Споделените градски градини, в които обществото става по-силно
Градското земеделие в последните години се трансформира в известно занятие в развития свят, което дава чиста храна, смисъл и задоволство. Ползите от него са доста - екологични, здравословни, обществени, освен това освен персонални, само че и общностни. Законови празноти и общинската индиферентност пречат за разгръщането на капацитета на градското градинарство.
" От там стартира всичко ", споделя Никола Бончев и показва малко парче земя в задния двор на къщата си, където преди години отглежда първата си годишна продукция домати. През идващия сезон продукцията му се усилва, а с нея нараства и ентусиазмът на Никола от новооткритата му пристрастеност - градското земеделие. Впоследствие тя ще се прерасне в споделената зеленчукова градина " ЗаДружба ", която през днешния ден сплотява над 50 градини и 100 градинари и е една от най-големите в София. Но не единствената.
Градското градинарство не е нова мода - то е доста остаряла процедура с корени в античен Египет, само че през днешния ден има нов смисъл. Причините за възраждането му са доста: желанието да имаш на масата чисти артикули и опция на огромното индустриално земеделие; удовлетворението от физическия труд - антидот на застоялия и цялостен със стрес офисен метод на живот; прочувственото разтоварване и щастието да си отгледал нещо; или пък общественото приобщаване и намирането на нови другари и съидейници.
В последните години градското земеделие се трансформира и в тренд, който отразява културното развиване и набиращото мощ обществено придвижване за резистентност и " локаворизъм " (местно и чисто производство). В Съединени американски щати да вземем за пример се образуват цели мрежи, които споделят тези полезности, свързани с природата и общностния холизъм. В други случаи градските градини там са родени от първична потребност - има да вземем за пример цели покрайнини на огромни градове, където стотици хиляди поданици с ниски приходи безусловно нямат достъп до супермаркети и прясна храна в радиус от десетки благи. А това води до огромни (и скъпи) здравословни проблеми.
Реклама
Независимо дали мотивацията е екологична, здравословна, психиологическа или обществена, факт е, че градското земеделие е още веднъж в напредък в целия развъртян свят в последните години. И българските градове не са изключение.
Градините на " ЗаДружба " Източник: Градско градинарство - София Стартът на " ЗаДружба "
През 2014 година Никола и негови съидейници земеделци в София започват поредност от акции из града за основаване на микроградинки. Година по-късно самодейността им прераства в нещо по-голямо и амбициозно - споделената зеленчукова градина " ЗаДружба ". Тя е основана върху свободен терен до оранжерията в кв. " Дружба ", възложен им от общинското дружество " Пазари юг " със съдействието на " Хранкооп " - уредниците на фермерския пазар на " Римската стена " в София.
Изненадващо обаче след това се оказва, че земята е частна - има разногласия за собствеността и " ЗаДружба " е принудена да преотстъпи част от терена. Градските градинари обаче не се отчайват, а не престават да се разрастват и притеглят от ден на ден запалянковци.
Да посадиш едно семенце и от него да израсне растение - това е невероятна тръпка за градските земеделци
" Големият взрив пристигна, когато разделихме земята на имоти. От две градинките станаха 22, след това 44, а в този момент са съвсем 60 ", споделя Никола. Неформалната група " Градско градинарство - София " сплотява тези градини, в които през днешния ден работят повече от 100 градски земеделци.
Реклама
Всеки от тях има имот с размер 10, 20 или 50 квадрата и го посещава съгласно опциите си - било то два пъти седмично или всяка вечер след работа. Градските земеделци от групата отглеждат зеленчуци единствено за лична консумация и по този начин съумяват да се снабдят с прясна, сезонна и здравословна храна.
Според на градското земеделие, извършено през 2017 година в три региона на София, повече от половината интервюирани споделят, че в града има потребност и място за сходни действия. Също толкоз са склонни и да стартират да се занимават с градско земеделие, в случай че има положителни условия за това. А множеството от към този момент въвлечените в градското земеделие декларират, че с работата в градината се усещат доста по-здрави и бодри.
Да направиш " от нищо нещо "
Несравнимият усет на зарзават, който преди малко си откъснал от градината си - в това се показва най-голямото наслаждение от градското земеделие за Наташа Маринова. Тя се увлича по градинарството в града, до момента в който живее в Амстердам, а с връщането си в България търси способи да продължи тази активност. Така Наташа си намира съидейници и с поддръжката на самодейност " Горичка " основават " Споделена зеленчукова градина 1 " в региона на " Студентски град ".
" В тази градина ние имаме към 10 кв.м на човек - не можеш да произведеш кой знае какъв брой от такова парче земя. Но има толкоз доста аргументи да го направиш. Да посадиш едно семенце и от него да израсне растение. Да можеш да отгледаш самичък живот и да откъснеш плодовете на труда си ", споделя Наташа.
Общността на градските земеделци може да не среща поддръжка от локалната власт, само че хората вътре в нея се поддържат и стават по-инициативни Източник: Градско градинарство - София
" От там стартира всичко ", споделя Никола Бончев и показва малко парче земя в задния двор на къщата си, където преди години отглежда първата си годишна продукция домати. През идващия сезон продукцията му се усилва, а с нея нараства и ентусиазмът на Никола от новооткритата му пристрастеност - градското земеделие. Впоследствие тя ще се прерасне в споделената зеленчукова градина " ЗаДружба ", която през днешния ден сплотява над 50 градини и 100 градинари и е една от най-големите в София. Но не единствената.
Градското градинарство не е нова мода - то е доста остаряла процедура с корени в античен Египет, само че през днешния ден има нов смисъл. Причините за възраждането му са доста: желанието да имаш на масата чисти артикули и опция на огромното индустриално земеделие; удовлетворението от физическия труд - антидот на застоялия и цялостен със стрес офисен метод на живот; прочувственото разтоварване и щастието да си отгледал нещо; или пък общественото приобщаване и намирането на нови другари и съидейници.
В последните години градското земеделие се трансформира и в тренд, който отразява културното развиване и набиращото мощ обществено придвижване за резистентност и " локаворизъм " (местно и чисто производство). В Съединени американски щати да вземем за пример се образуват цели мрежи, които споделят тези полезности, свързани с природата и общностния холизъм. В други случаи градските градини там са родени от първична потребност - има да вземем за пример цели покрайнини на огромни градове, където стотици хиляди поданици с ниски приходи безусловно нямат достъп до супермаркети и прясна храна в радиус от десетки благи. А това води до огромни (и скъпи) здравословни проблеми.
Реклама
Независимо дали мотивацията е екологична, здравословна, психиологическа или обществена, факт е, че градското земеделие е още веднъж в напредък в целия развъртян свят в последните години. И българските градове не са изключение.
Градините на " ЗаДружба " Източник: Градско градинарство - София Стартът на " ЗаДружба "
През 2014 година Никола и негови съидейници земеделци в София започват поредност от акции из града за основаване на микроградинки. Година по-късно самодейността им прераства в нещо по-голямо и амбициозно - споделената зеленчукова градина " ЗаДружба ". Тя е основана върху свободен терен до оранжерията в кв. " Дружба ", възложен им от общинското дружество " Пазари юг " със съдействието на " Хранкооп " - уредниците на фермерския пазар на " Римската стена " в София.
Изненадващо обаче след това се оказва, че земята е частна - има разногласия за собствеността и " ЗаДружба " е принудена да преотстъпи част от терена. Градските градинари обаче не се отчайват, а не престават да се разрастват и притеглят от ден на ден запалянковци.
Да посадиш едно семенце и от него да израсне растение - това е невероятна тръпка за градските земеделци
" Големият взрив пристигна, когато разделихме земята на имоти. От две градинките станаха 22, след това 44, а в този момент са съвсем 60 ", споделя Никола. Неформалната група " Градско градинарство - София " сплотява тези градини, в които през днешния ден работят повече от 100 градски земеделци.
Реклама
Всеки от тях има имот с размер 10, 20 или 50 квадрата и го посещава съгласно опциите си - било то два пъти седмично или всяка вечер след работа. Градските земеделци от групата отглеждат зеленчуци единствено за лична консумация и по този начин съумяват да се снабдят с прясна, сезонна и здравословна храна.
Според на градското земеделие, извършено през 2017 година в три региона на София, повече от половината интервюирани споделят, че в града има потребност и място за сходни действия. Също толкоз са склонни и да стартират да се занимават с градско земеделие, в случай че има положителни условия за това. А множеството от към този момент въвлечените в градското земеделие декларират, че с работата в градината се усещат доста по-здрави и бодри.
Да направиш " от нищо нещо "
Несравнимият усет на зарзават, който преди малко си откъснал от градината си - в това се показва най-голямото наслаждение от градското земеделие за Наташа Маринова. Тя се увлича по градинарството в града, до момента в който живее в Амстердам, а с връщането си в България търси способи да продължи тази активност. Така Наташа си намира съидейници и с поддръжката на самодейност " Горичка " основават " Споделена зеленчукова градина 1 " в региона на " Студентски град ".
" В тази градина ние имаме към 10 кв.м на човек - не можеш да произведеш кой знае какъв брой от такова парче земя. Но има толкоз доста аргументи да го направиш. Да посадиш едно семенце и от него да израсне растение. Да можеш да отгледаш самичък живот и да откъснеш плодовете на труда си ", споделя Наташа.
Общността на градските земеделци може да не среща поддръжка от локалната власт, само че хората вътре в нея се поддържат и стават по-инициативни Източник: Градско градинарство - София
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ