Сбогуваме се с легендарен журналист от „Панорама“, „Всяка Неделя“ и „Светът в действие“
Голям ерудит, създател, редактор, кореспондент и водещ в излъчвания като „ Панорама” от самото й основаване, „ Всяка Неделя”, „ Светът в действие”, както и в предаванията „ Събития, хрумвания, личности”, „ Гледища”.
Едно време в малкия екран съвсем всички се познавахме. А в кафенето постоянно имаше шум и смях. Като го питахме за какво е кръстен Ивац, той с неговото пословично успокоение поглеждаше отзивчиво и незабавно обясняваше: а брат ми е Смилец.
Майка ми обича историята и по този начин решила да ни кръсти. Моето име е на болярина боец Ивац, който е разрушил войските на Василий II, с цел да освободи столицата ни Охрид.
Ивац Николов е приключил първа британска гимназия в София с отличен триумф. После е бил признат в влиятелния Университет за интернационалните връзки в Москва. Там учи две години и се завръща в София, с цел да следва публицистика в Софийския университет.
В 1970 година по една случайност Ивац попада в осведомителната редакция на Българската телевизия да замества собствен другар в „ Новините”. Работи при светила като Тома Томов, Васил Марков, Димитри Иванов, Кеворк Кеворкян, Александър Бешков, Николай Конакчиев, Иван Гарелов.
В това време Ивац Николов и Ангел Григоров са най-младите в тази редакция. Имат шанса да се учат от най-хубавите и изявени публицисти. Като делегат на националната телевизия Ивац Николов основава документални филми за Ирак, Съветския съюз, Мексико, Испания, Португалия, Германска демократична република.
Ивац Николов
17 години работи в малкия екран. Направил е и 20 документални филми за София и България по време на кандидатурата ни за хазаин на Олимпийските игри. Филмите му са излъчени по доста европейски страни. По време на измененията другар го кани в Норвегия, а там работи три години във компания, която създава рекламни филми. След това 14 години е изпълнителен шеф на компанията „ БиБиБи “.
Ивац със сина си Мартин и жена си Боряна
Когато Ивац се ожени за лекар Боряна Паунчева, на която всички казвахме Анук Еме, толкоз приличаше на фамозната в тези времена френска киноактриса, двамата заживяха в жилище на двайсет крачки от входа на малкия екран. Домът им май нямаше почивен ден, тъй като всеки, който мине, решаваше да се отбие на приказка при Ивац.
При такава тълпа, и то всеки ден, по какъв начин пък в никакъв случай не го видях Ивац намусен от неканените посетители или да се оплаче. Понякога, до момента в който се обсъждаше някоя пиперлива тематика, в дома му до късно вечер започваше надвикване и разногласия.
Ивац изчакваше да се наговорят всички и най-после поглеждаше през очилата с присъщия си изпитателен взор и с лекост цитираше мнението на някой международен ас по тематиката, с което се слагаше точка на разногласието. Имаше феноменална памет.
Срещнахме се инцидентно в 1975 година край Созопол. Не предполагахме, че тази среща ще продължи 45 години А морето беше сателит в нашия живот.
На жена му Боряна Паунчева към момента всичко й наподобява, че не е истина
Във съдбовната вечер всичко си било всекидневно, пили чай, поговорили. Ивац останал да си догледа нещо по малкия екран. Когато потегля към спалнята, пада в хола. Никой не е подозирал, че има аневризма.
Боряна го закарва незабавно в болница, там проучванията откриват диагнозата.
Мълчим.
Тя ми демонстрира лист с негово стихотворение. Не е знаела, че написа стихове.
Четем: Епопея за момчетата
На уличката тиха - към този момент не,
във кръчмата прелестна - май не е.
Седим си отново момчетата - за какво ли не.
И мисли смислени
претакаме безсмислено - за какво ли не.
Май все сме същите - а май че не.
Светът ли не е същият - или пък ние – не.
Какво ни връща тук -
Бог знае от кое място.
Редолекс за младост - и какво ли още не.
И ентусиазъм някакъв. И сигурност –
Светът не може да е същият –
А ние: Не! И не!
Защото някой идва, различен си потегля,
А ние: „ Не! И не!”.
Ивац и жена му бяха двойка за образец в това време. Както беше и фамилията на различен ефирен публицист и водещ Чавдар Стойчевски и жена му Красимира Султанова.
45 години дружно
Питам Боряна по какъв начин са се срещнали с Ивац?
Тя ми споделя:
За първи път го видях на едно събиране. Там се запознахме. След време ходя на море, возя другари. Баща ми ми беше купил кола и отивахме на „ Каваците “.
Щом пристигнахме, аз поех към Созопол, с цел да се обадя в пощата по телефона на майка ми да не се тревожи. Тогава се говореше от едни кабинки в пощите. А телефонистки ни свързваха. Слизам от колата и изненада... на площадчето виждам Ивац. Почнахме да си приказваме, до момента в който чакаме да ме извикат за диалог със София.
Ивац ме заведе до къщата, да видя къде са се настанили с компанията. Запознах се с Петко Константинов, високо, радостно момче, снимаше писмено кино. Там в Созопол беше и Биляна Станилова, тогава фотографка в Националната телевизия. Ивац ми споделя: Защо не дойдеш на следващия ден по обед в един часа да ни вземеш и да дойдем до „ Каваците “. Добре, споделям.
На другия ден моята компания играем карти, по едно време почнаха да се карат. Изведнъж се сещам, че ме чакат в Созопол, а е към този момент два часа. Къде ще вървиш, те са си отишли към този момент, кой ще те чака един час? – ме разубеждават моите другари. Не, споделям, дадох обещание.
Отивам аз в Созопол, а там компанията още ме чакат. Довеждам ги на „ Каваците “. И по този начин от „ Чайка “ до „ Каваците “ и назад всеки ден. То като е имало да става нещо, ще стане. Когато си тръгвахме, Ивац идва при мен и ми споделя: Искаш ли през октомври да се върнем на морето и да сме единствено двамата.
Искам, отговорих. Следващото лято бях към този момент разпределена докторка в провинцията. Ивац сподели, че ще дойде незабавно да се забележим. Тогава майка му, тя беше балерина, споделила на татко му: „ Аз две години карам Ивац да отиде с влака да види вуйчо си, а той все споделя, че му става неприятно по влаковете. А в този момент отпътува при докторката, да знаеш, че ще се оженят”. Както и стана.
Имали сме в тези 45 години дружно, доста хубави прекарвания, били са доста повече от неприятностите. Живяхме в същинско съгласие, умерено и с любов.
За мен надарените хора не са шумни, нападателни, не се афишират за татковци на това и това, не са плагиати, тъй като в себе си знаят какво могат. И това никой не може да им отнеме. Ивац беше от тези хора.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Едно време в малкия екран съвсем всички се познавахме. А в кафенето постоянно имаше шум и смях. Като го питахме за какво е кръстен Ивац, той с неговото пословично успокоение поглеждаше отзивчиво и незабавно обясняваше: а брат ми е Смилец.
Майка ми обича историята и по този начин решила да ни кръсти. Моето име е на болярина боец Ивац, който е разрушил войските на Василий II, с цел да освободи столицата ни Охрид.
Ивац Николов е приключил първа британска гимназия в София с отличен триумф. После е бил признат в влиятелния Университет за интернационалните връзки в Москва. Там учи две години и се завръща в София, с цел да следва публицистика в Софийския университет.
В 1970 година по една случайност Ивац попада в осведомителната редакция на Българската телевизия да замества собствен другар в „ Новините”. Работи при светила като Тома Томов, Васил Марков, Димитри Иванов, Кеворк Кеворкян, Александър Бешков, Николай Конакчиев, Иван Гарелов.
В това време Ивац Николов и Ангел Григоров са най-младите в тази редакция. Имат шанса да се учат от най-хубавите и изявени публицисти. Като делегат на националната телевизия Ивац Николов основава документални филми за Ирак, Съветския съюз, Мексико, Испания, Португалия, Германска демократична република.
Ивац Николов
17 години работи в малкия екран. Направил е и 20 документални филми за София и България по време на кандидатурата ни за хазаин на Олимпийските игри. Филмите му са излъчени по доста европейски страни. По време на измененията другар го кани в Норвегия, а там работи три години във компания, която създава рекламни филми. След това 14 години е изпълнителен шеф на компанията „ БиБиБи “.
Ивац със сина си Мартин и жена си Боряна
Когато Ивац се ожени за лекар Боряна Паунчева, на която всички казвахме Анук Еме, толкоз приличаше на фамозната в тези времена френска киноактриса, двамата заживяха в жилище на двайсет крачки от входа на малкия екран. Домът им май нямаше почивен ден, тъй като всеки, който мине, решаваше да се отбие на приказка при Ивац.
При такава тълпа, и то всеки ден, по какъв начин пък в никакъв случай не го видях Ивац намусен от неканените посетители или да се оплаче. Понякога, до момента в който се обсъждаше някоя пиперлива тематика, в дома му до късно вечер започваше надвикване и разногласия.
Ивац изчакваше да се наговорят всички и най-после поглеждаше през очилата с присъщия си изпитателен взор и с лекост цитираше мнението на някой международен ас по тематиката, с което се слагаше точка на разногласието. Имаше феноменална памет.
Срещнахме се инцидентно в 1975 година край Созопол. Не предполагахме, че тази среща ще продължи 45 години А морето беше сателит в нашия живот.
На жена му Боряна Паунчева към момента всичко й наподобява, че не е истина
Във съдбовната вечер всичко си било всекидневно, пили чай, поговорили. Ивац останал да си догледа нещо по малкия екран. Когато потегля към спалнята, пада в хола. Никой не е подозирал, че има аневризма.
Боряна го закарва незабавно в болница, там проучванията откриват диагнозата.
Мълчим.
Тя ми демонстрира лист с негово стихотворение. Не е знаела, че написа стихове.
Четем: Епопея за момчетата
На уличката тиха - към този момент не,
във кръчмата прелестна - май не е.
Седим си отново момчетата - за какво ли не.
И мисли смислени
претакаме безсмислено - за какво ли не.
Май все сме същите - а май че не.
Светът ли не е същият - или пък ние – не.
Какво ни връща тук -
Бог знае от кое място.
Редолекс за младост - и какво ли още не.
И ентусиазъм някакъв. И сигурност –
Светът не може да е същият –
А ние: Не! И не!
Защото някой идва, различен си потегля,
А ние: „ Не! И не!”.
Ивац и жена му бяха двойка за образец в това време. Както беше и фамилията на различен ефирен публицист и водещ Чавдар Стойчевски и жена му Красимира Султанова.
45 години дружно
Питам Боряна по какъв начин са се срещнали с Ивац?
Тя ми споделя:
За първи път го видях на едно събиране. Там се запознахме. След време ходя на море, возя другари. Баща ми ми беше купил кола и отивахме на „ Каваците “.
Щом пристигнахме, аз поех към Созопол, с цел да се обадя в пощата по телефона на майка ми да не се тревожи. Тогава се говореше от едни кабинки в пощите. А телефонистки ни свързваха. Слизам от колата и изненада... на площадчето виждам Ивац. Почнахме да си приказваме, до момента в който чакаме да ме извикат за диалог със София.
Ивац ме заведе до къщата, да видя къде са се настанили с компанията. Запознах се с Петко Константинов, високо, радостно момче, снимаше писмено кино. Там в Созопол беше и Биляна Станилова, тогава фотографка в Националната телевизия. Ивац ми споделя: Защо не дойдеш на следващия ден по обед в един часа да ни вземеш и да дойдем до „ Каваците “. Добре, споделям.
На другия ден моята компания играем карти, по едно време почнаха да се карат. Изведнъж се сещам, че ме чакат в Созопол, а е към този момент два часа. Къде ще вървиш, те са си отишли към този момент, кой ще те чака един час? – ме разубеждават моите другари. Не, споделям, дадох обещание.
Отивам аз в Созопол, а там компанията още ме чакат. Довеждам ги на „ Каваците “. И по този начин от „ Чайка “ до „ Каваците “ и назад всеки ден. То като е имало да става нещо, ще стане. Когато си тръгвахме, Ивац идва при мен и ми споделя: Искаш ли през октомври да се върнем на морето и да сме единствено двамата.
Искам, отговорих. Следващото лято бях към този момент разпределена докторка в провинцията. Ивац сподели, че ще дойде незабавно да се забележим. Тогава майка му, тя беше балерина, споделила на татко му: „ Аз две години карам Ивац да отиде с влака да види вуйчо си, а той все споделя, че му става неприятно по влаковете. А в този момент отпътува при докторката, да знаеш, че ще се оженят”. Както и стана.
Имали сме в тези 45 години дружно, доста хубави прекарвания, били са доста повече от неприятностите. Живяхме в същинско съгласие, умерено и с любов.
За мен надарените хора не са шумни, нападателни, не се афишират за татковци на това и това, не са плагиати, тъй като в себе си знаят какво могат. И това никой не може да им отнеме. Ивац беше от тези хора.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ