Гръцките хотелиери благодариха на българите, а българските кога?!
Гръцки хотелиери благодарят на българите, че са напълнили хотелите на Халкидики, показва. А българският туристически бизнес по кое време ще им благодари? И по кое време най-накрая ще стартира да ухажва най-естествената си клиентела?
Гръцки хотелиери благодарят на българските туристи, че са напълнили хотелите на Халкидики. Но от българските хотелиери по този начин и не се чуха думи на признателност към българските туристи, избавили сезона. Това лято те бяха най-честите посетители в черноморските курорти, изключително на юг.
За снадки през септември и началото на октомври сезон още веднъж се разчита на български туристи. Макар по нищо да не проличава: няма рекламна акция, няма благи послания, общителни предложения или бонуси. Накратко: никакво ухажване. Чуха се един-два апела, че се надяват на български туристи - и толкоз.
Години наред всеки министър на туризма до погнуса повтаряше за рекламата в чужбина и се оплакваше от дефицита на средства, а специалисти подлагаха на критика безвкусните и постни български щандове на туристическите изложби в чужбина.
В същото време по Черноморието се наливаше бетонът за големи комплекси, които да поемат руснаци и украинци. Във времената на пандемия този поток секна, без сигурни изгледи за възобновяване и през идващото лято. Световни туроператори към този момент предвидиха, че предходните равнища могат да бъдат достигнати едвам през 2022.
Хиляди български туристи, редовно подценявани от локалния туристически бизнес, от дълго време са избрали други дестинации - да вземем за пример прилежаща Гърция и частично Турция. Дори и да останат за някой и различен уикенд в България, за лятната почивка сигурно ще пресекат границата.
Потвърждението са опашките на "Кулата " - макар изискваните от Гърция PCR-тестове и формуляри за QR-кодове. По данни на Hellenic Tourism Enterprises Association, през 2019 година приходите от български туристи, пристигнали с автомобил в Гърция, са възлизали на 282 милиона евро. България е на трето място след Румъния и Сърбия.
Колко бяха българските туристи това лято
Над 550 хиляди българи са посетили това лято разнообразни обекти в страната, основно по Черноморието, съобщи в края на август ръководителят на Института за разбори и оценки в туризма доцент Румен Драганов. Според него, точно българите, останали да почиват в родината си, са помогнали на бизнеса най-малко да избие разноските си. За близо 30% спад на българските туристи по Черноморието по отношение на над 70% при задграничните заяви през август и новият министър на туризма Марияна Николова.
По данни на Националния статистически институт за юли (тазгодишният летен сезон стартира де факто тогава), в България на отмора или екскурзия са били близо 167 хиляди задгранични жители.
Данните за август още не са оповестени, само че даже броят им да е двойно по-висок, отново няма да доближат този на българските туристи. Въпреки тези данни, българският екскурзиант все по този начин остава отвън фокуса на локалния бизнес. И даже при новата обстановка, подбудена от пандемията, нямаше преориентация на рекламната тактика към вътрешния пазар.
Не го направи предходният министър на туризма Ангелкова, не го направи и Николова, чийто опит в сектора е в това време малко повече от месец. На петия си ден като министър на туризма тя стартира концепцията за въвеждане на национални гозби в курортите и в менюто на хотелите - с аргумента, че "кулинарията е значима част от цялостния ни туристически артикул ".
Само дето в никакъв случай до момента гурме "България " не е било признак на българския туризъм. Нито пък качествената храна. Ако беше посетила същинските къщи за посетители, Николова щеше да разбере, че обичайните ястия от дълго време са в менюто, освен това приготвени с локални артикули.
Тази сложна дума "благодаря "
Вместо нелепи приумици и великодушни дарове като понижени на 9% ставки по Данък добавена стойност, българският туризъм има потребност от префокусиране - към локални туристи, само че дружно с това и към по-добро качество.
Времето, в което българските туристи посещаваха, опознаваха и сравняваха туристическите услуги на съседите с тези в родината, не работи в интерес на българския бизнес. Българите станаха по-взискателни и "благодаря " е към този момент повече от наложително.
Но вместо реклама и благодарности, откъм бизнеса се чуват най-вече вопли и тъжби. Още през март, когато държавното управление вкара изключително състояние поради пандемията, от сектора оповестиха срив поради анулация на резервации и спрени полети, желаеха да не заплащат Данък добавена стойност и локални налози и такси, а страната да поеме осигуровките за 12 месеца.
Близо половин година по-късно, когато се видя, че задграничните туристи ще са необичайност, хотелиерите по морето все по този начин се надяват на чартъри. За да ги улесни, Министерството на здравеопазването анулира от 1 септември PCR-теста и карантината за жителите на Беларус, Чехия и още няколко страни.
По южното Черноморие се надяват на най-малко 1000 души от Беларус през септември и малко повече украинци. През предходната, въпреки и слаба година те са били десетократно повече. А българите, които ще почиват през септември в Гърция, сигурно ще са доста повече от туристите в чартърите от Украйна и Беларус.
Така че за начало българският туристически бизнес да се научи да благодари на съгражданите си като на чужденци. Предстои му да разчита на тях.
Гръцки хотелиери благодарят на българските туристи, че са напълнили хотелите на Халкидики. Но от българските хотелиери по този начин и не се чуха думи на признателност към българските туристи, избавили сезона. Това лято те бяха най-честите посетители в черноморските курорти, изключително на юг.
За снадки през септември и началото на октомври сезон още веднъж се разчита на български туристи. Макар по нищо да не проличава: няма рекламна акция, няма благи послания, общителни предложения или бонуси. Накратко: никакво ухажване. Чуха се един-два апела, че се надяват на български туристи - и толкоз.
Години наред всеки министър на туризма до погнуса повтаряше за рекламата в чужбина и се оплакваше от дефицита на средства, а специалисти подлагаха на критика безвкусните и постни български щандове на туристическите изложби в чужбина.
В същото време по Черноморието се наливаше бетонът за големи комплекси, които да поемат руснаци и украинци. Във времената на пандемия този поток секна, без сигурни изгледи за възобновяване и през идващото лято. Световни туроператори към този момент предвидиха, че предходните равнища могат да бъдат достигнати едвам през 2022.
Хиляди български туристи, редовно подценявани от локалния туристически бизнес, от дълго време са избрали други дестинации - да вземем за пример прилежаща Гърция и частично Турция. Дори и да останат за някой и различен уикенд в България, за лятната почивка сигурно ще пресекат границата.
Потвърждението са опашките на "Кулата " - макар изискваните от Гърция PCR-тестове и формуляри за QR-кодове. По данни на Hellenic Tourism Enterprises Association, през 2019 година приходите от български туристи, пристигнали с автомобил в Гърция, са възлизали на 282 милиона евро. България е на трето място след Румъния и Сърбия.
Колко бяха българските туристи това лято
Над 550 хиляди българи са посетили това лято разнообразни обекти в страната, основно по Черноморието, съобщи в края на август ръководителят на Института за разбори и оценки в туризма доцент Румен Драганов. Според него, точно българите, останали да почиват в родината си, са помогнали на бизнеса най-малко да избие разноските си. За близо 30% спад на българските туристи по Черноморието по отношение на над 70% при задграничните заяви през август и новият министър на туризма Марияна Николова.
По данни на Националния статистически институт за юли (тазгодишният летен сезон стартира де факто тогава), в България на отмора или екскурзия са били близо 167 хиляди задгранични жители.
Данните за август още не са оповестени, само че даже броят им да е двойно по-висок, отново няма да доближат този на българските туристи. Въпреки тези данни, българският екскурзиант все по този начин остава отвън фокуса на локалния бизнес. И даже при новата обстановка, подбудена от пандемията, нямаше преориентация на рекламната тактика към вътрешния пазар.
Не го направи предходният министър на туризма Ангелкова, не го направи и Николова, чийто опит в сектора е в това време малко повече от месец. На петия си ден като министър на туризма тя стартира концепцията за въвеждане на национални гозби в курортите и в менюто на хотелите - с аргумента, че "кулинарията е значима част от цялостния ни туристически артикул ".
Само дето в никакъв случай до момента гурме "България " не е било признак на българския туризъм. Нито пък качествената храна. Ако беше посетила същинските къщи за посетители, Николова щеше да разбере, че обичайните ястия от дълго време са в менюто, освен това приготвени с локални артикули.
Тази сложна дума "благодаря "
Вместо нелепи приумици и великодушни дарове като понижени на 9% ставки по Данък добавена стойност, българският туризъм има потребност от префокусиране - към локални туристи, само че дружно с това и към по-добро качество.
Времето, в което българските туристи посещаваха, опознаваха и сравняваха туристическите услуги на съседите с тези в родината, не работи в интерес на българския бизнес. Българите станаха по-взискателни и "благодаря " е към този момент повече от наложително.
Но вместо реклама и благодарности, откъм бизнеса се чуват най-вече вопли и тъжби. Още през март, когато държавното управление вкара изключително състояние поради пандемията, от сектора оповестиха срив поради анулация на резервации и спрени полети, желаеха да не заплащат Данък добавена стойност и локални налози и такси, а страната да поеме осигуровките за 12 месеца.
Близо половин година по-късно, когато се видя, че задграничните туристи ще са необичайност, хотелиерите по морето все по този начин се надяват на чартъри. За да ги улесни, Министерството на здравеопазването анулира от 1 септември PCR-теста и карантината за жителите на Беларус, Чехия и още няколко страни.
По южното Черноморие се надяват на най-малко 1000 души от Беларус през септември и малко повече украинци. През предходната, въпреки и слаба година те са били десетократно повече. А българите, които ще почиват през септември в Гърция, сигурно ще са доста повече от туристите в чартърите от Украйна и Беларус.
Така че за начало българският туристически бизнес да се научи да благодари на съгражданите си като на чужденци. Предстои му да разчита на тях.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ