Град Каварна е разположен в южната част на приморска Добруджа,

Град Каварна е ситуиран в южната част на приморска Добруджа, която е преобладаващо равнинна и в геоложко отношение съставлява плоско наслоена земя с съвсем хоризонтално ситуирани пластове. Каварненският залив е относително спокоен и при най-силни стихии. От северните ветрове го пази нос Калиакра и Зеления нос, а от западните — Чиракман.

 Каварна е правоприемник на тракийското населено място Бизоне, чиито най-ранни находки датират от края на VI в. прочие Хр. По-късно бива заселен и от гърци и става една от многото гръцки колонии по Черноморието. През I в. прочие Хр. градът потърпевш от мощно земетресение, което го погълнало съвсем напълно. Възстановен е и включен в рамките на Римската империя, а по-късно и на Византия. Днес следи от остарялото населено място могат да се намерят по високите и по ниските елементи на покрайнината. След основаването на българската страна на Балканския полуостров името на града неколкократно се трансформира. Наричат го Карвуна, Карбона, Карнава и най-сетне Каварна. През средновековието бива унищожен от настъпление на татари. По-късно е възобновен от болярина Балик и става независимо княжество под името Карвунска хора. През 1393 година е превзет от османските турци.

 Траките са оставили своята материална и духовна просвета по тези места. Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техният занаят е обвързван с лова и риболова, за което свидетелстват многочислените предмети, открити от археолозите. Траките назовават своето населено място Бизоне – мъжко тракийско име, което е първият предходник на днешна Каварна. Веществените доказателства за техния обичай, умения и просвета и до в този момент се таят в надгробните могили – общо 370 в региона на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци с всичко належащо за отвъдния свят – съдове, украшения, някои от домашните животни, даже и обичаната жена, убивана за случая. От Чиракман във фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за смилане на зърното, костени шила и игли. Близостта на морето и комфортният залив на Каварна са основали удобни предпоставки за развиването на корабоплаването и реализирането на търговски контакти със средиземноморския и черноморския район. От дълбока античност Чиракман e натурален ориентир за плаващите в този регион морски съдове. Според ономастиката думата „ Чиракман “ е от старотюркски генезис и значи „ светилник “, „ факел “.

 В V в. прочие Хр. гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското населено място Бизоне. Започнала оживена търговия на локалните тракийски племена с гръцките метрополии. Внасяни били вино, зехтин, украшения, керамични съдове и други качествени артикули. Траките предложили восък, мед и други артикули. Така последователно в Бизоне се откриват гръцки колонизатори, които трансформират града в своя колония.

 През втората половина на 1 в прочие Хр., в резултат на огромно земетресение огромна част от града, намиращ се на платото на Чиракман - откъм челната страна на носа, се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела. Римляните бързо осъзнават комфортното стратегическо местонахождение на опустошения Бизоне и го застрояват още веднъж в присъщия за тях жанр със здрави и солидни постройки и крепостни стени. В залива против долината построили комфортно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели. Въпреки построената отбранителна система през 6 в. след Хр. тук се откриват славяните и прабългарите, които образуват своя страна през 681 година Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна и построяват на платото Чиракман старобългарско населено място, което става център на региона Добруджа – главната част от първичната територия на основаната през 681 година от хан Аспарух българска страна. Една от впечатляващите находки от този интервал се назовава Кованлъка и е околност на 3 км от село Топола, в която е оголен огромен грънчарски център. Тя е представлявана от кани с трилистно устие, ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета. След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи, те нерядко биват нападани от узи, кумани и печенеги.

 През интервала на Второто българско царство (12-14 в.) Карвуна още веднъж възстановява своето великолепие – строят се здания, пристанищни уреди, хранилища и църкви. Населението на града се усилва и през 14 в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с държател Балик.

 През интервала на османското настъпление на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците. В края на 14 в. Добротица реалокира своята столица от Карвуна в Калиакра, която е надалеч по-добре укрепена и комфортна за отбрана. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки, хвърлили се от канара на Калиакра, с цел да спасят своята чест. Християнското българско население се реалокира в Каварна - в региона по-навътре от морския бряг. Името на града Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XV в. в голям брой морски и портоланни карти. Въпреки тежките времена, животът в дребното крайморско градче не стопира развиването си. През 1869 година се открива българско учебно заведение и черква в гр. Каварна. В самото начало духовник и преподавател е рилският духовник Евстратий. Първото българско учебно заведение се е намирало в етнографската къща в Каварна.

 Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877 година, когато градът е атакуван от черкези и башибозуци, прогонени от съветските войски, нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на съветските войски окуражава каварненци, които вземат решение да се съпротивляват. Начело на отбраната застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден /21 юли 1877 г./ съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града, избивайки 100 души. За спасяването на останалите без отбрана поданици на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян, който е оголен и погубен от башибозука. След многовековното иго на 4 февруари 1878 година оживелите като по знамение поданици на град Каварна посрещнали съветските освободители. С това събитие завършва интервала на османското господство и стартира интервалът на новата българска история и обновената българска държавност.

 Междусъюзническата война се оказва с пагубни резултати за България и по силата на Букурещкия кротичък контракт от 28 юли 1913 година Южна Добруджа е присъединена към Румъния. През 1916 година по време на Първата международна война, когато българските войски още веднъж освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от популацията и ограбват грубо земята на каварненци. През 1923 година е учредена незаконна Вътрешна добруджанска революционна организация /ВДРО/ отпред с Дочо Михайлов. Тя си слага за цел да провежда въоръжена битка в Южна Добруджа, възприемайки четническата тактичност. По-късно в организацията вземат връх детайли, които прокарват политика на кървясъл гнет измежду популацията. Затова през септември 1925 година се основава нова организация, очистена от четническата тактичност, носеща името Добруджанска революционна организация /ДРО/. През 1928 година се основава незаконен областен комитет на ДРО в Каварна.

 Районът на Каварна разполага с неповторим естествен капацитет. Освен красивата природа, негови достояния са и редица земни богатства. В покрайнината бликат голям брой минерални извори, чиято вода е подобаваща за пиянство и се бутилира. В земните глъбини има ресурси на черни каменни въглища, природен газ и други Каварненският край може да се похвали и с богато многообразие на флората и фауната.

 Характерна за тези земи е степната растителност, измежду която се срещат някои редки предпазени типове, вписани в Червената книга на България. Такива могат да се видят в предпазените територии: нос Калиакра, природо-археологически резерват „ Яйлата “ (широколистен божур), местността „ Болата “ и други Животинският свят, с изключение на с типичните за региона морски типове, е показан и с огромно многообразие на пернати. Разновидните птичи популации в местностите: „ Икантълъка “, „ Болата “, „ Яйлата “ и „ Долината на авлигите “ притеглят туристи от целия свят, което от своя страна предопределя развиването на орнитоложки туризъм.

 С оглед на географското състояние и естествени дадености, предпочитано място в локалната стопанска система заемат селското стопанство, туризмът, леката и хранително–вкусовата индустрия. Съществуват идеални условия за развиване на природосъобразно отглеждане на животни и земеделие. Наред с обичайното зърнопроизводство, през последните години се създава лозарството и овощарството. Стратегическо място в каварненската стопанска система заема промишленото обработване на миди и построяването на вятърни електроцентрали. Част от стопанският поток на Каварна се обслужва от градското пристанище, чийто потенциал разрешава акостиране на пътнически и търговски плавателни съдове от междинен вид. Прекрасната природа в комбиниране с богата материална база (Морска зона – Каварна, м. „ Икантълъка “, в.с. „ Русалка “), която се разраства с всяка минала година, благоприятстват за развиването на морски и ваканционен туризъм. Околните села Топола, Бужурец, Българево и Камен бряг оферират положителни условия за селски туризъм, а намиращите се на територията на общината доста културно-исторически и християнски монументи пък способстват за упражняването на културен и поклоннически туризъм.

Инфо: www.kavarna.bg