Глупецът не е винаги нещастен, а мъдрецът не всякога успява.

„ Глупецът не е постоянно трагичен, а мъдрецът не всеки път съумява. ”

Този труд бил написан от египетския фараон Аменхотеп IV в промеждутъка от 1360 до 1350 година пр.н.е. Фараонът, съборил жреческите учения и идолопоклонството в Египет, установявайки еднобожеската мистична вяра и апетитен като първия човек в цивилизования свят, провъзгласил вярата в Единия Бог. С право бил наименуван „ най-големият обновител от всички времена ”.

Този Трактат по нравственос и държание в обществото, справочник за Мъдрост и Стратегия в живота, бил съхраняван дълго време, оставайки  неизвестен за хората на земята. Вместо да се поучават и усъвършенстват посредством него, той бил ревниво скриван от очите на непосветените. Когато времето на окултизма изтекло, упътванията на Аменхотеп IV излизат на бял свят. Споделяме мъдростта от книгата „ Напътствия: Теб аз дарувам ”.

Задължения на индивида като персона

Размисъл

Вдълбочи се самичък в себе си, о дребосъче! И размишлявай защо си основан.

Обмисляй своите сили, обмисляй своите стремежи и своите съотношения – така ще разкриеш ти отговорностите на живота и ще бъдеш управителен във всички твои пътища.

Не почвай да приказваш или да действаш преди да претеглиш думите си и преди да провериш подбужденията на всяка стъпка, която предприемаш, – тогава безчестието ще бяга надалеч от тебе и непознат ще бъде срамът в твоя дом; разкайване не ще те посети, тъга няма да помрачи лицето ти нито в този живот, нито в доста други, които ще дойдат.

Безразсъдният човек не обуздава езика си, той приказва на прищявка и се забърква в нелепостта на личните си думи.

Човек, който пристъпя без размисъл към каквото и да било деяние, преди да е планувал следствията му и претеглил възмездието, което ще изиска за него законът, – е сходен томува, който бяга и прехвърляйки се през оградата, пада в трапа от другата страна, който не е видял.

Прислушвай се, обаче, към гласа на размисъла: неговите слова са слова на мъдрост, и неговите пътища ще те заведат към избавление и истина.

Скромност

Първата стъпка към това, с цел да станеш умен, е съзнанието, че си роден смъртен невежа; и в случай че ти не се смяташ неблагоразумен в мнението на другите, отблъсни безумната мисъл да се смяташ влъхва, в своята лична смъртност.

Както простата дреха по-добре украсява прелестната жена, по този начин и скромното поведение е най-хубавото бижу на вътрешната мъдрост.

Речта на скромния човек придава искра на истината, а скромността на неговите думи оправдава погрешките му.

Той не се осланя на своята смъртна мъдрост; той претегля препоръките на приятеля си и получава изгода от тях.

Той отвръща ухото си от самохвалството и не му има вяра, той е финален в разкриването на своите лични съвършенства.

Но както воалът акцентира хубостта, по този начин и неговите добродетели се усилват от сянката, която скромността му хвърля върху тях.

Но вгледай се в безполезния човек и понаблюдавай надменния: той се облича в богата дреха, върви по многолюдните улици, мята в близост си погледи и търси внимание.

Той вири глава и не вижда бедния; той се отнася към по-нискостоящите с пренебрежение, а стоящите нагоре от него, заради това, гледат на неговата горделивост и неблагоразумие с подигравка.

Той подценява съжденията на другите, осланяйки се единствено на своето лично мнение и се обърква.

Той е напоен от тщеславието на личните си въображения; неговата приятност е да слуша и да приказва за себе си по през целия ден.

С жадност гълтам той похвалите за себе си, а ласкателят, на собствен ред, го гълтам.

(La salle dAkhenaton,1356-1340 av J.C., Musée du Caire)

Поучение

Тъй като дните, които са минали, са си отишли вечно и тези, които ще дойдат, могат да не дойдат при тебе в твоето настоящо положение на живота, то наподобява ли ти, о дребосъче! Да използваш настоящето си положение без страдание за загубата на това, което е отминало и да не разчиташ доста на това, което ще пристигна? Защото за твоите бъдещи положения ти не можеш да знаеш нищо също така, че твоите настоящи каузи ще ги обусловят.

Този момент е твой. Най-близкото се крие в утробата на бъдещето и ти не знаеш какво носи то. Зрелостта на нероденото е в съблюдаването на Закона.

Всяко бъдещо положение ще бъде такова, каквото си го основал в настоящето.

Каквото си решил да правиш – прави го бързо. Не отлагай за вечерта това, което може да се извърши сутринта.

Безделието е майка на потребността и болката, а благостният труд носи наслада.

Ръката на прилежния побеждава потребността. Успехът и сполуката са спътници на работливия.

Ленив човек е самичък за себе си задължение. Неговото време лежи като тежест на плещите му; той броди напразно и не знае какво да прави, неговите дни отминават като облачни сенки, и той не оставя след себе никакъв знак за спомен.

Неговото тяло е нездраво заради дефицит на извършения. Той има потребност от активност, само че няма мощ да се движи. Неговият разум се намира в тъма; неговите мисли – в безвластие. Той желае познание, а няма сили да го придобие.

Той и бадеми би ял, само че ненавижда неудобството, обвързвано с нуждата да раздробява черупките им.

Съревнование

Ако сърцето ти жадува за почести, в случай че ухото ти се блазни от хвалебствените гласове, издигни твоя смъртен „ аз ” над праха, от който ти си бил основан. Издигни своята цел към нещо почтено за хвалба.

Дъбът, който в този момент издига своите мощни клони към небесата, е бил в миналото си малко желъдче, заровено в пазвите на земята. Старай се да бъдеш пръв в своето предопределение, каквото и да е то; не давай никой да те изпревари в осъществяване на положителното, обаче, не завиждай за заслугите на другия, а усъвършенствай своите лични гении. Презирай също да унижаваш своя съперник по непочтен и неподобаващ метод. Старай се да се издигнеш над него единствено посредством своето предимство. Тогава твоето предимство ще бъде увенчано с чест, в случай че не с триумф.

Чрез добродетелно състезание се възвисява човешкият дух вътре в него. Той трепти за славата и се радва, като бегач, подготвен да се впусне в своя бяг.

Като палмово дърво се издига той, въпреки и да е изтерзан и като орел в небесната корав излетява във висините, устремил погледа си във великолепието на слънцето.

Примерът на бележити люде са негови нощни видения; неговата наслада е да ги следва денем.

Той основава грандиозни проекти, любува се от тяхното осъществяване и името му се носи до края на земята.

(Akhenaten and Nefertiti)

Благоразумие

Слушай словата на благоразумието, отдай внимание на препоръките му и ги резервира в сърцето си. Неговите положения са всеобемащи и всички добродетели се опират на него. То е справочник и стопанин на човешкия живот.

Сложи юзда на езика си, сложи стража пред устата си, да не би словата на личните ти уста да нарушат твоя покой.

Нека оня, който се надсмива над убожеството, да се погрижи той самичък да не бъде убог, каквото и да приказва той, дано се прислушва към жестокостта на своето лично сърце.

Бъбривостта носи разкайване, а мълчанието - избавление.

Не се хвали самичък, тъй като това ще провокира неуважение към тебе. Не осмивай другия, тъй като е рисково.

Злостната смешка е отрова за другарството и оня, който не може да въздържа езика си, ще има доста неприятности.

Снабди се с уместно за твоето състояние жилище, само че не изразходвай повече от това, което можеш да си позволиш, с цел да може предвидливостта на младостта ти да бъде удобството на твоята напреднала възраст.

От опита на другите черпи мъдрост и по техните усети поправяй своите дефекти.

Глупецът не е постоянно трагичен, а мъдрецът не всеки път успява; при все че глупецът в никакъв случай не е имал цялостна приятност, а мъдрият в никакъв случай не е бивал изцяло трагичен.

Твърдост

Опасностите, нещастията, потребността, заболяванията и страданията се явяват повече или по-малко като избран чоп на всеки човек, който дохожда в света.

Затова, би трябвало ти, о дете на нещастието, овреме още да укрепиш разсъдъка си със храброст и самообладание, с цел да издържиш с подобаващата увереност избрания ти дял от човешкото зло.

Както камилата понася труд, жега, апетит и жадност в пустинните пясъци, без да губи силите си, по този начин и мъжеството на индивида би трябвало да го поддържа при всички рискове.

Благородният дух подценява жестокостта на ориста. Величието на Душата му не може да бъде унижено.

Той не е основавал своето благополучие върху усмивките на ориста и по тази причина не се смущава, когато тя се мръщи.

Като канара на морски бряг стои той корав, и ударите на вълните не го безпокоят.

С вдигната глава, твърдо, като кула върху гранитна планина стои той, и стрелите на ориста падат безсилни в краката му.

В минута на заплаха смелостта на сърцето го поддържа и устойчивостта на мозъка го избавя.

Той посреща злото на живота като човек, който отива на борба и се връща победител.

При злощастие неговото успокоение облекчава тежестта му, а неговото неизменност ще преодолее бремето на това злощастие.

Но слабият дух на страхливия човек го предава на позор.

От боязън пред нищетата той се унижава до измама и посредством плахо понасяните обиди той кани оскърбленията.

Изображения:  distant-relatives-blog.tumblr.com; заглавно ~ Akhenaten, Nefertiti and their children (commons.wikimedia.org)