Децата ви така или иначе ги вземат: но не са норвежците
Големият експорт на български деца, сграбчени изкусно от норвежката демократична агентура из под носа на обичащите ги родители, стартира да навлиза в зоната на непроправимата полуда. Може да имаш безчет медии, източници на британски, запушване от информация, може да имаш всичко. Но комбинацията от подправен прочувствен спусък с импровизирано в критическо мислене схващане, ирационална майчинска обич и форумно-фейсбук просвета за параноично шерване се оказа задоволително: десетки хиляди фамилии откачиха и бутат маслото на агитация, съчетаваща неспособност с натрапливост с не по-малък мащаб от този на Студената война.
Но тук е мястото да кажем: всички тези родители, енергично бранещи децата си от Стратегията за кражба на детето, са в действителност прави. На вас в действителност ви вземат децата непрестанно.
Вземат ви ги още в първите години, когато получите смешни пари за майчинство и сте принудени да разчитате на светите баби от последния ден, с цел да може да се справите някак. Но вие не протестирате за по-голяма поддръжка на страната, тъй като няма такава страна, само че бабатищепомогне.
После ви ги вземат в детската градина, когато намирането на подобаваща и записването в нея провокира толкоз компликации, колкото кастинг за астронавти на интернационалната галактическа станция. Но вие гледате да се оправите някак и да стигнете до заветното " уредихме се най-сетне ", тъй като всичко си го правиш сам-самичък и вместо да променяш механизмите на страната по-добре да намериш леко разтеглена брънчица, в която въпреки всичко да се напъхаш и да въздъхнеш, че ей го, и това гайле се реши.
После ви ги вземат в учебно заведение, където броят на млади учители е толкоз невисок като %, колкото вероятността норвежка стратегия да ви отмъкне детето. Но вие намахано ставате на родителската среща и недоволствате, че програмата била остаряла и никой не подготвял детето ви за " живия живот ", а единствено му обяснявали " какво желал да каже създателя ".
После ви го вземат в университета, където лекциите са целесъобразни, оценките - административни детайлности, завършването - в множеството случаи доста по-лесно от това в гимназията, а вероятностите, долу-горе същите, каквито са били при завършването на гимназията. Но за вас е значимо то да има висше обучение и по вълшебен метод окачената в рамка на стената тапия да подсигурява проходите към прелестния нов свят и неговите доходи.
После ви го вземат в няколкото вероятни разновидности за работа, в които изборът е дали да станат на офисен планктон за повече пари или на офисен планктон за по-малко, и в случай че те извадят шанса да бъдат от първите, вие ще сте удовлетворени, а те не, само че няма да ви кажат.
После ви го взема най-лошото: неумението ви да възпитате в него разумен човек с гражданско възприятие, трезва преценка, подозрителност към евтини прочувствени тригери и схващане за пирамидата от проблеми, които не включват подправените вести.
Но най-после става доста евентуално те да възпроизведат същото и да повторят същинската тактика за детето, която така или другояче изповядвате. Тя гласи:
1. Няма да мисля.
2. Няма да стачкувам за това, за което би трябвало, а за това, което не.
3. Прочетох във фейса и споделих - ще ни вземат децата, а Аз Моето Няма Да Го Дам.
Вече Си Го Дала.
Автор: Райко Байчев
Но тук е мястото да кажем: всички тези родители, енергично бранещи децата си от Стратегията за кражба на детето, са в действителност прави. На вас в действителност ви вземат децата непрестанно.
Вземат ви ги още в първите години, когато получите смешни пари за майчинство и сте принудени да разчитате на светите баби от последния ден, с цел да може да се справите някак. Но вие не протестирате за по-голяма поддръжка на страната, тъй като няма такава страна, само че бабатищепомогне.
После ви ги вземат в детската градина, когато намирането на подобаваща и записването в нея провокира толкоз компликации, колкото кастинг за астронавти на интернационалната галактическа станция. Но вие гледате да се оправите някак и да стигнете до заветното " уредихме се най-сетне ", тъй като всичко си го правиш сам-самичък и вместо да променяш механизмите на страната по-добре да намериш леко разтеглена брънчица, в която въпреки всичко да се напъхаш и да въздъхнеш, че ей го, и това гайле се реши.
После ви ги вземат в учебно заведение, където броят на млади учители е толкоз невисок като %, колкото вероятността норвежка стратегия да ви отмъкне детето. Но вие намахано ставате на родителската среща и недоволствате, че програмата била остаряла и никой не подготвял детето ви за " живия живот ", а единствено му обяснявали " какво желал да каже създателя ".
После ви го вземат в университета, където лекциите са целесъобразни, оценките - административни детайлности, завършването - в множеството случаи доста по-лесно от това в гимназията, а вероятностите, долу-горе същите, каквито са били при завършването на гимназията. Но за вас е значимо то да има висше обучение и по вълшебен метод окачената в рамка на стената тапия да подсигурява проходите към прелестния нов свят и неговите доходи.
После ви го вземат в няколкото вероятни разновидности за работа, в които изборът е дали да станат на офисен планктон за повече пари или на офисен планктон за по-малко, и в случай че те извадят шанса да бъдат от първите, вие ще сте удовлетворени, а те не, само че няма да ви кажат.
После ви го взема най-лошото: неумението ви да възпитате в него разумен човек с гражданско възприятие, трезва преценка, подозрителност към евтини прочувствени тригери и схващане за пирамидата от проблеми, които не включват подправените вести.
Но най-после става доста евентуално те да възпроизведат същото и да повторят същинската тактика за детето, която така или другояче изповядвате. Тя гласи:
1. Няма да мисля.
2. Няма да стачкувам за това, за което би трябвало, а за това, което не.
3. Прочетох във фейса и споделих - ще ни вземат децата, а Аз Моето Няма Да Го Дам.
Вече Си Го Дала.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ