Големият победител в Игри на волята“ Алекса Ерски даде първото

Големият победител в „ Игри на волята “ Алекса Ерски даде първото си изявление след триумфа на финала на надпреварата. Седемкратният първенец на Сърбия по битка показа по какъв начин е попаднал в предаването, кои са били най-важните уроци, които е научил във формата, най-големите компликации, с които се е наложило да се оправи и какви са проектите му за бъдещето.

„ Искам да кажа едно огромно „ Благодаря! “ и на Филип, и на Георги. Без тях финалът нямаше да е по този начин зрелищен. Изпитвам огромно почитание към Филип. Аз съм герой и когато виждам човек, който е по-добре физически квалифициран от мен, съм респектиран. Бях благополучен от успеха, само че когато ги видях по какъв начин седят тъжни от загубата, сърце не ми даде да се веселя. Всички бяха доста положителни “, показа Алекса.

Виж още: Голямото прощаване: Епичен ваучър за звездите от " Игри на волята ", Джаферович ги събра в Резиденцията

„ След като излязох от „ Игри на волята: България “, изненадах Елица в хотела, в който беше отседнала. Тя въобще не ме очакваше “, споделя още огромният победител.

Кога пристигна самочувствието и самоувереността, че можеш да спечелиш най-екстремното риалити?

„ То пристигна, до момента в който бях в Обиталището. Смятам, че Резервите бяха най-силните и добре подготвени хора. Трима от нас стигнаха до финала. Яд ме е, че доста от Резервите нямаха късмет да влязат в играта. Всички те ми помогнаха доста, с цел да развия тактиката си в обществената игра. Няма да не помни нито един от тях. Бяхме доста задружни, тъй като там споделяхме неприятните условия. Сплотихме се. Лично на мен студът и гладът не ми вършат никакво усещане. Мога да се оправя с всичко това. Но някак най-добре се разбирах с хората от племето на Резервите. Това беше моето племе през цялото време. Нямахме знаме, нито капитан. Но постоянно съм го казвал: „ Аз съм там, където би трябвало да бъда! “ Защото и аз, както и всички останали, влязох поради борбите на Арената. Да се изкефя, да се състезавам. Но още първоначално разбрах, че това не е спортно съревнование. Важна е и обществената игра, и коалициите. Още до момента в който бях в племето на Резервите, разбрах, че в случай че не съумея да вляза в играта или нямам имунитет, аз съм на открито. В началото бях малко сърдит, само че по-късно разбрах, че би трябвало да се нервирам единствено на себе си. Защото съм доверчив и малоумен, с цел да не знам защо става въпрос. Никой не желае да се изправи против най-силния съперник в самото начало и да не получи късмет да влезе в играта. Тогава започнах да мисля каква тактика да изградя. В този миг Елина ми оказа помощ най-вече. Каза ми: „ Алекса, не бързай да влизаш. Силен си, само че премисли! “. Оттам потегли всичко. Притеснявах се да вляза в тима на Елица, с цел да не се извърнат всички против нас. Отделно не желаех да се изправям против нея в възможна елиминационна борба. Но бих се изправил против нея в капитанска борба “, разкрива Алекса.

Виж още: Вместо " честито ": Хейтъри блокираха Алекса онлайн! Как понесоха загубата Фифо и Георги

Защо се записа в „ Игри на волята “?

„ Всичко стартира по този начин: Елица гледа всеки сезон на предаването. В самото начало аз не говорех доста добре български, само че хвърлях по едно око на тв приемника. Видях Арената на „ Игри на волята “ и ми стана забавно. Постепенно започнах да виждам повече от нея. Когато сезонът завърши, а Андрей стана победител, с Елица отидохме на подготовка. По едно време, до момента в който си цъкаше на телефона, стартира да ми задава разнообразни въпроси. След по-малко от месец ми се обадиха от предаването. Случи се по този начин, че тъкмо до момента в който течаха кастингите, ние бяхме възнамерявали да прекараме Коледа във Варна. София ни беше по път и се явихме. Тя не искаше да взе участие, само че влезе поради мен. Аз желаех да играя, тъй като бях в сложен интервал. Колебаех се дали да се откажа от битката “, споделя той.

За подготовката си за Арената

„ Не съм се подготвял физически за игрите. Което беше доста неприятно, тъй като се случваше да оставам без въздух. С плуването също не съм напълно добре. Не съм редил и пъзели. Но не срещнах компликации с тях. Просто, когато ги редиш, би трябвало да помислиш. Благодарение на Обиталището и племето на Резервите, научих български още по-добре “.

За най-големите компликации в „ Игри на волята “

„ Най-трудно ми беше, когато се разделих с Елица. Прекарахме единствено една вечер дружно. Тя беше изтощена и болна след сложната териториална борба. А на идващият ден й предстоеше капитанска борба. Не съм вярвал, че тъкмо това може да се случи. Аз да вляза, а тя да отпадне “, спомня си огромният победител.

„ Невъзможно е да се харесаш на всички в подобен вид предаване. Мисля, че не може да си паснеш с всекиго. Това, което демонстрирах в „ Игри на волята “, обаче съм аз. Виждам минусите си – доста крещя, доста псувам… Елица ме е подлагала на критика най-много поради борбите, тъй като не мисля и дублирам едни и същи неточности “, признава той.

Какво е изпитал, до момента в който гледа финала на предаването и какво му следва?

„ Гледахме финала в бара на Жени Джаферович. Тя не беше там, тъй като е болна. Но брачният партньор й беше там, както и огромна част от околните за мен участници от „ Игри на волята “. Моят треньор също беше там и се разплака от благополучие. Моето семейство в Белград също се бяха събрали да гледат “.

„ Предстои ни с Елица да се преместим тук, в София. Иска ми се да продължа с битката в България. Треньорът ми е тук и имам доста положителни спаринг сътрудници. Вече две години живеем в колата на Елица, непрекъснато сме в придвижване. Но имам вяра, че 100-те хиляди ще ни оказват помощ. Моята фантазия беше ние двамата да си намерим наше място “, безапелационен е огромният победител.

Изображение: NOVA TV