Китай няма да вкара Русия в окопа си срещу САЩ
Голямата геополитическа самодейност за Борисов е в предишното, за Радев следва, споделя доцент Валентин Вацев Ние не привличаме азиатски вложения, единствено мечтаем за тях на глас За президента стартира интервалът на рисковете Путин се впечатлява, когато му опонират Руски газ ще получаваме, даже в случай че ги разсърдим
Доц. Валентин Вацев преподава геополитика и европеистика в Европейското Висше учебно заведение по стопанска система и ръководство в Пловдив. Автор е на доста проучвания по философия, социология, културология и политология. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Дългогодишен учител в Академия за обществени науки и стопанско управлени.
- Доц. Вацев, след интернационалния стопански конгрес в Санкт Петербург се заприказва з
а нови стратегически връзки сред Русия и Китай. Може би тъй като самият Владимир Путин назова двете страни стратегически сътрудници. Какъв е вашият прочит?
- И на това събитие, както и на други от сходен жанр, има известно разминаване сред декларираните форми на разискване с нужната учтивост и ефикасната предметна действителност. Без подозрение връзките сред Русия и Китай имат стратегическо измерение. Но това се вижда от дълго време и не е заслуга на този конгрес. А въпрос на историческо развиване. Западноцентричният модел на съветското развиване е към този момент поизхабен. Той измори съветския хайлайф. В Русия се носи атмосферата на отчаяние от конвергенцията. Всъщност първият отчаян конвергентен политик бе точно Путин и той го сподели с фамозната си тирада в Мюнхен. Така че ползата на Русия към Китай произтича от почитание към действителността, към суровите обстоятелства на деня. Руският президент, ръководейки тези процеси, лека бавно умишлено преориентира сериозното стратегическо мислене от Европа към Азия.
От своя страна Си Дзинпин също има заслуга за това. Казано по китайски, той пристигна с нещо като гражданска война. Победи на последния конгрес с доста радикални визии. Така че има насрещно придвижване, има стратегическо придвижване и от двете страни. Но още е рано да се приказва за стратегически алианс сред Русия и Китай.
- Защо?
- Стратегическият алианс е другото име на геополитиката. А тя нито се свежда до стопанска система, нито се извежда от нея. Ако стопанската система беше всичко, нямаше да има геополитика, политика, просвета... Геополитически алианс се появява тогава, когато за двете страни в него, в тази ситуация Русия и Китай, се появи общ съперник. А общ съперник към този момент няма. Путин го сподели на китайския си сътрудник, употребявайки китайска сентенция - тигрите се бият на планината, а умната маймуна ги гледа от билото.
Китай доста би желал да види Русия в своя окоп в комерсиалната война против Съединени американски щати.
- Някои анализатори считат, че тя въпреки всичко ще приключи с комерсиална договорка. Какво е Вашето мнение?
- Така ще е, само че не ми стига фантазията, с цел да си показва по какъв начин ще наподобява тази договорка. Тя очевидно ще е някъде след края на света. А дотогава единствено война, жестока война - икономическа, комерсиална, с мита - и понякога политически искри. Китай е ядосан. Наскоро имаше даже извънредно жестоко изявление на чиновник от китайското посолство във Вашингтон. Китай не си е разрешавал подобен тон дори в годините на студената война. Китайско-американските връзки се усложняват и моторът на това затруднение е американската администрация отпред с президента Тръмп. Той промени стратегическия съперник на Америка. Хилъри Клинтън, неговата съперничка, вярваше, че огромната заплаха за Съединените щати е Русия, до момента в който Тръмп уточни Китай. Имаме учредения да се надяваме, че няма да има замяна на военни удари. Но комерсиалните стават все по-жестоки и все по-мащабни.
- Ще успее ли Китай да вкара Русия в окопа си?
- Не, в никакъв случай. Колективният Путин - президентът и още 60-70 души, които имат бремето да дефинират огромната политика на Руската федерация, доста добре схващат, че Русия има интерес от различен вид връзки със Съединените щати. Те са нещо като “тайни съдружници ”. От Кремъл не могат да оказват помощ с нищо на Тръмп - само че могат най-малко да не му пречат. Тръмп ясно вижда, че помощ от Русия няма да дочака, само че се надява да среща непрестанно схващане. Русия няма да позволи да бъде вкарана в китайския окоп. Поне до момента в който Тръмп е президент.
- С визитата си в Нормандия, със срещите си с Макрон и Мей, с визитата си във Англия и недвусмисления знак, че Борис Джонсън е неговият човек в Англия пробва ли се Тръмп да направи своя Алианс против Китай?
- Да, коства ми се, че той тъкмо това се пробва да направи. Разумна нужда е да търси своите съдружници в Европа. Защото той няколко пъти сложи своите съюзнически връзки с Европа под огромен въпрос. И на ниво Брюксел, и с изненадващи ходове по отношение на Германия, Франция и Англия. Въпреки че с Англия той доста внимава, тъй като тя е близка “роднинска ” страна, влиза в “петте очи ”.
Без особена политика по отношение на Европейския съюз, Тръмп няма да може да се оправи със ставащия все по-тежък китайски проблем. Китай не е беззащитен. Разполага с големи запаси да затрудни живота на Съединените щати, само че и на американски президент. За Тръмп следва основно събитие - ще се опита да се преизбере за втори мандат. Едва тогава ще бъде свободен вероятно да вкара войски във Венецуела, да затрудни Иран с огромен експедиционен корпус, да вкарва самолетоносачи в Залива, да се опита още веднъж да заплаши Ким Чен Ун, който явно не се плаши от нищо, тъй като в действителност е цар... Но за всичко това Тръмп би трябвало да доживее до преизбирането си. А това е на път да стане проблем. Затова всички негови дейности на европейския континент са ориентирани към намирането на нови съдружници.
- Владимир Путин и Си Дзинпин дадоха доста знаци. Китайският президент назова Путин собствен най-хубав другар. Вечеряха до среднощ. Куртоазия или обръщение към света бе това?
- Послание - не. Те не се затрудняват да насочат послания. Ако би трябвало да споделят нещо на света, то идва от устата на представителите им. По-скоро свободно нарушават протокола, което е форма на някаква “дипломатическа фамилиарност ”. Протоколът е желязна действителност в Русия, която има статут на империя, и още по-желязна в Китай. Ако Китай наруши протокола, значи в действителност е станало нещо доста особено. Истината е, че сред двамата има практическа непосредственост, добре се схващат, имат общи визии и настройки за близкото бъдеще. В самия конгрес, който бе първо в Санкт Петербург, след това и в Москва, двете страни демонстрираха висока готовност, доста неща бяха признати, доста програмни посоки бяха одобрени.
- Подписани бяха контракти за 42 милиарда $.
- Да, само че това не е начало, тъй като е към този момент в предишното, а действителните мащаби на взаимоотношението надминават тези няколко десетки милиарди. Просто става дума за много бързо, “експлозивно ” развиване на икономическите връзки сред двете страни.
- На този декор къде е България в устрема си да притегли китайски вложения? Президентът Румен Радев бе специфичен участник във форума.
- Не съм забелязал да се стремим да привличаме. Ние мечтаем на глас, това го умеем. И не считам, че президентът има опцията да
притегля съществени вложения. Той не може и крачка да направи оттатък своята институционална рамка. Е, добре, ние оценяваме това. Но лидерът, представителят, доайенът на българската политическа класа не е президентът Румен Радев, а дългогодишният министър-председател на България Бойко Борисов. Той е човек красноречив, както знаем, обича да употребява думата “инвестиции ” като ги скланя във всевъзможни насоки и спрежения. Но китайските вложения не са се разбързали да завалят над България. Българската политическа класа няма да направи нищо действително, с цел да влязат у нас, тъй като се опасява да не разсърди положителния чичо във Вашингтон.
- Тя се тревожи да не разсърди и Русия - с цел да продължим да получаваме съветски газ.
- Руски газ ще получаваме, даже в случай че ги разсърдим. Пък и те не се сърдят толкоз елементарно. Но, да, несъмнено, никой не желае да си докарва стеснение откъм Русия.
- Президентът Радев прикани държавното управление да не бъде срамежливо и да стартира договаряния за понижаване цената на газа. Очаквате ли това да се случи?
- Не. Президентът Радев демонстрира благосклонност. Той се оказа виртуозен изразител на благосклонност. От политическа позиция резултатът от дейностите на Радев е по-скоро пропагандно-възпитателен. Хората го харесват, публичното мнение от ден на ден и повече стабилно клони на негова страна. Но дано да повторя, президентът Радев е изразител на националното единение, той е суверен. А същинският доайен, началник, представител, подстрекател на българската политическа класа, е различен човек. И сред тях няма единодушие по съществени въпроси.
- Виждате ли президента Радев в нова роля, откакто Владимир Путин сподели, че в негово лице България може да е медиатор сред Русия и Западна Европа?
- Много мислих по този въпрос. И да, и не. Вижте, ролевите рамки на българското президентство са твърдо заковани още при започване на новата българска държавност. Те се направиха за президентът да не може доста да мърда. В огромна степен концепцията за Президент още тогава беше замислена по този начин, че той да не пречи, да стои надалече. Той няма властови запаси.
- Но може да комуникира.
- Да, връзката е велика мощ. Това е моята сетна религия. В България това не се вижда по този начин добре както във Франция и в Англия. Но със силата на връзката и със способността да се споделят точни думи в прецизен миг, президентът Радев може да събере голям политически капитал. И тогава към този момент той би могъл да бъде и функционер с голяма социална роля, въздействие, изгода. Това, че той организира втори диалог с Путин, при чисто нови условия, беше вярна крачка във вярната посока.
- Фактът, че даже опонира на Путин, провокира утвърждение.
- Не му опонира, а го поправя. Това е детайл на изчерпателен диалог, не на куртоазен. Доколкото разбирам Путин, тъй като го уча, той се впечатлява от такива похвати. През последните години с Путин не е признато да се опонира. И когато български държавен началник го поправя, това звучи добре.
Само по себе си посредничеството може да бъде доста потребно и почтено. Не бих възразил бъдем медиатори в нещо, само че бих желал на първо място да ни виждат сами за себе си, такива, каквито сме. И след това към този момент да влагат инструментално-посредническа роля в нас.
Путин умее с къси думи и с недоизказани мисли да маркира отношение. Това и стана. Според мене президентът Радев би трябвало да се е върнал от Москва като победител. Но точно по тази причина би трябвало да е подготвен за цистерната с нечистотии, която ще се излее върху него тук.
- Очаквате ли след тази аудиенция на Радев и срещата му с Путин нови връзки сред България и Русия?
- Да. Макар че в България има един необикновен тип политически тролове. Те са 10-15, само че са се загнездили, заели са позиции от години. За разлика от елементарните интернетски тролове, които работят на дребно за жълти стотинки, работа на политическите е да плашат и заплашват - с съветските танкове, с съветските ракети, с съветския тоталитаризъм и с мустаците на Сталин. Идеологическа жандармерия - “ще съобшя за теб в Посолството! ” Президентът Радев, доколкото мога да осъждам, мъчно ще се поддаде на такива закани. По-скоро той самият може да заплашва, само че пък ясно е, че със закани работа не се прави.
Но съгласно моето субективно усещане Борисов пък към този момент е изтощен от тези закани. На Борисов са му взели страха. След дълги години кълване по темето, закани, налагане на идеологически рамки, увещание: " Ти си човек на Запада и си задължен да изпълняваш западната политическа воля, а Русия е Царството на злото, където не можеш да вървиш ", Борисов е изтощен. Говоря от отдалеченост, несъмнено. Не познавам индивида, в никакъв случай не съм го виждал онлайн. Но все пак което прави, считам че у него няма русофобство. По-скоро противоположното - Борисов би желал нещо да може да стане с Русия. Според мене това би стоплило сърцето му. Както, прочее, е с множеството българи. Но Борисов не може да си разреши такова нещо, тъй като ще изскочат десетината дежурни русофоби от идеологическия часовой и ще му припомнят къде зимуват раците. В този смисъл за Борисов към този момент е късно да прави завои.
- А за Радев не е?
- За Радев следва. За него следва интервалът на рисковете, на мъжкото отношение и на неопределеността. Защото в политиката постоянно има един % несигурност. Виждал съм го от близко това - мислиш едно, то стане напълно друго. За Радев настава този интервал - на непредвидени събития, на положителни чудеса, на неприятни чудеса. Той към този момент не може да живее умерено. Трябва да стартира да играе геополитическа роля. Колкото и да е стеснен от Конституцията и от бащите на Конституцията. Докато за Борисов това е в предишното. Той по-вероятно ще изкара мандата си и по-късно ще му остане просто да намерения за някакво умерено кътче, където изтощеният човек да си почине. Уморен е, тъй като обстановката към него е отровна. Помните ли, беше заговорил за “гадовете ” без да прецизира кои са. Оказаха се на всички места - и близко, и надалеч от него. В един по-сполучлив за Борисов свят, той би могъл да плюе на троловете и да се разбере с Путин, само че той изпусна тази самодейност. Бих дал образец с Орбан, който дълго време говореше на инат на американската администрация и против нея. От това обаче събра голямото американско почитание. Накрая беседва с който би трябвало и се оказа, че във Вашингтон тъкмо такива хора почитат най-вече. И някой трябваше да изясни това на Борисов още преди години. Докато човек е жив, не трябва да се отписва. Но се багра, че в този момент към този момент е късно. Голямата геополитическа самодейност за Борисов е в предишното, тя е изпусната. А за Радев допускам, че следва.
Доц. Валентин Вацев преподава геополитика и европеистика в Европейското Висше учебно заведение по стопанска система и ръководство в Пловдив. Автор е на доста проучвания по философия, социология, културология и политология. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Дългогодишен учител в Академия за обществени науки и стопанско управлени.
- Доц. Вацев, след интернационалния стопански конгрес в Санкт Петербург се заприказва з
а нови стратегически връзки сред Русия и Китай. Може би тъй като самият Владимир Путин назова двете страни стратегически сътрудници. Какъв е вашият прочит? - И на това събитие, както и на други от сходен жанр, има известно разминаване сред декларираните форми на разискване с нужната учтивост и ефикасната предметна действителност. Без подозрение връзките сред Русия и Китай имат стратегическо измерение. Но това се вижда от дълго време и не е заслуга на този конгрес. А въпрос на историческо развиване. Западноцентричният модел на съветското развиване е към този момент поизхабен. Той измори съветския хайлайф. В Русия се носи атмосферата на отчаяние от конвергенцията. Всъщност първият отчаян конвергентен политик бе точно Путин и той го сподели с фамозната си тирада в Мюнхен. Така че ползата на Русия към Китай произтича от почитание към действителността, към суровите обстоятелства на деня. Руският президент, ръководейки тези процеси, лека бавно умишлено преориентира сериозното стратегическо мислене от Европа към Азия.
От своя страна Си Дзинпин също има заслуга за това. Казано по китайски, той пристигна с нещо като гражданска война. Победи на последния конгрес с доста радикални визии. Така че има насрещно придвижване, има стратегическо придвижване и от двете страни. Но още е рано да се приказва за стратегически алианс сред Русия и Китай.
- Защо?
- Стратегическият алианс е другото име на геополитиката. А тя нито се свежда до стопанска система, нито се извежда от нея. Ако стопанската система беше всичко, нямаше да има геополитика, политика, просвета... Геополитически алианс се появява тогава, когато за двете страни в него, в тази ситуация Русия и Китай, се появи общ съперник. А общ съперник към този момент няма. Путин го сподели на китайския си сътрудник, употребявайки китайска сентенция - тигрите се бият на планината, а умната маймуна ги гледа от билото.
Китай доста би желал да види Русия в своя окоп в комерсиалната война против Съединени американски щати.
- Някои анализатори считат, че тя въпреки всичко ще приключи с комерсиална договорка. Какво е Вашето мнение?
- Така ще е, само че не ми стига фантазията, с цел да си показва по какъв начин ще наподобява тази договорка. Тя очевидно ще е някъде след края на света. А дотогава единствено война, жестока война - икономическа, комерсиална, с мита - и понякога политически искри. Китай е ядосан. Наскоро имаше даже извънредно жестоко изявление на чиновник от китайското посолство във Вашингтон. Китай не си е разрешавал подобен тон дори в годините на студената война. Китайско-американските връзки се усложняват и моторът на това затруднение е американската администрация отпред с президента Тръмп. Той промени стратегическия съперник на Америка. Хилъри Клинтън, неговата съперничка, вярваше, че огромната заплаха за Съединените щати е Русия, до момента в който Тръмп уточни Китай. Имаме учредения да се надяваме, че няма да има замяна на военни удари. Но комерсиалните стават все по-жестоки и все по-мащабни.
- Ще успее ли Китай да вкара Русия в окопа си?
- Не, в никакъв случай. Колективният Путин - президентът и още 60-70 души, които имат бремето да дефинират огромната политика на Руската федерация, доста добре схващат, че Русия има интерес от различен вид връзки със Съединените щати. Те са нещо като “тайни съдружници ”. От Кремъл не могат да оказват помощ с нищо на Тръмп - само че могат най-малко да не му пречат. Тръмп ясно вижда, че помощ от Русия няма да дочака, само че се надява да среща непрестанно схващане. Русия няма да позволи да бъде вкарана в китайския окоп. Поне до момента в който Тръмп е президент.
- С визитата си в Нормандия, със срещите си с Макрон и Мей, с визитата си във Англия и недвусмисления знак, че Борис Джонсън е неговият човек в Англия пробва ли се Тръмп да направи своя Алианс против Китай?
- Да, коства ми се, че той тъкмо това се пробва да направи. Разумна нужда е да търси своите съдружници в Европа. Защото той няколко пъти сложи своите съюзнически връзки с Европа под огромен въпрос. И на ниво Брюксел, и с изненадващи ходове по отношение на Германия, Франция и Англия. Въпреки че с Англия той доста внимава, тъй като тя е близка “роднинска ” страна, влиза в “петте очи ”.
Без особена политика по отношение на Европейския съюз, Тръмп няма да може да се оправи със ставащия все по-тежък китайски проблем. Китай не е беззащитен. Разполага с големи запаси да затрудни живота на Съединените щати, само че и на американски президент. За Тръмп следва основно събитие - ще се опита да се преизбере за втори мандат. Едва тогава ще бъде свободен вероятно да вкара войски във Венецуела, да затрудни Иран с огромен експедиционен корпус, да вкарва самолетоносачи в Залива, да се опита още веднъж да заплаши Ким Чен Ун, който явно не се плаши от нищо, тъй като в действителност е цар... Но за всичко това Тръмп би трябвало да доживее до преизбирането си. А това е на път да стане проблем. Затова всички негови дейности на европейския континент са ориентирани към намирането на нови съдружници.
- Владимир Путин и Си Дзинпин дадоха доста знаци. Китайският президент назова Путин собствен най-хубав другар. Вечеряха до среднощ. Куртоазия или обръщение към света бе това?
- Послание - не. Те не се затрудняват да насочат послания. Ако би трябвало да споделят нещо на света, то идва от устата на представителите им. По-скоро свободно нарушават протокола, което е форма на някаква “дипломатическа фамилиарност ”. Протоколът е желязна действителност в Русия, която има статут на империя, и още по-желязна в Китай. Ако Китай наруши протокола, значи в действителност е станало нещо доста особено. Истината е, че сред двамата има практическа непосредственост, добре се схващат, имат общи визии и настройки за близкото бъдеще. В самия конгрес, който бе първо в Санкт Петербург, след това и в Москва, двете страни демонстрираха висока готовност, доста неща бяха признати, доста програмни посоки бяха одобрени.
- Подписани бяха контракти за 42 милиарда $.
- Да, само че това не е начало, тъй като е към този момент в предишното, а действителните мащаби на взаимоотношението надминават тези няколко десетки милиарди. Просто става дума за много бързо, “експлозивно ” развиване на икономическите връзки сред двете страни.
- На този декор къде е България в устрема си да притегли китайски вложения? Президентът Румен Радев бе специфичен участник във форума.
- Не съм забелязал да се стремим да привличаме. Ние мечтаем на глас, това го умеем. И не считам, че президентът има опцията да
притегля съществени вложения. Той не може и крачка да направи оттатък своята институционална рамка. Е, добре, ние оценяваме това. Но лидерът, представителят, доайенът на българската политическа класа не е президентът Румен Радев, а дългогодишният министър-председател на България Бойко Борисов. Той е човек красноречив, както знаем, обича да употребява думата “инвестиции ” като ги скланя във всевъзможни насоки и спрежения. Но китайските вложения не са се разбързали да завалят над България. Българската политическа класа няма да направи нищо действително, с цел да влязат у нас, тъй като се опасява да не разсърди положителния чичо във Вашингтон. - Тя се тревожи да не разсърди и Русия - с цел да продължим да получаваме съветски газ.
- Руски газ ще получаваме, даже в случай че ги разсърдим. Пък и те не се сърдят толкоз елементарно. Но, да, несъмнено, никой не желае да си докарва стеснение откъм Русия.
- Президентът Радев прикани държавното управление да не бъде срамежливо и да стартира договаряния за понижаване цената на газа. Очаквате ли това да се случи?
- Не. Президентът Радев демонстрира благосклонност. Той се оказа виртуозен изразител на благосклонност. От политическа позиция резултатът от дейностите на Радев е по-скоро пропагандно-възпитателен. Хората го харесват, публичното мнение от ден на ден и повече стабилно клони на негова страна. Но дано да повторя, президентът Радев е изразител на националното единение, той е суверен. А същинският доайен, началник, представител, подстрекател на българската политическа класа, е различен човек. И сред тях няма единодушие по съществени въпроси.
- Виждате ли президента Радев в нова роля, откакто Владимир Путин сподели, че в негово лице България може да е медиатор сред Русия и Западна Европа?
- Много мислих по този въпрос. И да, и не. Вижте, ролевите рамки на българското президентство са твърдо заковани още при започване на новата българска държавност. Те се направиха за президентът да не може доста да мърда. В огромна степен концепцията за Президент още тогава беше замислена по този начин, че той да не пречи, да стои надалече. Той няма властови запаси.
- Но може да комуникира.
- Да, връзката е велика мощ. Това е моята сетна религия. В България това не се вижда по този начин добре както във Франция и в Англия. Но със силата на връзката и със способността да се споделят точни думи в прецизен миг, президентът Радев може да събере голям политически капитал. И тогава към този момент той би могъл да бъде и функционер с голяма социална роля, въздействие, изгода. Това, че той организира втори диалог с Путин, при чисто нови условия, беше вярна крачка във вярната посока.
- Фактът, че даже опонира на Путин, провокира утвърждение.
- Не му опонира, а го поправя. Това е детайл на изчерпателен диалог, не на куртоазен. Доколкото разбирам Путин, тъй като го уча, той се впечатлява от такива похвати. През последните години с Путин не е признато да се опонира. И когато български държавен началник го поправя, това звучи добре.
Само по себе си посредничеството може да бъде доста потребно и почтено. Не бих възразил бъдем медиатори в нещо, само че бих желал на първо място да ни виждат сами за себе си, такива, каквито сме. И след това към този момент да влагат инструментално-посредническа роля в нас.
Путин умее с къси думи и с недоизказани мисли да маркира отношение. Това и стана. Според мене президентът Радев би трябвало да се е върнал от Москва като победител. Но точно по тази причина би трябвало да е подготвен за цистерната с нечистотии, която ще се излее върху него тук.
- Очаквате ли след тази аудиенция на Радев и срещата му с Путин нови връзки сред България и Русия?
- Да. Макар че в България има един необикновен тип политически тролове. Те са 10-15, само че са се загнездили, заели са позиции от години. За разлика от елементарните интернетски тролове, които работят на дребно за жълти стотинки, работа на политическите е да плашат и заплашват - с съветските танкове, с съветските ракети, с съветския тоталитаризъм и с мустаците на Сталин. Идеологическа жандармерия - “ще съобшя за теб в Посолството! ” Президентът Радев, доколкото мога да осъждам, мъчно ще се поддаде на такива закани. По-скоро той самият може да заплашва, само че пък ясно е, че със закани работа не се прави.
Но съгласно моето субективно усещане Борисов пък към този момент е изтощен от тези закани. На Борисов са му взели страха. След дълги години кълване по темето, закани, налагане на идеологически рамки, увещание: " Ти си човек на Запада и си задължен да изпълняваш западната политическа воля, а Русия е Царството на злото, където не можеш да вървиш ", Борисов е изтощен. Говоря от отдалеченост, несъмнено. Не познавам индивида, в никакъв случай не съм го виждал онлайн. Но все пак което прави, считам че у него няма русофобство. По-скоро противоположното - Борисов би желал нещо да може да стане с Русия. Според мене това би стоплило сърцето му. Както, прочее, е с множеството българи. Но Борисов не може да си разреши такова нещо, тъй като ще изскочат десетината дежурни русофоби от идеологическия часовой и ще му припомнят къде зимуват раците. В този смисъл за Борисов към този момент е късно да прави завои. - А за Радев не е?
- За Радев следва. За него следва интервалът на рисковете, на мъжкото отношение и на неопределеността. Защото в политиката постоянно има един % несигурност. Виждал съм го от близко това - мислиш едно, то стане напълно друго. За Радев настава този интервал - на непредвидени събития, на положителни чудеса, на неприятни чудеса. Той към този момент не може да живее умерено. Трябва да стартира да играе геополитическа роля. Колкото и да е стеснен от Конституцията и от бащите на Конституцията. Докато за Борисов това е в предишното. Той по-вероятно ще изкара мандата си и по-късно ще му остане просто да намерения за някакво умерено кътче, където изтощеният човек да си почине. Уморен е, тъй като обстановката към него е отровна. Помните ли, беше заговорил за “гадовете ” без да прецизира кои са. Оказаха се на всички места - и близко, и надалеч от него. В един по-сполучлив за Борисов свят, той би могъл да плюе на троловете и да се разбере с Путин, само че той изпусна тази самодейност. Бих дал образец с Орбан, който дълго време говореше на инат на американската администрация и против нея. От това обаче събра голямото американско почитание. Накрая беседва с който би трябвало и се оказа, че във Вашингтон тъкмо такива хора почитат най-вече. И някой трябваше да изясни това на Борисов още преди години. Докато човек е жив, не трябва да се отписва. Но се багра, че в този момент към този момент е късно. Голямата геополитическа самодейност за Борисов е в предишното, тя е изпусната. А за Радев допускам, че следва.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ