, което следим сега, са вълнообразни повишавания и намалявания на заболяемостта от разнообразни инспираторни инфекции. Среща се и грип вид Б, само че не може да кажем, че имаме вълна от грипни болести или още по-малко грипна зараза. Епидемията отмина през февруари-март. В началото имахме типична зараза от грип А, а малко по-късно беше последвана от по-малка вълна от грип Б. В момента срещаме доста огромен набор от разнообразни респираторни инфекции, апропо се случва доста постоянно в преходните сезони - сред зима и пролет да вземем за пример. Особено при такива флуктуации в климатичните условия, на които сме очевидци в този момент. Има задържане на по-ниски температури и по-висока мокрота, които благоприятстват продължаващото разпространяване на респираторни вируси. В момента има всичко, в случай че изследваме 1000 души, ще открием разнообразни респираторни болести - и грип А, и Б, само че не сме очевидци на вълна. Болните ще понижават, само че просто неприятното време удължава респираторния сезон. Все отново това няма да продължи прекомерно дълго, с покачването на температурите ще отминат тези респираторни болести. Тогава ще пристигна времето на другите, типични за летния сезон.
- Какви са разликите в признаците сред грип вид А и Б и ковид?
- Не е работа на пациентите да знаят клиничната картина на всяко заболяване, само че обща ориентировка има. При грипа малко по-драматично е началото, по-бързо е, внезапно поражда. На фона на доста положително здраве внезапно разбираме, че не можем да продължим да вървим нито на учебно заведение, нито на работа. По-силно изявена е клиниката първоначално.
При Коронавирус първоначално има по-леки признаци, които последователно се задълбочават. Там сме очевидци на по-сериозни последствия, изключително при дългия коронавирус. Той е толкоз разнороден, може да засегне доста разнообразни системи и зависи от положението на всеки човек. Ако обаче клиничната картина е по-лека, по-нетипична, е доста мъчно да се откри кое е болестта, в случай че не се направи проучване.
- Какви затруднения последват от боледуването? На самолечение ли се дължат, или на неточност в лекуването?
- Ако приказваме за коронавирус, са безусловно всевъзможни. Като стартираме от психологични промени, “мозъчната мъгла ” продължава да съществува, дълго време човек усеща отмалялост, дълго продължава и кашлицата. Може да има проблеми и в сърдечносъдовата система, психологични отклонения, косопад.
При грипа затрудненията са по-малко и са по-характерни. Може да се развие бронхит, пневмония, продължителна кашлица, само че не е чак толкоз постоянно срещано. При по-малките деца би могло да се развие менингит, само че единствено в случай че има проблеми с имунитета. Това се случва рядко, грипът не е толкоз податлив към хронифициране и дълги проблеми.
- Освен грип понякога и COVID-19 се обажда. Световната здравна организация публично разгласи завършек на пандемията, у нас изхвърляме и ваксини. Дайте съвет - би трябвало ли да се постави изобщо завършек на имунизирането против коронавирус?
- Зависи от доста фактори. Няма една рекомендация, която важи за всички, тъй като, в случай че сме с увреждания или хронични болести, попадаме в рисковата група. Тя е най-често от хора над 65 година и с хронични болести. При тях най-вероятно всеки есенно-зимен сезон ще бъде целесъобразно да се защищават от новите варианти. Ако обаче сме в положително положение, млади или в междинна възраст, това може и да не се наложи. Новите варианти на коронавирус се развиват в две насоки. От една страна, по-лесно и бързо се предават, само че не водят до трагични последствия за здравето, рядко се постанова хоспитализация, отминават доброкачествено.
Всичко зависи от това какви нови варианти биха зародили и с какви качества. Едно от позитивните качества на контракта сред Европейската комисия и “Пфайзер ” е, че те поемат задължението да приготвят ваксини, отговарящи на условието на новите варианти. Много е значимо да разполагаме с такива ваксини, които са с по-високо предотвратяване. С измененията в антигенния състав на вируса той съумява до известна степен да заобикаля двата типа имунитет - естествения след боледуване и този, който е основан с ваксини. Достатъчна причина да използваме имунизациите е, в случай че ни защищават от затруднения и от гибел, а не просто от заразяване. Тези, с които разполагаме сега, не могат да ни предпазят от заразяване. Продължават обаче да умират хора от коронавирус, които не са имунизирани.
- В елитно столично учебно заведение се оплакват, че децата от дребните класове първо боледуват от варицела. През март имало и скарлатина, а сега е коксаки вирусът. Има ли оживление в епидемиологичната конюнктура?
- Тя в никакъв случай не е била стационарна. Раздвижването е непрекъснато, непрестанно нови и нови вируси или варианти заемат мястото на предходните. Развитието на човечеството е непрекъсната битка сред микроорганизмите и макроорганизмите. Варицелата и скарлатината до известна степен минаха в доста огромна офанзива през този пролетен сезон.
Заради ограниченията против коронавирус през предходните две години заболяемостта на варицела и скарлатина беше паднала 5-6 пъти. Сега те си възвръщат териториите. Натрупали са се дребни деца, които не са се срещали с тях. Този контингент от неимунни деца се разболява. Според мен тази година ще достигнем 33-34 хиляди случая на варицела, което е доста огромна численост.
- Има ли прогрес във въвеждането на имунизацията в наложителния имунизационен календар?
- Предложили сме го на управлението, само че изисква сериозен разбор, би трябвало да са съгласни всички педиатри, инфекционисти, епидемиолози. До огромна степен е по този начин, само че съгласно мен е пристигнало времето България да направи тази стъпка. 30 хиляди инфектирани деца годишно са прекалено много. Вярно е, че варицелата е една от по-леките детски шарки и се кара без особени затруднения. Но и 1% да са затрудненията, на 30 хиляди деца, са 300 деца и това не е малко.
- Какви са затрудненията?
- При скарлатината и варицелата са разнообразни. Скарлатината дава по-сериозни опасности във връзка с сърдечносъдовата система, ставни болести и други. При варицелата се стига по-рядко до засягане на централна нервна система, менингит, енцефалит. За благополучие, е рядко, само че въпреки всичко се случват всяка година.
- А коксаки вирусите рискови ли са? И за какво лекари ги назовават седмата шарка, като не са шарка?
- Те са доста неприятна група, тъй като някои от вариантите са доста нападателни и водят до тежки болести при дребни деца. Те са присъщи за най-топлите дни от годината. В България нормално в края на юли и август се появяват. Тогава имаме дребни гърмежи, само че за момента нямаме никакви проблеми. Няма данни изобщо за разпространяването на коксаки вирус. А другояче лекарите евентуално го назовават по този начин поради обрива, който се появява. Ако има подозрение, би трябвало да се изследва.
- Добра ли е организацията в учебни заведения и детски градини, както и РЗИ реализира ли добър надзор, с цел да не се популяризират шоково инфекциозните заболявания?
- Ако кажа да, контролът е ефикасен, всичко е съвършено, няма да е тъкмо по този начин. Виждаме, че има разпространяване в тези заведения. Тук се сблъскваме с един проблем, който доста постоянно сме обсъждали, а точно държанието на родители, чиито деца имат клинична картина. Не е почтено по отношение на другите родители, виждайки, че детето ти не е добре, поради това, че няма кой да го гледа, че не може да вземеш отпуск или болничен, да го заведеш при другите деца. Проблемите, които срещат сътрудниците, работещи в такива заведения, са кавги и недоумение от страна на родителите, че не желаят да позволен детето в детската градина. Често се влиза в спорове, а то е в полза на всички да не се популяризира заразно заболяване.
- Какви са тъкмо разпоредбите?
- Правилата са ясни - в случай че детето е с някакви прояви, а те се виждат елементарно, да не бъде водено в градината или в учебно заведение. Още сутринта всяка майка може да види дали детето е отпуснато, дали има температура, кашлица. Да не приказваме, че при зараза с обрив е задоволително показателно родителят да търси здравна помощ, а не да го води на градина или ясла.
- От страна на учебното заведение какво би трябвало да се направи?
- Малко по-сложно е, тъй като, когато са по-големи, зависи от преценката на ученика. Понякога се сблъскваме с противоположното - предпочитание да се показва заболяване и да бъде освободен от учебно заведение. По-скоро там следим резултата на лъжливото заболяване. Там важат същите правила.
- Доц. Кунчев, лекари алармират, че пациенти с грип вид Б пълнят кабинетите им. Имали доста висока температура, която мъчно се сваляла за седмица. Каква е заболяемостта сега?
- Това, което следим сега, са вълнообразни повишавания и намалявания на заболяемостта от разнообразни инспираторни инфекции. Среща се и грип вид Б, само че не може да кажем, че имаме вълна от грипни болести или още по-малко грипна зараза. Епидемията отмина през февруари-март. В началото имахме типична зараза от грип А, а малко по-късно беше последвана от по-малка вълна от грип Б. В момента срещаме доста огромен набор от разнообразни респираторни инфекции, апропо се случва доста постоянно в преходните сезони - сред зима и пролет да вземем за пример. Особено при такива флуктуации в климатичните условия, на които сме очевидци в този момент. Има задържане на по-ниски температури и по-висока мокрота, които благоприятстват продължаващото разпространяване на респираторни вируси. В момента има всичко, в случай че изследваме 1000 души, ще открием разнообразни респираторни болести - и грип А, и Б, само че не сме очевидци на вълна. Болните ще понижават, само че просто неприятното време удължава респираторния сезон. Все отново това няма да продължи прекомерно дълго, с покачването на температурите ще отминат тези респираторни болести. Тогава ще пристигна времето на другите, типични за летния сезон.
- Какви са разликите в признаците сред грип вид А и Б и ковид?
- Не е работа на пациентите да знаят клиничната картина на всяко заболяване, само че обща ориентировка има. При грипа малко по-драматично е началото, по-бързо е, внезапно поражда. На фона на доста положително здраве внезапно разбираме, че не можем да продължим да вървим нито на учебно заведение, нито на работа. По-силно изявена е клиниката първоначално.
При Коронавирус първоначално има по-леки признаци, които последователно се задълбочават. Там сме очевидци на по-сериозни последствия, изключително при дългия коронавирус. Той е толкоз разнороден, може да засегне доста разнообразни системи и зависи от положението на всеки човек. Ако обаче клиничната картина е по-лека, по-нетипична, е доста мъчно да се откри кое е болестта, в случай че не се направи проучване.
- Какви затруднения последват от боледуването? На самолечение ли се дължат, или на неточност в лекуването?
- Ако приказваме за коронавирус, са безусловно всевъзможни. Като стартираме от психологични промени, “мозъчната мъгла ” продължава да съществува, дълго време човек усеща отмалялост, дълго продължава и кашлицата. Може да има проблеми и в сърдечносъдовата система, психологични отклонения, косопад.
При грипа затрудненията са по-малко и са по-характерни. Може да се развие бронхит, пневмония, продължителна кашлица, само че не е чак толкоз постоянно срещано. При по-малките деца би могло да се развие менингит, само че единствено в случай че има проблеми с имунитета. Това се случва рядко, грипът не е толкоз податлив към хронифициране и дълги проблеми.
- Освен грип понякога и COVID-19 се обажда. Световната здравна организация публично разгласи завършек на пандемията, у нас изхвърляме и ваксини. Дайте съвет - би трябвало ли да се постави изобщо завършек на имунизирането против коронавирус?
- Зависи от доста фактори. Няма една рекомендация, която важи за всички, тъй като, в случай че сме с увреждания или хронични болести, попадаме в рисковата група. Тя е най-често от хора над 65 година и с хронични болести. При тях най-вероятно всеки есенно-зимен сезон ще бъде целесъобразно да се защищават от новите варианти. Ако обаче сме в положително положение, млади или в междинна възраст, това може и да не се наложи. Новите варианти на коронавирус се развиват в две насоки. От една страна, по-лесно и бързо се предават, само че не водят до трагични последствия за здравето, рядко се постанова хоспитализация, отминават доброкачествено.
Всичко зависи от това какви нови варианти биха зародили и с какви качества. Едно от позитивните качества на контракта сред Европейската комисия и “Пфайзер ” е, че те поемат задължението да приготвят ваксини, отговарящи на условието на новите варианти. Много е значимо да разполагаме с такива ваксини, които са с по-високо предотвратяване. С измененията в антигенния състав на вируса той съумява до известна степен да заобикаля двата типа имунитет - естествения след боледуване и този, който е основан с ваксини. Достатъчна причина да използваме имунизациите е, в случай че ни защищават от затруднения и от гибел, а не просто от заразяване. Тези, с които разполагаме сега, не могат да ни предпазят от заразяване. Продължават обаче да умират хора от коронавирус, които не са имунизирани.
- В елитно столично учебно заведение се оплакват, че децата от дребните класове първо боледуват от варицела. През март имало и скарлатина, а сега е коксаки вирусът. Има ли оживление в епидемиологичната конюнктура?
- Тя в никакъв случай не е била стационарна. Раздвижването е непрекъснато, непрестанно нови и нови вируси или варианти заемат мястото на предходните. Развитието на човечеството е непрекъсната битка сред микроорганизмите и макроорганизмите. Варицелата и скарлатината до известна степен минаха в доста огромна офанзива през този пролетен сезон.
Заради ограниченията против коронавирус през предходните две години заболяемостта на варицела и скарлатина беше паднала 5-6 пъти. Сега те си възвръщат териториите. Натрупали са се дребни деца, които не са се срещали с тях. Този контингент от неимунни деца се разболява. Според мен тази година ще достигнем 33-34 хиляди случая на варицела, което е доста огромна численост.
- Има ли прогрес във въвеждането на имунизацията в наложителния имунизационен календар?
- Предложили сме го на управлението, само че изисква сериозен разбор, би трябвало да са съгласни всички педиатри, инфекционисти, епидемиолози. До огромна степен е по този начин, само че съгласно мен е пристигнало времето България да направи тази стъпка. 30 хиляди инфектирани деца годишно са прекалено много. Вярно е, че варицелата е една от по-леките детски шарки и се кара без особени затруднения. Но и 1% да са затрудненията, на 30 хиляди деца, са 300 деца и това не е малко.
- Какви са затрудненията?
- При скарлатината и варицелата са разнообразни. Скарлатината дава по-сериозни опасности във връзка с сърдечносъдовата система, ставни болести и други. При варицелата се стига по-рядко до засягане на централна нервна система, менингит, енцефалит. За благополучие, е рядко, само че въпреки всичко се случват всяка година.
- А коксаки вирусите рискови ли са? И за какво лекари ги назовават седмата шарка, като не са шарка?
- Те са доста неприятна група, тъй като някои от вариантите са доста нападателни и водят до тежки болести при дребни деца. Те са присъщи за най-топлите дни от годината. В България нормално в края на юли и август се появяват. Тогава имаме дребни гърмежи, само че за момента нямаме никакви проблеми. Няма данни изобщо за разпространяването на коксаки вирус. А другояче лекарите евентуално го назовават по този начин поради обрива, който се появява. Ако има подозрение, би трябвало да се изследва.
- Добра ли е организацията в учебни заведения и детски градини, както и РЗИ реализира ли добър надзор, с цел да не се популяризират шоково инфекциозните заболявания?
- Ако кажа да, контролът е ефикасен, всичко е съвършено, няма да е тъкмо по този начин. Виждаме, че има разпространяване в тези заведения. Тук се сблъскваме с един проблем, който доста постоянно сме обсъждали, а точно държанието на родители, чиито деца имат клинична картина. Не е почтено по отношение на другите родители, виждайки, че детето ти не е добре, поради това, че няма кой да го гледа, че не може да вземеш отпуск или болничен, да го заведеш при другите деца. Проблемите, които срещат сътрудниците, работещи в такива заведения, са кавги и недоумение от страна на родителите, че не желаят да позволен детето в детската градина. Често се влиза в спорове, а то е в полза на всички да не се популяризира заразно заболяване.
- Какви са тъкмо разпоредбите?
- Правилата са ясни - в случай че детето е с някакви прояви, а те се виждат елементарно, да не бъде водено в градината или в учебно заведение. Още сутринта всяка майка може да види дали детето е отпуснато, дали има температура, кашлица. Да не приказваме, че при зараза с обрив е задоволително показателно родителят да търси здравна помощ, а не да го води на градина или ясла.
- От страна на учебното заведение какво би трябвало да се направи?
- Малко по-сложно е, тъй като, когато са по-големи, зависи от преценката на ученика. Понякога се сблъскваме с противоположното - предпочитание да се показва заболяване и да бъде освободен от учебно заведение. По-скоро там следим резултата на лъжливото заболяване. Там важат същите правила.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ