Григорий Майрановски – доктор Смърт на СССР
Голяма част от военното завещание, което виждаме в деяние през днешния ден, е завещано напълно от двете международни войни. Историята ни демонстрира, че сме съумели да създадем задоволително оръжия, освен това без да броим атомното, с цел да се заличим най-малко няколко пъти, само че даже и тогава ще има задоволително запас за наново тестване. Русия стана известна през последните няколко години с използването на прословутия сътрудник „ Новичок “. Неговото публично бойно кръщене е на практика незнайно, само че не можем да отречем, че Скрипял беше един от обществено ударените.
За малко време имаше задоволително сътрудници и лаборатории, които показаха тайните съветски служби за отговорни, само че както се досещаме, те не са единствените, които са разработвали сходен тип техника и оръжия. В Германия имаме доктор Менгеле, в Съединени американски щати имаме прословутата MK ULTRA, а в някогашния Съюз на съветските социалистически републики се натъкваме на едно забавно име – Григорий Майрановски.
Неговият житейски път стартира през 1899 година в Батуми. През 1917 година приключва гимназия и постъпва в медицинския факултет на Тифлиския университет. Там е притеглен от организацията „ Бунд “, известна като общ еврейски работен съюз. В свободното си време Григорий работи в театъра и се отдава на актьорско майсторство. Това носи известни привилегии, само че скоро идва време да се реалокира в Баку и да постъпи в Бакинския университет. Химията и биологията се оказват много мощни черти и скоро е началник на секцията на клъстърната промишленост.
През 1922 година е притеглен в Москва и ще специализира медицина във 2-ри Московски държавен университет. Преподава химия и биология на във вечерно учебно заведение, главната му работа е на доктор в лечебната клиника. Работи като помощник, а по-късно е и началник на амбулаторна клиника. През 1933-1935 година ще се издигне още по-високо и ще управлява токсилогичния отдел. В края на 1935 година се реалокира в института по пробна медицина, а две години по-късно службите публично го избират за основен началник на секретната токсикологична специфична лаборатория на класифицирания отдел по фармакология. Малко по-късно е член на 12-и отдел на ГУГБ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Горе-долу по същото време стартира и въвеждането му в правенето на най-различни отровни субстанции за заличаването на разнообразни „ доброжелатели “ на партията, както и на съперниците на Съюз на съветските социалистически републики. Постъпването му в „ лабораторията на гибелта “ изисква единствено една съществена задача от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – да се основат токсини, които да се прикриват в тялото и да оставят само следите за естествена гибел или вероятно човешко заболяване. Лабораторията постоянно трансформира имената си, с цел да излезе от полезрението на вражеските шпиони. Понякога се назовава Лаборатория 12, Лаборатория Х, Камера и други.
Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=57013999
Майрановски постоянно би трябвало да сменя и своята локация, с цел да не притегля внимание. Личната му лаборатория се намира на алея Варсонофиевская, а входът към нея е затрупан с пет защитни пласта. Веднъж щом се отвори, просторът за осъществяване на опити е голям. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) не са изключително доверчиви и затова Григорий е непрекъснато следен и разследван от управляващите. Истината е, че вниманието към химическите оръжия стартира доста преди появяването на Григорий Майрановски. Той е правоприемник на известния Яков Серебрянски. Биографията на този сътрудник би могла да засрами даже легендите за Джеймс Бонд и доста други.
През 1923 година Яков стартира да работи като шпионин в Палестина и се пробва да откри контакти с локалните революционни придвижвания и най-много да усети посоката за възможна интервенция на Англия и Франция. През 1926 година е незаконен гражданин на Белгия. През 1929 година е внедрен във Франция и работи върху спускането на сътрудници за подготовка на разузнаване, измама и възможни терористични интервенции. До края на 1931 година ще разполага с самостоятелна мрежа от сътрудници, чиято съществена активност ще бъде ориентирана напълно за надзор на разнообразни държавни управления, разработка на диверсии и тероризъм.
По време на Испанската война е един от значимите търговски представители на Съюз на съветските социалистически републики и попълня съществено запасите на републиканците. В хода на по-сериозните му акции и дейности, Яков постоянно изисква използването на най-различни химикали, с чиято помощ да стартира да отбелязва позитивните и сполучливи интервенции. Съдбата на този сътрудник завършва с назначението на Лаврентий Берия. Яков е отстранен бързо, а съгласно новия водач, сходно оръжие би трябвало да се модернизира доста и затова се основават две нови лаборатории. Григорий продължава да работи върху основаването на сътрудници. Първата му отрова, по този начин нареченият иприт, не може да изчезне от тялото на жертвата и при проучване е допустимо да се разкрие.
В случай, че се чудите, Григорй може умерено да опитва с хора. В този миг има премного врагове на страната, които умерено могат да предложат тялото си за разнообразни научни опити. Ученият стартира да опитва с дигитоксин, колцихин, талий и рицин. Той комбинира, редуцира и покачва наличието на другите токсини, преглежда методите за инжектирането в човешкото тяло и още доста други. За всеки опит има по 10 тестови субекта – разбираме хора – като всеки индивид се преглежда сред 10 и 14 дни. В случай, че отровата не подейства в този период, ученият минава на идната формула. Майрановски има потребност от няколко години, с цел да сътвори първата именита отрова К-2.
Въпросният медикамент, съгласно описания на учения, може да смали и отслаби всяко човешко създание, а в границите на 15 минути неговите витални индикатори се редуцират до безспорната нула. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) упорства да се организира още един опит пред комисия, провежда се и самостоятелна аутопсия. След като следващият индивид е натровен и умира, разузнавачите изпращат тялото в медицинския университет, с цел да ревизират какво ще споделят патолозите там. Заключението им е, че индивидът е умрял от остра сърдечна непълнота. Междувременно руският доктор Смърт създава и най-различни методики, както и дози за комбинирането му с храна, вода, вероятно иженцкия и поръсване върху жертвата.
През 1940 година същият откривател ще защитити докторска степен с труда си „ Биологичният резултат на продуктите при взаимоотношение с иприт върху кожата “. Подобен теоретичен труд може да потвърди с какво тъкмо се е занимавал химикът и в идващите три години учените няма въобще да одобряват тематиката, само че вероятно в хода на войната ще Григорий ще успее да мине под капките.
Нещо повече, съгласно една от най-честите статистики, за основаването на въпросния К-2 са били нужни към 250 души, всички взели участие най-вече в тестването. До 1945 година в лабораторията влизат най-различни шпиони, военнопленници и още доста други. Агентът, както и неговите началници се гордеят с постигнатото и декларират, че с помощта на това средство са съумели да отстраняват доста върли врагове на родината и режима.
Снимка: Теодор Ромжа
By Unknown author – http://svetniki.wordpress.com/2012/11/01/blazeni-teodor-jurij-romza-skof-in-mucenec/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29318922
Според историка Никита Петров, въпросната инжекция се забива в телата на главните съперници на Сталин. Една от известните жертви е украинския националист Шумски и американският болшевик Огинс. За вторият е забавно, че е бил контрактуван да се върне назад в Съединени американски щати, само че на изпроводяк получава К-2 и лекарите дълго не схващат каква е повода да почине. Твърди се, че една от последните инжекции е натровила и Архиепископа на Украинската униатска черква – Ромжа. В следствие се създават даже патрони с отрова и някои от сътрудниците умират ненадейно при опит да ги употребяват.
На 13 декември 1951 година химикът е ударен от неприятна изненада. В няколко случая К-2 не е подействал, въпреки и сътрудниците да са работили по отношение на предписанията. Григорий е наказан на 10 години затвор през идната 1954 година Зад решетките ще напише писмо на Лаврентий Берия с вярата, че ще разреши да стартира по-специалната разработка за основаването на още по-силни химикали. Говори се, че няколко пъти ученият е извеждан от килията си, с цел да се върне назад в лабораторията, само че по-интересното е, че тъкмо тези писма ще се употребяват в делото против Берия.
Освобождаването му през 1961 година продължава с домакински арест, а в следствие му е подредено да напусне Москва за 24 часа. Бившият химик не схваща, че за него е готова нова лаборатория в Махачалка. През 1964 година Съветският „ Д-р Смърт “ умира ненадейно, освен това от сърдечна непълнота. През 1989 година синовете на някогашния академик желаят реабилитация, само че такава е отказана, заради обстоятелството, че виновността е потвърдена.
