Симеон ИДАКИЕВ: България е омайна! Но съм отвратен от политици, корупция и безнаказаност
Големият български публицист, странник, дълготраен създател и продуцент на емблематичното тв предаване „ Атлас” Симеон Идакиев в изявление пред „ Новини.бг”. Той е основател на над 400 кино лентата, обединени в: „ Един мъж, един автомобил, една камера “, „ Един мъж, една камера “ и „ Непознатата България “. Посетил е над 120 страни на всички континенти. Също по този начин е написал многочислени изявления в печата, има радиопредавания, създател е и на няколко книги. В момента е създател и водещ на излъчвания в БНР и в „ Евроком “.
- Г-н Идакиев, какво толкоз ви омагьоса в "Омагьосаните острови ", че написахте следващата си, към този момент последна книга за тях или това е нова демонстрация на "най-страстния български странник ", както ви назовават мнозина?
- Стори ми се забавна концепцията да споделя усещанията си точно от визитата на острови. Оказа се, че те не са по никакъв начин малко, а и множеството от тях имат основни отлики от страните, на които принадлежат териториално. Най-хубавото беше, че тази концепция хареса и на от дълго време харесаното от мен издателство „ Вакон”, списвано от въодушевените му основатели. Ще си разреша няколко думи за тях. Те запълниха една доста значима и завладяваща ниша в българското книгоиздаване - издание на книги за пътешествия и приключания, заложиха на хубостта в проучването на света, на познанието / дружно със списанието „ Експлорър”- също тяхно дело /, а не на незапомнящото се шествие от книги с престъпна и любовна тема, заливащи пазара.
- Кога и по какъв начин се запалихте по пътешествията? Впрочем, броите ли вашите заминавания и връщания, километрите, които сте минал?
- На този въпрос би трябвало да давам отговор прекомерно дълго, само че ето, в резюме:”виновници” бяха още веднъж книгите, които започнах да чета като дете и младеж в моя дребен роден град, Радомир. Нямаше телевизия и те бяха прелестен прозорец към света. Особено вечер, когато си легнеш с книга в ръка и започнеш да пътуваш въображаемо посредством тях, да научаваш повече за незнайни страни, цивилизации и традиции. Книгите са извънредно благородно нещо. Говоря за хубавите и смислени книги, които обогатяват визията ти за света и България.
Не броя заминаванията, само че в една от моите книги написах изречението, че най-хубавият миг от всяко пътешестване е завръщането и това е самата истина.
- Какво ви носи "неизлечимата, само че най-хубава болест на света - пътешествието/ по Стайнбек/? Ако не бяхте създател на емблематичното предаване "Атлас ", какво щяхте да работите, имахте ли други стремежи и хрумвания?
- Не мога да си показва по-смислено и забавно занятие, само че това напълно не значи, че е толкоз елементарно. Всичко има цена, която се заплаща.
Създател на „ Атлас” е към този момент починалият професор Тянко Йорданов, само че аз съм извънредно признателен на ориста, че ми даде опцията да бъда един от създателите / а и продуцентите / на „ Атлас”. Дълги години се занимавах с електротехника, дори следвах известно време в тогавашното МЕИ и може би щях да продължа да работя нещо в тази област, само че срещнах хора като публицистите Тодор Пасков и Димитър Езекиев, подводният оператор и леководолаз Борис Сирийски, постъпих в Българската телевизия, приключих българска лингвистика и това предопредели по-нататъшният ми професионален път.
- Поколения българи опознават света посредством вашите филми и разкази за него. Имате ли самомнението, че сте звезда? Или казано с други думи- големеете ли се, както вършат мнозина от младите представители на тв и радио ефира?
- Така наречената звездомания е доста смешно нещо. Убеден съм, че не пострадвам от нея. Често споделям, че публицистиката е специалност като всяка друга, само че със своите особености. Уважавам всеки експерт, без значение от естеството на неговата работа. Един от най-хубавите ми другари правеше парни съоръжения, само че го усещах изключително непосредствен и пострадвам, че си отиде от този свят прекомерно млад.
- Днес пътуванията са по-лесно налични, в сравнение с преди. Смятате ли, че българският екскурзиант осмисля своите пътувания или ги прави единствено, с цел да се тагне и самоснима някъде по света?
- Най-хубавото е, че ги прави и има тази опция. А да документираш спомените си е доста хубаво. Аз постоянно изтъквам и една фраза на Метерлинк, която е доста вярна и разбираема:”Всеки е уверен, че неговите мемоари са за предпочитане пред тези на ближния”. Затова е и толкоз мъчно да се грабне и задържи вниманието на фена или слушателя и в случай че го постигнеш имаш някакво съображение да се гордееш със стореното.
- Срамувате ли се, когато чуете и разберете, че някой българин дебелашки се е подписал върху исторически монумент някъде по света?
- Разбира се, че се срамя, тъй като този земляк хвърля леке върху всички ни, само че не го схваща. Нали знаете, че „ всяко стадо си има и.......” Няма да завърша това изречение, само че всички знаят неговото значение.
- Можете ли да обобщите - кои са обичаните ви дестинации от десетките, които сте посетил? Или най-малко къде сте се чувствал най-щастлив?
- Нямам нелюбими. Казвал съм, само че ще го повторя - няма безинтересни места на планетата, само че би трябвало да имаш сетива, с цел да ги усетиш. Но, несъмнено, най-любимото ми място е България и това не е поза или просто дежурна фраза - по този начин е в действителност.
- Ако приемем, че политиката е на всички места и във всичко, то какъв е нейният % във вашите занимания?
- През последните двайсетина години се отвратих, само че не от политиката, а от немалка част от така наречените политици и от ширещата се корупция и безотговорност. Очевидно не е добра системата, по която ги избираме - не би трябвало да ни ги оферират партиите, а да се откри различен аршин, който да ги прави оценка по качества и изключително по родолюбие. За страдание нямам визия по какъв начин може да стане това... Може би в действителност с референдум, както се взема решение съвсем всеки въпрос / та било то и най-незначителният / в Швейцария.
- Защо се връщате постоянно в България? Толкова ли е омайно за вас Радомирското поле? Никога ли не ви мина мисълта да емигрирате - даже с най-мощните потоци след 1989 година?
- Че къде да вървя? И за какво? Не единствено пари са нужни, с цел да бъдеш благополучен. Макар че немалка част от българското общество / имам поради най-много пенсионерите / е подложена на същински геноцид с мизерните средства, които им се отпускат. И на този декор да се хвалиш с триумфи е, меко казано, непристойно.
И още нещо - освен Радомирското поле е омайно, а цяла България. Според мен и понятието „ чужбина” иде от непознато.
- Г-н Идакиев, какво толкоз ви омагьоса в "Омагьосаните острови ", че написахте следващата си, към този момент последна книга за тях или това е нова демонстрация на "най-страстния български странник ", както ви назовават мнозина?
- Стори ми се забавна концепцията да споделя усещанията си точно от визитата на острови. Оказа се, че те не са по никакъв начин малко, а и множеството от тях имат основни отлики от страните, на които принадлежат териториално. Най-хубавото беше, че тази концепция хареса и на от дълго време харесаното от мен издателство „ Вакон”, списвано от въодушевените му основатели. Ще си разреша няколко думи за тях. Те запълниха една доста значима и завладяваща ниша в българското книгоиздаване - издание на книги за пътешествия и приключания, заложиха на хубостта в проучването на света, на познанието / дружно със списанието „ Експлорър”- също тяхно дело /, а не на незапомнящото се шествие от книги с престъпна и любовна тема, заливащи пазара.
- Кога и по какъв начин се запалихте по пътешествията? Впрочем, броите ли вашите заминавания и връщания, километрите, които сте минал?
- На този въпрос би трябвало да давам отговор прекомерно дълго, само че ето, в резюме:”виновници” бяха още веднъж книгите, които започнах да чета като дете и младеж в моя дребен роден град, Радомир. Нямаше телевизия и те бяха прелестен прозорец към света. Особено вечер, когато си легнеш с книга в ръка и започнеш да пътуваш въображаемо посредством тях, да научаваш повече за незнайни страни, цивилизации и традиции. Книгите са извънредно благородно нещо. Говоря за хубавите и смислени книги, които обогатяват визията ти за света и България.
Не броя заминаванията, само че в една от моите книги написах изречението, че най-хубавият миг от всяко пътешестване е завръщането и това е самата истина.
- Какво ви носи "неизлечимата, само че най-хубава болест на света - пътешествието/ по Стайнбек/? Ако не бяхте създател на емблематичното предаване "Атлас ", какво щяхте да работите, имахте ли други стремежи и хрумвания?
- Не мога да си показва по-смислено и забавно занятие, само че това напълно не значи, че е толкоз елементарно. Всичко има цена, която се заплаща.
Създател на „ Атлас” е към този момент починалият професор Тянко Йорданов, само че аз съм извънредно признателен на ориста, че ми даде опцията да бъда един от създателите / а и продуцентите / на „ Атлас”. Дълги години се занимавах с електротехника, дори следвах известно време в тогавашното МЕИ и може би щях да продължа да работя нещо в тази област, само че срещнах хора като публицистите Тодор Пасков и Димитър Езекиев, подводният оператор и леководолаз Борис Сирийски, постъпих в Българската телевизия, приключих българска лингвистика и това предопредели по-нататъшният ми професионален път.
- Поколения българи опознават света посредством вашите филми и разкази за него. Имате ли самомнението, че сте звезда? Или казано с други думи- големеете ли се, както вършат мнозина от младите представители на тв и радио ефира?
- Така наречената звездомания е доста смешно нещо. Убеден съм, че не пострадвам от нея. Често споделям, че публицистиката е специалност като всяка друга, само че със своите особености. Уважавам всеки експерт, без значение от естеството на неговата работа. Един от най-хубавите ми другари правеше парни съоръжения, само че го усещах изключително непосредствен и пострадвам, че си отиде от този свят прекомерно млад.
- Днес пътуванията са по-лесно налични, в сравнение с преди. Смятате ли, че българският екскурзиант осмисля своите пътувания или ги прави единствено, с цел да се тагне и самоснима някъде по света?
- Най-хубавото е, че ги прави и има тази опция. А да документираш спомените си е доста хубаво. Аз постоянно изтъквам и една фраза на Метерлинк, която е доста вярна и разбираема:”Всеки е уверен, че неговите мемоари са за предпочитане пред тези на ближния”. Затова е и толкоз мъчно да се грабне и задържи вниманието на фена или слушателя и в случай че го постигнеш имаш някакво съображение да се гордееш със стореното.
- Срамувате ли се, когато чуете и разберете, че някой българин дебелашки се е подписал върху исторически монумент някъде по света?
- Разбира се, че се срамя, тъй като този земляк хвърля леке върху всички ни, само че не го схваща. Нали знаете, че „ всяко стадо си има и.......” Няма да завърша това изречение, само че всички знаят неговото значение.
- Можете ли да обобщите - кои са обичаните ви дестинации от десетките, които сте посетил? Или най-малко къде сте се чувствал най-щастлив?
- Нямам нелюбими. Казвал съм, само че ще го повторя - няма безинтересни места на планетата, само че би трябвало да имаш сетива, с цел да ги усетиш. Но, несъмнено, най-любимото ми място е България и това не е поза или просто дежурна фраза - по този начин е в действителност.
- Ако приемем, че политиката е на всички места и във всичко, то какъв е нейният % във вашите занимания?
- През последните двайсетина години се отвратих, само че не от политиката, а от немалка част от така наречените политици и от ширещата се корупция и безотговорност. Очевидно не е добра системата, по която ги избираме - не би трябвало да ни ги оферират партиите, а да се откри различен аршин, който да ги прави оценка по качества и изключително по родолюбие. За страдание нямам визия по какъв начин може да стане това... Може би в действителност с референдум, както се взема решение съвсем всеки въпрос / та било то и най-незначителният / в Швейцария.
- Защо се връщате постоянно в България? Толкова ли е омайно за вас Радомирското поле? Никога ли не ви мина мисълта да емигрирате - даже с най-мощните потоци след 1989 година?
- Че къде да вървя? И за какво? Не единствено пари са нужни, с цел да бъдеш благополучен. Макар че немалка част от българското общество / имам поради най-много пенсионерите / е подложена на същински геноцид с мизерните средства, които им се отпускат. И на този декор да се хвалиш с триумфи е, меко казано, непристойно.
И още нещо - освен Радомирското поле е омайно, а цяла България. Според мен и понятието „ чужбина” иде от непознато.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ