“Моят идеал е свободна България” – 190 години от рождението на граф Игнатиев
Граф Игнатиев е роден на 29 януари 1832 година
От детството се отличавал с огромна просветеност и работоспособност. След като решил да се посвети на военна работа, той приключва изначало Пажеския кадетски корпус, а по-късно на Императорската военна академия с огромен сребърен орден. След Академията е бил причислен към Гвардейския Генерален щаб. Скоро, обаче, Николай Павлович почнал своята дипломатическа активност.
Посланик на Русия в Турция 1864-1877г., той води политика на панславизъм. През февруари-март 1877 година е изпратен в Берлин, Виена, Лондон, Париж за изясняване на позицията на страните в навечерието на Руско-турската война от 1877-78г. Граф Игнатиев е основен прокурист на Русия при сключването на Сан-Стефанския мирния контракт през 1878 година
Съпругата – княгиня Екатерина Леонидовна Голицина (1842-1917), е крупна помешчица, племенница на декабриста В. М. Голицин; щерка на камерхера Леонид Михайлович Голицин (1806-1860) и Анна Матвеевна Толстой (1809-1897), внучка на М.И. Кутузов.
Както написа в очерка си един френски публицист – този който е видял княгинята в Константинопол на един от баловете на Персийския дипломат, където са били поканени и граф Игнатиев със брачната половинка му, казвал доста безшумно това, което всеки мислел, само че не смеел да го признае на глас: “Тази жена може да завладее Истанбул единствено с една дума, с една усмивка – цяла Азия “; Британският дипломат писал: “Тази рискова двойка Игнатиеви коства повече от няколко бойни кораба! ”
Николай Павлович Игнатиев е основател за изграждане на Храм-паметника в Шипка. С майката на военачалник Скобелев, Олга Николаева Скобелева, провеждат комитет за събиране на средства за изграждане на храм на Балканите. Като ръководител на комитета граф Игнатиев развива енергична активност като реализира освен изграждане на храма, само че и семинария към него и Шипченския музей. Строителството на Храма е било приключено през 1902 година, което съответствува с честването на 25 годишнината от шипченските боеве. В България идва делегация от Русия, в която вземат участие и генералите от войната М.И. Драгомиров и Н. Г. Столетов. Граф Игнатиев идва със брачната половинка си Екатерина Леонидовна и взе участие при освещаването на Храм-паметника. По това време се организират и тържествата, с възстановки на бойните дейности, които той наблюдава. След това отпътуват за София.
«Моят блян е бил и е – свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година… Моето сърце принадлежи на българите и в своите фантазии аз искам на българския народ да процъфтява » – от речта на граф Игнатиев на протест в София през септември 1902 година
Граф Игнатиев не доживява оповестяването на независимостта на България. Той умира на 25 юли 1908година. Народното събрание на България изпраща в Русия специфична делегация, която сервира венци в символ на безконечна памет на един от великите хора в историята на България.
Бюст на граф Игнатиев във Варна
От детството се отличавал с огромна просветеност и работоспособност. След като решил да се посвети на военна работа, той приключва изначало Пажеския кадетски корпус, а по-късно на Императорската военна академия с огромен сребърен орден. След Академията е бил причислен към Гвардейския Генерален щаб. Скоро, обаче, Николай Павлович почнал своята дипломатическа активност.
Посланик на Русия в Турция 1864-1877г., той води политика на панславизъм. През февруари-март 1877 година е изпратен в Берлин, Виена, Лондон, Париж за изясняване на позицията на страните в навечерието на Руско-турската война от 1877-78г. Граф Игнатиев е основен прокурист на Русия при сключването на Сан-Стефанския мирния контракт през 1878 година Съпругата – княгиня Екатерина Леонидовна Голицина (1842-1917), е крупна помешчица, племенница на декабриста В. М. Голицин; щерка на камерхера Леонид Михайлович Голицин (1806-1860) и Анна Матвеевна Толстой (1809-1897), внучка на М.И. Кутузов.
Както написа в очерка си един френски публицист – този който е видял княгинята в Константинопол на един от баловете на Персийския дипломат, където са били поканени и граф Игнатиев със брачната половинка му, казвал доста безшумно това, което всеки мислел, само че не смеел да го признае на глас: “Тази жена може да завладее Истанбул единствено с една дума, с една усмивка – цяла Азия “; Британският дипломат писал: “Тази рискова двойка Игнатиеви коства повече от няколко бойни кораба! ”
Николай Павлович Игнатиев е основател за изграждане на Храм-паметника в Шипка. С майката на военачалник Скобелев, Олга Николаева Скобелева, провеждат комитет за събиране на средства за изграждане на храм на Балканите. Като ръководител на комитета граф Игнатиев развива енергична активност като реализира освен изграждане на храма, само че и семинария към него и Шипченския музей. Строителството на Храма е било приключено през 1902 година, което съответствува с честването на 25 годишнината от шипченските боеве. В България идва делегация от Русия, в която вземат участие и генералите от войната М.И. Драгомиров и Н. Г. Столетов. Граф Игнатиев идва със брачната половинка си Екатерина Леонидовна и взе участие при освещаването на Храм-паметника. По това време се организират и тържествата, с възстановки на бойните дейности, които той наблюдава. След това отпътуват за София.
«Моят блян е бил и е – свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година… Моето сърце принадлежи на българите и в своите фантазии аз искам на българския народ да процъфтява » – от речта на граф Игнатиев на протест в София през септември 1902 година
Граф Игнатиев не доживява оповестяването на независимостта на България. Той умира на 25 юли 1908година. Народното събрание на България изпраща в Русия специфична делегация, която сервира венци в символ на безконечна памет на един от великите хора в историята на България.
Бюст на граф Игнатиев във Варна
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ