Иван Мърквичка рови земята и ридае в търсене на сина си
Големият художник Иван Мърквичка, който е и един от основателите на Художествената академия, губи единствения си наследник на 17 август 1916 година.
И той като татко си носи българското име Иван. Роден е през 1884 в Пловдив, където художникът идва от Чехия през 1881 година и преподава в Пловдивската гимназия.
Две години преди този момент – 1882 година на бял свят се появява първият наследник на създателя – Карл, само че умира още като дете.
Иван Мърквичка-син е лекар на науките по химия и биология. Той обаче изоставя научната си кариера, с цел да се запише като доброволец в Балканската война. Включва се и в Междусъюзническата, а по-късно и в Първата международна война, където намира гибелта си.
Художникът Иван Мърквичка идва на бойното поле през 1916 година, с цел да търси гроба на сина си. Той разполага с едвам няколко часа в тъмната зимна нощ, с цел да открие мястото на което е заровен и прави това под грохота на борбата със съглашенските войски.
Нашенските бойци, ситуирани в тази част на фронта виждат с очите си бащината тъга и нещастието му. Иван Мърквичка освен плаче, а рови с голи ръце пръстта с вярата да открие наследника си, само че по този начин и не съумява.
Затова взима единствено торбичка пръст от мястото на гроба му и си потегля целият облян в сълзи.
Предвид обстановката Иван Мърквичка трябвало да изчака настъпването на дребните часове на нощта, с цел да може да се прибере внимателно до скромния гроб на единствения си и непрежалим наследник, да целуне влажната земя над него и още веднъж да заридае безшумно посред страшния тътнеж от снарядите. Именно те били тези, които пригласяли извънредно трагичния миг в живота на огромния художник.
Иван Мърквичка продължава да се връща в Македония до гибелта си с вярата да открие мястото, на което са заровени тленните остатъци на сина му. Това не се случва, само че срещите и визитите му в няколко селища са документирани.
Историкът Янко Гочев написа, че през 1917 година Мърквичка е бил в планинското селце Галичник, в Западна Македония. Дори е непокътната фотография от това посещаване на художника, при което се е снимал с дами в локални носии.
След поредност войни той оказва помощ на българските бежанци от Македония през второто десетилетие на 20 век и не стопира да твори картини с македонски сюжети.
През 1921 година, той напуща България, само че до кончината си през 1938 година, продължава да се връща в страната за по 3-4 месеца.
След кончината на Иван Мърквичка-син, който посмъртно бива създаден в чин капитан, бащата подарява на столичния Природонаучен музей огромна част от хербария му. С дарените над 10 хиляди експоната е основана основата на хербария на днешния музей.
Професорът подарява и маслен портрет на сина си във военна униформа, на който държи в ръката си нареченото на негово име растение Viola mrkvičkana.
Източник: Уикенд
И той като татко си носи българското име Иван. Роден е през 1884 в Пловдив, където художникът идва от Чехия през 1881 година и преподава в Пловдивската гимназия.
Две години преди този момент – 1882 година на бял свят се появява първият наследник на създателя – Карл, само че умира още като дете.
Иван Мърквичка-син е лекар на науките по химия и биология. Той обаче изоставя научната си кариера, с цел да се запише като доброволец в Балканската война. Включва се и в Междусъюзническата, а по-късно и в Първата международна война, където намира гибелта си.
Художникът Иван Мърквичка идва на бойното поле през 1916 година, с цел да търси гроба на сина си. Той разполага с едвам няколко часа в тъмната зимна нощ, с цел да открие мястото на което е заровен и прави това под грохота на борбата със съглашенските войски.
Нашенските бойци, ситуирани в тази част на фронта виждат с очите си бащината тъга и нещастието му. Иван Мърквичка освен плаче, а рови с голи ръце пръстта с вярата да открие наследника си, само че по този начин и не съумява.
Затова взима единствено торбичка пръст от мястото на гроба му и си потегля целият облян в сълзи.
Предвид обстановката Иван Мърквичка трябвало да изчака настъпването на дребните часове на нощта, с цел да може да се прибере внимателно до скромния гроб на единствения си и непрежалим наследник, да целуне влажната земя над него и още веднъж да заридае безшумно посред страшния тътнеж от снарядите. Именно те били тези, които пригласяли извънредно трагичния миг в живота на огромния художник.
Иван Мърквичка продължава да се връща в Македония до гибелта си с вярата да открие мястото, на което са заровени тленните остатъци на сина му. Това не се случва, само че срещите и визитите му в няколко селища са документирани.
Историкът Янко Гочев написа, че през 1917 година Мърквичка е бил в планинското селце Галичник, в Западна Македония. Дори е непокътната фотография от това посещаване на художника, при което се е снимал с дами в локални носии.
След поредност войни той оказва помощ на българските бежанци от Македония през второто десетилетие на 20 век и не стопира да твори картини с македонски сюжети.
През 1921 година, той напуща България, само че до кончината си през 1938 година, продължава да се връща в страната за по 3-4 месеца.
След кончината на Иван Мърквичка-син, който посмъртно бива създаден в чин капитан, бащата подарява на столичния Природонаучен музей огромна част от хербария му. С дарените над 10 хиляди експоната е основана основата на хербария на днешния музей.
Професорът подарява и маслен портрет на сина си във военна униформа, на който държи в ръката си нареченото на негово име растение Viola mrkvičkana.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ