Българи от кланица в Германия: Дори за 10,10 евро на час немци не се хващат на тази работа
Голяма част от служащите в кланицата за пуйки "Геестланд " във Вилдесхаузен са българи. Повечето са назначени не с постоянен контракт, а посредством фирми-подизпълнители. Не всички в града утвърждават този факт. Така стартира разбор на "Дойче веле ".
Във Вилдесхаузен, град с близо 20 000 поданици в немската провинция Долна Саксония, живеят 1 460 българи, близо една трета от тях работят в локалната касапница за пуйки "Геестланд ". Повечето са наети не с постоянни контракти, а посредством фирми-подизпълнители. Този модел изцяло устройва фирменото управление, написа "Крайсцайтунг ".
Изданието показва, че около притока на работна ръка от чужбина във Вилдесхаузен към този момент било мъчно да се намерят жилища с по-ниски наеми, че не се намирали места в детските градини и учебните заведения. А кланицата "Геестланд " не се употребява с изключително положително име - главно поради това, че не назначава служащите с постоянни контракти.
В кланицата работят 300 средно- и висококвалифицирани фрагменти - като водачи, счетоводители или техници. Има я обаче и тежката работа на конвейер, при която хората в продължение на часове колят пуйките, разфасоват ги и ги опаковат - при температура от пет градуса. През месеците май и юни огромните дискаунтъри като Лидл, Алди и сие поръчват десеторно по-големи количества от нормалните и тогава се постанова да се работи на две смени, по шест дни в седмицата.
Подизпълнители от България
Шефът на кланицата Норберт Деекен изяснява, че за този тип работа немски служащи просто не се намират, заради което е заставен да наема чужденци.
Сътрудничеството с България тече към този момент от няколко години - посредством две фирми-подизпълнителки, които добре познават страната, посредничат при наемането на служащи, а и ги подкрепят на място в Германия.
Фактът, че българите не са наети директно от "Геестланд ", а от подизпълнителите, им носело единствено доста преимущества, твърди Деекен. Като да вземем за пример настаняването в една някогашна казарма, където месечният наем на човек в стая с две кревати е 200 евро. Освен това са предоставени мебели и битови уреди като перални, а е обезпечен и безвъзмезден превоз до фабриката и назад. "Това значи, че те нямат потребност от автомобил и пестят пари ", акцентира шефът, съгласно който, наетите посредством подизпълнители били в по-добро състояние от постоянните служащи със сходни отговорности.
Работниците в "Геестланд " получават минималната отплата от 9,35 евро на час, след година тя нараства до 9,60 евро, а след три години стига 10,10 евро. Има и добавки за нощните смени и за ексклузивен труд, заплащат се и обществени осигуровки - т.е. не може да става и дума за дъмпингово заплащане, споделя Деекен по отношение на упреците, че договорите, подписани с подизпълнители, дават опция за възнаграждение под постоянното. Пред "Крайсцайтунг " шефът на кланицата показва и това, че със извоюваните пари българите си строели къщи в родината.
Разходите по интеграцията
Обществеността във Вилдесхаузен обаче не е уверена, че този метод на наемане на служащи е верен, акцентира изданието, привеждайки образци. Местният общински консултант Волфганг Дойблер показва, че някои от служащите след три години си отпътуват. А компанията прави огромни разноски по тяхната интеграция. Тези средства на процедура са изгубени. По информация на "Нордвест цайтунг ", компанията „ Геестланд " досега е вложила 50 000 евро за интеграционни планове - главно за езикови курсове и за подкрепяне на децата на българите в локалните учебни заведения.
Кметът Йенс Курашински пък отбелязва огромните сезонни съмнения, по отношение на които е мъчно да се възнамеряват вярно потребностите от места в детските градини и учебните заведения.
Кметът е отправил и апел към "Геестланд " да усили напъните за консолидиране на служащите, като директно си контактува с подизпълнителите.
През 2019 кланицата "Геестланд " е осъществила оборот от 310 милиона евро. На ден там се колят по 35 000 пуйки.
Във Вилдесхаузен, град с близо 20 000 поданици в немската провинция Долна Саксония, живеят 1 460 българи, близо една трета от тях работят в локалната касапница за пуйки "Геестланд ". Повечето са наети не с постоянни контракти, а посредством фирми-подизпълнители. Този модел изцяло устройва фирменото управление, написа "Крайсцайтунг ".
Изданието показва, че около притока на работна ръка от чужбина във Вилдесхаузен към този момент било мъчно да се намерят жилища с по-ниски наеми, че не се намирали места в детските градини и учебните заведения. А кланицата "Геестланд " не се употребява с изключително положително име - главно поради това, че не назначава служащите с постоянни контракти.
В кланицата работят 300 средно- и висококвалифицирани фрагменти - като водачи, счетоводители или техници. Има я обаче и тежката работа на конвейер, при която хората в продължение на часове колят пуйките, разфасоват ги и ги опаковат - при температура от пет градуса. През месеците май и юни огромните дискаунтъри като Лидл, Алди и сие поръчват десеторно по-големи количества от нормалните и тогава се постанова да се работи на две смени, по шест дни в седмицата.
Подизпълнители от България
Шефът на кланицата Норберт Деекен изяснява, че за този тип работа немски служащи просто не се намират, заради което е заставен да наема чужденци.
Сътрудничеството с България тече към този момент от няколко години - посредством две фирми-подизпълнителки, които добре познават страната, посредничат при наемането на служащи, а и ги подкрепят на място в Германия.
Фактът, че българите не са наети директно от "Геестланд ", а от подизпълнителите, им носело единствено доста преимущества, твърди Деекен. Като да вземем за пример настаняването в една някогашна казарма, където месечният наем на човек в стая с две кревати е 200 евро. Освен това са предоставени мебели и битови уреди като перални, а е обезпечен и безвъзмезден превоз до фабриката и назад. "Това значи, че те нямат потребност от автомобил и пестят пари ", акцентира шефът, съгласно който, наетите посредством подизпълнители били в по-добро състояние от постоянните служащи със сходни отговорности.
Работниците в "Геестланд " получават минималната отплата от 9,35 евро на час, след година тя нараства до 9,60 евро, а след три години стига 10,10 евро. Има и добавки за нощните смени и за ексклузивен труд, заплащат се и обществени осигуровки - т.е. не може да става и дума за дъмпингово заплащане, споделя Деекен по отношение на упреците, че договорите, подписани с подизпълнители, дават опция за възнаграждение под постоянното. Пред "Крайсцайтунг " шефът на кланицата показва и това, че със извоюваните пари българите си строели къщи в родината.
Разходите по интеграцията
Обществеността във Вилдесхаузен обаче не е уверена, че този метод на наемане на служащи е верен, акцентира изданието, привеждайки образци. Местният общински консултант Волфганг Дойблер показва, че някои от служащите след три години си отпътуват. А компанията прави огромни разноски по тяхната интеграция. Тези средства на процедура са изгубени. По информация на "Нордвест цайтунг ", компанията „ Геестланд " досега е вложила 50 000 евро за интеграционни планове - главно за езикови курсове и за подкрепяне на децата на българите в локалните учебни заведения.
Кметът Йенс Курашински пък отбелязва огромните сезонни съмнения, по отношение на които е мъчно да се възнамеряват вярно потребностите от места в детските градини и учебните заведения.
Кметът е отправил и апел към "Геестланд " да усили напъните за консолидиране на служащите, като директно си контактува с подизпълнителите.
През 2019 кланицата "Геестланд " е осъществила оборот от 310 милиона евро. На ден там се колят по 35 000 пуйки.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ