Господин Иванов, през последните две седмици се наблюдава интересно движение

Господин Иванов, през последните две седмици се следи забавно придвижване на цените на енергийната борса (БНЕБ), като равнищата скачат условно от ниско до високо равнище и назад. Как може да се изясни тази огромна разлика?

Бих определил това като удостоверение на положението на нашия борсов пазар. Той е ниско ликвиден. Малка смяна в количествата, които се оферират на пазара води до опция за огромни промени в цените, което следим в действителност в последните дни. Когато се направи статистическа информация може да се видят и разликите. Първо времето застудя. Ние имахме един месец март, който беше с нехарактерно високи температури. Сега пък се следи противоположен цикъл. Това също способства за обстановката на пазара. Според мен обаче е краткотрайно разстройване на пазара, което се изравнява., т.е. пазарът намира нужните количества, само че реагира след известно време, а не по този начин бързо. Българската борса по начало е присъща със своите високи пикове при смяна на предлагането на количества сила.

Предстоят промени в енергийния закон, които плануват изваждането на борсата на много огромни количества (1 млн. 500 хиляди МВтч). Няма ли да доведат до противоположен резултат – свръхликвидност на борсата и не би трябвало ли при тези мощности да се изискат нови общоприети артикули за търговия?

Има съображение да се сложи подобен въпрос, тъй като следим две противоположни трендове – едната е устрема да се изкарат повече количества на пазара, а другата е, че заради волативността на борсовия пазар доста клиенти се върнаха на контролиран пазар. Виждаме от справката на НЕК, че в предходната година са се върнали от порядъка на 2 теравата на контролиран пазар, което е огромно число. Регулираният пазар беше достигнал до 12 теравата Количество потребена сила на контролираният пазар се усили значително - на 14 теравата, т.е. ние имаме нарастване от порядъка на 20 % назад на контролиран пазар. Това значи, че клиенти са излезли от свободния пазар, т.е. няма потребност на свободния пазар от спомагателни количества. Това значи, че на свободния пазар преобладаващо въздействие ще оказва повече износа, а не вътрешното ползване. Оттам пък въпроса за ликвидността на пазара. Ако ние осигуряваме ликвидност с цел да осигуряваме експорт, то логиката е много по-различна от позиция на конкурентност на цените и икономическа конкурентоспособност у нас. Изходът не може да бъде открит с този по този начин наименуван „ пазарен инженеринг “, при който опитваме един вид, опитваме различен вид без цялостната идея за въвеждане на пазар. Смятам, че положителната процедура е да се търсят благоприятни условия за обединяване с други пазари. Въпреки че у нас доста приказваме по тази тематика, към момента се вижда малко придвижване в посока обединяване с други пазари. Тук не са касае за отвращение за обединяване от страна на българската борса или за неумение. Тук става въпрос за механически спънки. Има административни условия и ограничавания наложени на нашия пазар, които пречат на българската борса да се сплотява с други тържища.

Ще дам образец с таксата достъп, която се чака да отпадне, само че доста тежеше за въвеждането на пазара, защото съществуваше единствено нас. Какво пазарно обединяване с други пазари, откакто ние имаме едни такси, които участват единствено на нашия пазар? Друго такова ограничаване е 5-процентната такса върху разноските на всички производители и разпределителни сдружения на нашия пазар. Тези 5 % са също нещо неповторимо за нашия пазар и това също пречи на пазарното обединяване. Тоест, по какъв начин да се прави пазарно обединяване, когато има основни административни разлики, което трансформира доста опцията за конкурентност на едните по отношение на другите. В последна сметка посредством обединяването на пазарите се търси конкурентна среда, в която се предлага най-хубава цена. Конкурентна среда се реализира за жалост единствено когато всички играчи работят при изравнени условия на предложение и търсене на съответният артикул.

В този смисъл би трябвало ли да се разширят или да отпаднат някои от условията за търговците, които са в основата на износа?

Моето мнение е, че с административни ограничения търговия на борсата не се прави. Ако желаеме да сътворяваме и да вървим към либерализиран пазар, на търговците би трябвало да им бъде обезпечена опция да организират своята комерсиална политика оптимално свободно. Разбирам, че от позиция на ръководство на физическите доставки на сила и гарантиране на тяхната сигурност е належащо да има някои административни ограничавания, само че те са от позиция не на пазара, а на сигурност на доставките. Трябва да се прави ясно разграничаване на двете. Търговците не би трябвало да бъдат ограничавани по административен метод в своите дейности.

Такова ограничаване в този момент съществува?

Точно по този начин. Според мен логиката е, че ние би трябвало да вървим към либерализиран пазар с по-ускорени стъпки, по целеустремено, търсейки работа със прилежащи пазари и давайки опция на конкурентни практики да влизат на нашия пазар. Това значи да достигнем до цени, които не се образуват въз основата на местни изкривявания, а въз основата на една конкурентна среда, която има своите справедливи учредения.

Това значи, че би трябвало да текат паралелни процеси и за освобождение на таксите, и за освобождение от административната тежест на търговците.

Трябва ли в този успореден лист да влезе и отпадането на дълготрайните контракти с американските централи и по какъв начин в схемата се включва и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ с високите излъчвания?

Съгласен съм, че всичко това би трябвало да бъде обединен развой, който обгръща всички тези въпроси. Не може да се реши уравнението, в случай че се концентрираме единствено върху един от съставените елементи, или върху стеснен брой съставни елементи. Дългосрочните контракти би следвало да бъдат прегледани като един тип механизъм за потенциал – много килнат, само че във всички случаи това е един тип механизъм за потенциал.

Уравновесяващ ли е?

Не, той не уравновесява, само че играе тази роля. Според мен би трябвало да се почисти въпроса с механизма за потенциали и тогава ще може да прекратим или видоизменим дълготрайните контракти по един метод, който да е допустим както за пазара, по този начин и за общата среда, в която се развива европейският енергиен съюз. Сега сега сме в обстановка на заварено състояние, при която нашият пазар се отличава значително и все по-съществено от това, което се планува да се случи на европейският пазар и колкото повече забавяме нашият преход към това, което се планува и възнамерява на европейско равнище, то толкоз ние стигаме до обстановката, в която ще би трябвало да се разделим с някоя мощ, тъй като не може да удовлетворим европейските условия. Тук стигаме до въпроса за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, която е сложена в неравностойно състояние по отношение на другите централи в комплекса „ Марица Изток “, които имат една отбрана през платформата на дълготрайните контракти, а Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ съвсем не се употребява от отбрана. Напротив, към нея се ползват всички условия, наложени от Европейски Съюз, както във връзка с цените на излъчванията, по този начин и от българското законодателство. Имам поради разнообразни такси - за достъп, за 5-те % за производители, които да не забравяме, че другите централи в комплекса също заплащат, само че на тях им се възвръщат, до момента в който в тази ситуация с Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ не е по този начин. Тоест в тази ситуация, Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ е в неравностойно състояние по отношение на другите два ТЕЦ-а в комплекса, което не е задоволително за нито едно от сдруженията. Включително за американските централи. В последна сметка би трябвало да се търси механизъм, който да е удовлетворяващ и за другите сдружения и ги слага на една и съща основа и тогава може да разсъждаваме, че комплекса има бъдеще.

И този път минава през механизма за потенциал?

Този модел е еднообразно използван за трите централи. За всички централи, които работят в комплекса „ Марица Изток “.

След това би трябвало да се мине към идната стъпка либерализация?

Точно по този начин. Това е метод за общо реализиране на либерализация на народен пазар. Когато премахнем дълготрайните контракти ги сменяем с подобаващ механизъм за потенциал, който разрешава на всяка една от тези Топлоелектрическа централа да излезе на пазара, само че при изискване че е предпазена инвестицията. В никакъв случай не би трябвало да забравяме, че дълготрайните контракти са инструмент за отбрана на направени вложения. Тук има доста спекули от позиция на това какъв брой са изплатени, какъв брой не са изплатени. Обикновено, когато се споделя, че те са изплатени да вземем за пример за едната Топлоелектрическа централа, се има поради единствено началната инвестиция, само че не се държи сметка, за това че след това те са правили още вложения. Има елементи, които ние ги подценяваме, водейки полемиките, само че те са основни, когато в последна сметка се прави един защитим бизнес проект и създаване доверие в икономическата среда в България за правене на бизнес.

Доколко тези механизми за потенциал, откакто се дефинират ще повлияят на свободния пазар?

Трудно е да се каже. Редно би било, когато се прави модела за въвеждане на механизъм за потенциали да се направи общ модел на пазара при изменените условия и тогава да се даде отговор на този въпрос. Но следва да се има поради, че и сега има някои буфери, които разрешават да се мисли, че въздействието върху пазара при унищожаване на някои административни тежести, при унищожаване на дълготрайните контракти няма да докара до повишение на цените, или най-малко до скокообразно повишение на цените, защото сега тези буфери, според мен се употребяват доста едностранно за подкрепяне на поддържането на ниски цени на контролиран пазар. Тоест това е един много килнат модел на парични потоци, които се генерират в границите на енергийния бранш за подкрепяне, условно казано, единствено на един от участниците на пазара. Това подкрепяне става за сметка, както на производителите, по този начин и за сметка на консуматорите на свободен пазар. Когато се балансира една система, когато всички участници поемат своя дял равнопоставено, то тогава не би трябвало да се чака, че ще имаме такива тежести в един или различен бранш. В този смисъл споделям, че цените не би трябвало ( междинна цена) да се покачат скокообразно.

Този модел би трябвало ли да регистрира бъдещето на въглищния бранш като цяло?

Задължително. Без да решим в този момент ясно задачата за въгледобивния бранш ние ще бъдем доста мощно възпрепятствани да планираме каквито и да е други нови развития в бранша. Въгледобивният бранш е изправен пред една краткосрочна опасност и пред едно дълготрайно предизвикателство. Ако във връзка с дълготрайното предизвикателство, превъзмогването му е обвързвано с определяне на механизъм за потенциали, за който говорихме, краткосрочната опасност е обвързвана с това, че следва да се решат настоящите проблеми на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ и то до края на тази година. Иначе ние ще бъдем изправени пред една доста тежка обстановка на обществено съмнение, която по никакъв метод няма да помогне за обмисляне на дълготрайни вложения в бранша. Тоест, ние ще неодобряваме каквото и да е развиване в бранша от това, че сме позволили рецесия с едно от главните звена в него. В този смисъл аз бих обърнал внимание, че без да решим проблемите на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ по метод, който демонстрира една поредност, една убеденост в това, че се движим по метод, който е уравновесен и са регистрирани по допустимо най-хубав метод ползите на всички участници, ние не може да реализираме триумф нито във връзка с преход към зелена сила, нито за реализиране, на каквито и да са национални политики за нови нуклеарни мощности. Нито едно от двете не може да се случи, в случай че пренебрегнем общественият и публичен отзив от една сериозна обстановка в индустриалната част.

Тоест, в случай че не се реши казуса с Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, това ще се отрази и на другите две централи в района?

Такава е оценката. В района всяка от страните се стреми да употребява оптимално дълго своите мощности по причина на това, че те дават относително евтина електрическа сила и заради това, че са свързани с много остри обществени проблеми, в случай че се стигне до затваряне. В нашия район (на Балканите) ще забележим много разнообразни картини във връзка с въглищните централи. Има страни, които са част от Европейски Съюз, като Румъния, Гърция и България, които ползват практики, които значително се преценяват с общата политика на Европейски Съюз. Имаме страни от Западните Балкани, където има доста мощно придвижване на строителство на нови въглищни блокове. Имаме кардиналното единодушие, че би трябвало да се съблюдават ограниченията за ограничение на излъчванията, само че на практика не се ползват условията и рестриктивните мерки на законодателството на Европейски Съюз в обсега и размера, които се ползват в България. И имаме Турция, която във връзка с въглищните си централи общо-взето следва националната си политика. Картината е такава - имаме една неравнопоставеност на районно равнище, която ни кара да бъдем много консервативни, когато планираме смяна в нашия въглищен бранш. Защото един бърз отвод от нашия въглищен бранш би довел до преимущество на нашите съседи и по никакъв метод няма да способства до решение, на какъвто и да е екологичен проблем.

Вече не става въпрос за вътрешна конкуренция, а за един районен дял на пазара, който ние би трябвало да отстоим, преди да създадем каквото и да е?

Това, че ние бихме позволили да се понижи производството на електрическа сила от въглища у нас, няма да понижи производството на електрическа сила от въглища в района. Означава, че едно такова дейности от българска страна няма да реализира своята съществена цел – понижаване на въглеродния отпечатък. Нашият блян би бил - да се търсят тези принадлежности за преход, които да подсигуряват, че в последна сметка задачата за понижаване на въглероден отпечатък, задачата за понижаване на нездравословните излъчвания да бъде реализирана, а не механичната цел за понижаване на % и бройки работещи блокове, което за мен е прекомерно банален метод и ще има доста негативно влияние у нас.

Как във всичко това, което следва се вписва този толкоз занимателен във времето план АЕЦ „ Белене “ и който страната ни въпреки всичко има упоритостта да реализира?

Много е мъчно да се каже по какъв начин се вписва, заради определеният от българската страна „ неповторим “ метод за реализация на плана. След като, като главен инструмент на този план е избран избор на стратегически вложител, който би трябвало да поеме ангажимент, без каквато и да е държавна поддръжка, да не изреждам всички аспекти на дребнавост на държавното присъединяване, това значи, че ние първо би трябвало да забележим кой ще е стратегическият вложител, който би показал интерес, при какви условия бе имал интерес и чак тогава да забележим по какъв начин той се вписва в общата картина за облекчаване на енергийните потребности в района. Само ще посоча като образец, че Румъния води повече от три години договаряния с огромна китайска корпорация, до момента в който не се стигна до формулировката на метода за финансиране на АЕЦ „ Черна вода “ 3 и 4, което още веднъж е въз основата на държавни гаранции под избрана характерна форма, което в този момент е импортирано за разглеждане в Европейската комисия. Излиза, че ние сме при започване на доста дълъг път, който е оставен напълно в ръцете на евентуален стратегически вложител. Всичко би трябвало да бъде пречупено през неговата призма. И защото отсъства от координатната система на енергийната идея, невероятно е занапред да кажем по какъв начин ще се отрази обвързването на националната система с този план.

По-изгодно ли щеше да бъде, в случай че бяхме приели направеното преди години предложение на „ Росатом “ за строителството на централата при цена от 6,3 милиарда $?

Това беше доста от дълго време. Трудно мога да дам оценка. Във всички случаи една мощ от 2000 МВт на сегашния миг на българския пазар не е нужна. Дори и на българския пазар да отпаднат някои мощности, ние ги даваме в годишен прорез като огромна генерация, само че тя е обвързвана с експорт. Българският пазар има остра потребност от генериращи мощности в зимните месеци и някои летни месеци. Една нуклеарна мощ се построява, с цел да работи 8 хиляди часа годишно. Тоест, макар че те могат да работят и поемат и някои маневрени режими, то логиката на нуклеарните мощности, заради спецификата на метода на финансиране и на тяхната стойност, е те да работят като базови мощности. Една такава мощ от 2000 МВт неразривно е обвързвана с работа на районен пазар. И в случай че имахме сега една спомагателна нуклеарна мощ от 2000 МВт, то това означаваше, че тази мощ само може да продава на районен пазар. Трудно ми е да предвиждам обратно във времето какво би било, само че несъмнено конкурентоспособността на една такава мощ в този момент не наподобява доста привлекателна. От друга страна моделът за работа на „ Росатом “ в годините се промени. Докато при започване на плана „ Белене “, те към момента предлагаха неповторими планове. В началото имаше едни номера – всички (реактори) бяха ВВЕР-1000, само че откъм гърба имаше едни А312, 466, 448 – разнообразни номера, които посочваха неповторимата идея на даденият план, завързан към неповторимата площадка. След 2010 година в действителност на интернационалния пазар „ Росатом “ предлага две съществени модификации реактори. Те към този момент са ВВЕР-1200 и търсят реализация на такива реактори, които към този момент са като приключен пазарен артикул и са използвани в огромна степен в разнообразни условия на разнообразни страни. Вече не търсят неповторими планове, а са ориентирани към такива, които имат много уеднаквени характерности и, връщайки се в България, за реализация на един неповторим план, това явно и за „ Росатом “ е едно предизвикателство, което те естествено могат да си разрешат, могат да го създадат, само че то коства пари. В този смисъл считам, че нещата за България, за реализация на плана за АЕЦ „ Белене “ са много по-сложни в сравнение с беше в предишното и не би трябвало тази трудност да се подценява и да се свежда единствено до политическият диалог, който съществува сред ръководителите на обособени страни.

В случай, че тук стъпи китайска компания, какво би се случило от позиция на технологията?

Китайските компании имат едно доста положително съдействие с „ Росатом “ и никога няма да го подложат на риск, просто тъй като работят с тях. Това са корпорации, които работят доста добре в Китай една с друга и по доста планове и по никакъв метод не биха позволили някакъв план в България да им усложни връзките. Те и в България биха работили дружно и не виждам проблем за това. Но за всяка една от страните, които преглеждаме като евентуални вложители тук в България, планът е по-скоро предизвикателство и това предизвикателство има своята висока цена и за нас, с това, че ще се построява нещо скъпо. По-скоро би трябвало да се преглежда през призмата на прагматизъм и натурализъм, а не на чисто постулирането на някои към този момент остарели парадигми, че някой имал мощен интерес да построява нуклеарни мощности в Европейски Съюз, с цел да се прояви.

Как да разчетем интегрирания проект на министерство на енергетиката?

Трудно може да го разчетем, защото ние четем единствено обществената част на интегрирания проект и не четем приложенията, където са дадени сюжетите, където са дадени разновидностите, където са дадени в таблична форма балансите (мощностни и енергийни) въз основата, на които са извлечени числата, дадени в интегрираният проект. След като имаме единствено резултатни цифри, а сред тях има и доста ясни механически неточности, които пък напълно усложняват предпроектирането обратно, какво се е имало поради в предишното за едно число или поредност от цифри, ние можем единствено да го преглеждаме като едно предпочитание, като един пожелателен документ. Казано другояче - слагаме едни цели, които в този момент ще бъдат обсъждани от позиция на това дали удовлетворяват общите упования на равнище Европейски Съюз, само че не знаем какви са ни опциите да реализираме тези цели. И там е огромният проблем. Не е задоволително да заявяваме, че имаме цел, да увеличим двойно потреблението на ВЕИ в превоза. Като цел звучи доста добре, само че какви са инструментите за реализиране на тази цел е мъчно да се види от този интегриран проект. И това е единствено един от образците. По същия метод стои въпроса за енергийната успеваемост. Като имам поради какви триумфи сме постигнали досега и какви проблеми имаме с използване на някои принадлежности за реализиране на енергийна успеваемост, имам предвид инструмента за задължените лица, който явно буксува – ние да заявяваме един подобен висок растеж в енергийната успеваемост, без да познаваме инструментите. Това, съгласно мен също подлага на подозрение задачите, които залагаме. Иначе сами по себе си, като цели са доста положителни. По същия метод стои и въпроса за въглищната енергетика. Там е заявено, че ние ще продължаваме да използваме въглища.Четейки назад числата за равнищата на излъчванията виждаме, че до 2030 година ще запазим производството от въглища както е досега, а след 2030 година ще има едно понижаване, само че по какъв начин това се пречупва през мощностният баланс няма по какъв начин да се разбере.

Тоест имаме един пожелателен документ?

Точно по този начин. Целеукзаващ, без да има изясненост, да вземем за пример за постигането на предстоящ безпристрастен въглероден баланс.