Ветровете край Голямото червено петно на Юпитер се ускоряват и никой не знае защо
Голямото алено леке, което се откроява извънредно ясно на повърхността на Юпитер, съставлява вилнееща антициклонна стихия – най-голямата от този вид в Слънчевата система. Тя е толкоз гигантска, че на доктрина цялата ни планета би могла да се побере в нея. Сега нов разбор демонстрира, че ветровете по покрайнините на петното се форсират мистериозно.
С помощта на данни, събрани от телескопа „ Хъбъл “, учените изследват моделите на бурята от 2009 до 2020 година и откриват, че в границите на това време скоростта на ветровете по външния ѝ край се е нараснала с 8 %. В случая това е нарастване с малко под 2,5 км/ч за всяка година, в която са осъществявани измерванията. Да, не е доста, само че е доста, а измерванията са вероятни само с помощта на фотографиите с висока разграничителна дарба на „ Хъбъл “.
Скоростта на ветровете във външния и вътрешния пръстен. Източник: Wong et al, Geophysical Research Letters, 2021
„ Когато в началото видях резултатите, попитах „ В това има ли логичност? “. Никой не бе виждал това до момента – споделя планетарният академик Майкъл Уонг от Калифорнийския университет в Бъркли. – Това обаче е нещо, на което единствено „ Хъбъл “ е кадърен. Дългогодишната работа и непрекъснатите наблюдения на „ Хъбъл “ вършат това разобличаване допустимо. “.
За да доближат до тези свои изводи, откривателите изготвят нов вид метод към разбор на данните. Те употребяват моделиращ програмен продукт, с цел да дефинират до десетки хиляди разнообразни вектори напразно (индивидуални направления и скорости) за всяка снимка на Юпитер, направена от „ Хъбъл “.
След като откриват, че оцветените облаци по покрайнините на бурята доближават скорост от до 640 км/ч (движейки се в назад на часовниковата стрелка), остава въпросът какво предизвиква това ускоряване.
Някои благоприятни условия към този момент са отхвърлени – нито измененията в среза напразно (или ъгъла) в околната атмосфера, нито промени в температурите на другите височини се считат за виновни. Засега обаче учените не могат да дефинират точната причина за ускорението.
„ Трудно е да определим това, защото „ Хъбъл “ не може да види дъното на бурята изключително добре – споделя Уонг. – Всичко под горните облаци е невидимо в данните, само че това е забавен детайл от пъзела, който може да ни помогне да разберем какво подхранва Голямото алено леке и по какъв начин то поддържа своята сила. “
По-стари изследвания демонстрираха, че с течение на времето размерът на Голямото алено леке понижава – това е още една тайнственост, която занапред следва да разплетем. За тази цел обаче са нужни по-директни и по-детайлни измервания на тази гигантска стихия.
Астрономите следят тази извънредно разпознаваема характерност на Юпитер още от 17. век. От 1878 година насам наблюденията към този момент са непрекъснати. За този интервал от време излиза наяве, че бурята придобива по-кръгова форма и се смалява. И въпреки и космическият телескоп „ Хъбъл “ да може да може да вижда само обекти, по-големи от 170 км, когато става дума за проучването на Юпитер, сходна резолюция е фантастично висока.
Проучването е оповестено в Geophysical Research Letters.
Източник: Science Alert
