Граничният вал Еркесия“ – известен още като Големият окоп“ или

Еркесия – чудовищният ров от Марица до Черно море се вижда и днес от Космоса / СНИМКИ

Граничният вал „ Еркесия “ – прочут още като „ Големият окоп “ или „ Големият прекоп “ е гранично укрепително оборудване с повдигнат землен вал с трап, в южното му подножие и дребен челен вал. Обърната е с фронт на юг и загражда по оста от изток Дебелт и мандренската лагуна, в посока запад-югозапад до река Марица. Дължината му е общо 164 км.

Съоръжението е маркирало държавната граница сред България и Византия, открита с подписването на мирния контракт сред хан Омуртаг и император Лъв V Арменец през 815 година

Граничният вал „ Еркесия “ в продължение на близо 100 години е южна граница сред България и Византия.

“И се захвана огромното копаене. Всеки минал ден в горите и полята на Диамопол, като се започваше от Дебелтун и вървеше на югозапад към височините Милеони и реката Хебър, се появяваше ров с чудовищни размери. Изкоп, който щеше да брани отвоюваните от кесаря земи и твърдини, щеше да погълне море от човешка пот и страдания и щеше да остане във времето. “

Този трап, епохи по-късно, когато над българските земи ще легне мрачното османско иго, османлиите щеше да нарекат Еркесия, което на техен език значи земен разрез. Прорез, който в този момент Тервел правеше сред два свята и две култури ”.

Еркесия е най-голямото и най-известното предпазено землено барикада на юг от река Дунав, в ареала на обширната територия на България през VIII – X век. Част е от системата от укрепени валове, построени във всички гранични и буферни зони на българската страна.

Валът е добре прочут на множеството хронисти през междинните епохи, тъй като е действителна охраняема граница на България с Източната Римска империя (Византия).

Освен военно-отбранителната си функционалност, Еркесия е и добре уредена митническа граница, през която се реализират комерсиалните и културните връзки с Византия чак до XIV век.

Южната ни граница постоянно е била допирна точка със света на Ориента и азиатския свят, с култури, надалеч разнообразни от европейската. И до ден сегашен тя служи като бариера за несвойствени полезности, непознати на европейците и на религии, разнообразни от християнската.

Сега тя не е географска граница и не служи за нищо. От интерес е само за историци и археолози.

Този неповторим наш Голям прокоп е останал като скъпо завещание от „ Спасителя на Европа ” – канонизирания за светец кесар Тервел.

След 705 година, съгласно договорните връзки сред хан Тервел и император Юстиниан II на България е отстъпена региона Загория. В 716 година южната граница на тази територия е доказана с първия формален контракт сред Византия и България през ръководството на император Теодосий III. Тя се засяга и в първата публикация на 30-годишния кротичък контракт с Византия при ръководството на хан Омуртаг и император Лъв V в 815 година

Общата дължина на оборудването от брега на Бургаското езеро до левия бряг на р. Сазлийка е 142 км.

Описание, като свидетел на българските погранични валове, оставя арабския хронист Ал Гарми в средата на IX век, а един век по-късно различен арабски публицист и хронист Ал Масуди обобщава: „ Областта на борджаните (България) е обкръжена с трънест плет, в който се намират отвори, сходни на дървени прозорци, тази ограда е сходна на стена при канал. ”

За един от методите на техния строеж е писано от „ Сентгаленския духовник ” Ноткер в края на IX век:

“Забивали в земята две успоредни редици от колове на разстояние 20 стъпки една от друга. Коловете били високи 20 стъпки. Пространството сред двата реда колове изпълвали с корав камък или лепкава глина, която трамбовали, а от горната страна изсипвали изкопаната от рова пръст. Върху вала насаждали гъсти клонести дръвчета, които образуват непристъпен плет ”.

В X век (967 г.) византийският историк Скилица – Кедрин посочва Еркесия – Големия окоп, Голямата ограда.

Старобългарските землени валове съставляват неповторимо комбиниране на трап (изкоп) с вал (насип), чиято обща широчина варира от 10 до 40 метра според от стратегическото си предопределение. Дълбочината на изкопа е към 3 м., а височината на насипа 3-4 м. Над насипа, в избрани случаи на уязвими за защита места се построява палисада.

Проходите през вала са на местата, където минават основните пътища, някои от които употребявани хилядолетия. Там са построени дървени врати и кули с пространства за наблюдаване и защита.

Над изкопа се спуска преносим дървен мост за прекосяване, който стои долепен към портата вечер и в случаите на набези. Тези проходи са първите контролно-пропусквателни и митнически пунктове на българската страна.