Багряна, която не се страхуваше да върви срещу вятъра
Голямата ни поетеса е очевидец на бурни промени, които бележат живота й Поезията й е новаторска, тръпката на заплахата от височината и скоростта я опиянява, пишат за нея критиците
" В живота на всеки дълговечен човек има години забравени, като че не са били, потънали някъде в небитието. Така и в моя живот има години, неотпечатани с нищо в паметта ми, само че има години, дни, часове и мигове, които и през днешния ден са пред очите ми и вътре в мене - живи, ясни до най-малките елементи и вълнуващи, както в своето далечно време. Такава в моя живот е годината 1927. Тя е изпълнена с толкоз полюсно контрастни събития и прекарвания ( " Дни черни и бели " ), че в случай че се напишат като белетристика, и читатели, и критици ще кажат: - необикновено, измислено, неправдоподобно! Но за достоверност в творчеството мислят писателите и критиците, а животът не се грижи за това... Още в 1930 година аз писах в " Животът, който желаех да бъде поема ": Ех, в случай че е правилно, че всеки кове самичък ориста си, аз излязох неприятен ковач на своята ".
-->
Това четем в спомените на огромната поетеса Елисавета Багряна, на която през актуалната година означаваме 130 години от рождението.
Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април остарял стил) 1893 година в чиновническо семейство. Основно и гимназиално обучение получава в София (1910). Една година живее със фамилията си в Търново, където написа първите си стихове (1907-08). През 1910-11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област). Като студентка по славянска лингвистика в СУ (1911-15) чете българска и непозната лирика и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - " Вечерна ария " и " Защо " (списание " Съвременна мисъл " ). Това става с помощта на Йордан Йовков, който доста е харесал стиховете й. През 1915-19 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 година постоянно взе участие в литературния живот. Сътрудничи във " Вестник на дамата ", в. " Лик ", в списанията " Съвременник ", " Златорог " и други Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга " Вечната и святата " (1927). Проявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. " Литературен фронт ", на списанията " Изкуство ", " Септември ", " Пламък " и други От 1952 година е член на ред. гилдия на списание " Септември ".
Багряна навлиза в българския книжовен живот след Първата международна война
когато господстващата в предходното десетилетие символистична лирика се измества от един нов лиричен свят - действителен и земен, раздвижен от тътена на обществените конфликти. Лириката й покорява с първичната буря на пориви и усеща, с размаха на младост и дързост, написа М. Цанева в публикация, отдадена на Багряна, в " Речник по нова българска литература (1978 - 1992) ". В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с витална мощ и наслада. Изразителка на витализма и обновителните устреми на следвоенните години, нейната самобитна и ярка лирична героиня има корени в дълбоките глъбини на националната психика. Душевността на лиричната й героиня директно прелива от образа на актуалната жена към чертите на дамата от народа (цикъла " Старонародни облици " ).
Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.
Мъжете в живота й
През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от който ражда сина си Любомир. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от фамилията на мъжа u. Това е и една от аргументите поетесата да употребява разнообразни псевдоними и да крие тетрадките със стиховете си. Лиза се изтезава, креативните u упоритости и вродена дързост на характера са в капан. Багряна напуща брачна половинка си на 16 април 1925 година - в деня на атентата в храма " Света неделя ". Иван Шапкарев й оказва помощ в преместването и закъснява за опелото на ген. Константин Георгиев, което избавя живота му. Когато се разделят през 1926 година, двамата се договарят синът им Любомир да остане за развъждане при неговите родители и да му споделят, че неговата майка учи и работи в Париж. Едва на 16 години момчето научава коя е неговата майка, и то от вестниците.
Багряна надалеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред, нито е тази, която прави това по най-краен или недодялан метод. По това време западният модел на връзки към този момент навлиза и у нас. Багряна обаче напълно неприкрито дава публичност на процесите, които към този момент са в ход.
Образът на мощната жена в литературата, която отхвърля публичните правила като остарели, търсеща и изискваща своята независимост, е не просто нов. Този облик е антагонистично противоположен на лирическите героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и други
При тях силата на дамата като полезност е ориентирана единствено към рода, фамилията и неговото благоденствие. Индивидуалното благополучие и себеизразяване се постановат като изострен контрастност едвам с новите търсения на кръга " Мисъл ". Но и там обликът на дамата не търпи трагичната смяна, която Багряна ни показва, написа " Edna.bg ".
Мъжът, повлиял най-силно за построяването? като жена и поетеса, огромната? обич и муза е литературният историк и литературовед Боян Пенев. По подигравка на ориста Багряна по този начин и не съумява да се свърже в брак с любовта на живота си, до момента в който друга наша огромна поетеса - Дора Габе, остава вечно негова брачна половинка. Елисавета и Боян отпътуват за Франция, живеят в Париж и обикалят страната. От това пътешестване се ражда изящната й стихосбирка " Бретан ".
След това Боян влиза в болница за интервенция на апендикса, само че умира поради затруднения. Извикват Багряна в клиниката, когато той към този момент е умрял. По време на връзката й с Боян Пенев всичко в поезията? зазвучава като " ария на песните ", с цел да доближи своя драматичен връх в " Реквием " след гибелта му.
Другата й съдбовна връзка е със сръбския стихотворец авангардист Раде Драинац. С него зрялата Багряна изживява нещо ново и извънредно. С този " задграничен, ярък хан ", както назовава Драинац, се усеща прелестно. Той умира от туберкулоза през 1941 год. По-късно е неразрешен за известно време в Титова Югославия, което основава проблеми на поетесата у нас.
Дългият креативен път на Елисавета Багряна минава през
разнообразни идейно-художествени търсения и обрисува няколко нейни преображения
В стихосбирките и от 1930-те години " Звезда на моряка " и " Сърце човешко " тогавашното жизнерадостно лирично замайване се заменя от терзанията на интелектуалността, която стартира да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по присъщата за този книжовен интервал декларативна тезисност (стихосбирката " Пет звезди " ), само че след 1960-те години още веднъж се връща към присъщия си жанр (стихосбирките " Контрапункти ", " Светлосенки " и " На брега на времето " ).
Като известна поетеса Багряна има и дейна социална активност. През 1930 година взе участие в основаването на Клуба на българските писателки. През октомври 1940 година, дружно с група общественици и интелектуалци, подписва апела до Народното събрание в отбрана на българските евреи. Участвала е в конгресите на ПЕН-клубовете на разнообразни места в света. През 1952 година е назначена за редактор и член на редколегията на сп. " Септември ", където в продължение на 25 години завежда отдел " Поезия ". Има и принос в българското обучение като съставител на христоматии и читанки взаимно със Стилиян Чилингиров и Ангел Каралийчев.
Елисавета Багряна е модернист в българската литература, написа за нея в архивния фонд на БНР. Тя знае, че словото има своята мощ, която дава религия, очакване в бъдещето, която кара хората да стават по-добри, по-етични в своите връзки. Колкото по-далеч в чужбина се намира, толкоз по-близка усеща родината, толкоз по-дълбоко схваща, че персоналната? орис е неразривно обвързвана със ориста на родината, че пътят им е общ (в " Бретан ", Бразилския цикъл Е). Пътищата я притеглят неудържимо и нескрито, и насън. Широкият свят с чудесата на непознати земи я примамва като магнит. Тръпката на заплахата от височината и скоростта я опиянява и кара пулса? да тупти с динамичния темп на съвременността.
Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година, на 98 години. Говори се, че поетесата крие същинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на гибелта си. Последното u пристанище е старческият дом в Горна баня.
Голямата ни поетеса е очевидец на промяната на политически и международни режими. Творчеството й обаче е пропито с персонални прекарвания и страст.
И през днешния ден още веднъж всички приказваме за Багряна. За стиховете й също.
" В живота на всеки дълговечен човек има години забравени, като че не са били, потънали някъде в небитието. Така и в моя живот има години, неотпечатани с нищо в паметта ми, само че има години, дни, часове и мигове, които и през днешния ден са пред очите ми и вътре в мене - живи, ясни до най-малките елементи и вълнуващи, както в своето далечно време. Такава в моя живот е годината 1927. Тя е изпълнена с толкоз полюсно контрастни събития и прекарвания ( " Дни черни и бели " ), че в случай че се напишат като белетристика, и читатели, и критици ще кажат: - необикновено, измислено, неправдоподобно! Но за достоверност в творчеството мислят писателите и критиците, а животът не се грижи за това... Още в 1930 година аз писах в " Животът, който желаех да бъде поема ": Ех, в случай че е правилно, че всеки кове самичък ориста си, аз излязох неприятен ковач на своята ". -->
Това четем в спомените на огромната поетеса Елисавета Багряна, на която през актуалната година означаваме 130 години от рождението.
Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април остарял стил) 1893 година в чиновническо семейство. Основно и гимназиално обучение получава в София (1910). Една година живее със фамилията си в Търново, където написа първите си стихове (1907-08). През 1910-11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област). Като студентка по славянска лингвистика в СУ (1911-15) чете българска и непозната лирика и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - " Вечерна ария " и " Защо " (списание " Съвременна мисъл " ). Това става с помощта на Йордан Йовков, който доста е харесал стиховете й. През 1915-19 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 година постоянно взе участие в литературния живот. Сътрудничи във " Вестник на дамата ", в. " Лик ", в списанията " Съвременник ", " Златорог " и други Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга " Вечната и святата " (1927). Проявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. " Литературен фронт ", на списанията " Изкуство ", " Септември ", " Пламък " и други От 1952 година е член на ред. гилдия на списание " Септември ".
Багряна навлиза в българския книжовен живот след Първата международна война
когато господстващата в предходното десетилетие символистична лирика се измества от един нов лиричен свят - действителен и земен, раздвижен от тътена на обществените конфликти. Лириката й покорява с първичната буря на пориви и усеща, с размаха на младост и дързост, написа М. Цанева в публикация, отдадена на Багряна, в " Речник по нова българска литература (1978 - 1992) ". В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с витална мощ и наслада. Изразителка на витализма и обновителните устреми на следвоенните години, нейната самобитна и ярка лирична героиня има корени в дълбоките глъбини на националната психика. Душевността на лиричната й героиня директно прелива от образа на актуалната жена към чертите на дамата от народа (цикъла " Старонародни облици " ).
Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.
Мъжете в живота й
През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от който ражда сина си Любомир. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от фамилията на мъжа u. Това е и една от аргументите поетесата да употребява разнообразни псевдоними и да крие тетрадките със стиховете си. Лиза се изтезава, креативните u упоритости и вродена дързост на характера са в капан. Багряна напуща брачна половинка си на 16 април 1925 година - в деня на атентата в храма " Света неделя ". Иван Шапкарев й оказва помощ в преместването и закъснява за опелото на ген. Константин Георгиев, което избавя живота му. Когато се разделят през 1926 година, двамата се договарят синът им Любомир да остане за развъждане при неговите родители и да му споделят, че неговата майка учи и работи в Париж. Едва на 16 години момчето научава коя е неговата майка, и то от вестниците.
Багряна надалеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред, нито е тази, която прави това по най-краен или недодялан метод. По това време западният модел на връзки към този момент навлиза и у нас. Багряна обаче напълно неприкрито дава публичност на процесите, които към този момент са в ход.
Образът на мощната жена в литературата, която отхвърля публичните правила като остарели, търсеща и изискваща своята независимост, е не просто нов. Този облик е антагонистично противоположен на лирическите героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и други
При тях силата на дамата като полезност е ориентирана единствено към рода, фамилията и неговото благоденствие. Индивидуалното благополучие и себеизразяване се постановат като изострен контрастност едвам с новите търсения на кръга " Мисъл ". Но и там обликът на дамата не търпи трагичната смяна, която Багряна ни показва, написа " Edna.bg ".
Мъжът, повлиял най-силно за построяването? като жена и поетеса, огромната? обич и муза е литературният историк и литературовед Боян Пенев. По подигравка на ориста Багряна по този начин и не съумява да се свърже в брак с любовта на живота си, до момента в който друга наша огромна поетеса - Дора Габе, остава вечно негова брачна половинка. Елисавета и Боян отпътуват за Франция, живеят в Париж и обикалят страната. От това пътешестване се ражда изящната й стихосбирка " Бретан ".
След това Боян влиза в болница за интервенция на апендикса, само че умира поради затруднения. Извикват Багряна в клиниката, когато той към този момент е умрял. По време на връзката й с Боян Пенев всичко в поезията? зазвучава като " ария на песните ", с цел да доближи своя драматичен връх в " Реквием " след гибелта му.
Другата й съдбовна връзка е със сръбския стихотворец авангардист Раде Драинац. С него зрялата Багряна изживява нещо ново и извънредно. С този " задграничен, ярък хан ", както назовава Драинац, се усеща прелестно. Той умира от туберкулоза през 1941 год. По-късно е неразрешен за известно време в Титова Югославия, което основава проблеми на поетесата у нас.
Дългият креативен път на Елисавета Багряна минава през
разнообразни идейно-художествени търсения и обрисува няколко нейни преображения
В стихосбирките и от 1930-те години " Звезда на моряка " и " Сърце човешко " тогавашното жизнерадостно лирично замайване се заменя от терзанията на интелектуалността, която стартира да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по присъщата за този книжовен интервал декларативна тезисност (стихосбирката " Пет звезди " ), само че след 1960-те години още веднъж се връща към присъщия си жанр (стихосбирките " Контрапункти ", " Светлосенки " и " На брега на времето " ).
Като известна поетеса Багряна има и дейна социална активност. През 1930 година взе участие в основаването на Клуба на българските писателки. През октомври 1940 година, дружно с група общественици и интелектуалци, подписва апела до Народното събрание в отбрана на българските евреи. Участвала е в конгресите на ПЕН-клубовете на разнообразни места в света. През 1952 година е назначена за редактор и член на редколегията на сп. " Септември ", където в продължение на 25 години завежда отдел " Поезия ". Има и принос в българското обучение като съставител на христоматии и читанки взаимно със Стилиян Чилингиров и Ангел Каралийчев.
Елисавета Багряна е модернист в българската литература, написа за нея в архивния фонд на БНР. Тя знае, че словото има своята мощ, която дава религия, очакване в бъдещето, която кара хората да стават по-добри, по-етични в своите връзки. Колкото по-далеч в чужбина се намира, толкоз по-близка усеща родината, толкоз по-дълбоко схваща, че персоналната? орис е неразривно обвързвана със ориста на родината, че пътят им е общ (в " Бретан ", Бразилския цикъл Е). Пътищата я притеглят неудържимо и нескрито, и насън. Широкият свят с чудесата на непознати земи я примамва като магнит. Тръпката на заплахата от височината и скоростта я опиянява и кара пулса? да тупти с динамичния темп на съвременността.
Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година, на 98 години. Говори се, че поетесата крие същинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на гибелта си. Последното u пристанище е старческият дом в Горна баня.
Голямата ни поетеса е очевидец на промяната на политически и международни режими. Творчеството й обаче е пропито с персонални прекарвания и страст.
И през днешния ден още веднъж всички приказваме за Багряна. За стиховете й също.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ