Тя - изложба живопис на женски образи от музейния фонд на Градската художествена галерия - Варна
Градската художествена изложба “Борис Георгиев " - Варна, открива в навечерието на Международния ден на дамата огромна галерия живопис на женски облици от своя музеен фонд. Под названието “Тя ", селекцията, направена от екипа на Галерията, включва забележителни творби на знакови създатели - определящи имена за някои от най-плодотворните интервали на българското изкуство. Изразявайки респект към тематиката за дамата, експозицията има и висока познавателна стойност, като дава опция на посетителите да се вгледат в едни от най-ценните произведения, владеене на Варненската градска изложба. Откриването е на 7 март от 18:00.
Изложбата “Тя " се организира под патронажа на регионалния шеф на Област Варна проф. доктор Андрияна Андреева и на кмета на Община Варна Благомир Коцев.
Проф. доктор Андрияна Андреева, споделя вълнението си от идната галерия:
“Да бъда част от екипа, който роди концепцията за изложбата, бе освен изключителна привилегия, само че и чест, за която ще бъда признателна постоянно. Вълнува ме всяка среща с изкуството, всеки мотив да се докосна до вдъхновението, да диря във всеки облик, всеки щрих или цвят неразказани истории – за живота, за любовта, за пътищата, които сърцето следва. А там някъде – сред вдъхновението и пристрастеността, сред любовта и презрението, сред поклонението и възхитата е Тя – Жената. Онази дива, многолика палитра от облици в целия пъстър набор на живота. Казват, че да рисуваш женски облици, е като да обхванеш необятното. Но пък неповторимо е чувството да се докоснеш до стила, с който създателите в тази галерия пресъздават своя прочит за Нея – Жената. Тя - Любимата, Майката, огнената дива, или нежната деликатност, която може да трансформира ориси. Тя – Жената. "
Изложбата показва близо 60 живописни творби от фонда на Градската художествена изложба във Варна. Тя е експонирана, следвайки хронологичния принцип, тъй че фенът има опция през женския облик да познае динамичността и измененията, които настъпват в българското изобразително изкуство - показва Доротея Павлова, шеф на Галерията.
Най-ранното произведение е " Дамски портрет “ на Иван Мърквичка (1856-1938). Неговото изкуство записва прехода от светогледа на възрожденските художници към творчеството на художниците, изобразяващи градския човек с реален еластичен метод. Мърквичка учи в Прага и Мюнхен, където усвоява разпоредбите на академичната живопис. Той е художник, чието творчество в българското изкуство се свързва с поколението на художниците битописци, само че доста място в творчество му заема и жанрът на портрета.
В живописното произведение " Дамски портрет “ създателят съумява да сътвори пример на поетичния съкровен портрет, в който ловко е преодоляна откритата до тогава неподвижност на фигурата. Образът намира свободно композиционно решение в пространството и реализира мекост на формите. Портретуваната жена държи в ръце нотен лист, което води към интелектуалните, креативните и духовните достолепия на личността.
Изкуството на идващото потомство художници преодолява академичната линия в живописта и утвърждава европейските художествени достижения. Цено Тодоров (1877-1953) задава нови моменти в българската реалистичната портретна живопис. Учил в Париж, той придава сантиментално подстрекателство на женските облици, което го издига над академизма. Изграждайки портрета в непринудена поза с богато създадени елементи от облеклото, художникът основава визия за темпераментна жизнеспособност на младата жена.
С изцяло друго подстрекателство е женският портрет, основан от Стефан Иванов (1875-1951) в неокласически фасон, притежаващ безспорни живописни достолепия. Художникът избира да съобщи женския облик във фронтална поза, с цел да сътвори оптималната изясненост на формата. За да реализира прочувствено влияние, употребява контрастната колоритна параленост сред тъмните черни гами на облеклата и равните задни проекти в съответствие със светлите тонове на женското лице. По този метод в облика са предадени класическа суровост и успокоение. Александър Мутафов (1879-1957) основава символистично подстрекателство в композицията " Двоен портрет “, в която двата облика са профилно предадени и са обградени от конвенционален затварящ проект с усложнена живописна повърхнина.
Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965) специализира живопис в Мюнхен и споделя художествените правила на импресионистичното изкуство. Произведенията й са построени посредством чист изящен фасон, характеризиращ се с разтапяне на контурните контури на формата, вибрираща въздушна среда и цветове, проникнати от светлина, което придава особена лекост на облика. " Портрет на чехкинче “ вълнува със своята непрестореност, жизнеспособност, младост и непорочност. Женските облици на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) остават най-емблематичните в класическото българското изкуство. Той се стреми да сътвори " народен украсителен жанр “ като форма, наличие и нюанс.
Изхождайки от художествените правила на византийската живопис, художникът употребява експресивната мощ на колорита - постижение на модерното изкуство, с цел да съобщи хубостта и духовната мощ на българката. Борис Георгиев (1888-1962) учи живопис в Петербург при Николай Рьорих и продължава образованието си в Мюнхен. Художникът построява формите и размерите в портретите, които основава, употребявайки систематизирана класическа линия. В експозицията е показан портрет на " Майка ми “. Образът е на стара жена със умислен израз на лицето и с мек жест на ръцете, подписани в скута. Това е изoбражение на човешка горест и тъга, на духовни терзания на една майка.
Периодът на 30-те и началото на 40-те години на XX в. в българското изкуство се отличава с изявата на редица художници, който претворяват в изкуството си художествените правила на европейския модернизъм. Вера Лукова (1907-1974) построява линеарно, с компактен силует женската фигура, а Карл Йорданов (1905-1976) в " Портрет на Олга Йорданова “ реализира ясна комбинация и непорочност на формата. И в двете картини дамата е ситуирана пред прозорец – обичан композиционен претекст на художниците от 30-те години.
Вера Недкова (1908-1996) създава жанра на голото женско тяло, търсейки да сложи и реши чисто пластични проблеми. В композицията “Акт - спяща " художничката съумява да реализира баланс сред модерния нюанс и синтетичния натурализъм в размерите на фигурите. Бенчо Обрешков (1899-1970) в “Момиче с алена шапка “ показва силата на самостоятелното изкуство, създавайки звучна живопис, която доближава изключителна мощ и цветност.
Поколението, което навлиза през 60-те години на XX в., внася пластични промени в българското изкуство, отстоявайки правилата на художествената самостойност, артистичната независимост и превъзмогване на натуралистичния императив, натрапен в предходните десетилетия. През 70-те години към освободения изящен език се причислява и склонността към линеарна комплектност на формата.
В края на това десетилетие и началото на 1980-те години в живописта се откриват рефлексии от фотографията, киното и други изкуства. Светлин Русев (1933-2018) основава портрет на майка си, нанасяйки живописната материя с плътна, пастозна, релефна мазка. Фигурата е предадена с наведена глава, подпряна на ръката и редуциран взор. Тази необщителност и неподвижност на облика основава подстрекателство за съсредоточеност, разсъждение и приемане с мъдрост на тестванията на ориста. Лиляна Русева (1932-2009) способства с изкуството си за образуването на българската художествена просвета от този интервал. Тя построява облиците на модерни дами с присъща сбитост на пластичния израз, постигайки обобщаване на формата и фина, загладена фактура.
Изкуството на варненската художничка Дария Василянска (1928-2017) е показано от фигурална комбинация в присъщата й постекспресионистична стилистика, лишена от светло-сенъчно моделиране, което я прави близка до иконографската традиция. Темата за майчинството вълнува художничката, която основава идилични подиуми. В женската фигура на Маргарита Денева (1931) се откриват солидно построена образна конструкция и съвсем триизмерни размери.
Подобна податливост към моделиране се открива и в композицията " Вечната тематика “ на Ванко Урумов (1941-2020). Синтезът и възприятието за величественост подчиняват облика на концепцията за хубостта, въплътена в младото голо женско тяло. В композицията " Майка “ на Тома Трифоновски (1938-2010) формата е построена плоскостно, живописната повърхнина е напълно изчистена и цветът е освободен от имитативните му функционалности по отношение на натурата и се е утвърдил като градивен детайл и притежател на прочувствени положения.
Йордан Кацамунски (1943-2015) е показан в изложбата с живописната картина " Пълнолуние “ създадена в сдържана, монохромна гама. Издълженият контур на младо момиче е предаден внимателно, поетично, меланхолично. Художникът Янаки Манасиев (1932-1978) избира дамата за съществена тематика на своето изкуство. Той търси да изрази дълбокия женски психологизъм в композициите с голи тела. Образите са построени с артистична независимост и изразителен еластичен език. Галерията от облици на дами се добавя от творби, основани през 1980-те години.
В картината " В новото ателие “ на Мария Зафиркова (1951) е реализиран кинематографичен резултат от композирането на женската фигура в първия проект и вероятността, с която е предадено пространството в задния проект, Вихрони Попнеделев (1953) в " Портрет на Ади “ извежда облика, употребявайки ерудицията си на добър рисувач с нараснала фовистична цветност с цел да сътвори произведение с съвременни естетически качества, Бисера Прахова (1937) основава своите женски облици с изящен фасон, притежаващ изключителна конвенционалност на формата и колорита, през които предава напрегнатото емоционално-психологическо положение на своите персонажи.
Разгърнатата експозиция на женски облици от фонда на Градската художествена изложба във Варна показва едни от най-значимите имена в българското изкуство. Наред с високите пластични стойности, които имат художествените творби, те са и отпратка към съществени човешки и духовни полезности, и интелектуални достижения в българската просвета.
Откриването е от 18:00 ч. на 7 март 2024 година в Градската художествена изложба – Варна, на ул. " Л. Каравелов “ 1. Изложбата може да се види до 26.03.2024 г.
Изложбата “Тя " се организира под патронажа на регионалния шеф на Област Варна проф. доктор Андрияна Андреева и на кмета на Община Варна Благомир Коцев.
Проф. доктор Андрияна Андреева, споделя вълнението си от идната галерия:
“Да бъда част от екипа, който роди концепцията за изложбата, бе освен изключителна привилегия, само че и чест, за която ще бъда признателна постоянно. Вълнува ме всяка среща с изкуството, всеки мотив да се докосна до вдъхновението, да диря във всеки облик, всеки щрих или цвят неразказани истории – за живота, за любовта, за пътищата, които сърцето следва. А там някъде – сред вдъхновението и пристрастеността, сред любовта и презрението, сред поклонението и възхитата е Тя – Жената. Онази дива, многолика палитра от облици в целия пъстър набор на живота. Казват, че да рисуваш женски облици, е като да обхванеш необятното. Но пък неповторимо е чувството да се докоснеш до стила, с който създателите в тази галерия пресъздават своя прочит за Нея – Жената. Тя - Любимата, Майката, огнената дива, или нежната деликатност, която може да трансформира ориси. Тя – Жената. "
Изложбата показва близо 60 живописни творби от фонда на Градската художествена изложба във Варна. Тя е експонирана, следвайки хронологичния принцип, тъй че фенът има опция през женския облик да познае динамичността и измененията, които настъпват в българското изобразително изкуство - показва Доротея Павлова, шеф на Галерията.
Най-ранното произведение е " Дамски портрет “ на Иван Мърквичка (1856-1938). Неговото изкуство записва прехода от светогледа на възрожденските художници към творчеството на художниците, изобразяващи градския човек с реален еластичен метод. Мърквичка учи в Прага и Мюнхен, където усвоява разпоредбите на академичната живопис. Той е художник, чието творчество в българското изкуство се свързва с поколението на художниците битописци, само че доста място в творчество му заема и жанрът на портрета.
В живописното произведение " Дамски портрет “ създателят съумява да сътвори пример на поетичния съкровен портрет, в който ловко е преодоляна откритата до тогава неподвижност на фигурата. Образът намира свободно композиционно решение в пространството и реализира мекост на формите. Портретуваната жена държи в ръце нотен лист, което води към интелектуалните, креативните и духовните достолепия на личността.
Изкуството на идващото потомство художници преодолява академичната линия в живописта и утвърждава европейските художествени достижения. Цено Тодоров (1877-1953) задава нови моменти в българската реалистичната портретна живопис. Учил в Париж, той придава сантиментално подстрекателство на женските облици, което го издига над академизма. Изграждайки портрета в непринудена поза с богато създадени елементи от облеклото, художникът основава визия за темпераментна жизнеспособност на младата жена.
С изцяло друго подстрекателство е женският портрет, основан от Стефан Иванов (1875-1951) в неокласически фасон, притежаващ безспорни живописни достолепия. Художникът избира да съобщи женския облик във фронтална поза, с цел да сътвори оптималната изясненост на формата. За да реализира прочувствено влияние, употребява контрастната колоритна параленост сред тъмните черни гами на облеклата и равните задни проекти в съответствие със светлите тонове на женското лице. По този метод в облика са предадени класическа суровост и успокоение. Александър Мутафов (1879-1957) основава символистично подстрекателство в композицията " Двоен портрет “, в която двата облика са профилно предадени и са обградени от конвенционален затварящ проект с усложнена живописна повърхнина.
Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965) специализира живопис в Мюнхен и споделя художествените правила на импресионистичното изкуство. Произведенията й са построени посредством чист изящен фасон, характеризиращ се с разтапяне на контурните контури на формата, вибрираща въздушна среда и цветове, проникнати от светлина, което придава особена лекост на облика. " Портрет на чехкинче “ вълнува със своята непрестореност, жизнеспособност, младост и непорочност. Женските облици на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) остават най-емблематичните в класическото българското изкуство. Той се стреми да сътвори " народен украсителен жанр “ като форма, наличие и нюанс.
Изхождайки от художествените правила на византийската живопис, художникът употребява експресивната мощ на колорита - постижение на модерното изкуство, с цел да съобщи хубостта и духовната мощ на българката. Борис Георгиев (1888-1962) учи живопис в Петербург при Николай Рьорих и продължава образованието си в Мюнхен. Художникът построява формите и размерите в портретите, които основава, употребявайки систематизирана класическа линия. В експозицията е показан портрет на " Майка ми “. Образът е на стара жена със умислен израз на лицето и с мек жест на ръцете, подписани в скута. Това е изoбражение на човешка горест и тъга, на духовни терзания на една майка.
Периодът на 30-те и началото на 40-те години на XX в. в българското изкуство се отличава с изявата на редица художници, който претворяват в изкуството си художествените правила на европейския модернизъм. Вера Лукова (1907-1974) построява линеарно, с компактен силует женската фигура, а Карл Йорданов (1905-1976) в " Портрет на Олга Йорданова “ реализира ясна комбинация и непорочност на формата. И в двете картини дамата е ситуирана пред прозорец – обичан композиционен претекст на художниците от 30-те години.
Вера Недкова (1908-1996) създава жанра на голото женско тяло, търсейки да сложи и реши чисто пластични проблеми. В композицията “Акт - спяща " художничката съумява да реализира баланс сред модерния нюанс и синтетичния натурализъм в размерите на фигурите. Бенчо Обрешков (1899-1970) в “Момиче с алена шапка “ показва силата на самостоятелното изкуство, създавайки звучна живопис, която доближава изключителна мощ и цветност.
Поколението, което навлиза през 60-те години на XX в., внася пластични промени в българското изкуство, отстоявайки правилата на художествената самостойност, артистичната независимост и превъзмогване на натуралистичния императив, натрапен в предходните десетилетия. През 70-те години към освободения изящен език се причислява и склонността към линеарна комплектност на формата.
В края на това десетилетие и началото на 1980-те години в живописта се откриват рефлексии от фотографията, киното и други изкуства. Светлин Русев (1933-2018) основава портрет на майка си, нанасяйки живописната материя с плътна, пастозна, релефна мазка. Фигурата е предадена с наведена глава, подпряна на ръката и редуциран взор. Тази необщителност и неподвижност на облика основава подстрекателство за съсредоточеност, разсъждение и приемане с мъдрост на тестванията на ориста. Лиляна Русева (1932-2009) способства с изкуството си за образуването на българската художествена просвета от този интервал. Тя построява облиците на модерни дами с присъща сбитост на пластичния израз, постигайки обобщаване на формата и фина, загладена фактура.
Изкуството на варненската художничка Дария Василянска (1928-2017) е показано от фигурална комбинация в присъщата й постекспресионистична стилистика, лишена от светло-сенъчно моделиране, което я прави близка до иконографската традиция. Темата за майчинството вълнува художничката, която основава идилични подиуми. В женската фигура на Маргарита Денева (1931) се откриват солидно построена образна конструкция и съвсем триизмерни размери.
Подобна податливост към моделиране се открива и в композицията " Вечната тематика “ на Ванко Урумов (1941-2020). Синтезът и възприятието за величественост подчиняват облика на концепцията за хубостта, въплътена в младото голо женско тяло. В композицията " Майка “ на Тома Трифоновски (1938-2010) формата е построена плоскостно, живописната повърхнина е напълно изчистена и цветът е освободен от имитативните му функционалности по отношение на натурата и се е утвърдил като градивен детайл и притежател на прочувствени положения.
Йордан Кацамунски (1943-2015) е показан в изложбата с живописната картина " Пълнолуние “ създадена в сдържана, монохромна гама. Издълженият контур на младо момиче е предаден внимателно, поетично, меланхолично. Художникът Янаки Манасиев (1932-1978) избира дамата за съществена тематика на своето изкуство. Той търси да изрази дълбокия женски психологизъм в композициите с голи тела. Образите са построени с артистична независимост и изразителен еластичен език. Галерията от облици на дами се добавя от творби, основани през 1980-те години.
В картината " В новото ателие “ на Мария Зафиркова (1951) е реализиран кинематографичен резултат от композирането на женската фигура в първия проект и вероятността, с която е предадено пространството в задния проект, Вихрони Попнеделев (1953) в " Портрет на Ади “ извежда облика, употребявайки ерудицията си на добър рисувач с нараснала фовистична цветност с цел да сътвори произведение с съвременни естетически качества, Бисера Прахова (1937) основава своите женски облици с изящен фасон, притежаващ изключителна конвенционалност на формата и колорита, през които предава напрегнатото емоционално-психологическо положение на своите персонажи.
Разгърнатата експозиция на женски облици от фонда на Градската художествена изложба във Варна показва едни от най-значимите имена в българското изкуство. Наред с високите пластични стойности, които имат художествените творби, те са и отпратка към съществени човешки и духовни полезности, и интелектуални достижения в българската просвета.
Откриването е от 18:00 ч. на 7 март 2024 година в Градската художествена изложба – Варна, на ул. " Л. Каравелов “ 1. Изложбата може да се види до 26.03.2024 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ