Годишната инфлация в България за май 2023 г. (10.1%) продължава

Годишната инфлация в България за май 2023 година (10.1%) продължава да е  съвсем двойно по-висока от междинната за еврозоната (6.1%), макар закрепения курс на българския лев към еврото. Сред главните фактори са незадоволителните пакети от тласъци, динамичността на пазара на труда, покачването в цените на жилищата, цените на силата и храните и измененията в световната верига за доставки през последните години. Продължаващият инфлационен напън прави малко евентуално връщането на инфлацията към равнищата отпреди пандемията и тя евентуално ще се стабилизира към 5%. В кратковременен проект, високата инфлация несъмнено е главно затруднение за приемането на еврото. През май 2023 г. месечната инфлация е 0.1% по отношение на предходния месец, а годишната инфлация спрямо май 2022 година е 10.1%. Oчакванията са инфлацията да продължи да понижава, само че да остане съвсем двойно по-висока от междинната за еврозоната на годишна база. През септември 2022 година показателят на потребителските цени в България доближи връх от 18,7% на годишна база - почти едновременно като в други страни от ЦИЕ. Още по тематиката Финанси 13:11 ч. Оттогава стартира да се следи еволюционен спад, само че поради непрекъснатият инфлационен напън е малко евентуално инфлацията да се върне до равнищата от 2-4% от преди Covid пандемията. „ В iBanFirst, имаме вяра, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), употребен за съпоставяне в Европа, ще доближи до към 8% през 2023 година (8.6% през май 2023 г.). Въпреки че инфлацията явно бележи низходяща наклонност, най-много заради базовия резултат, съгласно нас пазарната прогноза за 2024 година от 4,4% е малко евентуално да бъде реализирана. Инфлацията евентуално ще остане по-висока за по-дълго време, с доста по-голяма волатилност, в сравнение с преди пандемията от Covid-19. ”, споделя господин Бекяров. България не за първи път минава през режим на висока инфлация. Това към този момент се случи през 90-те години на предишния век. Тогава съмненията във валутния курс (подходът на платежния баланс) са измежду главните аргументи за високата инфлация. Сега казусът е друг. От 1997 година насам режимът на валутен ръб съумява да обвърже българския лев с еврото при закрепен валутен курс от 1,95583 BGN/EUR. Оттогава той остава неизменен и упованията са да се резервира подобен и в средносрочен проект, до момента в който страната одобри еврото. Големите промени в темповете на повишаване на паричното предложение в стопанската система постоянно са отговорни за огромните съмнения в инфлацията, съгласно общоприетото мнение на монетаристите. Но това наподобява нищожно, също както и през 90-те години. Инфлационни и дезинфлационни сили Сегашният режим на висока инфлация и достигнатите по-високи нива в съпоставяне със междинното за еврозоната се изясняват основно с пет фактора: · Страните, които съумяха да понижат инфлацията след блокирането на стопанската система и енергийната рецесия, като Малта и Франция, които са и двете страни от Европейски Съюз с най-ниски стойности на инфлация, приложиха на доста ранен стадий огромни пакети от тласъци, ориентирани към потребителите и/или предприятията, с цел да понижат резултата от високата инфлация. Първият пакет, последван от два други със подобен мащаб, беше показан през септември 2021 година във Франция. Способността да се реагира бързо с даването на задоволително финансово подкрепяне е главният фактор, който разграничава страните от Европейски Съюз, които са съумели да лимитират повишението на инфлацията, от тези, в които инфлацията е тръгнала с бързи темпове нагоре. По този съответен въпрос България се забави с ограниченията за стимулиране, които бяха и относително незадоволителни, частично заради политическата неустойчивост. До огромна степен това изяснява за какво от 2021 година насам инфлацията в страната е отвън надзор. · Разбира се, има и други фактори които оказват въздействие. Динамиката на пазара на труда благоприятства по-високите заплати (вторичен резултат на инфлацията). Пазарът на труда в България е един от най-небалансираните в района на ЦИЕ с бързо намаляваща работна мощ заради застаряването на популацията, ниската раждаемост, високата смъртност (диференциращ фактор) и емиграцията. Това е един от образците за дисбаланс наред с доста други: коефициентът на претовареност е над 90% измежду служащите с висше обучение, само че е единствено 42% измежду тези със приблизително обучение. Всичко това сътвори идеалните условия за мощен растеж на заплатите - като по този метод докара до по-засилена инфлация, в сравнение с в Западна Европа, където инфлацията на заплатите остана по-скоро лимитирана. · Цените на жилищата се повишават. Това е фактор, присъщ и за други страни от Европейски Съюз, като да вземем за пример Холандия. В България, цените на жилищата последователно се покачват от международната финансова рецесия насам, откакто през 2009 година спаднаха с 26%. През четвъртото тримесечие на 2022 година цените са се повишили с 13,3% след пика на цикъла от 15,6% през третото тримесечие на 2022 година по последни налични данни. Предвид събитията е самоуверено да се твърди, че сме очевидци на умозрителен „ балон “, и евентуално не е по този начин. Но сигурно към този момент сме достигнали ниво, което единствено по себе си води до забележителна инфлация и вторични резултати. · Без да е изненадващо, България също беше наранена от световния скок в цените на силата и храните. Но от време на време в по-голям мащаб спрямо другите страни от Европейски Съюз. Сегашният енергиен микс е една от най-слабите страни на страната. Ядрената сила създава 36% от електрическата енергия в страната - това е доста позитивно. Но цялата останала сила се създава от изкопаеми горива (въглища, петрол и газ), които са вносни, защото няма вътрешно предложение. Изкопаемите горива са надолу от началото на годината (суров нефт вид „ Brent ” -39%, бензин -42%, недопечен нефт вид „ WTI ” -42%, мазут -45%, природен газ -75%), само че изиграха съществена роля в първата фаза на инфлационната рецесия през 2021-2022 г. · Нарушенията в световната верига за доставки, изключително по-високите цени на товарните транспорти, изиграха значима роля, защото страната е вносител на доста артикули. През 2021-2022 година ставките за транспорт на товари доста се покачиха в международен мащаб. Поради свръхкапацитета и по-ниското световно търсене обаче, те внезапно спадат в този момент. Ставките за транспорт на товари сред Китай и Европа са намалели с съвсем 80% на годишна база. Това, което преди една година беше инфлационен фактор, се трансформира в дезинфлационен фактор. Но въпреки всичко не сме се върнали към равнищата от преди Covid пандемията. Ставките за транспорт на товари са към момента със приблизително 20% по-високи, в сравнение с през 2019 година, най-много заради по-високите оперативни разноски. По-висока междинна инфлация, в сравнение с преди Covid рецесията „ Пътят е явен, въпреки и никой да не може да го види ". Това са думи от песента „ Firth of Fifth " на британската рок група Genesis (1973 г.). Според господин Бекяров тези думи добре обобщават актуалната обстановка на инфлационния фронт. „ Знаем, че инфлацията отстъпва, защото налице са няколко дезинфлационни сили, като да вземем за пример товарните курсове, по-ниското световно търсене, износната дефлация в Китай и срив на цените на силата. Но не знаем каква е скоростта на процеса на дезинфлация. ” споделя той. Очакванията са данните за инфлацията да останат извънредно неуверени още дълго време. Към момента не е ясно на какви нива ще се стабилизира инфлацията. Централните банки подържат тезата си, че инфлацията най-сетне ще се върне към целевите равнища, само че това може да се окаже прекомерно оптимистична настройка. Очакванията на iBanFirst са, че инфлацията евентуално ще се стабилизира към 4% в Съединени американски щати, 3% в еврозоната и към 5% в България. Това ще има съществени последствия в дълготраен проект, изключително във връзка с постепенната загуба на покупателна дарба. Това значи, че ще би трябвало да се приспособяваме към 5% годишна инфлация, което не е по никакъв начин лесна задача. В кратковременен проект, високата инфлация несъмнено е главно затруднение за приемането на еврото.