Фермерите в югоизточния испански град Валенсия са разтревожени, след като тежкото време удари региона през уикенда, унищожавайки близо 43 милиона долара стойност на реколтата в хиляди акри земя. В някои случаи почти 100% от културите на някои фермери са били засегнати, според Асоциацията на фермерите на Валенсия.
Значителната загуба на селскостопански продукти дойде, тъй като няколко региона във Валенсия и Кастелон – и двата лежат на бреговете на Балеарско море – бяха поразени от силна градушка в неделя.
"[Бурята] причини опустошителни щети на посевите", каза асоциацията, според превода, "някои от които бяха на ръба да бъдат прибрани."
Испанската метеорологична агенция за региона на Валенсия предупреди в неделя, че бурята ще се движи "бързо", но че ще донесе "много силни валежи и голяма градушка", според превода. Регистрирани са и "силни пориви на вятъра" и повече от 1300 светкавици. Градушката е била по-голяма от монета от 1 евро.Първоначалните оценки показват, че времето е довело до загуби на стойност около 40 милиона евро – сума, равна на 42,8 милиона долара в щатски долари – върху повече от 37 000 акра земя. Някои фермери са засегнали почти „100% от реколтата“, каза асоциацията, като са засегнати редица продукти, включително лозя, цитрусови плодове, райска ябълка, авокадо, бадемови дървета, маслинови дървета, ориз и зеленчуци.
Най-тежко засегнатият район изглежда е регионът Утиел-Рекена, който видя "килим от камъни с дебелина около четири сантиметра" на повече от 19 700 акра, каза асоциацията. Смята се, че само тази област има загуби от над 12,8 милиона долара, като някои производители на вино губят „цялото си производство на грозде по средата на сезона на прибиране на реколтата“, каза асоциацията.
Много от същите тези фермери също се борят със „сериозни щети“ на лозята си, които могат да създадат проблеми през следващия сезон, каза асоциацията, добавяйки, че те вярват, че Utiel-Requena – основният производител на грозде в региона – ще видите повече от 60% намаление на реколтата в сравнение с последните средни годишни стойности.
Силната буря, която връхлетя региона, е само последното въздействие, усетено от изменението на климата. Тъй като глобалните температури продължават да се повишават, те ще помогнат за подхранването на по-чести и интензивни екстремни метеорологични явления като градушки, като същевременно ще удължат сушите и ще окажат влияние върху жизненоважната наличност на вода.
Миналата година холандското министерство на земеделието, природата и качеството на храните издаде доклад, в който се казва, че Испания губи 6% от селскостопанската си продукция всяка година поради екстремни метеорологични условия. Хранително-вкусовата промишленост, която според доклада е движеща сила на испанската икономика, е една от най-застрашените области от изменението на климата.
„Изменението на климата е едно от големите предизвикателства за селското стопанство и храните, като се има предвид, че последствията от покачващите се температури могат да променят крехкия баланс, в който се отглеждат много култури“, се казва в доклада. „Този риск е по-голям в средиземноморските страни, един от регионите, които са най-засегнати от глобалното затопляне, и по-специално в Испания, където 75% от площта й вече е изложена на риск от опустиняване.“
Качеството на продукцията е очаква се да видим „значителен спад“, ако средните глобални температури се повишат с 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните времена, предупреждава докладът – крайъгълен камък, който светът вероятно ще види през 2023 г. Ако глобалните температури надвишат това или 2 градуса по Целзий затопляне , страната също се очаква да види повишен воден стрес и пет до 10 пъти повече засушавания, се казва в доклада, тъй като валежите ще идват по-рядко и по-интензивни струи, които правят „водата по-малко използваема за селското стопанство“.
И има само един сигурен начин да се опитате да ограничите този резултат.
„Въпреки че има мерки за адаптиране, които биха могли да смекчат част от въздействието“, се казва в доклада, „те имат ограничен капацитет, който може да бъде надвишен, ако няма намаляване на емисиите на парникови газове.“
