Вижте как се е променило емблематично място във Варна за повече от 100 години
Градът е жив организъм и непрекъснато се трансформира. Някой от регионите му стават неузнаваеми с течение на времето, други се променят по-малко.
Днес в новата графа на Varna24.bg - " Преди и в този момент ", ще разгледаме един ъгъл от Варна, по какъв начин се е трансформирал за интервал от повече от 100 години. Ще надзърнем обратно във времето на площад " Независимост ".
Сега той е на пъпа на града, само че преди време е бил в покрайнините му. Ненапразно княз Александър Батенберг избира за катедралния храм " най-високото място на края на града ", а не това, което му е препоръчано от тогавашната администрация - в региона на Римските терми.
От горния фотос на колажа ни се вижда площада. Липсва постройката на театъра. Пред централния му вход се е намирала - видна е от фотографията, султанската чешма. Тя е построена от Султан Махмуд II през 1836 година. Изваяна е напълно от мрамор и красиво изрисувана с позлата, била е висока колкото триетажна постройка. В горната й лицева част майсторите чешмари изобразяват лъчи на изгряващо слънце. А на самия й връх слагат мраморна “Тугра " – монограм на султан Махмуд II. Лицето на чешмата е обърнато на изток към изгрева. Върху паметната плоча на лицевата й страна била гравирана лирика на един от най-хубавите поети на Османската империя. Изящната краснопис на 72 реда са дело на най-хубавия калиграф по това време. Известна е била като " Чешмата на слънцето " и " Чешмата на въздишките ", тъй като била обичано място от влюбените. През 1958 година е разрушена неуместно поради мраморния материал.
Сега нейните остатъци - монограмът на султана, се намира в парк-музей " Владислав Варненчик ", а гравираните изтънчено мраморни плочи, се пазят в Археологическия музей.
От фотографията се вижда и остарелия конак. В далечината е видна постройката на Катедралата, само че без издигнатата по-късно висока камбанария - тя е доизградена в интервала 1941-1943 година.
Съборната черква " Св. Успение Богородично " е съградена, защото в 1879 година императорският комисар отпред на Временното съветско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при визитата си във Варна остава отчаян от положението на българската черква " Свети Архангел Михаил “ и декларира, че е подготвен да помогне за издигането на представителна българска черква в града. На 9 ноември 1879 екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и изграждане на черква и учебно заведение.
Градежът е оценен на 300 – 400 хиляди франка. Събраните от доброволни дарения 15 000 франка са бързо изразходени, по тази причина била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лв.. Варненската община станала поръчител на отпуснатите от държавното управление 100 000 лв., като стартира поетапно погасява този заем през идващите години.
На 22 август 1880 след церемониален молебен, отслужен от митрополит Симеон в наличието на доста българи и арменци, княз Александър I Български полага главния камък на съборната черква. Строителството стартира незабавно и продължава шест години.
На долната фотография ясно се вижда постройката на Драматичния спектакъл " Стоян Бъчваров ". Сградата е издигната по конкурсен план на архитект Никола Лазаров. На 26 март 1912 г. е положен главния камък. Заради голям брой премеждия обектът е открит 20 години по-късно - чак на 5 юни 1932. В далечината зад дърветата се вижда въпреки и незадълбочено Катедралата. Вдясно е шадравана и Окръжния съд.
Днес в новата графа на Varna24.bg - " Преди и в този момент ", ще разгледаме един ъгъл от Варна, по какъв начин се е трансформирал за интервал от повече от 100 години. Ще надзърнем обратно във времето на площад " Независимост ".
Сега той е на пъпа на града, само че преди време е бил в покрайнините му. Ненапразно княз Александър Батенберг избира за катедралния храм " най-високото място на края на града ", а не това, което му е препоръчано от тогавашната администрация - в региона на Римските терми.
От горния фотос на колажа ни се вижда площада. Липсва постройката на театъра. Пред централния му вход се е намирала - видна е от фотографията, султанската чешма. Тя е построена от Султан Махмуд II през 1836 година. Изваяна е напълно от мрамор и красиво изрисувана с позлата, била е висока колкото триетажна постройка. В горната й лицева част майсторите чешмари изобразяват лъчи на изгряващо слънце. А на самия й връх слагат мраморна “Тугра " – монограм на султан Махмуд II. Лицето на чешмата е обърнато на изток към изгрева. Върху паметната плоча на лицевата й страна била гравирана лирика на един от най-хубавите поети на Османската империя. Изящната краснопис на 72 реда са дело на най-хубавия калиграф по това време. Известна е била като " Чешмата на слънцето " и " Чешмата на въздишките ", тъй като била обичано място от влюбените. През 1958 година е разрушена неуместно поради мраморния материал.
Сега нейните остатъци - монограмът на султана, се намира в парк-музей " Владислав Варненчик ", а гравираните изтънчено мраморни плочи, се пазят в Археологическия музей.
От фотографията се вижда и остарелия конак. В далечината е видна постройката на Катедралата, само че без издигнатата по-късно висока камбанария - тя е доизградена в интервала 1941-1943 година.
Съборната черква " Св. Успение Богородично " е съградена, защото в 1879 година императорският комисар отпред на Временното съветско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при визитата си във Варна остава отчаян от положението на българската черква " Свети Архангел Михаил “ и декларира, че е подготвен да помогне за издигането на представителна българска черква в града. На 9 ноември 1879 екзархийският митрополит Симеон Варненски свиква православните българи от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и изграждане на черква и учебно заведение.
Градежът е оценен на 300 – 400 хиляди франка. Събраните от доброволни дарения 15 000 франка са бързо изразходени, по тази причина била разиграна и лотария от 150 000 билета по 2 лв.. Варненската община станала поръчител на отпуснатите от държавното управление 100 000 лв., като стартира поетапно погасява този заем през идващите години.
На 22 август 1880 след церемониален молебен, отслужен от митрополит Симеон в наличието на доста българи и арменци, княз Александър I Български полага главния камък на съборната черква. Строителството стартира незабавно и продължава шест години.
На долната фотография ясно се вижда постройката на Драматичния спектакъл " Стоян Бъчваров ". Сградата е издигната по конкурсен план на архитект Никола Лазаров. На 26 март 1912 г. е положен главния камък. Заради голям брой премеждия обектът е открит 20 години по-късно - чак на 5 юни 1932. В далечината зад дърветата се вижда въпреки и незадълбочено Катедралата. Вдясно е шадравана и Окръжния съд.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ