Кирил Кадйски отново във френския ефир: Когато не си левак, може да си и „модерен ляв” и „модерен десен”.
- Господин Кадийски, на 18 август името Ви още веднъж се носеше във френския ефир. Едночасовото паметно предаване на Паскал Пайен-Апензелер, този Бернар Пиво на френското радио, и този път беше отдадено на Вас, най-превеждания сега български стихотворец в чужбина. Достатъчно е да споменем, че единствено във Франция Вашите книги надвишават двадесет заглавия.
- Повод за изявлението и богатия рецитал беше моето присъединяване в фамозния „ Базар на поезията ” в Париж, на площад „ Сен Сюлпис ”. Тази година беше 40-ото издание на базара и бях поканен да разпределям подписи на последната ми книга Selva oscura, превъзходно издание на лионското издателство „ Жак Андре ” в превод на Силвия Вагенщайн с увод от Жан Оризе. Радвам се, че имах опция да се срещна със свои другари и фенове като поетите Ги Гофет, Марк Делуз, Клодин Елф, с преводачката си Никол Лоран-Катрис, с преводача на моята есеистика Красимир Кавалджиев. Тези срещи бяха и с леко горчив привкус – няма ги към този момент Пиер Остер и Бернар Ноел, Мари-Клер Банкар и Клод Мишел Клюни.
Но животът продължава... Паскал Апензелер съумява постоянно да формулира въпросите си по един лапидарен метод, с цел да може да не закъснява и точният отговор, чието начало постоянно се намира в самото запитване.
- Тъй като сте се занимавали с велики типичен създатели, през днешния ден по какъв начин бихте определили мястото на Кирил Кадийски измежду предходниците, към кое течение принадлежи, или той самият си е основал течение?
- Елегантно провокативно. Но втората част на отговора се крие и в едно към този момент споделяно и измежду френските поетически кръгове изказване на Жан Оризе по отношение на самобитността на българския стихотворец - и аз да се изразя елегантно самоуверено: „ Не познавам сходен поетически почерк в актуалния книжовен развой нито във Франция, нито другаде ”. А преди повече от 15 години ”Нувел Обсерватьор ” беше още
по-категоричен с изнесеното в самото заглавие: ” Най-големият жив български стихотворец! ”
Ако бях по-малко пустославен, щях да го премълча, само че това е известно и на нашите
ценители на поезията. Пък и къде по-хубаво е това, в сравнение с да пишат: Кирил Кадийски е българският еди кой си. То не бяха: българската Тина Търнър, българският
Меси, българския Толстой. Преди 30 години на един транспортен съд в Егейско море по време на
литературно четене румънски сътрудник се провикна: „ Кадийски е Стоичков на българската лирика! ” Но това друго, смешка някаква. Когато не си левак, може да си и
„ съвременен ляв ” и „ съвременен десен ”. При изискване, с краката риташ, а не пишеш. Така, де...
Отплеснах се
- Френският радиоводещ, чиято ръка е постоянно на пулса на времето, не пропуща да зададе един извънредно значим екзистенциален въпрос: „... дали се занимавате с тематики, които са безконечни или са тематики, които се покриват с тези на поезията, или пък това са извънредно ваши тематики? Дали животът и гибелта са част от вашето обезсърчение?
- Дори хаосът е някакъв порядък, постоянно има ред в света и казусът с този ред е, че той е отвън нас и че човечеството, от една страна, не умее добре да се приспособи към обстоятелството, че всичко е смъртно и в това време да разбере, че над нас има обща организация на вселената и че ние принадлежим към тази повсеместност, където и да сме, живи или мъртви.
- Бихте ли обяснили смисъла на този текст, за какво го наричате „ Антично бъдеще ”? И читателят, както и радиослушателят, се досещат, че диалогът е предизвикан от най-важния за момента проблем: войната в Украйна.
- Моят отговорът е къс и явен: „...войната е сестра на гибелта. Тя освен й доставя жертви, само че постоянно прави и черната работа – убива ги и по този начин я освобождава да работи на още по-голям терен.
Преди близо 100 години Герника е град, или един от градовете, разрушени до основи. Днес се разрушава планетата... Но както споделя Паскал Апензелер, и в хаоса има някакъв порядък. Светът няма да се откаже от знаците X и Y, единствено тъй като зад тях се е лепнал този противоположен знак Z... Разговорът беше предизвикан, както може би ще се досетят и нашите читатели, от книгата ми, излязла преди година под заглавието „ Под синьото небе над жълтите жита ”, а преди две-три седмици, към този момент във второ разширено издание, като „ Новата Герника ”. В момента работим над френската й версия
- Още се помни по какъв начин при започване на тази година Българският културен център в Париж изрично отхвърли освен присъединяване, само че даже и наличие на фестивала на изкуствата в Иер, където вашето показване беше основно, по простата причина,
че се готвели за... избори и отхвърли даже залата на центъра за ваша поетическа вечер, защото била заета... до края на годината. Как си го обяснявате?
- Не се нуждае от пояснение. Знае се. Фамозната директорка на БКЦ в Париж
на въпроса ми в коя сфера в региона на културата и изкуствата е мощна, откакто отива шеф на такова отговорно място, беше пределно откровена да ми каже с една ехидна усмивка: ”Аз съм мощна в други сфери! ”
Е, до момента в който мощните в „ други сфери ” съставляват България и у нас, и в чужбина, клетото ни родно място ще е на това състояние.
Ликовете на Ботев и Левски от дълго време са по шишкавите гърбове и шкембестите
кореми на внуците на Мазната...
Въпросите зададе: Красен Костадинов
- Повод за изявлението и богатия рецитал беше моето присъединяване в фамозния „ Базар на поезията ” в Париж, на площад „ Сен Сюлпис ”. Тази година беше 40-ото издание на базара и бях поканен да разпределям подписи на последната ми книга Selva oscura, превъзходно издание на лионското издателство „ Жак Андре ” в превод на Силвия Вагенщайн с увод от Жан Оризе. Радвам се, че имах опция да се срещна със свои другари и фенове като поетите Ги Гофет, Марк Делуз, Клодин Елф, с преводачката си Никол Лоран-Катрис, с преводача на моята есеистика Красимир Кавалджиев. Тези срещи бяха и с леко горчив привкус – няма ги към този момент Пиер Остер и Бернар Ноел, Мари-Клер Банкар и Клод Мишел Клюни.
Но животът продължава... Паскал Апензелер съумява постоянно да формулира въпросите си по един лапидарен метод, с цел да може да не закъснява и точният отговор, чието начало постоянно се намира в самото запитване.
- Тъй като сте се занимавали с велики типичен създатели, през днешния ден по какъв начин бихте определили мястото на Кирил Кадийски измежду предходниците, към кое течение принадлежи, или той самият си е основал течение?
- Елегантно провокативно. Но втората част на отговора се крие и в едно към този момент споделяно и измежду френските поетически кръгове изказване на Жан Оризе по отношение на самобитността на българския стихотворец - и аз да се изразя елегантно самоуверено: „ Не познавам сходен поетически почерк в актуалния книжовен развой нито във Франция, нито другаде ”. А преди повече от 15 години ”Нувел Обсерватьор ” беше още
по-категоричен с изнесеното в самото заглавие: ” Най-големият жив български стихотворец! ”
Ако бях по-малко пустославен, щях да го премълча, само че това е известно и на нашите
ценители на поезията. Пък и къде по-хубаво е това, в сравнение с да пишат: Кирил Кадийски е българският еди кой си. То не бяха: българската Тина Търнър, българският
Меси, българския Толстой. Преди 30 години на един транспортен съд в Егейско море по време на
литературно четене румънски сътрудник се провикна: „ Кадийски е Стоичков на българската лирика! ” Но това друго, смешка някаква. Когато не си левак, може да си и
„ съвременен ляв ” и „ съвременен десен ”. При изискване, с краката риташ, а не пишеш. Така, де...
Отплеснах се
- Френският радиоводещ, чиято ръка е постоянно на пулса на времето, не пропуща да зададе един извънредно значим екзистенциален въпрос: „... дали се занимавате с тематики, които са безконечни или са тематики, които се покриват с тези на поезията, или пък това са извънредно ваши тематики? Дали животът и гибелта са част от вашето обезсърчение?
- Дори хаосът е някакъв порядък, постоянно има ред в света и казусът с този ред е, че той е отвън нас и че човечеството, от една страна, не умее добре да се приспособи към обстоятелството, че всичко е смъртно и в това време да разбере, че над нас има обща организация на вселената и че ние принадлежим към тази повсеместност, където и да сме, живи или мъртви.
- Бихте ли обяснили смисъла на този текст, за какво го наричате „ Антично бъдеще ”? И читателят, както и радиослушателят, се досещат, че диалогът е предизвикан от най-важния за момента проблем: войната в Украйна.
- Моят отговорът е къс и явен: „...войната е сестра на гибелта. Тя освен й доставя жертви, само че постоянно прави и черната работа – убива ги и по този начин я освобождава да работи на още по-голям терен.
Преди близо 100 години Герника е град, или един от градовете, разрушени до основи. Днес се разрушава планетата... Но както споделя Паскал Апензелер, и в хаоса има някакъв порядък. Светът няма да се откаже от знаците X и Y, единствено тъй като зад тях се е лепнал този противоположен знак Z... Разговорът беше предизвикан, както може би ще се досетят и нашите читатели, от книгата ми, излязла преди година под заглавието „ Под синьото небе над жълтите жита ”, а преди две-три седмици, към този момент във второ разширено издание, като „ Новата Герника ”. В момента работим над френската й версия
- Още се помни по какъв начин при започване на тази година Българският културен център в Париж изрично отхвърли освен присъединяване, само че даже и наличие на фестивала на изкуствата в Иер, където вашето показване беше основно, по простата причина,
че се готвели за... избори и отхвърли даже залата на центъра за ваша поетическа вечер, защото била заета... до края на годината. Как си го обяснявате?
- Не се нуждае от пояснение. Знае се. Фамозната директорка на БКЦ в Париж
на въпроса ми в коя сфера в региона на културата и изкуствата е мощна, откакто отива шеф на такова отговорно място, беше пределно откровена да ми каже с една ехидна усмивка: ”Аз съм мощна в други сфери! ”
Е, до момента в който мощните в „ други сфери ” съставляват България и у нас, и в чужбина, клетото ни родно място ще е на това състояние.
Ликовете на Ботев и Левски от дълго време са по шишкавите гърбове и шкембестите
кореми на внуците на Мазната...
Въпросите зададе: Красен Костадинов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ