Голям празник! Днес е Тодоровден. Т.нар. подвижен християнски празник се

Голям празник! Днес е Тодоровден. Т.нар. преносим християнски празник се отбелязва в първата събота след Сирни заговезни и тази година се пада на 12 март.

Св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ се уважава от най-ранните епохи на Църквата. Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара.

Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед ".

Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди.

От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост.

Според националните традиции Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, с цел да го моли да изпрати лятото. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня. От земята се вдигала пара и желанието му бързо се изпълнявало.

Така Тодоровден се се назовава още Конски Великден и кулминационната точка на празника са кушите.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава юзда, а неговият собственик – риза или забрадка.

Победителят в кушията обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.

В някои краища на България на този празник се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът " регистрира донесеното ". По пътя до къщи те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото.

В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и зетят, и свекървата и се поставя обща софра.

В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка.

Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.

На Тодоровден хората не би трябвало да ядат зелен лук, а обредният самун прави във формата на подкова.