Чакащи артисти: Живеем в естетически хаос
Гости в студиото актрисата Поля Йорданова и художникът Стоян Дечев.
Моноспектакълът „ Мечтата на Наташа “ извървя дълъг и сложен път, само че донесе на актрисата Поля Йорданова Икар за Дебют 21 година и премия за най-хубава актриса на фестивала МОНОАКТ в Косово. Какво ни описа Поля за Наташа, прочетете в идващите редове или чуйте както тук, по този начин и в.
Поля Йорданова: Пътят на Наташа в началото стартира добре, започнахме мощно, аз самата мисля, че не подозирах какъв брой добър театър в последна сметка се получава. Започнахме добре, започнахме да вървим и по фестивали, посетихме два в границите на месец и половина, след това имахме номинация за Кукерикон, след това за Икар, взехме Икара и след това не знам за какво, нещата потеглиха надолу. Знам за какво, само че не считам, че би трябвало да го разясня. Сякаш имаше хора, които завидяха на нашия триумф и се пробваха да ни върнат в първи клас и почти съумяха. Сега обаче ние няма да се дадем толкоз елементарно и в този момент ще играем „ Мечтата на Наташа “ на 27 април, от 21:00 часа е I AM STUDIO.
Поля Йорданова: Защото рядко има спектакли, които засягат тази тематика, даже в телевизионни излъчвания, а точно насилието сред деца, възпитаници, подрастващи. В обществените мрежи знаеш какви клипове се качват, едни деца, девойки, момчета, които се влачат за косите, бият се, плюят се. Та ние просто направихме театър поради и за това. Смята, че човек би трябвало да направи театър, когато има да каже нещо за нещо. Не просто да вършим театър, с цел да го създадем.
Чуйте целия диалог тук или в.
Може да гледате на 27 април от 21:00 часа в I AM STUDIO.
Ако желаете да следите пътя на Наташа, може да я последвате в нейния инстаграм профил.
Във втората част на предаването се срещаме с художника Стоян Дечев, който ни споделя за науката хералдика и изложбата му „ Хералдични рисунки “, която може да разгледате до 5 май в Галерия „ Сердика “.
Стоян Дечев: Въпросът Ви е доста комплициран, само че аз ще се опитам в резюме и наедро да опиша за възникването на тази просвета и изкуство. Наистина има съображение да се счита, че хералдиката се заражда с първия човек, тъй като той на една одрана кожа е слагал някакъв знак и я е закачал на дърво или на камък, с което е белязвал своята територия, както и е правил своята идентификация, от кое племе е и какъв жанр. Тази форма на кожата е толкоз устойчива, че е достигнала до нашето съвремие. Дори в софийския герб, в неговата форма, има излишък от тези отрязъци от формата на кожата. По-нататък тази идентификация е била предопределена да се обособят родовете, племената, аристократичните династии. По-късно в рицарските времена, когато хералдиката доближава своята зряла форма, рицарските шампионати са били катализатор за развиването и образуването на хералдиката. Даже думата има подобен генезис. Някой от по-възрастните рицари е съобщавал кой с кого ще се бие и този човек се е наричал „ хералд “ – оповестител. Тези шампионати са прераснали в кръстоносни походи, където е имало същински борби и е било належащо да бъдат обозначени „ свои “ и „ непознати “ и по този начин лека по лека, хералдиката се е трансформирала в една доста комплицирана информационна система с доста комплицирани правила, включваща в себе си знаци, цветове, форми. Благородниците в тези времена, дружно с ученето на езици, бои, езда, наложително изучавали и хералдика, тъй като тя е носила основна информация и по гербовете се разбирали много неща. Кой какви земи е имал, войски, фамилията му какво е. По-късно хералдиката се обособява на военна, църковна, градска, университетска, даже и при футболните клубове да вземем за пример има подобен хералдичен почерк.
Стоян Дечев: Живеем, както един мой сътрудник споделя, в един свят на естетически безпорядък, където изкуството се прави все по-лесно и се възприема все по-трудно. В тази посока всички неща, които съм видял,са породили у мен някаква нужда да се върна към тези времена, в които порядъкът е бил принцип, всичко е било доста по-добре премислено, разумно обвързвано. Тази разпиляност, неналичието на централизация, съществуването на дезориентация, са били претекст да се занимавам с това, което демонстрирам в изложбата.
Изложбата може да посетите до 5 май в изложба „ Сердика “ от 17:00 до 19:00 ч.
Чуйте целия диалог тук или в.
Следвайте ни във,и
Моноспектакълът „ Мечтата на Наташа “ извървя дълъг и сложен път, само че донесе на актрисата Поля Йорданова Икар за Дебют 21 година и премия за най-хубава актриса на фестивала МОНОАКТ в Косово. Какво ни описа Поля за Наташа, прочетете в идващите редове или чуйте както тук, по този начин и в.
Поля Йорданова: Пътят на Наташа в началото стартира добре, започнахме мощно, аз самата мисля, че не подозирах какъв брой добър театър в последна сметка се получава. Започнахме добре, започнахме да вървим и по фестивали, посетихме два в границите на месец и половина, след това имахме номинация за Кукерикон, след това за Икар, взехме Икара и след това не знам за какво, нещата потеглиха надолу. Знам за какво, само че не считам, че би трябвало да го разясня. Сякаш имаше хора, които завидяха на нашия триумф и се пробваха да ни върнат в първи клас и почти съумяха. Сега обаче ние няма да се дадем толкоз елементарно и в този момент ще играем „ Мечтата на Наташа “ на 27 април, от 21:00 часа е I AM STUDIO.
Поля Йорданова: Защото рядко има спектакли, които засягат тази тематика, даже в телевизионни излъчвания, а точно насилието сред деца, възпитаници, подрастващи. В обществените мрежи знаеш какви клипове се качват, едни деца, девойки, момчета, които се влачат за косите, бият се, плюят се. Та ние просто направихме театър поради и за това. Смята, че човек би трябвало да направи театър, когато има да каже нещо за нещо. Не просто да вършим театър, с цел да го създадем.
Чуйте целия диалог тук или в.
Може да гледате на 27 април от 21:00 часа в I AM STUDIO.
Ако желаете да следите пътя на Наташа, може да я последвате в нейния инстаграм профил.
Във втората част на предаването се срещаме с художника Стоян Дечев, който ни споделя за науката хералдика и изложбата му „ Хералдични рисунки “, която може да разгледате до 5 май в Галерия „ Сердика “.
Стоян Дечев: Въпросът Ви е доста комплициран, само че аз ще се опитам в резюме и наедро да опиша за възникването на тази просвета и изкуство. Наистина има съображение да се счита, че хералдиката се заражда с първия човек, тъй като той на една одрана кожа е слагал някакъв знак и я е закачал на дърво или на камък, с което е белязвал своята територия, както и е правил своята идентификация, от кое племе е и какъв жанр. Тази форма на кожата е толкоз устойчива, че е достигнала до нашето съвремие. Дори в софийския герб, в неговата форма, има излишък от тези отрязъци от формата на кожата. По-нататък тази идентификация е била предопределена да се обособят родовете, племената, аристократичните династии. По-късно в рицарските времена, когато хералдиката доближава своята зряла форма, рицарските шампионати са били катализатор за развиването и образуването на хералдиката. Даже думата има подобен генезис. Някой от по-възрастните рицари е съобщавал кой с кого ще се бие и този човек се е наричал „ хералд “ – оповестител. Тези шампионати са прераснали в кръстоносни походи, където е имало същински борби и е било належащо да бъдат обозначени „ свои “ и „ непознати “ и по този начин лека по лека, хералдиката се е трансформирала в една доста комплицирана информационна система с доста комплицирани правила, включваща в себе си знаци, цветове, форми. Благородниците в тези времена, дружно с ученето на езици, бои, езда, наложително изучавали и хералдика, тъй като тя е носила основна информация и по гербовете се разбирали много неща. Кой какви земи е имал, войски, фамилията му какво е. По-късно хералдиката се обособява на военна, църковна, градска, университетска, даже и при футболните клубове да вземем за пример има подобен хералдичен почерк.
Стоян Дечев: Живеем, както един мой сътрудник споделя, в един свят на естетически безпорядък, където изкуството се прави все по-лесно и се възприема все по-трудно. В тази посока всички неща, които съм видял,са породили у мен някаква нужда да се върна към тези времена, в които порядъкът е бил принцип, всичко е било доста по-добре премислено, разумно обвързвано. Тази разпиляност, неналичието на централизация, съществуването на дезориентация, са били претекст да се занимавам с това, което демонстрирам в изложбата.
Изложбата може да посетите до 5 май в изложба „ Сердика “ от 17:00 до 19:00 ч.
Чуйте целия диалог тук или в.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ