ПЪРВИ СНИМКИ: Американо-европейската мисия Солар Орбитър засне Слънцето от рекордно близко разстояние!
Горепосочената снимка е една от множеството ултравиолетови фотоси, получени от белгийската телескопична камера Extreme Ultraviolet Imager (EUI) при дължина на вълната 17 нанометра. Останалите фотоси са комбинирани във видео, което можете да изгледате на следния уеб адрес:
https://www.esa.int/ESA_Multimedia/Videos/2020/07/Solar_Orbiter_sees_campfires_on_the_Sun
Не пропускайте да изгледате видеото! Наистина е превъзходно! То демонстрира външната слънчева атмосфера, така наречен корона, където температурите доближават 1 млн °C. Забелязват се голям брой дребни пламъци, които от време на време изригват, ярки петна и по-тъмни, преносими фибри. “Солар Орбитър ” съумя да открие и неповторими структури, кръстени от учените “лагерни огньове ”, които в никакъв случай до момента не са били установявани от предишна галактическа задача! Възможно е те да способстват за високите температури на слънчевата корона и да са подбуда за слънчевия вятър.
Компилация от фотоси на Слънцето, снимани от “Солар Орбитър ” чрез прибора EUI. Photo credit: Solar Orbiter/EUI Team (ESA & NASA); CSL, IAS, MPS, PMOD/WRC, ROB, UCL/MSSL
EUI е единствено един от инструментите на “Солар Орбитър ”. По-долу ви представям още една снимка, този път снимана от американския уред SoloHI (Heliospheric Imager):
Снимка, снимана от прибора SoloHI на борда на “Солар Орбитър ”. Photo credit: Solar Orbiter/SoloHI Team/NASA/ESA
Макар че тази фотография наподобява на пръв взор неугледна, тя е значима за науката. На нея се вижда зодиакалната светлина (яркото леке отдясно): това е тази слънчева светлина, която се отразява от междупланетния прахуляк. За да може да бъде снимана, инструментът е трябвало да понижи яркостта до една трилионна от първичната бляскавост.
Още една компилация от фотоси на Слънцето, снимани от “Солар Орбитър ”. Photo credit: Solar Orbiter/EUI Team; PHI Team/ESA & NASA
Да обърнем в този момент внимание и на горната компилация от изображения. Вече знаете от описаното при започване на публикацията, че жълтите фотоси са тези, които са снимани от прибора EUI в ултравиолетовия диапазон при дължина на вълната от 17 нанометра. Те демонстрират външната слънчева атмосфера (корона). Червените фотоси, снимани при дължина на вълната от 30 нанометра, изобразяват така наречен “преходен район ” на Слънцето, легнал сред вътрешните и външните пластове на слънчевата атмосфера. Този район е пълен единствено 100 километра и в него температурите се покачват с фактор от 100 пъти, до момента в който доближат 1 млн °C в слънчевата корона.
Изображението в центъра на компилацията комбинира данните от “Солар Орбитър ” с тези от задачата на НАСА “Слънчева динамична обсерватория ” (в сиво), която работи в околоземна орбита.
Снимката в центъра на първата колона е снимана на 18 юни от прибора Polarimetric and Helioseismic Imager (PHI) – тя съставлява “магнитна карта на Слънцето ”, която демонстрира по какъв начин се трансформира силата на магнитното поле в другите области на звездата ни. Долу вдясно на фотографията се вижда началото на деен район. Когато Слънцето покачва магнитната си интензивност, приборът ще ни покаже доста такива дейни райони.
Долу вляво на компилацията, т.е. синьо-бяло-червеното изображение, съставлява тахограма на Слънцето, още веднъж получена чрез PHI. Тахограмата демонстрира скоростта на Слънцето по отношение на зрителното поле – синята страна се доближава към нас, до момента в който алената се отдалечава. Точно до нея е показана фотография във забележимата област на електромагнитния набор, снимана от PHI на 18 юни. Засега не се виждат слънчеви петна и магнитната интензивност е незначителна.
Напомням на читателите, че американо-европейската задача “Солар Орбитър ” бе изстреляна на 10 февруари 2020 година чрез американската ракета “Атлас 5 ” от космодрума на Кейп Канаверал, Съединени американски щати. Космическият уред е издигнат от Еърбъс, а приборите са обезпечени от разнообразни европейски страни и Щатите.
За повече информация: ЕКА
