Градската среда у нас остава неподходяща за хора с увреждания.

Градската среда у нас остава несъответствуваща за хора с увреждания. Това е заключението на Комисията за отбрана от дискриминация след инспекции в цялата страна. Според направения отчет това е общонационален проблем, който не разрешава на всички българи да се развиват при равни условия. Следва взор към статистиката и статистиката, забелязана през очите на пострадалите.

Пътят, извървян в първо лице само число, се оказва по-труден. Банки, застрахователни сдружения, държавни и общински институции са безусловно недостъпни за Петко.
Петко Сталинчев: В града е парадокс просто.
От 538 тествани обекта в цялата страна единствено 60 са налични. Останалите 487 не могат да бъдат употребявани от хората с разнообразни увреждания. Следователно са дискриминационни. За тях комисията е образувала преписки. Най-много са те за София, Ловеч, Варна и Бургас. Предвижда се глобите за недосегаем обект да стигат до 20 000 лева Все още обаче няма влезнало в действие решение.
Петър Кичашки: Този проблем не може да се реши с магическа пръчица, само че ние сме създали, каквото зависи от нас, да тръгнем по този дълъг път.
За Петко пътят е подобен от години насам. А неговото преброяване на недостъпните места прави картината по-страшна. Трудностите са на всеки тротоар. Всяка банка. Всеки магазин. Дори всяка аптека. Помощните релси там стоят, само че не оказват помощ.
Петко Сталинчев: Това е да изкачиш Мусала, макар че за мен беше по-лесно да изкача Мусала в сравнение с да изкача тези релси.
Когато желае да гласоподава на изборите, Петко още веднъж среща сякаш помощните релси. На всички избори от пет години насам.

А един от столовете в Студентски град също се оказва недосегаем.

Комисията припомня, че това е единствено началният стадий на броенето. И кани жителите да се включат в него посредством свои сигнали. За да може действителността да стане допустима освен на отчет. Червеният код да бъде свален. А невидимите проблеми да получат забележими решения.