- Господин Тошев, какви са впечатленията ви от първите дни

- Господин Тошев, какви са усещанията ви от първите дни на действието на 6-месечната кредитна почивка. Доколко интензивно жители и компании се възползват от опцията да отсрочват заемите си?

- Активността към този момент е умерена. Доста молби са подадени в банките за разсрочване, само че най-вероятно те ще се усилват идващите месец-два. Наши клиенти желаеха съвет дали да се възползват от тази алтернатива. На половината им от тях препоръчахме, откакто обсъдихме финансовото им състояние сега, да изчакат още месец-два. На този стадий те все пак могат да обслужват заемите си, а мярката важи до края на годината.

- Българска народна банка разгласи три схеми, по които да се разсрочват заемите - отсрочване на заплащането на лихви, на лихви и главници и на револвиращи заеми, каквито са кредитните карти. Вие какво съветвате вашите клиенти?

- Тези три схеми са рамката, само че оттук насетне всяка банка предлага повече разновидности - по 5-6. Ако сте изпаднали в усложнение, свържете се с банката и поискайте всички разновидности, които тя може да ви предложи. Повечето банки предлагат това да стане през кол-центъра или с онлайн молба, но може да посетите и офисите и да споделите какво е усложнението - понижени приходи, напълно незает или в неплатен отпуск. Виждайки разновидностите, всеки би трябвало да избере най-подходящия, който му пасва.

Виждам, че някои към този момент поучават по малките екрани да се разсрочва само главницата, а лихвите да се заплащат през периода на отсрочката. Не мисля, че това е добър съвет за хората, останали без никакви приходи и с ипотечен заем, който е при започване на погасяването. Тогава по-голямата част от вноската са лихвени заплащания, а по-малката - главница. Естествено, за хора без никакъв приход е добре да изберат пролонгация и на лихви, и на главница, без значение че лихвата за този интервал ще се разпредели върху вноските след приключване на мораториума. Различните банки оферират разнообразни решения - отсрочената рента да се разпредели върху всички останали вноски, други - върху първите 60 вноски, трети върху последните 12. Но облекчението за затруднените хора ще е това, че не би трябвало да заплащат нищо за няколко месеца, без да търпят наказания от това неплащане. 

- Т.е. би трябвало да се знае, че през тези месеци на кредитна ваканция лихвите не стопират и след по-късно ще бъде начислени?

- Логиката е такава, за определения интервал - 1, 2, 3 или до 6 месеца, не плащате вноски, само че лихвата върху тях е дължима. Ако човек избере да не заплаща рента през този интервал, банките дават различни варианти по какъв начин тя да се разсрочи и да се заплати по-късно. Не се опрощава лихвата за интервала, в който не вършиме вноски. Още в самото начало беше обявено, че погасителните вноски не се опрощават, а се разсрочват. 

Имайте поради, че когато се възстановим от тази рецесия, ще продължи наклонността хората предварително да си погасяват заемите. Ако след година-две работните места и доходите се възстановят, тогава може да се направи предварително погасяване и тази рента да изчезне.

- От Асоциацията на банките обявиха, че чакат по-голямата част от клиентите им да не прибягнат до разсрочване на заемите. Дори предвидиха, че единствено към 10% ще се възползват от тази опция. Това не е ли прекомерно оптимистично?

- На този стадий е изцяло действително. Но към момента няма изясненост по кое време ще свърши изключителното състояние, по кое време хората и компаниите ще възстановят работа, по кое време ще се върнем към нормален живот. Чуваме прогнози от наши и непознати специалисти, че това ще стане юни-юли. Така че процентът на разсрочените заеми ще се усили. Виждаме какво се случва с безработицата - 72 000 души по последни данни, въпреки че 12 000 са съумели да намерят нова работа.

- А какво се случва на естествения кредитен пазар. Преодолява ли се към този момент първичният застой след оповестяването на изключителното състояние?

- В първите две-три седмици на оповестяване на изключителното състояние имаше доста огромен спад на интереса към кредитиране. Последните две седмици виждаме оживление. От една страна банките резервираха лихвените равнища близки до тези отпреди изключителното състояние и не престават да кредитират нови клиенти, които се усещат постоянни, тъй като са от браншове, едва наранени от ковид. Основно ползата е към ипотечно кредитиране. Тъй като има очакване за сериозна икономическа рецесия след здравната, на пазара стартират да се появяват положителни ценови оферти за парцели. 

- С какъв брой падат цените на жилищата на пазара?

- Не бих споделил, че всеобщо падат. По-голямата част от продавачите не са притиснати да продават парцелите си. Но офертите, при които сега се подписват сделки и за които се тегли ипотечен заем, се движат с отстъпки сред 5 и 15%. Всичко зависи от това какъв брой време ще продължи рецесията. В момента множеството бизнесмени и физически лица, които продават парцел, са безапелационни, че в случай че би трябвало, няма да продават цяла година, до момента в който не се успокоят нещата и икономическата рецесия не приключи. Те желаят да вземат цените на парцелите, такива, каквито са сега. Продават единствено тези, които имат потребност от кеш – за поддръжка на личен бизнес или тъй като имат финансови усложнения.

- Затягат ли банките изискванията по ипотечните заеми?

- Повечето банки реагираха незабавно с изключителното състояние и прогнозите, че тази здравна рецесия ще прерасне в икономическа със сериозен растеж на безработицата. Затова те смъкнаха % на финансиране към 80% - преди беше 90%. Лихвените равнища обаче ги резервираха, те са в рамките сред 2.6-2.7% до 3.1-3.2%. И когато покупател, който има потребност от жилище сега, е в постоянен бранш, със постоянни приходи, той има самоучастие и оглежда пазара за понижени предложения. Но масата купувачи не желаят да купуват, тъй като цените стоят непроменени в огромните портали за парцели.

Естествено, банките са деликатни към хората, които аплайват от затруднените браншове като хотелиерство, ресторантьорство, туристически услуги.

- А при потребителските заеми?

- И там към този момент не следим покачване на лихвените равнища. Но за рисковите браншове е лимитирано кредитирането. То няма и претенденти за заеми от тези браншове, те са много обезпокоени.

- А по какъв начин ще се отрази на кредитния пазар намесата на ББР с гаранции пред банките? Банките няма ли да се съсредоточат единствено да предоговарят заеми, обезпечени от ББР?

- Не бих споделил, че банките ще загърбят новото кредитиране. Със сигурност то ще намалее като цяло поради рецесията, само че няма да спрат да кредитират. Просто банките ще имат още един инструмент да продължат да кредитират и затруднените компании, тъй като не може да поемат несъразмерен риск. Те са задължени със закон да правят оценка риска на всеки един клиент.

Надявам се да се отворят по-скоро тези гаранционни стратегии. Трябва да се активизират всички, от които зависи, и в границите на седмица бизнесът към този момент да може да кандидатсва и да стартира да ги употребява, с цел да се запази през идващите по-трудни месеци. Фирмите от най-пострадалите сектори се надяват поддръжката на страната да не е единствено мярката 60/40 и да се намерят и други механизми през сложния интервал. Тези дни чухме поръчка от Фонда на фондовете и тези стратегии би трябвало по-бързо да се задействат.

- Има ли заплаха банките да предприемат поредно увеличение таксите, с цел да компенсират загубите от разсрочване и предоговаряне на заеми?

- Не мисля. Минахме през не една вълна на повдигане на такси в края на предходната и началото на тази година. В същото време банките намалиха таксите, когато се употребява интернет банкиране. Това е и концепцията – да се покачат таксите за обслужване в офисите и хората да се насочат към други благоприятни условия, които са по-евтини. Дългосрочно концепцията е банките да понижат клоновата си мрежа, тъй като там разноските им са обилни – огромни пространства на скъпи местоположения, цялостни с банкови чиновници. Това са наеми, заплати, които непрекъснато порастват.