Вторият живот на умиращите градове
Градовете западат по доста аргументи, само че една от главните през последните десетилетия е преместването на промишлено произвеждане в други страни. По-интересен е различен, успореден на този тренд - урбанистичната ревитализация, която възражда умиращи градове.
Демографски талази
Странно, само че факт - на фона на избухлив напредък на международното население и увеличение на каузи на градското население има градове, в които броят на жителите не пораства, а бързо понижава. Най-често това се дължи на тясната икономическа специализация на градовете. Или това са еднопромишлени градове, които западат дружно с предприятата, поради които са се образували преди време или са градове, чиято икономическа основа е в една промишленост. Най-характерният образец са градовете, свързани с автомобилостроенето от „ ръждивия пояс “ на Съединените щати и нейната столица Детройт. По време на своя подем този „ Париж на Запада “ е бил населяван от повече от 1,8 милиона души. Но по-късно американската автомобилна промишленост стартира да отстъпва на японската и през 2022 година популацията на Детройт е единствено една трета от своя пик - малко над 630 хиляди души.
Градският крах нормално стартира с деиндустриализацията, т.е. с намаляването на общия брой хора, заети в производството в градските региони. Делът на заетостта в преработващата индустрия понижава (по разнообразни причини) по-бързо, в сравнение с в други браншове на стопанската система. Това може да се дължи на автоматизацията на производството, само че тогава за освободената работна мощ би трябвало да се намерят нови работни места, с цел да не се стигне до понижаване на физическия размер на производството и увеличение на безработицата. В противоположен случай приходите от произвеждане понижават и в следствие понижава и делът на локалната стопанска система, обвързван с това произвеждане.
Умиращите градове носят всички белези на крах – главните промишлености са затворени, а това води до крах на инфраструктурата и безработица. Значителна част от популацията напуща депресивния регион. За града всички тези процеси водят до понижаване на данъчната основа, което неизбежно влече след себе си утежняване на работата на всички публични служби, като да вземем за пример правоохранителните и санитарните служби. Изоставените жилищни и промишлени здания се трансформират в леговище за градска беднотия и маргинализирани пластове от обществото. Декадентският тип на такива градски региони, осеяни и изрисувани с долнопробни графити, понижава цялостното задоволство от живота. Безработицата и неналичието на пари предизвикат заболявания на обществото като наркомания, алкохолизъм и престъпност. Кръгът се затваря със намаляване на просветителното равнище и възпроизвеждането в новото потомство на всички обществени пороци на един декадентен град. Този развой закупи художествена илюстрация в телевизионния сериал " The Wire ", чийто сюжет почива на образци от бедните региони на американския град Балтимор (Мериленд).
И въпреки всичко депресираните градове не са градове-призраци; хората не престават да живеят там. За да се съживят такива градове, се подхваща необятен и изчерпателен метод - ревитализация (наричано още регенериране, рекултивация или препланиране ) на градовете.
Нови домове за нов живот
Стратегията за ревитализация включва почистване на запуснати и небогати квартали, с цел да се основат благоприятни условия за жилища от по-висок клас, нови предприятия и друга градска инфраструктура. Всичко това се прави за възобновяване на икономическия капацитет и привличане на частни и още по-широки обществени вложения. Освен финансови инжекции от страната, това изисква дейности за поощряване на основаването на бизнес.
Но този метод има и противоположна страна - популацията, живеещо в разчистените територии, няма опция да заплаща по-високи наеми в новите домове от по-висок клас. Така че тактиката за възкръсване би трябвало да включва необятни обществени планове за увеличение на икономическия капацитет на депресираното население, в противоположен случай това може да докара до дестабилизация и изселване на поданици с ниски приходи и маргинализирани групи от популацията. Ето за какво плановете за " механично " пренасяне на някогашни поданици на разрушените сиромашки квартали в нови публични жилища постоянно повтарят ориста на скандалния регион " Пруит-Айгоу. " в Сейнт Луис. Проектиран от Минору Ямазаки през 1954 този жилищен комплекс се състои от 33 жилищни здания от по 11 етажа, доста наподобяващи старите панелни блокове в българските градове.
Снимка: Getty Images
Само за 20 години от построяването му той се трансформира в гето, защото през цялото време е планиран да е расово сегрегиран и в него се ускоряват най-вече небогати афроамериканци. В резултат на това " Пруит- Айгоу " се трансформира в регион с високо равнище на престъпност, неприятна поддръжка на постройките, вандализъм и маргинализиране на популацията. В последна сметка, на 15 юли 1972 година оживелите здания от комплекса са зрелищно взривени, като заличаването на " Пруит-Айгоу " даже се излъчва онлайн по малкия екран, а името му и до през днешния ден е знак за несполучливи планове за градско възобновяване.
Взривяването на комплекса. Снимка: Getty Images
Сейнт Луис към момента е обречен на смърт град, популацията му непрестанно понижава от 50-те години на предишния век като в този момент наброява малко над 300 хиляди поданици, макар че в своя зенит, е бил град, който не е имал задоволително жилища за всичките си съвсем 900 хиляди поданици.
За да се започва развой на градска ревитализация, е належащо мощно държавно финансиране. Но вложените милиарди не постоянно водят до стремежи резултат, тъй като държавното финансиране не постоянно притегля частните вложения и въодушевени мигранти. Освен това процесът на възкръсване може да отнеме десетилетия и политиците постоянно не са склонни да продължат дълготрайните скъпи планове на своите прародители. В края на краищата, за тях е доста по-лесно да вземат решение незабавни краткосрочни задания, с цел да покажат своята успеваемост, и да показват незавършените дълготрайни планове като неуспех на политическите си съперници.
Лондон, Париж, Москва...
Ревитализацията на града по предписание, включва възобновяване в три области:
икономика; социално-културна сфера; околна среда;
Това е в идеалния случай, само че на процедура рядко е допустимо да се завоюва победа най-малко за две от трите. Концепцията за възобновяване или преустрояване на градовете съществува отдавна. Най-ранните образци са разчистването на бедняшките квартали на Лондон през 1860-те години, финансирано от Джордж Пийбоди, възобновяване на Париж през 1850-те и 1870-те години от барон Осман, преустройството на „ петте ъгъла “ на Ню Йорк в самия завършек на 19-ти век, инициирано от обществената публицистика на Якоб Риис или сталинската реорганизация на Москва. Всички тези планове са били ориентирани основно към съживяването на стопанската система, културата и публичния живот. Докато задачата за възобновяване на околната среда е събитие от последните години.
Препрофилирането на промишлени здания, да вземем за пример, превръщането на заводи в търговски арт пространства, или в жилищни пространства в жанр лофт, смяна на икономическия микроландшафт в близките региони води до така наречен джентрификация на запустели промишлени региони.
Между другото терминът " джентрификация " се появява за първи път през 1964 година в книгата " Лондон, аспекти на смяната " от социолога Рут Глас. Означава смяна в популацията на региона заради притока на по-заможни поданици. В същото време характерът на региона се трансформира, защото по-платежоспособното население притегля повече качествена инфраструктура - това води до увеличение на данъчната основа и желанието на локалните управляващи да поддържат наклонността към възстановяване на региона. Нивото на престъпността понижава. Обратната страна на медала е насилственото изместване на по-малко платежоспособното население, което по някаква причина не може да се приспособява към обществените и стопански промени. В началния стадий на облагородяване това може да докара до спорове сред " новодошлите " и " старите хора ", които в гротескна форма сме виждали да вземем за пример в паметния тв сериал " Сексът и градът ".
Най-ръждясалият от ръждивите
Може би най-разпознаваемият образец за обречен на смърт град и неговото възкръсване е към този момент упоменатият Детройт. Не може да се каже, че съживяването на Детройт е категоричен триумф и образец за триумфа на градоустройството. Но най-малко популацията на града към този момент не понижава толкоз бързо, колкото преди, стопанската система и общественият климат на града се възвръщат, а туризмът процъфтява: Детройт е рекламиран през последните години като един от най-хубавите туристически градове в Съединени американски щати, или като една от най-хубавите дестинации в света през 2022 година Приходите от туризъм са добра основа за финансиране на градска ревитализация.
Днешният Детройт е обновяващ се град, който наподобява е намерил своето ново лице. Обявен е от ЮНЕСКО за първия и единствен " Град на дизайна " в Америка. Доказателствата за тогавашния разцвет на Детройт притеглят вниманието на туристи и бизнесмени - богато украсени здания от църкви до небостъргачи и имения. Така че, не е изненада, че Детройт се трансформира от забравената столица на американската автомобилна промишленост в една от столиците на изкуството и дизайна – в случай че погледнете образците на американската автомобилна промишленост по време на нейния подем, излиза наяве, че днешният фокус върху красивото и естетиката има дълбоки корени.
Основан през 1885 година, Детройският институт по изкуствата в този момент е един от най-големите музейни центрове в Съединените щати, с сбирка, обхващаща историята от античен Египет до наши дни. Впрочем, градът за малко да загуби това скъпо благосъстояние - сбирката съвсем бе продадена на търг, когато Детройт разгласи банкрут. Тогава аукционната къща Christies я оцени сред $454 млн. и $867 млн. Частни и публични институции обаче се сплотиха, с цел да спасят музея и сбирката, която може да се похвали с произведения на Едгар Дега, Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пабло Пикасо, Диего Ривера.
Но Детройт не би бил град на изкуствата, в случай че имаше единствено един музей. В някогашния промишлен склад на града в този момент се обитава музей за модерно изкуство, фокусиран извънредно върху това, което се случва в изкуството сега. Това не е единственият образец за промяна на остарели здания - в някогашния щаб на градската пожарна е открит съвременен хотел, където стаите костват от 289 $ на вечер.
Известно време откакто Детройт престана да обслужва дълга си и беше разгласен в неплатежоспособност, локалната администрация стартира съществено да усъвършенства положението на градските здания. Приоритетни са 14 огромни търговски зони. Новите локални държавни разпореждания вършат притежателите на здания виновни за вреди на самите здания и близките региони. Всичко стартира с инспекции, резултатите от които дават на притежателя време за поправяне. Ако той не го направи, тогава градът се заема с реставрацията им, а притежателят, с изключение на санкция, се задължава и по правосъден път да възвърне на градската хазна направените разноски от обществения бюджет. Само за няколко месеца напролет и лятото на тази година по този метод са били възобновени над 400 здания.
По материали от задграничния печат
Демографски талази
Странно, само че факт - на фона на избухлив напредък на международното население и увеличение на каузи на градското население има градове, в които броят на жителите не пораства, а бързо понижава. Най-често това се дължи на тясната икономическа специализация на градовете. Или това са еднопромишлени градове, които западат дружно с предприятата, поради които са се образували преди време или са градове, чиято икономическа основа е в една промишленост. Най-характерният образец са градовете, свързани с автомобилостроенето от „ ръждивия пояс “ на Съединените щати и нейната столица Детройт. По време на своя подем този „ Париж на Запада “ е бил населяван от повече от 1,8 милиона души. Но по-късно американската автомобилна промишленост стартира да отстъпва на японската и през 2022 година популацията на Детройт е единствено една трета от своя пик - малко над 630 хиляди души.
Градският крах нормално стартира с деиндустриализацията, т.е. с намаляването на общия брой хора, заети в производството в градските региони. Делът на заетостта в преработващата индустрия понижава (по разнообразни причини) по-бързо, в сравнение с в други браншове на стопанската система. Това може да се дължи на автоматизацията на производството, само че тогава за освободената работна мощ би трябвало да се намерят нови работни места, с цел да не се стигне до понижаване на физическия размер на производството и увеличение на безработицата. В противоположен случай приходите от произвеждане понижават и в следствие понижава и делът на локалната стопанска система, обвързван с това произвеждане.
Умиращите градове носят всички белези на крах – главните промишлености са затворени, а това води до крах на инфраструктурата и безработица. Значителна част от популацията напуща депресивния регион. За града всички тези процеси водят до понижаване на данъчната основа, което неизбежно влече след себе си утежняване на работата на всички публични служби, като да вземем за пример правоохранителните и санитарните служби. Изоставените жилищни и промишлени здания се трансформират в леговище за градска беднотия и маргинализирани пластове от обществото. Декадентският тип на такива градски региони, осеяни и изрисувани с долнопробни графити, понижава цялостното задоволство от живота. Безработицата и неналичието на пари предизвикат заболявания на обществото като наркомания, алкохолизъм и престъпност. Кръгът се затваря със намаляване на просветителното равнище и възпроизвеждането в новото потомство на всички обществени пороци на един декадентен град. Този развой закупи художествена илюстрация в телевизионния сериал " The Wire ", чийто сюжет почива на образци от бедните региони на американския град Балтимор (Мериленд).
И въпреки всичко депресираните градове не са градове-призраци; хората не престават да живеят там. За да се съживят такива градове, се подхваща необятен и изчерпателен метод - ревитализация (наричано още регенериране, рекултивация или препланиране ) на градовете.
Нови домове за нов живот
Стратегията за ревитализация включва почистване на запуснати и небогати квартали, с цел да се основат благоприятни условия за жилища от по-висок клас, нови предприятия и друга градска инфраструктура. Всичко това се прави за възобновяване на икономическия капацитет и привличане на частни и още по-широки обществени вложения. Освен финансови инжекции от страната, това изисква дейности за поощряване на основаването на бизнес.
Но този метод има и противоположна страна - популацията, живеещо в разчистените територии, няма опция да заплаща по-високи наеми в новите домове от по-висок клас. Така че тактиката за възкръсване би трябвало да включва необятни обществени планове за увеличение на икономическия капацитет на депресираното население, в противоположен случай това може да докара до дестабилизация и изселване на поданици с ниски приходи и маргинализирани групи от популацията. Ето за какво плановете за " механично " пренасяне на някогашни поданици на разрушените сиромашки квартали в нови публични жилища постоянно повтарят ориста на скандалния регион " Пруит-Айгоу. " в Сейнт Луис. Проектиран от Минору Ямазаки през 1954 този жилищен комплекс се състои от 33 жилищни здания от по 11 етажа, доста наподобяващи старите панелни блокове в българските градове.
Снимка: Getty Images
Само за 20 години от построяването му той се трансформира в гето, защото през цялото време е планиран да е расово сегрегиран и в него се ускоряват най-вече небогати афроамериканци. В резултат на това " Пруит- Айгоу " се трансформира в регион с високо равнище на престъпност, неприятна поддръжка на постройките, вандализъм и маргинализиране на популацията. В последна сметка, на 15 юли 1972 година оживелите здания от комплекса са зрелищно взривени, като заличаването на " Пруит-Айгоу " даже се излъчва онлайн по малкия екран, а името му и до през днешния ден е знак за несполучливи планове за градско възобновяване.
Взривяването на комплекса. Снимка: Getty Images
Сейнт Луис към момента е обречен на смърт град, популацията му непрестанно понижава от 50-те години на предишния век като в този момент наброява малко над 300 хиляди поданици, макар че в своя зенит, е бил град, който не е имал задоволително жилища за всичките си съвсем 900 хиляди поданици.
За да се започва развой на градска ревитализация, е належащо мощно държавно финансиране. Но вложените милиарди не постоянно водят до стремежи резултат, тъй като държавното финансиране не постоянно притегля частните вложения и въодушевени мигранти. Освен това процесът на възкръсване може да отнеме десетилетия и политиците постоянно не са склонни да продължат дълготрайните скъпи планове на своите прародители. В края на краищата, за тях е доста по-лесно да вземат решение незабавни краткосрочни задания, с цел да покажат своята успеваемост, и да показват незавършените дълготрайни планове като неуспех на политическите си съперници.
Лондон, Париж, Москва...
Ревитализацията на града по предписание, включва възобновяване в три области:
икономика; социално-културна сфера; околна среда;
Това е в идеалния случай, само че на процедура рядко е допустимо да се завоюва победа най-малко за две от трите. Концепцията за възобновяване или преустрояване на градовете съществува отдавна. Най-ранните образци са разчистването на бедняшките квартали на Лондон през 1860-те години, финансирано от Джордж Пийбоди, възобновяване на Париж през 1850-те и 1870-те години от барон Осман, преустройството на „ петте ъгъла “ на Ню Йорк в самия завършек на 19-ти век, инициирано от обществената публицистика на Якоб Риис или сталинската реорганизация на Москва. Всички тези планове са били ориентирани основно към съживяването на стопанската система, културата и публичния живот. Докато задачата за възобновяване на околната среда е събитие от последните години.
Препрофилирането на промишлени здания, да вземем за пример, превръщането на заводи в търговски арт пространства, или в жилищни пространства в жанр лофт, смяна на икономическия микроландшафт в близките региони води до така наречен джентрификация на запустели промишлени региони.
Между другото терминът " джентрификация " се появява за първи път през 1964 година в книгата " Лондон, аспекти на смяната " от социолога Рут Глас. Означава смяна в популацията на региона заради притока на по-заможни поданици. В същото време характерът на региона се трансформира, защото по-платежоспособното население притегля повече качествена инфраструктура - това води до увеличение на данъчната основа и желанието на локалните управляващи да поддържат наклонността към възстановяване на региона. Нивото на престъпността понижава. Обратната страна на медала е насилственото изместване на по-малко платежоспособното население, което по някаква причина не може да се приспособява към обществените и стопански промени. В началния стадий на облагородяване това може да докара до спорове сред " новодошлите " и " старите хора ", които в гротескна форма сме виждали да вземем за пример в паметния тв сериал " Сексът и градът ".
Най-ръждясалият от ръждивите
Може би най-разпознаваемият образец за обречен на смърт град и неговото възкръсване е към този момент упоменатият Детройт. Не може да се каже, че съживяването на Детройт е категоричен триумф и образец за триумфа на градоустройството. Но най-малко популацията на града към този момент не понижава толкоз бързо, колкото преди, стопанската система и общественият климат на града се възвръщат, а туризмът процъфтява: Детройт е рекламиран през последните години като един от най-хубавите туристически градове в Съединени американски щати, или като една от най-хубавите дестинации в света през 2022 година Приходите от туризъм са добра основа за финансиране на градска ревитализация.
Днешният Детройт е обновяващ се град, който наподобява е намерил своето ново лице. Обявен е от ЮНЕСКО за първия и единствен " Град на дизайна " в Америка. Доказателствата за тогавашния разцвет на Детройт притеглят вниманието на туристи и бизнесмени - богато украсени здания от църкви до небостъргачи и имения. Така че, не е изненада, че Детройт се трансформира от забравената столица на американската автомобилна промишленост в една от столиците на изкуството и дизайна – в случай че погледнете образците на американската автомобилна промишленост по време на нейния подем, излиза наяве, че днешният фокус върху красивото и естетиката има дълбоки корени.
Основан през 1885 година, Детройският институт по изкуствата в този момент е един от най-големите музейни центрове в Съединените щати, с сбирка, обхващаща историята от античен Египет до наши дни. Впрочем, градът за малко да загуби това скъпо благосъстояние - сбирката съвсем бе продадена на търг, когато Детройт разгласи банкрут. Тогава аукционната къща Christies я оцени сред $454 млн. и $867 млн. Частни и публични институции обаче се сплотиха, с цел да спасят музея и сбирката, която може да се похвали с произведения на Едгар Дега, Пол Сезан, Винсент ван Гог, Пабло Пикасо, Диего Ривера.
Но Детройт не би бил град на изкуствата, в случай че имаше единствено един музей. В някогашния промишлен склад на града в този момент се обитава музей за модерно изкуство, фокусиран извънредно върху това, което се случва в изкуството сега. Това не е единственият образец за промяна на остарели здания - в някогашния щаб на градската пожарна е открит съвременен хотел, където стаите костват от 289 $ на вечер.
Известно време откакто Детройт престана да обслужва дълга си и беше разгласен в неплатежоспособност, локалната администрация стартира съществено да усъвършенства положението на градските здания. Приоритетни са 14 огромни търговски зони. Новите локални държавни разпореждания вършат притежателите на здания виновни за вреди на самите здания и близките региони. Всичко стартира с инспекции, резултатите от които дават на притежателя време за поправяне. Ако той не го направи, тогава градът се заема с реставрацията им, а притежателят, с изключение на санкция, се задължава и по правосъден път да възвърне на градската хазна направените разноски от обществения бюджет. Само за няколко месеца напролет и лятото на тази година по този метод са били възобновени над 400 здания.
По материали от задграничния печат
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ