Глобалната изледователска мрежа „Галъп Интернешънъл“ излезе с второ проучване в

...
Глобалната изледователска мрежа „Галъп Интернешънъл“ излезе с второ проучване в
Коментари Харесай

Галъп: Българите приемат мерките на властта, но расте страхът за работните им места


Глобалната изледователска мрежа „ Галъп Интернешънъл “ излезе с второ изследване в международен мащаб за настройките на другите общества към ограниченията против ковид, за страховете и упованията им към пандемията.

„ Паниката, която следим – невиждана в модерната ера – е кулминационна точка на поредност от всеобщи страхове на световно ниво през последните две десетилетия “, разяснява президентът на международната асоциация Кънчо Стойчев. По думите муфундаментите на тази всеобща неуравновесеност са заложени в същността на консуматорските общества и в метода, по който елитите им служат. Ситуацията в този момент прилича „ самоубийството на цивилизация “, толкоз безапелационно разказано от Арнолд Тойнби, добавя социологът.

Изходът от този филм на ужасите, в който живеем, изисква благополучен край – в тази ситуация ваксина. Но значителният проблем е, че досега, в който имунизацията е широкодостъпна, икономическото заличаване може да е достигнало подобен мащаб, който може да аргументи доста по-голяма и същинска покруса, предизвестява още Кънчо Стойчев.

Къде е България в международното изследване?

Както беше маркирано преди към две седмици, в България ограниченията на държавното управление против болестта се одобряват доста добре, даже и на фона на света, само че пораства паниката за работните места. Заплахата от болестта се осъзнава очевидно по-сериозно, спрямо интервала преди месец (макар паниката сякаш да стопира своя растеж – както беше записано в това време преди дни). Българите остават измежду тези общества по света, които се съмняват в значимостта на тази опасност. Готови сме нa ограничавания на някои права, само че сякаш сме минали пика на тази подготвеност – на фона на света. Съхранена е вярата за по-добър утринен свят, само че се готвим за съществени промени в него.

69% от запитаните преди две седмици в една или друга степен се опасяват, че те или техни близки могат да се заразят с коронавирса. С това българите са покрай междинните стойности на паника по света. В миналата вълна на интернационално проучване – директно преди растежа на инфектираните и началото на изключителните ограничения у нас – този дял беше подобен и леко по-нисък: 62%. Преди месец обществото у нас очевидно още не е осъзнавало вероятните размери на опасността. Преди дни пък, най-новата вълна на национално проучване сподели, че паниката е 68%, т.е. към този момент сякаш стопира растежа си.

Действията на държавното управление против вируса у нас не престават да получават висока оценка – 77% положителни оценки в интернационалното проучване (и подобен резултат от 75%, регистриран в националното проучване преди броени дни). В навечерието на изключителното състояние този резултат беше 60%. С този растеж за месец България е измежду обществата, които в най-сериозна степен дават „ бонус “ доверие към държавното управление след началото на изключителните ограничения – наред със страни като Германия, Пакистан, Малайзия.

55% у нас към началото на април в този момент считат, че заплахата е пресилена или даже мощно пресилена (само преди дни националното проучване затвърди тази оценка с съвсем еднакъв резултат от 56%). Така България и в тази вълна на интернационално проучване остава измежду обществата, които в немалка степен намират опасността за пресилена – наред с Пакистан, Филипините, Малайзия и така нататък Все отново, преди въвеждането на изключителното състояние у нас делът на тези, които намираха опасността за пресилена, беше доста по-висок от в този момент – 72%. Очевидно, преди разрастването на болестта у нас повече хора са я подценявали.

78% от пълнолетните българи декларират в интернационалното проучване, че са подготвени в една или друга степен даже да жертват някои свои човешки права, в случай че това ще помогне за справяне със болестта – при 83% тъкмо преди въвеждането на изключителните ограничения. А единствено преди дни, вълната на национално проучване към този момент регистрира 73%. По този индикатор очевидно растеж във времето у нас няма, дори в противен случай. Така България остава в средата на „ класацията “ от страни по този индикатор, само че е и измежду дребното страни, в които желанието за ограничение на права в действителност към този момент демонстрира признаци на понижаване – обратно на общата наклонност на растеж по света. Други сходни общества са Италия и Австрия. Може би животът при лимитирано напредване прави по този начин, че малко повече хора у нас да стават сериозни против забрани или пък да се успокояват от сполучливото до момента задържане на вируса на фона на Европа.

57% у нас считат, че след пандемията светът ще се промени съществено, а други 57% имат вяра, че в утрешния свят главните сили ще демонстрират повече съдействие, вместо борба.

Задълбочава се обаче паниката за работните места у нас. 22% споделят, че са изгубили сериозна част от приходите си. 14% заявяват краткотрайно прекъсване на работа. При 8% работният ден е бил понижен. Респондентите са давали повече от един отговор.

9% у нас споделят, че даже са изгубили работа – сериозен растеж за няколко седмици. На границата на март и април този дял беше 6%, а седмица по-рано – 3%.

22% от българите се съгласяват с провокативното изказване, че демокрацията не е ефикасна при тази рецесия. Този дял не е дребен, само че въпреки всичко 78% не споделят рецензията към демокрацията. Българите не губят демократичния си инстикт.

По отношение на мненията за демокрацията и страха за работните места България наподобява по-скоро представителна за общото отношение по света.

И в световен проект изследването демонстрира, че порастват паниките за разпространяването на ковид. В допълнение към тях, задълбочават се и терзанията за икономическа и обществена рецесия. Мнозинствата по света не престават да поддържат държавните управления си в битката със болестта и даже са подготвени да жертват избрани права.

Това са някои от изводите от втория експресен сондаж по света, извършен от водещата световна изследователска мрежа – международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “. Проучването е извършено в 17 страни по целия свят, в това число Германия, Индия, Италия, Русия, Съединени американски щати и така нататък и свърши безусловно преди дни. Първата вълна беше през март. Всички резултати от двете талази са налични на страницата на асоциацията www.gallup-international.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР