Недялко Йорданов: Вече 23 години тази дата е най-трагичната в моя живот
Големият стихотворец Недялко Йорданов с възпоминателна обява в обществените мрежи. Той отдава респект на неговата майка Кина Йорданова, която е умряла на 8 декември 1999 година
Скъпи другари, извинете ме, в случай че през днешния ден съм прекомерно прочувствен и не мога да се сдържа. Вече 23 години датата 8 декември е най-трагичната дата в моя живот. На тази дата си отиде моята майка.. Много от вас евентуално ще ме схванат, тъй като знаят какво значи това и са го изпитали също.
Тя остана вдовица 28 годишна с две деца – аз на 7 години и братчето ми на 3 месеца. Остана вярна на паметта на татко ми цялостен живот и в най-тежките години, когато той беше разгласен за национален зложелател и изменник. Реших още веднъж да обявявам тук едно стихотворение, написано преди по този начин наречената смяна, което споделя за един ужасяващ спомен от моето детство. Не ми се сърдете за това.
КАТО НА КИНО
И мама... острият й лакът...
Остриганата ми кратуна.
И всички в киното я чакат
по кое време ще тръгне към трибуната.
Докладът... После по команда
приказват някогашните другари
" за трайчокостовската тайфа
и за бургаските предатели ".
" Със вероломство византийско
врагът се готви за офанзива,
врагът е свил гнездото змийско
в самата Партия и чака.
Да срежем страшната гангрена
от своя личен организъм!
Гангрената е отстранена!
Напред към безоблачен комунизъм! "
И не на филм – напълно нескрито –
събранието ръкопляска
и феновете стават прави,
и смъкват подлата му маска.
Чавдарче декламира дори:
" Води ме, Партийо, води ме... "
И викат я да се откаже
пред тях от татковото име.
И мама потегля... Малка. Нежна.
На тридесет години. Бледа.
Президиумът се навежда.
А баща ми от гроба гледа.
Сама... Настръхналата зала
във киното... И тишината.
И лозунгът за идеала.
А баща гние във земята.
Тя – бяла в роклята си черна.
Звездичка трепкаща във мрака.
И чака публиката правилна.
И баща ми във гроба чака.
Блести якичката й влажна,
само че тя даже не вижда:
" Ако от него се откажа –
от Партията се отхвърлям. "
Тя слиза... Вкъщи се прибира...
Във кой ли век? В коя година?
Отдавна не се прожектират
архивни филми в това кино.
Какъв е смисълът тогава
да връщам филмовата лента?
Един мълчи, различен съжалява,
а трети чака отново момента.
Тури му пепел... Живи, здрави...
Звезда на татковата плоча.
Звездата първи я сложи
тоз, който първи го уточни.
Но погледът му в мен е вторачен:
" Дори грохнал, даже скверен –
знай на какво да бъдеш правилен
и от какво да се откажеш. "
Скъпи другари, извинете ме, в случай че през днешния ден съм прекомерно прочувствен и не мога да се сдържа. Вече 23 години датата 8 декември е най-трагичната дата в моя живот. На тази дата си отиде моята майка.. Много от вас евентуално ще ме схванат, тъй като знаят какво значи това и са го изпитали също.
Тя остана вдовица 28 годишна с две деца – аз на 7 години и братчето ми на 3 месеца. Остана вярна на паметта на татко ми цялостен живот и в най-тежките години, когато той беше разгласен за национален зложелател и изменник. Реших още веднъж да обявявам тук едно стихотворение, написано преди по този начин наречената смяна, което споделя за един ужасяващ спомен от моето детство. Не ми се сърдете за това.
КАТО НА КИНО
И мама... острият й лакът...
Остриганата ми кратуна.
И всички в киното я чакат
по кое време ще тръгне към трибуната.
Докладът... После по команда
приказват някогашните другари
" за трайчокостовската тайфа
и за бургаските предатели ".
" Със вероломство византийско
врагът се готви за офанзива,
врагът е свил гнездото змийско
в самата Партия и чака.
Да срежем страшната гангрена
от своя личен организъм!
Гангрената е отстранена!
Напред към безоблачен комунизъм! "
И не на филм – напълно нескрито –
събранието ръкопляска
и феновете стават прави,
и смъкват подлата му маска.
Чавдарче декламира дори:
" Води ме, Партийо, води ме... "
И викат я да се откаже
пред тях от татковото име.
И мама потегля... Малка. Нежна.
На тридесет години. Бледа.
Президиумът се навежда.
А баща ми от гроба гледа.
Сама... Настръхналата зала
във киното... И тишината.
И лозунгът за идеала.
А баща гние във земята.
Тя – бяла в роклята си черна.
Звездичка трепкаща във мрака.
И чака публиката правилна.
И баща ми във гроба чака.
Блести якичката й влажна,
само че тя даже не вижда:
" Ако от него се откажа –
от Партията се отхвърлям. "
Тя слиза... Вкъщи се прибира...
Във кой ли век? В коя година?
Отдавна не се прожектират
архивни филми в това кино.
Какъв е смисълът тогава
да връщам филмовата лента?
Един мълчи, различен съжалява,
а трети чака отново момента.
Тури му пепел... Живи, здрави...
Звезда на татковата плоча.
Звездата първи я сложи
тоз, който първи го уточни.
Но погледът му в мен е вторачен:
" Дори грохнал, даже скверен –
знай на какво да бъдеш правилен
и от какво да се откажеш. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ