Какво се случва в мозъка ни, когато сме ядосани
Гневът е прочувствена реакция, която поражда, когато се усещаме онеправдани или застрашени.
Той ни кара да реагираме, с цел да се предпазим и защитим.
Това е нужна и потребна страст, защото ни прави конкурентни и ни разрешава да слагаме граници.
Промените, които се случват в държанието и настроението, когато сме ядосани задействат характерни мозъчни процеси.
Това са най-интересните открития в това отношение:
Хормонална система
Когато се ядосваме, тялото отделя по-големи количества норадреналин, което води до по-голяма физическа и прочувствена активация.
Това провокира повишение на кръвното налягане и сърдечната периодичност. Нивата на допамин и глутаматът също се покачват. Когато изпитваме яд се следи понижаване на равнищата на серотонин и вазопресин.
Освен това е открита забавна връзка сред две субстанции (тестостерон и кортизол), които дефинират реакцията ни. Тестостеронът нормално се свързва с експанзията и доминантното държание и е потвърдено, че се покачва, когато се ядосваме. За разлика от това, кортизолът (който се освобождава в отговор на стрес) е обвързван с безропотно държание.
Така тестостеронът е обвързван с експанзията единствено когато равнищата на кортизол са ниски. Обратно, когато са високи, те отслабват резултата на другия хормон върху държанието.
Неврология
Всяка от страстите съставлява мозъчна активация, а при положение на яд тя се реализира от амигдалата. Това е дребна конструкция, която е част от по този начин наречения прочувствен мозък или лимбична система. Амигдалата се задейства от заплашителни тласъци, подкрепя оцеляването и го прави посредством вдишване на надзор върху държанието.
По този метод " изключва " мозъчни области като префронталната кора, обвързвана с логическото мислене, разсъжденията и контрола на импулсите. Следователно нашата рационална част е възпрепятствана и ние сме отвлечени от тази незабавна прочувствена реакция.
В допълнение, друга от измененията, които настъпват в мозъка, когато сме ядосани е по-голямо активиране или смяна на лявото полукълбо.
Когато се ядосваме, ние демонстрираме податливост да се доближим до това, което предизвиква нашия яд, с цел да го отстраняваме.
Всичко, упоменато нагоре, предизвиква когнитивни, прочувствени и поведенчески промени, които са присъщи за гнева. Те могат да бъдат разказани по този начин:
Подготвяме се да се бием или да бягамеИскаме да сме прави и считаме, че е съвсем невероятно да се успокоим по време на гнявНе сме в положение умерено да проучваме обстановката и да я обмислим
Всички процеси, които се задвижват, когато се ядосваме, не ни освобождават от отговорност.
Всъщност можем (и трябва) да се научим да управляваме гнева си по здравословен метод.
Това не значи да го потискаме, а да се научим да обработваме страстта, без да се оставяме да бъдем увлечени от нея.
Например, да се стремим да активираме логическата част на мозъка и да се опитваме да се върнем в действителността.
И в случай че за това би трябвало да се измъкнем краткотрайно, до момента в който се успокоим, не би трябвало да се колебаем да го създадем.
Той ни кара да реагираме, с цел да се предпазим и защитим.
Това е нужна и потребна страст, защото ни прави конкурентни и ни разрешава да слагаме граници.
Промените, които се случват в държанието и настроението, когато сме ядосани задействат характерни мозъчни процеси.
Това са най-интересните открития в това отношение:
Хормонална система
Когато се ядосваме, тялото отделя по-големи количества норадреналин, което води до по-голяма физическа и прочувствена активация.
Това провокира повишение на кръвното налягане и сърдечната периодичност. Нивата на допамин и глутаматът също се покачват. Когато изпитваме яд се следи понижаване на равнищата на серотонин и вазопресин.
Освен това е открита забавна връзка сред две субстанции (тестостерон и кортизол), които дефинират реакцията ни. Тестостеронът нормално се свързва с експанзията и доминантното държание и е потвърдено, че се покачва, когато се ядосваме. За разлика от това, кортизолът (който се освобождава в отговор на стрес) е обвързван с безропотно държание.
Така тестостеронът е обвързван с експанзията единствено когато равнищата на кортизол са ниски. Обратно, когато са високи, те отслабват резултата на другия хормон върху държанието.
Неврология
Всяка от страстите съставлява мозъчна активация, а при положение на яд тя се реализира от амигдалата. Това е дребна конструкция, която е част от по този начин наречения прочувствен мозък или лимбична система. Амигдалата се задейства от заплашителни тласъци, подкрепя оцеляването и го прави посредством вдишване на надзор върху държанието.
По този метод " изключва " мозъчни области като префронталната кора, обвързвана с логическото мислене, разсъжденията и контрола на импулсите. Следователно нашата рационална част е възпрепятствана и ние сме отвлечени от тази незабавна прочувствена реакция.
В допълнение, друга от измененията, които настъпват в мозъка, когато сме ядосани е по-голямо активиране или смяна на лявото полукълбо.
Когато се ядосваме, ние демонстрираме податливост да се доближим до това, което предизвиква нашия яд, с цел да го отстраняваме.
Всичко, упоменато нагоре, предизвиква когнитивни, прочувствени и поведенчески промени, които са присъщи за гнева. Те могат да бъдат разказани по този начин:
Подготвяме се да се бием или да бягамеИскаме да сме прави и считаме, че е съвсем невероятно да се успокоим по време на гнявНе сме в положение умерено да проучваме обстановката и да я обмислим
Всички процеси, които се задвижват, когато се ядосваме, не ни освобождават от отговорност.
Всъщност можем (и трябва) да се научим да управляваме гнева си по здравословен метод.
Това не значи да го потискаме, а да се научим да обработваме страстта, без да се оставяме да бъдем увлечени от нея.
Например, да се стремим да активираме логическата част на мозъка и да се опитваме да се върнем в действителността.
И в случай че за това би трябвало да се измъкнем краткотрайно, до момента в който се успокоим, не би трябвало да се колебаем да го създадем.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ