Годеницата на загиналия под К2 Атанас Скатов - Шени Бензеш

Годеницата на починалия под К2 Атанас Скатов - Шени Бензеш написа трогателен пост във Facebook:

" Сълзите понякога пресъхват, само че не и болката в сърцето ми!

Спомена за теб и усмихнатото ти лице са на всички места към мен!

Тръгнахме дружно и се прибираме дружно, само че не по метода по който си го представях, скъпи мой.

Този дълг към теб е толкоз сложен, обич моя! Да си документ в ръцете ми, а теб да те няма! Защо?! Искам да мога да изчезна. Надалеч! За доста дълго! Докато не помни, само че знам че това е невероятно! Никога няма да те не помни! Знам, че си на по – положително място и желая да знаеш, че живееш и ще живееш в сърцето ми, както в сърцата на твоите близки и семейство, в сърцето на Васко (синът на Скатов - б.р.), в сърцата на майката ти, на татко ти, на сестра ти и в сърцата на доста други хора!

Ох, по какъв начин извънредно, извънредно, извънредно доста копнея за един финален диалог, за още една топла прегръдка, която да продължи толкоз дълго, че ръцете ми да се вкаменят и да не мога да те пусна! Помня вечерта в която те изпратих… стъпките ти… да не бях…!

Обичам те поради това, което си! Нямах право да те спра! Само егоистичната ми обич желае да те задържи, само че ти принадлежиш на своята идея!

Рискува живота си за нея и знам, че съумя! Имаше цел! Имаше задача! Всеки ден от живота си изживяваше своята религия! Животът ти не бе безрезултатен. Имаше толкоз доста смисъл в него. Остави толкоз доста след себе си. Ти бе и си мотивация за доста хора. Знам, че знаеш, само че просто желаех да ти го кажа! Както желая да ти кажа още милион пъти „ ОБИЧАМ ТЕ “!

Толкова доста болежка, която не утихва! Винаги си ми казвал, че съм доста мощна и от време на време неразумно смела и луда. Да, благо! Но не колкото теб! Ти бе и си един изумителен и неповторим човек, за който думите са незадоволителни! Непоправим идеалист и мечтател. Идеалист чак до доверчивост! Смел, мощен, любящ, смел, героичен, добър и самоуверен мъж! Много твърдоглав, порядъчен и целеустремен! Още се учудвам на опцията ти да се справяш и правиш толкоз доста неща на куп и постоянно, с цел да не е денят ти безрезултатен общуваше с планината или спортуваше! Твоята душа е там, където принадлежи….високо, високо, високо…

Тази заран изпитах такова разкаяние на съвестта, че чак се намразих. След два дни съвсем без храна на успокоителни медикаменти, осъзнах че би трябвало да хапна нещо. Извинявай, обич моя! Изядох няколко резена плод без теб, само че колкото да ги преглътнах! Последните дни си мечтаехме за напълно елементарни и дребни неща. Да се върнем на топло. Да ядем свежи плодове и зеленчуци. Да си вземем топъл душ. Знам какъв брой доста изстрада и бях очевидец на това какъв брой е мъчно да се храниш по време на експедиции и знам какъв брой доста обичаше плодове. Обожаваше ги! Всяка заран ядеше плодове, само че не и тази. Не и с мен! Щастието е в дребните неща и аз имах привилегията да ги споделя с теб и да бъда до теб!

Благодаря ти, обич моя! Благодаря ти, че показа твоя свят с мен! Благодаря за хоризонтите, които ми сподели и разкри! Благодаря ти, че те имаше! Благодаря ти, че ти бе един от дребното хора, които имаха вяра в моите лудости! Изключителна рядка персона!

Когато ти споделих моята фантазия да обиколя Южна Америка с колело, ти не ми се изсмя. Просто сподели, че съм луда и че може да го създадем, откакто приключиш твоя план с изкачването на най – високите върхове на планетата! Имахме толкоз доста общи фантазии и проекти! Вярвахме, че може да имаме нашето малко семейство отвън матрицата и знаеш, че бях подготвена да те вървя след на всички места и все пак!

Това не е Сбогом, обич моя!

ПОЧИВАЙ В МИР! "