Избирателните реформи в САЩ - опит за демократизация или "димна завеса"
Година след щурма на Капитолия във Вашингтон социолозите регистрират, че 78 % от последователите на Републиканската партия не престават да имат вяра, че Джо Байдън не е определен законно за президент на Съединените щати и че вотът е бил манипулиран. Наесен предстоят междинни избори за Конгреса и в случай че републиканците изгубят, за голяма група хора единственото пояснение ще е отново откраднат избор. Същото ще важи и за идващите президентски избори.
Затова 2022 година се оказва основна за администрацията на Байдън да направи по този начин, че най-малко да върне доверието в изборния развой . Но годината за американския президент не стартира оптимистично - отсрочени законодателни проекти, клатушкане към прогресивното крило на Демократическата партия, договаряния с Русия, в които Байдън наподобява влиза от позицията на по-слабия.
Ричард Кремър е шеф на Алианса Съединени американски щати - Европа и Тоня Димитрова беседва с него тъкмо до момента в който в тирада пред Конгреса на 6 януари Джо Байдън хвърляше цялата виновност за насилието преди година върху Доналд Тръмп:
" Работя в областта на интернационалните връзки, демокрацията и ръководството през по-голямата част от моята кариера и тази работа изисква сдържан оптимизъм. Умерен е и оптимизмът ми за Съединените щати - след една доста сложна и разочароваща година за доста американци, и то на доста фронтове. В персонален проект е обезпокоително да виждам по какъв начин американското общество е толкоз разграничено към този момент години наред по голям брой въпроси. Вярвам, че това ни прави по-слаби и доста американци стартират да осъзнават това. Били сме в такова състояние и преди - от 1968 година до 1972 година Тогава също имаше огромно разделяне в обществото . През 70-те години Съединените щати не можеха да разпрострат цялостния си капацитет - имахме администрации, които не бяха сполучливи, имахме енергийна рецесия, инфлация, под въпрос беше ролята на Съединените щати като поръчител на международния ред и сигурност. Нещата не изглеждаха добре. И някак си с подобаващите водачи, с смяна в политическите сили и на политическите фигури, изключително с избора на Роналд Рейгън, успяхме да се надигнем на крайници и да осъществяваме капацитета си. Това и изборите през 2020-а, ми дават вяра, че не е наложително да сме тръгнали окончателно в неправилната посока и да не можем да се насочим отново в вярната ".
2021 не беше лека година за американското общество, само че по всичко проличава, че и новата 2022 година няма да е по-лека. На вътрешнополитическата сцена президентът Джо Байдън беше заложил всичките си карти на проекта Build back better - серия от законови правила за справяне с пандемията, за обществените услуги, за инфраструктурата. Но още при започване на тази година стана ясно, че Сенатът няма да гласоподава проекта. Какво значи това за Байдън и за страната?
За страдание, това демонстрира неприятна преценка от страна на администрацията и в този момент би трябвало да се заплати цената. По отношение на Build back better - президентът не беше определен за този пост с мандат за сходни законови начинания. По създание Джо Байдън беше определен, тъй като редица американци усетиха от неговата акция, че ще се върнат разбираемите правила на политическата игра във Вашингтон. Президентът Тръмп беше бунтовник в това отношение и погази доста правила.
Президентът Байдън беше определен с по-умерен, по-центристки мандат, само че реши да работи в синхрон с прогресивните леви. И преследването на проекти като Build back better, които плануват огромни обществени промени, е в несъгласие с мандата, който американските гласоподаватели му дадоха. И още веднъж не съм изцяло сигурен какво тъкмо накара президента Байдън да се промени - от това, което беше по време на акцията, към това, което е в Белия дом. Но по всичко проличава, че това не работи в негова изгода. Смятам за доста рационална огромна част от съпротивата, която той среща от сенатори като Джо Манчин и Кирстен Синема. Тази опозиция отразява значително упованията на гласоподавателите.
Вместо върху проекта на Байдън демократите се концентрират в този момент върху закон за правата за гласоподаване - 254 нови изборни закона са признати за последната година в 45 щата. Защо това е значимо за Съединените щати, и то в година на избори за Конгреса?
В ядрото на този проблем е нещо, което не бях виждал в Америка - спор за това кое е реалност и кое е истина. Когато при започване на диалога споделих, че съм сдържан оптимист - тъкмо това имах поради - че Америка не може даже да реализира единодушие дали президентът е законно определен през 2020 година. Липсата на общо схващане за това какво се случи тогава, в този момент ни докара до това, че 70 % от републиканците считат, че изборите не са били почтени и свободни и са били " откраднати " от Байдън. Аз не съм склонен. Смятам, че президентът е законно определен. Но когато има разлики по толкоз фундаментален въпрос - това може да е катализатор за нас да се вгледаме в изборната система, да забележим кое може да подобрим, с цел да имаме почтени избори. Но това може да служи и като димна завеса за тези, които не са заинтригувани толкоз от демократичните процеси, а единствено от изборната победа.
Големият брой закони, който споменахте, се дължи в огромна степен на обстоятелството, че изборното законодателство е делегирано на щатските управляващи, а не на федералните. Така, че колкото и на администрацията на Байдън да й се желае да се намеси и да обезпечи обективни и почтени избори, това няма по какъв начин да стане. Възможно е федерален, а даже и Върховният съд да има последната дума. Ще забележим, сега, с цел да мине този капиталов проект в Сената, ще са нужни 60 гласа. И изключително с нежеланието на сенатор Манчин да поддържа сходни разноски и при неналичието на републиканска поддръжка - възможностите проектът да мине в Сената са дребни.
На външнополитическата сцена годината стартира с интензивни дипломатически совалки с Русия - продължение от последния месец на 2021 година Утре стартират договарянията в Женева сред представители на съветското външно министерство и на Държавния департамент. Много анализатори съпоставят разговора сред Съединените щати и Русия с този от времето на Студената война, когато имаше постоянни срещи на върха сред Москва и Вашингтон. Има ли съображение за сходни съпоставения?
Студената война беше неповторимо събитие в историята на човечеството - две световни свръхсили бяха в спор и с помощта на разсъдъка на политици и от двете страни този спор не прерасна във война. Това беше обстановката. Честно казано, най-страшното беше нуклеарна война, която постоянно ни дебнеше зад ъгъла. Имам чувството, че направихме стъпки, които ни върнаха към това, което беше - " Студена война 2 ", или какъвто и термин да използваме, оставям това на по-творчески настроени мозъци. Но значимото е, че още имаме враждебни връзки с Русия и в случай че погледнете по какъв начин съветското управление формулира стратегическите си национални ползи и външната си политика още от времената на династията Романови, в случай че не и от преди този момент - ще си дадете сметка, че всичко е ориентирано към отбрана на сърцевината на страната. Колкото по-далеч са границите от Москва или Санкт Петербург, толкоз в по-голяма сигурност се усеща Русия. Така разсъждават те. Не виждам по какъв начин това ще се промени - не и след десетилетия на изпитани и потвърдени практики за държанието на Русия в нейното така наречен " близко зарубежие ".
Много е мъчно да се чака забележителна смяна в Русия във връзка с Украйна. И това значи, че ще има същинска борба за Съединените щати и демократичните съдружници в Европа, които имат вяра, че Украйна е суверенна страна, има правото да взема решение сама с кои организации да се асоциира. И въпросът е дали има задоволително корав ангажимент към главните права на украинците като нация или основната ни цел е просто да успокоим Владимир Путин. В общи линии тъкмо това си мисля, че се случваше през последната година - дали за " Северен поток 2 " или за скупчването на войски по украинската граница и дали да позволим да нахлуят, в случай че пожелаят. Това ли е в действителност най-хубавата външнополитическа цел, която можем да реализираме - всъщност да създадем Влад благополучен!? Не виждам по какъв начин това ще е сполучливо в дълготраен проект във връзка с прагматичната градация на нашите ползи по света - било то стопански, или в областта на сигурността.
Русия сложи на масата своите претенции - да се отдръпна обещанието за участие в НАТО на Грузия и Украйна и да не разполагат натовско въоръжение наоколо до съветските граници - кои от тези претенции са изпълними и за какво Владимир Путин ги слага тъкмо в този момент?
Русия няма право на несъгласие върху решенията, които Украйна взима като самостоятелна и суверенна страна. От друга страна - Русия е прилежаща на Украйна гигантска страна с голямо население. И предпочитаната й задача е да подсигурява в най-голяма степен националните ползи и сигурността си. Трудно е да се каже кои аспекти от настояванията на Русия са основателни или неоснователни, до момента в който продължава да подклажда спора в Донбас и да окупира нелегално Крим - тъй като те биха желали по този начин да остане вечно. Една Русия, която е склонна да направи крачка обратно, а не да потапя Украйна в замразен спор, на каквито бяхме очевидци в редица някогашни руски републики през последните десетилетия - би била първа крачка в позитивна посока. За да можем действително да помислим да не продаваме ракети на Украйна, да вземем за пример. Може би това ще разреши нюанси в дипломацията и да кажем: " Да, Русия има своите опасения и те би трябвало да бъдат взети поради ".
Фундаменталният проблем е, че през последните години силовите структури в Русия смесват визиите за офанзивно и за отбранително водене на война - за това беше ли нахлуването в Украйна защитителен или нападателен акт. От съветска позиция Украйна се интегрираше прекомерно към западните институции, било то НАТО, било - Европейския съюз. Русия видя нужда от отбранителна тактичност и да нахлуе. Вместо да ускоряват опасността от навлизане в Украйна, би било по-добре руснаците да създадат нещо положително и да кажат - ето, вършим крачка обратно. Да провокираш борба и в един миг да кажеш - добре, няма да се бием към този момент - това неизбежно прави побойника по-силен. А Владимир Путин е хулиган по всички правила! Нека да забележим първо какво могат да сложат на масата за договаряния и едвам тогава да разгледаме дружно с тях по-ограничените и по-разбираемите от техните претенции. Не мисля, че все още Владимир Путин прави такава крачка обратно. Трудно ми е да чета мислите му, само че считам, че висшият ешелон в Москва няма съмнения. Дали има или не вътрешен спор за цената и изгодите от навлизане в Украйна - в общи линии Путин няма да промени метода си и има поддръжката за това от военните. Дали с това се цели похищение на вниманието? В Русия има вълнения тук-таме, не са ясни икономическите последици, в случай че има война в Украйна, има раздразнителност поради " Северен поток 2 ", който още не е в употреба и това в допълнение провокира неодобрение у Путин.
И най-после - съветският президент осъзнава, че Съединените щати имат президент, който не е прекосявал през борби и бойни полета. Доналд Тръмп също не беше подобен президент, само че той правеше изненадващи стъпки. Предимство на Тръмп беше, че е непредсказуем, само че в този момент това е в предишното. И изключително след случилото се в Афганистан, в Москва считат, че Байдън няма нито нужния престиж, нито пък политическа воля да наложи на администрацията си по-прагматичен метод към Русия.
Върховният комисар по външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел направи остро изявление от Украйна - че това не са времената на Конференцията от Ялта и не може Вашингтон и Москва да разпределят сфери на въздействие в Европа без да питат самата Европа.
Това повдига въпроса за връзките на Байдън с трансатлантическите съдружници, които връзки са, дано да кажем - небалансирани. Дали моментът е като Ялта - това, което припомня за тези времена от края на Втората международна война, е, че сякаш виждаме полемика по какъв начин някои страни, в този случай Украйна, имат по-малко права спрямо други суверенни страни по света. Точно това основава чувството, че сме се върнали някъде там в 40-те години на предишния век и към систематизиране на сфери на въздействие. Самото битие на сфери на въздействие е в цялостно несъгласие с концепцията за присъединяване на суверенни страни по тяхна воля в интернационалната общественост. Така всъщност се споделя, че някои страни имат повече права и да приемем това в името на опазване на някакъв огромен международен ред, би било нелепост.
Световният ред се основава, като полезностите са въплътени в правила и закони. Ако създадем изключение тук и там, това ще докара до цялостен куп непредвидими последици. Ако стартираме да приказваме за пренасяне на граници в една част на Европа - в този случай Украйна, това ще окуражи някои и на Западните Балкани да си мислят, че може да има Велика Сърбия или пък Велика Албания. Опасявам се, че по този начин се откриват благоприятни условия за даже по-голяма дестабилизация - вместо непоклатимост, обезпечена освен от международния ред, само че и от водачи, които са подготвени да постановат разпоредбите, за които всички са се договорили.
Затова 2022 година се оказва основна за администрацията на Байдън да направи по този начин, че най-малко да върне доверието в изборния развой . Но годината за американския президент не стартира оптимистично - отсрочени законодателни проекти, клатушкане към прогресивното крило на Демократическата партия, договаряния с Русия, в които Байдън наподобява влиза от позицията на по-слабия.
Ричард Кремър е шеф на Алианса Съединени американски щати - Европа и Тоня Димитрова беседва с него тъкмо до момента в който в тирада пред Конгреса на 6 януари Джо Байдън хвърляше цялата виновност за насилието преди година върху Доналд Тръмп:
" Работя в областта на интернационалните връзки, демокрацията и ръководството през по-голямата част от моята кариера и тази работа изисква сдържан оптимизъм. Умерен е и оптимизмът ми за Съединените щати - след една доста сложна и разочароваща година за доста американци, и то на доста фронтове. В персонален проект е обезпокоително да виждам по какъв начин американското общество е толкоз разграничено към този момент години наред по голям брой въпроси. Вярвам, че това ни прави по-слаби и доста американци стартират да осъзнават това. Били сме в такова състояние и преди - от 1968 година до 1972 година Тогава също имаше огромно разделяне в обществото . През 70-те години Съединените щати не можеха да разпрострат цялостния си капацитет - имахме администрации, които не бяха сполучливи, имахме енергийна рецесия, инфлация, под въпрос беше ролята на Съединените щати като поръчител на международния ред и сигурност. Нещата не изглеждаха добре. И някак си с подобаващите водачи, с смяна в политическите сили и на политическите фигури, изключително с избора на Роналд Рейгън, успяхме да се надигнем на крайници и да осъществяваме капацитета си. Това и изборите през 2020-а, ми дават вяра, че не е наложително да сме тръгнали окончателно в неправилната посока и да не можем да се насочим отново в вярната ".
2021 не беше лека година за американското общество, само че по всичко проличава, че и новата 2022 година няма да е по-лека. На вътрешнополитическата сцена президентът Джо Байдън беше заложил всичките си карти на проекта Build back better - серия от законови правила за справяне с пандемията, за обществените услуги, за инфраструктурата. Но още при започване на тази година стана ясно, че Сенатът няма да гласоподава проекта. Какво значи това за Байдън и за страната?
За страдание, това демонстрира неприятна преценка от страна на администрацията и в този момент би трябвало да се заплати цената. По отношение на Build back better - президентът не беше определен за този пост с мандат за сходни законови начинания. По създание Джо Байдън беше определен, тъй като редица американци усетиха от неговата акция, че ще се върнат разбираемите правила на политическата игра във Вашингтон. Президентът Тръмп беше бунтовник в това отношение и погази доста правила.
Президентът Байдън беше определен с по-умерен, по-центристки мандат, само че реши да работи в синхрон с прогресивните леви. И преследването на проекти като Build back better, които плануват огромни обществени промени, е в несъгласие с мандата, който американските гласоподаватели му дадоха. И още веднъж не съм изцяло сигурен какво тъкмо накара президента Байдън да се промени - от това, което беше по време на акцията, към това, което е в Белия дом. Но по всичко проличава, че това не работи в негова изгода. Смятам за доста рационална огромна част от съпротивата, която той среща от сенатори като Джо Манчин и Кирстен Синема. Тази опозиция отразява значително упованията на гласоподавателите.
Вместо върху проекта на Байдън демократите се концентрират в този момент върху закон за правата за гласоподаване - 254 нови изборни закона са признати за последната година в 45 щата. Защо това е значимо за Съединените щати, и то в година на избори за Конгреса?
В ядрото на този проблем е нещо, което не бях виждал в Америка - спор за това кое е реалност и кое е истина. Когато при започване на диалога споделих, че съм сдържан оптимист - тъкмо това имах поради - че Америка не може даже да реализира единодушие дали президентът е законно определен през 2020 година. Липсата на общо схващане за това какво се случи тогава, в този момент ни докара до това, че 70 % от републиканците считат, че изборите не са били почтени и свободни и са били " откраднати " от Байдън. Аз не съм склонен. Смятам, че президентът е законно определен. Но когато има разлики по толкоз фундаментален въпрос - това може да е катализатор за нас да се вгледаме в изборната система, да забележим кое може да подобрим, с цел да имаме почтени избори. Но това може да служи и като димна завеса за тези, които не са заинтригувани толкоз от демократичните процеси, а единствено от изборната победа.
Големият брой закони, който споменахте, се дължи в огромна степен на обстоятелството, че изборното законодателство е делегирано на щатските управляващи, а не на федералните. Така, че колкото и на администрацията на Байдън да й се желае да се намеси и да обезпечи обективни и почтени избори, това няма по какъв начин да стане. Възможно е федерален, а даже и Върховният съд да има последната дума. Ще забележим, сега, с цел да мине този капиталов проект в Сената, ще са нужни 60 гласа. И изключително с нежеланието на сенатор Манчин да поддържа сходни разноски и при неналичието на републиканска поддръжка - възможностите проектът да мине в Сената са дребни.
На външнополитическата сцена годината стартира с интензивни дипломатически совалки с Русия - продължение от последния месец на 2021 година Утре стартират договарянията в Женева сред представители на съветското външно министерство и на Държавния департамент. Много анализатори съпоставят разговора сред Съединените щати и Русия с този от времето на Студената война, когато имаше постоянни срещи на върха сред Москва и Вашингтон. Има ли съображение за сходни съпоставения?
Студената война беше неповторимо събитие в историята на човечеството - две световни свръхсили бяха в спор и с помощта на разсъдъка на политици и от двете страни този спор не прерасна във война. Това беше обстановката. Честно казано, най-страшното беше нуклеарна война, която постоянно ни дебнеше зад ъгъла. Имам чувството, че направихме стъпки, които ни върнаха към това, което беше - " Студена война 2 ", или какъвто и термин да използваме, оставям това на по-творчески настроени мозъци. Но значимото е, че още имаме враждебни връзки с Русия и в случай че погледнете по какъв начин съветското управление формулира стратегическите си национални ползи и външната си политика още от времената на династията Романови, в случай че не и от преди този момент - ще си дадете сметка, че всичко е ориентирано към отбрана на сърцевината на страната. Колкото по-далеч са границите от Москва или Санкт Петербург, толкоз в по-голяма сигурност се усеща Русия. Така разсъждават те. Не виждам по какъв начин това ще се промени - не и след десетилетия на изпитани и потвърдени практики за държанието на Русия в нейното така наречен " близко зарубежие ".
Много е мъчно да се чака забележителна смяна в Русия във връзка с Украйна. И това значи, че ще има същинска борба за Съединените щати и демократичните съдружници в Европа, които имат вяра, че Украйна е суверенна страна, има правото да взема решение сама с кои организации да се асоциира. И въпросът е дали има задоволително корав ангажимент към главните права на украинците като нация или основната ни цел е просто да успокоим Владимир Путин. В общи линии тъкмо това си мисля, че се случваше през последната година - дали за " Северен поток 2 " или за скупчването на войски по украинската граница и дали да позволим да нахлуят, в случай че пожелаят. Това ли е в действителност най-хубавата външнополитическа цел, която можем да реализираме - всъщност да създадем Влад благополучен!? Не виждам по какъв начин това ще е сполучливо в дълготраен проект във връзка с прагматичната градация на нашите ползи по света - било то стопански, или в областта на сигурността.
Русия сложи на масата своите претенции - да се отдръпна обещанието за участие в НАТО на Грузия и Украйна и да не разполагат натовско въоръжение наоколо до съветските граници - кои от тези претенции са изпълними и за какво Владимир Путин ги слага тъкмо в този момент?
Русия няма право на несъгласие върху решенията, които Украйна взима като самостоятелна и суверенна страна. От друга страна - Русия е прилежаща на Украйна гигантска страна с голямо население. И предпочитаната й задача е да подсигурява в най-голяма степен националните ползи и сигурността си. Трудно е да се каже кои аспекти от настояванията на Русия са основателни или неоснователни, до момента в който продължава да подклажда спора в Донбас и да окупира нелегално Крим - тъй като те биха желали по този начин да остане вечно. Една Русия, която е склонна да направи крачка обратно, а не да потапя Украйна в замразен спор, на каквито бяхме очевидци в редица някогашни руски републики през последните десетилетия - би била първа крачка в позитивна посока. За да можем действително да помислим да не продаваме ракети на Украйна, да вземем за пример. Може би това ще разреши нюанси в дипломацията и да кажем: " Да, Русия има своите опасения и те би трябвало да бъдат взети поради ".
Фундаменталният проблем е, че през последните години силовите структури в Русия смесват визиите за офанзивно и за отбранително водене на война - за това беше ли нахлуването в Украйна защитителен или нападателен акт. От съветска позиция Украйна се интегрираше прекомерно към западните институции, било то НАТО, било - Европейския съюз. Русия видя нужда от отбранителна тактичност и да нахлуе. Вместо да ускоряват опасността от навлизане в Украйна, би било по-добре руснаците да създадат нещо положително и да кажат - ето, вършим крачка обратно. Да провокираш борба и в един миг да кажеш - добре, няма да се бием към този момент - това неизбежно прави побойника по-силен. А Владимир Путин е хулиган по всички правила! Нека да забележим първо какво могат да сложат на масата за договаряния и едвам тогава да разгледаме дружно с тях по-ограничените и по-разбираемите от техните претенции. Не мисля, че все още Владимир Путин прави такава крачка обратно. Трудно ми е да чета мислите му, само че считам, че висшият ешелон в Москва няма съмнения. Дали има или не вътрешен спор за цената и изгодите от навлизане в Украйна - в общи линии Путин няма да промени метода си и има поддръжката за това от военните. Дали с това се цели похищение на вниманието? В Русия има вълнения тук-таме, не са ясни икономическите последици, в случай че има война в Украйна, има раздразнителност поради " Северен поток 2 ", който още не е в употреба и това в допълнение провокира неодобрение у Путин.
И най-после - съветският президент осъзнава, че Съединените щати имат президент, който не е прекосявал през борби и бойни полета. Доналд Тръмп също не беше подобен президент, само че той правеше изненадващи стъпки. Предимство на Тръмп беше, че е непредсказуем, само че в този момент това е в предишното. И изключително след случилото се в Афганистан, в Москва считат, че Байдън няма нито нужния престиж, нито пък политическа воля да наложи на администрацията си по-прагматичен метод към Русия.
Върховният комисар по външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел направи остро изявление от Украйна - че това не са времената на Конференцията от Ялта и не може Вашингтон и Москва да разпределят сфери на въздействие в Европа без да питат самата Европа.
Това повдига въпроса за връзките на Байдън с трансатлантическите съдружници, които връзки са, дано да кажем - небалансирани. Дали моментът е като Ялта - това, което припомня за тези времена от края на Втората международна война, е, че сякаш виждаме полемика по какъв начин някои страни, в този случай Украйна, имат по-малко права спрямо други суверенни страни по света. Точно това основава чувството, че сме се върнали някъде там в 40-те години на предишния век и към систематизиране на сфери на въздействие. Самото битие на сфери на въздействие е в цялостно несъгласие с концепцията за присъединяване на суверенни страни по тяхна воля в интернационалната общественост. Така всъщност се споделя, че някои страни имат повече права и да приемем това в името на опазване на някакъв огромен международен ред, би било нелепост.
Световният ред се основава, като полезностите са въплътени в правила и закони. Ако създадем изключение тук и там, това ще докара до цялостен куп непредвидими последици. Ако стартираме да приказваме за пренасяне на граници в една част на Европа - в този случай Украйна, това ще окуражи някои и на Западните Балкани да си мислят, че може да има Велика Сърбия или пък Велика Албания. Опасявам се, че по този начин се откриват благоприятни условия за даже по-голяма дестабилизация - вместо непоклатимост, обезпечена освен от международния ред, само че и от водачи, които са подготвени да постановат разпоредбите, за които всички са се договорили.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ