На 70 Кеца все още се движи със 100 км в час и е №1
“Господи, от време на време желая да виждам единствено вас, тъй като единствено с вас се усещам жив! Аз в действителност ви обичам, тъй като в това мъчно време сте пропътували стотици километри, с цел да пеете с мен... Защото остарялата обич наслойка не хваща. Обичайте се и вие, не изпускайте своя трен, не изпускайте любовта. Гонете я! Бъдете високо - струва си!”, споделил на почитателите си Кеца.
Шоуто продължи над 2 часа, а публиката чу най-големите шлагери на звездата. Заедно с Найденов на сцената се качиха едни от най-талантливите български музиканти. Изненадващо артистът разгласи, че посвещава този концерт на именитата Леа Иванова и благодари на публиката по тази причина, че слуша и поддържа българската музика.
Кулминацията на вечерта беше осъществяването на “Стари мой приятелю”, която артистът извършва в дует с Лили Иванова
С насълзени очи Найденов се раздели с публиката, а за край я помоли в никакъв случай да не не помни думите му: “Най-хубавото нещо е човек да може да обича, тъй като това ражда живота”.
Той е музикален кумир на генерации наред, изпял е най-красивите любовни песни. Неговото отношение към работата е труд, ентусиазъм, отдаденост и професионализъм. Червеният килим би трябвало да бъде подобаващ, споделя музикалният господ. Да, характерен представител на зодията съм. Донкихотовщината ми е присъща, обичам да се разпределям. Макар че доста хора ме считат за наивник. Но България има потребност от повече донкихотовци. Нашенецът би трябвало да разбере, че е извънредно време да се научи да се бори за себе си и да е наясно, че всеки от нас има освен права, само че и отговорности. А кой ще му го покаже, в случай че не донкихотовците като мен.
Докато чака своя звезден момент, Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години
От 1969 година е в “Златни струни”, а при започване на 70-те за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва “Диана Експрес” и първата ария “Синева”, която освен му основава популярност като артист, само че и му носи първия прякор - Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е “Тангра”.
Най-многобройни са задграничните му турнета в Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република. През 1990 година работи с балета на Алла Пугачова “Телефон”, а взаимните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър.
“Родил съм се в София и съм живял на площад “Славейков” още по времето, когато там нямаше фонтани. Частично душевен здрав човек съм. Шефът на пазарджишката лудница, който ми е другар, ми сподели да не се тормозя, че съм вманиачен, тъй като съгласно него всеки е малко вманиачен, дори няма потребност от обзор.
Завърших строителен колеж, одобриха ме Архитектура, само че аплайвах в Консерваторията, където ме одобриха пиано. Поначало желаех да изучавам музика - майка ми беше оперна певица и в същото време химичка. Тя ми споделяше “грачиш като врана, апелирам те, не се занимавай с глупости”
Точно по това време бяха “Бийтълс”, “Стоунс”... ние ревяхме пред микрофоните, а мама споделяше “гледай си пианото, не пей”.
Спомням си първия си хонорар. На улица “Раковски” беше Киноцентърът, по това време снимаха филм с Невена Коканова - “Бъди щастлива, Ани”. Събраха група възпитаници, все отличници, мен не знам кой ме избра, трябваше да вървим в Търново. Взехме за три дни доста пари.
Навремето ни учеха да работим, а не да бъдем звезди, споделя огромният артист. И дефинира най-големия си триумф на съветската сцена. Пред най-вече хора съм пял в “Комплекса на мира” - 13 вечери поред пред многохилядна аудитория, само че това всичко е с помощта на Алла Пугачова. Нямам илюзии, че самичък бих имал подобен триумф.
Тогава нямаше безжични микрофони и ми бяха дали един с доста пълен кабел, с който аз тичах и импровизирах по сцената. Не се дадох елементарно.
Тичал съм като вманиачен. Песента “Междучасие” беше безспорен шлагер и за нея съм взел най-вече пари от авторски права
Звездата му изгрява през 1979 година, когато печели Първа премия на фестивала “Златният Орфей”, а песента от кино лентата “Адаптация” е оповестена за Мелодия на годината. Популярността му пораства с месеци. Почти всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: “Откровение”, “И на следващия ден е ден”, “А дали е така”.
Преди време Васо показа, че от времето на социализма му липсва единствено наивитетът
“Тогава репетирахме съвсем непрекъснато, а в този момент младите бързо се уморяват и споделят, че всичко си знаят и нямат потребност от повече упражнение...”
Легендарният реализатор се радва на обстоятелството, че световната мрежа му е помогнала да стане по-популярен измежду младежите.
На това интернет потомство би трябвало да съм признателен, тъй като в случай че разчитах на тежки ротации, щях да бъда от дълго време мъртъв. И доста от моите сътрудници си “отидоха”, за голямо страдание, ние ги “погребахме” извънредно рано по един неестествен метод.
Имал съм освен триумфи, а и гафове и провали...
Гледах се в един клип, нещо, което не обичам да върша, та доста съм комичен с едни пагони, пея и скачам като заклан петел - правил съм се на Майкъл Джексън.
Някъде по това време излиза и емблематичният му прякор Кеца.
Бях пианист на “Тангра”, бяхме на юношески конкурс, пяхме на Миряна Башева и се турихме в тези гуменетки китайски, даже не бяха кецове. Беше огромен скандал, чудеха се по какъв начин да ни снимат - американски проект, като брезички ли да ни дадат. Голям напън. Интересни неща са ни се случвали.
Като бях в Белгия, си купих диамантена обеца - една
Като пристигнах в България, в малкия екран се бяха шашнали. Като ще ме снимат, питаха махна ли ги, махна ли я. Визираха гуменките и обецата. Но по този начин или другояче въведохме мода, стана мода и в Русия, викаха ми Кросовки. Абе, беше доста практично, като подскачаш по сцената. В Русия станах любим.
Нашите тук не ме пускаха доста, доста да шавам, тъй като им бях финансово комфортен да върша нонстоп концерти в Каспичан и Койнаре. Не ме пускаха нито в Германия, нито където и да било в Европа. Но като споделих желая в Съюз на съветските социалистически републики, не можаха да откажат.
Много се търкалях по сцената, при мен нещата се случиха постепенно, бях артист на “Диана Експрес”, пианист на “Тангра”
Хората се радваха, имахме триумф. Нашето потомство бяхме научени да работим крепко, не сме се изживявали като звезди, безапелационен е той.
Васил Найденов е от звездите на родната поп сцена, предизвиквали най-често мощна обич в феновете си. И разумно - той пее главно за обич.
Преди години остарялата врата на жилището му да вземем за пример била цялата изписана с “Обичам те, Васко”
Един ден артистът се прибрал от следващия си ангажимент и стоял неподвижно известно време, преди да влезе в дома си. Навсякъде към изписаната с любовни послания врата имало цветя.
“Васко до последно не я боядисваше, не беше получавал чак такова пояснение в любов”, издава Ивайло Манолов. А и тъй като въпреки всичко му било забавно по какъв начин ще продължи обстановката. А тя траяла по този начин - дамата се престрашила и се показала на своя кумир. И през днешния ден двамата са даже другари и се виждат понякога на празници. Една от най-постоянните и върли почитателки на Васил Найденов след това става и началник на почитател клуба на изпълнителя в столицата. Жената му симпатизирала още от ученическите си години.
Мениджърът му Ивайло Манолов е с него към този момент 35 години
Ивайло Манолов от дълго време е освен управител на Васил Найденов, само че и част от фамилията му. Той се грижи и за професионалните, и за персоналните потребности на звездата.
“И да не се бях срещнал с Васко, несъмнено отново щях да бъда в услуга на музикалния бизнес. Защото още като доста дребен, 16-годишен, в квартала проведох “Златният Орфей”. Децата се събираха и всеки пееше ария.
Сцената беше тревната повърхност пред блока. Аз бях началник на програмата. Оттогава ми харесва да правя тази работа и в този момент я обичам”, споделя малко прочут факт мениджърът.
Двамата с Васил Найденов се срещат през 1986 година По това време Манолов работи в ДО “Музика” като помощник-режисьор. По време на подготовка за идно турне Васил се спрял точно на Ивайло за уредник. “Той си избра мен, а 10 дни по-късно заминахме за Съветския съюз. Това беше огромното първо мое турне. Та от този момент до момента!”, прибавя импресариото, който е сателит в живота на Васил Найденов.
Паулина ПОПОВА
Шоуто продължи над 2 часа, а публиката чу най-големите шлагери на звездата. Заедно с Найденов на сцената се качиха едни от най-талантливите български музиканти. Изненадващо артистът разгласи, че посвещава този концерт на именитата Леа Иванова и благодари на публиката по тази причина, че слуша и поддържа българската музика.
Кулминацията на вечерта беше осъществяването на “Стари мой приятелю”, която артистът извършва в дует с Лили Иванова
С насълзени очи Найденов се раздели с публиката, а за край я помоли в никакъв случай да не не помни думите му: “Най-хубавото нещо е човек да може да обича, тъй като това ражда живота”.
Той е музикален кумир на генерации наред, изпял е най-красивите любовни песни. Неговото отношение към работата е труд, ентусиазъм, отдаденост и професионализъм. Червеният килим би трябвало да бъде подобаващ, споделя музикалният господ. Да, характерен представител на зодията съм. Донкихотовщината ми е присъща, обичам да се разпределям. Макар че доста хора ме считат за наивник. Но България има потребност от повече донкихотовци. Нашенецът би трябвало да разбере, че е извънредно време да се научи да се бори за себе си и да е наясно, че всеки от нас има освен права, само че и отговорности. А кой ще му го покаже, в случай че не донкихотовците като мен.
Докато чака своя звезден момент, Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години
От 1969 година е в “Златни струни”, а при започване на 70-те за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва “Диана Експрес” и първата ария “Синева”, която освен му основава популярност като артист, само че и му носи първия прякор - Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е “Тангра”.
Най-многобройни са задграничните му турнета в Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република. През 1990 година работи с балета на Алла Пугачова “Телефон”, а взаимните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър.
“Родил съм се в София и съм живял на площад “Славейков” още по времето, когато там нямаше фонтани. Частично душевен здрав човек съм. Шефът на пазарджишката лудница, който ми е другар, ми сподели да не се тормозя, че съм вманиачен, тъй като съгласно него всеки е малко вманиачен, дори няма потребност от обзор.
Завърших строителен колеж, одобриха ме Архитектура, само че аплайвах в Консерваторията, където ме одобриха пиано. Поначало желаех да изучавам музика - майка ми беше оперна певица и в същото време химичка. Тя ми споделяше “грачиш като врана, апелирам те, не се занимавай с глупости”
Точно по това време бяха “Бийтълс”, “Стоунс”... ние ревяхме пред микрофоните, а мама споделяше “гледай си пианото, не пей”.
Спомням си първия си хонорар. На улица “Раковски” беше Киноцентърът, по това време снимаха филм с Невена Коканова - “Бъди щастлива, Ани”. Събраха група възпитаници, все отличници, мен не знам кой ме избра, трябваше да вървим в Търново. Взехме за три дни доста пари.
Навремето ни учеха да работим, а не да бъдем звезди, споделя огромният артист. И дефинира най-големия си триумф на съветската сцена. Пред най-вече хора съм пял в “Комплекса на мира” - 13 вечери поред пред многохилядна аудитория, само че това всичко е с помощта на Алла Пугачова. Нямам илюзии, че самичък бих имал подобен триумф.
Тогава нямаше безжични микрофони и ми бяха дали един с доста пълен кабел, с който аз тичах и импровизирах по сцената. Не се дадох елементарно.
Тичал съм като вманиачен. Песента “Междучасие” беше безспорен шлагер и за нея съм взел най-вече пари от авторски права
Звездата му изгрява през 1979 година, когато печели Първа премия на фестивала “Златният Орфей”, а песента от кино лентата “Адаптация” е оповестена за Мелодия на годината. Популярността му пораства с месеци. Почти всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: “Откровение”, “И на следващия ден е ден”, “А дали е така”.
Преди време Васо показа, че от времето на социализма му липсва единствено наивитетът
“Тогава репетирахме съвсем непрекъснато, а в този момент младите бързо се уморяват и споделят, че всичко си знаят и нямат потребност от повече упражнение...”
Легендарният реализатор се радва на обстоятелството, че световната мрежа му е помогнала да стане по-популярен измежду младежите.
На това интернет потомство би трябвало да съм признателен, тъй като в случай че разчитах на тежки ротации, щях да бъда от дълго време мъртъв. И доста от моите сътрудници си “отидоха”, за голямо страдание, ние ги “погребахме” извънредно рано по един неестествен метод.
Имал съм освен триумфи, а и гафове и провали...
Гледах се в един клип, нещо, което не обичам да върша, та доста съм комичен с едни пагони, пея и скачам като заклан петел - правил съм се на Майкъл Джексън.
Някъде по това време излиза и емблематичният му прякор Кеца.
Бях пианист на “Тангра”, бяхме на юношески конкурс, пяхме на Миряна Башева и се турихме в тези гуменетки китайски, даже не бяха кецове. Беше огромен скандал, чудеха се по какъв начин да ни снимат - американски проект, като брезички ли да ни дадат. Голям напън. Интересни неща са ни се случвали.
Като бях в Белгия, си купих диамантена обеца - една
Като пристигнах в България, в малкия екран се бяха шашнали. Като ще ме снимат, питаха махна ли ги, махна ли я. Визираха гуменките и обецата. Но по този начин или другояче въведохме мода, стана мода и в Русия, викаха ми Кросовки. Абе, беше доста практично, като подскачаш по сцената. В Русия станах любим.
Нашите тук не ме пускаха доста, доста да шавам, тъй като им бях финансово комфортен да върша нонстоп концерти в Каспичан и Койнаре. Не ме пускаха нито в Германия, нито където и да било в Европа. Но като споделих желая в Съюз на съветските социалистически републики, не можаха да откажат.
Много се търкалях по сцената, при мен нещата се случиха постепенно, бях артист на “Диана Експрес”, пианист на “Тангра”
Хората се радваха, имахме триумф. Нашето потомство бяхме научени да работим крепко, не сме се изживявали като звезди, безапелационен е той.
Васил Найденов е от звездите на родната поп сцена, предизвиквали най-често мощна обич в феновете си. И разумно - той пее главно за обич.
Преди години остарялата врата на жилището му да вземем за пример била цялата изписана с “Обичам те, Васко”
Един ден артистът се прибрал от следващия си ангажимент и стоял неподвижно известно време, преди да влезе в дома си. Навсякъде към изписаната с любовни послания врата имало цветя.
“Васко до последно не я боядисваше, не беше получавал чак такова пояснение в любов”, издава Ивайло Манолов. А и тъй като въпреки всичко му било забавно по какъв начин ще продължи обстановката. А тя траяла по този начин - дамата се престрашила и се показала на своя кумир. И през днешния ден двамата са даже другари и се виждат понякога на празници. Една от най-постоянните и върли почитателки на Васил Найденов след това става и началник на почитател клуба на изпълнителя в столицата. Жената му симпатизирала още от ученическите си години.
Мениджърът му Ивайло Манолов е с него към този момент 35 години
Ивайло Манолов от дълго време е освен управител на Васил Найденов, само че и част от фамилията му. Той се грижи и за професионалните, и за персоналните потребности на звездата.
“И да не се бях срещнал с Васко, несъмнено отново щях да бъда в услуга на музикалния бизнес. Защото още като доста дребен, 16-годишен, в квартала проведох “Златният Орфей”. Децата се събираха и всеки пееше ария.
Сцената беше тревната повърхност пред блока. Аз бях началник на програмата. Оттогава ми харесва да правя тази работа и в този момент я обичам”, споделя малко прочут факт мениджърът.
Двамата с Васил Найденов се срещат през 1986 година По това време Манолов работи в ДО “Музика” като помощник-режисьор. По време на подготовка за идно турне Васил се спрял точно на Ивайло за уредник. “Той си избра мен, а 10 дни по-късно заминахме за Съветския съюз. Това беше огромното първо мое турне. Та от този момент до момента!”, прибавя импресариото, който е сателит в живота на Васил Найденов.
Паулина ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ